34. Християнски образци .

На всеки християнин трябва да бъде ясно, че Христовото учение не е някаква обикновена религия, т.е. не се състои във външни форми, обреди и догми, а е самият живот, здрава житейска философия, стил на мислене и живеене. В тази глава и в следващата ще отговорим на въпроса: Как трябва да живее един добър християнин, т.е. кои са основните принципи на практичното християнство.

Всеки човек си избира своя път в живота, изгражда си свой стереотип, който го удовлетворява. И той самият е убеден, че това е право и добро. Но Св. Писание ни посочва, че този възглед е погрешен и води до лоши, а понякога и непоправими резултати - Исая 53:6; Пр.16:2,25:

„Всички нue се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път и Господ възложи на Негo беззаконието на всички ни." Исая 53:6

„Всички пътища нa човека са чисти в coбcrnвените му очи, но Господ nретегля духовете." Пр.16:2

„Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт." Пр.16:25

Първия текст ни казва, че всички сме се отклонили от правия път в заблуди и беззакония. Вторият изтъква, че нашето виждане, нашите понятия за блаrоприличие и разумност не съвпадат винаги с Божието становище, и ако разчитаме само на своя ум, последиците от избрания път могат да бъдат фатални за нас. Ето съветът на мъдреца - Пр. 3:5-7:

„Уnовавай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти. Не мисли себе си за мъдър; бой се от Господа и се отклонявай от зло.”

Човешкият ум е погрешим. Айнщайн казва, че в повечето случаи неговата мисъл се отклонява в крива посока и това е характерно за всеки грешник.

3атова, когато ще решаваш различни проблеми в живота си, не разчитай твърде много на себе си, а на Божията мъдрост. Не бъди самонадеян, съветвай се с по-опитни и дългогодишни вярващи, а най-много с Божието Слово и ти ще си спестиш много грешки и разочарования.

3а да бъдем предпазени от объркване, Бог ни е дал велик Образец, Който трябва да следваме. Това е нашият Спасител Исус - 1Йоан 2:6:

„Който казва, че пребъдва в Него, е дльжен да постъпва, както е постъпвал Христос."

Изучавайки и съзерцавайки эемния живот на Христос, ние трябва да се стремим да живеем, мислим и постъпваме като Него при различните ситуации. И ап.Павел ни предлага едно общо правило за ежедневието във Филип.4:8:

„Най-после брaтя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално - това зачитайте.”

Това е прекрасен принцип и ръководно начало, което трябва да определя поведението на християнина. Ако перефразираме думите на апостола в този стих, той би звучал така: Ценете винаги доброто, честността, истината, правдивостта, любезността, - това поддържайте и практикувайте, на негова страна заставайте. Това е наистина един основен и универсален критерий за християнско поведение.

Сега нека преминем към същността. Ще разrледаме три основни въпроса: Отношението на християнина към света, езикът на християнина и външният вид на християнина.

1. Нашето отношение към света - 1Йоан.2:15,16:

„Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в негo няма любов към Отца. Защото всичко, което е в света - похотта на nлътта, noжeлaнueтo на очите, и щеславието на живота, не е от Отца, но оm cвeтa."

В този пасаж ап.Йоан дефинира изчерпателно света, светския дух, изобщо светското като антипод на духовното и Божието. Ние разбираме от това обяснение какво всъщност в света не трябва да обичаме; покварата, нечистотата, суетата, които са характеристики на светския живот. Фактически апостолът подчертава трите форми на греха: Похотта на плътта, пожеланието на очите и гордостта, в някои преводи - щеславието на живота.

Похотта на плътта описва грубите прояви на греха - извратения апетит, порока и разврата. Съвременният човек е разюздан и необуздан в удовлетворяването на първичните си инстинкти, страстта доминира над разума.

Пожеланието на очите говори за нечистите импулси и суетните желания в душата на човека. Обикновено гледаме това, което желаем. Има много неща, които не трябва да гледаме, защото са непочтени, безполезни и вредни. Онова, което очите и ушите възприемат трябва внимателно да се цензурира. Кино, театър, телевизия, спортни зрелища, музика, в повечето случаи са коварни средства на Сатана за обезличаване на духовните ценности. В Библията няма догми, а полезни съвети и добри принципи за възвисяване на душата, за стимулиране на духовното развитие. Християнинът е свободен човек, с просветен от Божието Слово разум, и трябва сам да решава каква да бъде духовната му храна и какви да бъдат развлеченията му. Светските "храмове" и местата за удоволствия не са подходящи за един дух, който желае да служи на Бога и да спечели небесната награда.

Третата форма на греха Йоан нарича "щеславието" на живота. Желанието за земна слава, известност и признание заслепява духовния поглед и отклонява човека от истинския смисъл на живота - опознаване на истината и развиване на благороден, христоподобен характер. Характерът е единственото нещо, което ще занесем на небето. Всичко друго ще остане тук и ще бъде изпепелено. Тук трябва да коментираме и следния текст - 2Кор. 6:14,15:

„Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с mъмнинaтa? И какво съгласие има Xpucтoc с Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?"

Този съвет на ап. Павел може да бъде разгледан най-малко в два аспекта. Най-напред става дума за брака. Фатална грешка би било, вярващ да се свърже с невярващ в брак, или използвайки терминологията на апостола, вярващ и невярващ да се впрегнат в колесницата на живота. Семейството е една връзка със съдбоносни последици за партньорите и не е лесно да се сработят два характера. Такъв "смесен" брак ще бъде обречен на гибел, защото целите, стремленията и вкусовете на двете страни са съвсем различни, често противоположни. Вярващата страна ще търси духовните ценности, религия, църква, връзка с Бога, докато невярващата ще се стреми към светски удоволствия и развлечения. 3атова Св.Писание забранява такива бракове. Аргументът е много убедителен - какво общо имат правдата и беззаконието, светлината с тъмнината.

Но този текст ни казва и още нещо, той ни говори и за избор на приятели и обществена среда, в която вярващият трябва да се движи. Човек е социално същество и той живее със себеподобните си. Разумният християнин ще търси приятели и среда между вярващите, между ония които споделят неговите идеали, честни и почтени християни, защото влиянието на приятели и среда е безспорно. Библията заявява – 1Кор.15:33

„Не се заблуждавайте. “Лошите дpyгapu покваряват добрите нрави."”

А народната пословица казва: "Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си и ти."

2. Говорната способност на човека е висш дар, с който сме облагодетелствани от небето. С езика ние изразяваме нашите мисли и чувства, общуваме помежду си и изграждаме социални отношения. Затова езикът трябва да бъде основно повлиян от Христовото учение, да бъде възпитан и облагороден от Божията благодат. Ето добрият образец в тази област - Еф.4:29 и Еф. 5:4:

„Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а онова, кoeтo е добро за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат." Еф.4:29

„Нито срамотни или nразни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща, но по-добре благодарение." Еф.5:4

"Гнила дума" означава неприлични изрази и епитети, нецензурни думи. Речникът на вярващия трябва да бъде прочистен от тази нечистота. Цинични анекдоти и вицове не са подходящи за езика му. Христовият последовател трябва да говори обмислено и въздържано. Онова, което казва да бъде добро и полезно за слушателите. Думите на един човек са указание за вътрешното му съдържание. Христос казва:

„От препълването на сърцето говорят устата."

Колко много хора прекарват с часове в празни приказки, клюки и неприлични шеги. Спасителят отбелязва, че за всичко това ние носим морална отговорност пред Бога - Мaт.12:36,37:

„И ви казвам, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в деня на съда. Защото от думите си ще се оправдаеш и от думитe си ще се осъдиш."

Тук можем да добавим Кол.4:6:

„Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго."

Народът казва: Еди кой си говори "безсолни" приказки, което означава безсмислени изрази, безвкусица. Съветът на ап. Павел тук е, думите ни да бъдат "с благодат, подправени със сол”. Разговорите, които водим, да бъдат насърчителни и думите ни - любезни към всички. Освен това, съгласно втората част на този стих, възпитаният християнин трябва да бъде учтив и почтителен към всички и способен да защитава по подходящ начин вярата си.

3. Нека се спрем и на външния вид на християнина. Става дума за облекло и прическа, един твърде деликатен въпрос. Ето и съответните пасажи - 1 Петр. 3:3,4 и 1Тим.2:9,10:

„Вашето украшение да не е външно, т.е. плеmeнe косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи, а скритият в сърцето живот, с нетленнoтo украшение на кротък и тих дух, коeто е скъпоценно пред Бога." 1Петр. 3:3,4

„Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, нe с плетена коса и злато или бисери, или скъпи дрехи, а с добри дели, както подобава на жени, които са се посветили на благочестието." 1Тим. 2:9,10

Общият принцип произтичащ от тези стихове е скромността. Св. Писание ни съветва да избягваме външните украшения и да се стремим към вътрешната душевна красота. Истинското достойнство на човека не се състои в модерните дрехи, екстравагантната прическа и гримираното лице, а в неговите нравствени качества - човечността, кротостта и добродетелите.

Пръстени, обици, гривни и всякакви други накити и бижута не са подходяща украса за един вярващ човек, който се стреми към небето. Всяка екстравагантност в облеклото и външния вид говори за духовна празнота и суетност, докато скромният външен вид свидетелства за вътрешна дълбочина. Изразът "скъпи дрехи" в нашия текст е по-скоро отричане на ексцентричните кройки и модели, отколкото хубавите платове. Изобщо облеклото трябва да отговаря на три изисквания: Първо, да бъде здравословно, второ, да бъде морално, и трето - да бъде естетично. Типичен е слу-чаят с първите хора - Бит. 3:7,21:

„Тогава се отвориха очите и на двамата и тe познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха nрепаски."

„И Господ направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече."

Смокиновите листа не бяха достатъчни, защото само частично покриваха тялото, докато кожените дрехи бяха и здравословни, и прилични. Днес, в повечето случаи, модата на жените цели откриване на тялото и затова е несъвместима с християнската етика. Обърнете внимание на следния пасаж – Втор.22:5:

„Жена да нe носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост за Господа, твоя Бог."

С течение на времето известни форми са се обособили като мъжко облекло, а други, като женско. Бог забранява заличаването на границите, защото това води до груба неморалност.

Тези препоръки, в никакъв случай, не означават занемаряване на външния вид. Чистоплътност, естетично облекло, подходящо за индивида, възрастта, професията, ще свидетелстват за вярата и висшите нравствени идеали на един християнин, на една християнка.