Глава 9 ДИАБЕТ

Глава 9 ДИАБЕТ

Твърдо съм убеден, че за човечеството би било по-добре — а за рибите толкова по-зле — ако цялата materia medico (медицинска наука), ко­ято се прилага днес, беше потънала на морско­то дъно.

Оливер Вендел Холмс

Диабет, независим от инсулина

Съществуват два вида диабет. При лечението на еди­ния се предписва инсулин, тъй като задстомашната жлеза е загубила способността си да произвежда инсулин; това е инсулинозависимият диабет. При лечението на друга­та форма на диабета се приемат някои лекарствени сред­ства, които карат задстомашната жлеза да отделя инсу­лин, така че диабетикът да може да държи под контрол клиничните симптоми. Този вид е наречен инсулинонезависим диабет; задстомашната жлеза все още може да от­деля инсулин.

Независимият от инсулина диабет, който се среща преди всичко при по-старите хора и може да бъде регу­лиран чрез прием на таблетки, вероятно е резултат от липсата на вода в мозъка. Това толкова усложнява неща­та, че бива засегната нервнотрансмитерната система на мозъка — по-специално серотонина. Физиологията на мозъка е такава, че автоматично повишава прагът на глюкозата, за да могат да бъдат доставени необходимите на мозъка количества и да се осигури снабдяването му с енергия. Мозъкът се нуждае от глюкоза, защото тя съ­държа енергия, а също е необходима и за неговия воден обмен. Днешните изследователи твърдят непрестанно, че мозъкът получава енергията си предимно от захарта. Аз обаче съм на мнение, че случаят е такъв само тогава, ко­гато в организма съществува недостиг на вода и сол. Во­дата и солта са абсолютно необходими за произвеждане на хидроелектрическа енергия, по-специално за механиз­мите на производство и по-нататъшното придвижване на невротрансмитерите.

Защо и как се променя нивото на кръвната захар мо­же да се обясни много просто. Когато хистаминът стане активен вследствие на регулирането на водата и осигуря­ването на енергия, се образуват вещества, наречени простагландини (ПГ). Простагландините действат в ед­на подсистема за разпределяне на водата в клетките на тялото.

Задстомашната жлеза — една многофункционална жлеза между стомаха и дванадесетопръстника — е не са­мо мястото, където се произвежда инсулин. Тя произвеж­да и големи количества от един воден бикарбонатов разт­вор. Този разтвор се излива в дванадесетопръстника, за да неутрализира идващата от стомаха киселина. Докато ПГ от тип Е стимулира задстомашната жлеза, може да се слу­чи така, че в това време да бъде попречено на секрецията на инсулин. Панкреасът работи като добре регулиран сервомеханизам. Колкото повече се държи дадена система в действие, толкова повече друга система не функционира.

Защо? Много просто: инсулинът стимулира навлиза­нето на калий и захар в клетките на организма, освен то­ва той осигурява постъпването в тях и на някои аминоки­селини. Допълнително към калия, захарта и аминокисе­лините в клетките, стимулирани от инсулина, нахлува и вода. По този начин автоматично се намалява оставаща­та извън клетките вода. Следователно в дехидратирано състояние дейността на инсулина е контрапродуктивна. Затова според градивния план на организма двете задачи

— снабдяването с вода на задстомашната жлеза и потис­кането на производството на инсулин, са възложени на едно и също вещество — простагландин Е. Така някои клетки страдат от тежък надостиг на вода, докато за тях­на сметка се предоставя вода за храносмилането и неут­рализирането на киселината в червата.

Когато отделянето на инсулин е затруднено, обмяната на веществата в организма, с изключение на тази в мозъ­ка, е силно нарушена. Функциите на мозъчните клетки — в противовес на останалите телесни клетки — не са зави­сими от инсулина. Съвсем естествено и логично е, че при тежко обезводняване на тялото накрая възниква незави­сим от инсулина диабет. Защо е прието понятието инсулино-независим диабет? Защото организмът може да произвежда инсулин, както по-рано — но все пак само след стимулиране чрез лекарствени средства.

Затрудняването на образуването на инсулин при обез­водняването показва, че главната функция на задстомаш­ната жлеза се състои в това, да съхранява вода за хранос­милането. Нарушението на отделянето на инсулин е про­цес на нагаждане на жлезата към изсушаването на орга­низма.

Триптофан и диабет

И най-простото обяснение за триптофана може да из­глежда сложно. Но все пак някои основни знания за тази аминокиселина са необходими, за да бъде разбрано каза­ното в тази книга. Освен това искам да напомня, че чо­вешкият организъм е един много сложен химически завод, който реагира много чувствително на всички коле­бания при наличието на най-важните основни вещества.

Мозъкът функционира така, че при недостиг на вода и сол в организма сам да се съживява. Той повишава нивото на кръвната захар и така отново създава жизненоваж­ното осмотично равновесие, така както лекарят отново вдъхва живот на пациента, като му вкарва интравенозно разтвор от захар и сол. Важно е още нещо: осмотичното налягане, което е необходимо за регулиране на количес­твото течност извън клетките, се създава главно чрез солта, но и чрез съдържанието на захар и пикочна кисе­лина в кръвта.

При инсулино-зависимюгг диабет може да възникне голям недостиг на сол, така че на мозъка да не му остане друга възможност, освен да повиши нивото на кръвната захар, за да изравни оскъдните резерви от сол. Този про­цес се извършва в мозъка автоматично и се направлява чрез различни директни и индиректни функции на трип-тофана. Доказано е, че организмът се нуждае от триптофана като основно вещество за образуването на три или дори на четири от досега известните невротрансмитери.

При инсулино-независимия диабет трябва особено да се внимава да се приемат достатъчно протеини като ком­пенсация за възможен недостиг на триптофан, което е ве­роятната причина за възникването на тази болест. Защо? Изглежда обезводняването на мозъка предизвиква силен недостиг на триптофан, който е една от най-важните ами­нокиселини в организма. Когато в мозъка има достатъч­но триптофан и прагът на болките е по-висок — болките се понасят по-лесно.

При животни с диабет се установява силно намалено съдържание на триптофан в мозъка.

Тук искам да подчертая още веднаж: солта, захарта и пикочната киселина взимат участие в поддържането на баланса на осмотичното налягане в телесните течности извън клетките. Тук солта играе най-важна роля. Самият триптофан или зависимите от него трансмитерни систе­ми реагират на съдържанието на сол в кръвта. Серотонинът, триптаминът, мелатонинът и индоламинът произхождат от триптофана, всички те са невротрансмитери. Така триптофанът се явява естествен регулатор в мозъка за абсорбцията на сол в организма. Изглежда, че ниското ниво на триптофан — а следователно и по-малкото коли­чество възникващи от него трансмитери — имат като последица по-малко количество сол от нормалното.

Като подкрепление в организма се задейства система­та ренин-ангиотензин, която се грижи да задържи солта в организма. Хистаминът и РА-системата биват засилени в такава степен, в каквато действието на зависимата от триптофана невротрансмитерна система намалява — по­ради липсата или нарастващото намаляване на триптофа­на. Оттук следва, че безсолната диета не допринася за ко­ригирането на високите стойности на кръвната захар при диабетиците.

Ако искаме да намалим стойността на кръвната захар е неизбежно всеки ден да използваме повече сол.

Освен това триптофанът е много важна аминокисели­на, която коригира недостатъците при протичане на ДНК-отпечатъка или репродуктивността. Заедно с друга аминокиселина — лизина — той образува една коригира­ща система (лизин-триптофан-лизиново съединение) при нарушения в ДНК-транскрипцията (процес, при който наследствената информация на ДНК се пренася върху нуклеиновите киселини в клетката). Това свойство на триптофана е много важно; чрез него се пречи на разви­тието на ракови клетки в организма.

Ако в мозъка има достатъчно триптофан, активността на възбудената от хистамина система достига до нормал­ното си състояние. Съдържанието на сол в организма се регулира по-добре. Прагът на чувствителност към болка се увеличава. Секрецията на киселина в стомаха се нор­мализира. Кръвното налягане достига нормални за функ­ционирането на организма стойности. Бъбреците, мозъ­кът, черният дроб, белите дробове, храносмилателният тракт, душовата филтрация на водата в нервните клетки, ставите: всичко функционира нормално.

Съществува директна връзка между телесната актив­ност и създаването на резерв от триптофан в мозъка. Има много аминокиселини, които се конкурират с триптофана за преминаването през бариерата между кръвта и мозъка. Всички те могат да преодолеят тази бариера са­мо заедно с транспортиращият ги протеин. Тези съперни­ци на транпортните възможности служат заедно с мазни­ните като гориво за по-големите мускули. Следователно мускулите се нуждаят от тях при телесна активност, а триптофанът може да използва за себе си по-голяма част от транспортиращия протеин. Поради директната връзка между мускулната активност и натрупването на резерви от триптофан в мозъка, спортните тренировки имат голя­мо физиологическо значение.

Съдържанието на триптофан в мозъка и зависещите от него невротрансмитерни системи са отговорни за „хомеостатичното равновесие" в организма. Нормалното участие на триптофана в мозъка се грижи за равномерно­то функциониране на организма, което се обозначава с понятието „хомеостаза". Намаляването на триптофана вози до пропорционално намаляване ефективността на всички телесни функции.

Депресиите и другите душевни оплаквания са следст­вие от неравновесието на триптофан. В подобни случаи, особено при депресии, се предписват медикаменти като Прозак (в Германия — Флуктин), който пречи на ензими­те да отделят серотонин (производно на трептофана). Ако в наличие има повече серотонин, всички нерви фун­кционират нормално. Прозакът не може да замести трип­тофана в неговата незаменима функция. Затова трябва да се погрижим резервите на организма от триптофан пос­тоянно да се попълват чрез умерено хранене и редовно пиене на вода.

Моите изследвания показаха, че от приемането на во­да — разреждането на кръвта — зависи колко сполучли­во триптофанът достига чрез транспортната система до мозъка. Липсата на вода и съответното отделяне на хистамин водят до намаляване на триптофана в черния дроб. Очевидно при приемане на достатъчно вода засиленото и непродуктивно отделяне на триптофан в организма се спира. Хроничното обезводняване води до загуба на триптофан от собствения аминокиселинен резерв на ор­ганизма. Триптофанът е една от най-важните аминокисе­лини. Той не може да се произвежда в организма, а тряб­ва да се доставя с храната. Затова резервите от трип­тофан в мозъка могат да бъдат попълнени само чрез обилното поемане на вода, чрез тренировка на тяло­то и чрез правилен подбор на храната.

Много важни са също особеностите на протеиновата обмяна и производството на протеини. Протеините се създават чрез съединяване на аминокиселини. Различни­те белтъчини се произвеждат от 20 аминокиселини, при това всяка белтъчина се състои от различна смес от ами­нокиселини. В зависимост от тази смес протеините при­тежават различни свойства. В зависимост от поредността (секвентността) и броя на аминокиселините, сместа може да бъде ензим, монтажна връзка за производството на други протеини, генератор на енергия в хидроелектрическите помпи или нещо друго.

Всички телесни функции се регулират от специални свойства и признаци, които се получават от поредността на съдържащите се в ензимите или в телесните белтъчи­ни аминокиселини. Има 8 особено важни аминокиселини — те не се произвеждат от организма, а трябва да се по­лучат чрез храната. Три аминокиселини организмът про­извежда сам, но в ограничени количества. Понякога мо­же да се стигне до частичен недостиг от тях. Другите 9 аминокиселини се произвеждат от организма в достатъчно количество. Ако настъпят известни колебания в ре­зервите на тялото от аминокиселини, някои от тях биват намалени (нарушава се равновесието им или се изразход­ват), за да се поддържа сравнително нормален състава на общия резерв от аминокиселини, така че да може да про­дължи образуването на протеини и ензими. Една от най-важните аминокиселини, която бива „пожертвана" при стрес, изглежда че е триптофана.

Все пак не е възможно да поемем една или друга ами­нокиселина, за да попълним резерва, дори и да ни бъдат известни сложните съединения. За да бъде създаден ре­зервът в даден момент са необходими всички аминокисе­лини. Като предпазна мярка трябва да ядем такива белтъ­чини, в които тези аминокиселини се срещат достатъчно. Някои белтъчини, например в престоялото месо, губят част от своите аминокиселини. Най-добрите белтъчини са тези от покълналите растителни семена като леща, жито, бобове — а също и яйцата, които са предвидени от при­родата, за да създават следващото поколение кокошки, освен това млякото, предвидено като храна за телетата.

Лещата и зеленият боб са добри депа на аминокисели­ни и затова са ценни хранителни средства. Те съдържат около 28% белтъчини, 72% сложни въглехидрати и ни­какви мазнини. По своята природна същност тези ценни хранителни вещества съдържат аминокиселини в доста­тъчно количество. Те са предвидени от природата да из­граждат копия на съответните видове. Съединяването на аминокиселините е оптимално подходящо като стартова помощ за организма.

Инсулино-независимият диабет може да бъде лекуван чрез пиенето на повече вода, ежедневното трениране на тялото и такова подбиране на храната, което да осигури приемането на необходимите аминокиселини за възста­новяване на тъканите и на мозъчните клетки. Трябва да се мисли и за регулирането на съдържанието на сол. Диабетът е добър пример за това, как чрез обезводняването може да се вреди на следващото поколение. Докато в на­чалото предизвикания от обезводняването диабет се про­явява нормално при възрастните хора и често може да бъде излекуван, децата наследяват най-тежката и най-ув­реждащата форма на диабета. Юношеският диабет се нуждае от точно същото профилактично лечение, за да не останат никакви трайни увреждания. Трябва да помним, че механизмът за генетическо предаване на наследстве­ните качества на родителите — и по-специално тези на майката — се ощетяват от неравновесието в депата на аминокиселини и проявяват последствията си при потом­ството. Действително по този начин се затвърдяват гене­тичните увреждания и се наследяват болестите.

Инсулино-зависим диабет

При инсулино-зависимия диабет клетките на задстомашната жлеза не могат повече да произвеждат инсулин. За да се държи под контрол диабета, трябва инсулинът да бъде инжектиран ежедневно. Съответните процеси могат да бъдат разбрани по-добре от следващите редове.

Разлагането на белтъчините за мобилизиране на ре­зервите от аминокиселини води до отделяне на кортизон и до секрецията на една субстанция, наречена интерлевкин-1 (ИЛ-1). ИЛ-1 е невротрансмитер. Между механиз­мите на отделяне на кортизон и производството на ИЛ-1 съществува ефект на усилване: всяко от двете вещества стимулира отделянето на другото. ИЛ-1 освен това сти­мулира отделянето и на друго подчинено вещество, ин-терлевкин-6 (ИЛ-6), така че протичащото производство на ИЛ-1 въздейства за едновременното произвеждане и на ИЛ-6.

В клетъчни култури може да се докаже, че ИЛ-6 разрушава ДНК-структурата на произвеждащите инсулин клетки, така че те да не могат повече да произвеждат ин­сулин. Предполагам (и имам публикации по този въп­рос), че трайното обезводняване и предизвиканото от не­го нарушаване на аминокиселинната обмяна водят веро­ятно до това, ДНК-структурите на произвеждащите ин­сулин бета-клетки в задстомашната жлеза да бъдат раз­рушени. Затова в крайна сметка можем да считаме обез­водняването и предизвикания от него физиологичен стрес за отговорни за възникването на инсулино-зависимия диабет.

Така чрез новата парадигма (модел) може да се обяс­ни какво значение има водата за предотвратяването и/или лекуването на болестите. Ако всеки ден пием дос­татъчно количество вода, могат да бъдат избегнати стре­сът и свързаните с обезводняването вреди: диригентът и пазителят на благосъстоянието на организма (триптофанът и неговите производни — трансмитерите серотонин, триптамин и мелатонин) са готови да регулират всички телесни функции.

Уравновесеното количество аминокиселини в прости­те белтъчини се грижи тялото да получи достатъчно от различните видове аминокиселини. Редовните ежедневни разходки допринасят мускулите да останат добре тренирани и физиологичните процеси, вследствие на които възникват страхът и емоционалният стрес, да бъдат прек­ратени.

Споменатите no-горе три точки са най-важните про­филактични мерки против стареенето. Те са важни крач­ки към добро здраве и еластична и здрава кожа, която постоянно се нуждае от вода, за да бъдат заместени загу­бите в околната среда. Това става, когато кръвоносните съдове по лицето и тялото се отворят и доставят на изло­жените на въздушното влияние клетки на кожата необхо­димата им храна.