Глава 11 - НАСТЪПВАЩОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ НА МИР

Глава 11 - НАСТЪПВАЩОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ НА МИР

Всяко разглеждане на чудесата и на спиритизма в Католическата църква придобива нов смисъл в светлината на новото хилядолетие. Полагат се големи усилия, за да се осъществи християнското единство за 2000-та година. Сякаш писано от съврс менен коментатор е предсказанието, дадено от Елън Уайт вън „Великата борба“:

„Днес разграничителната линия между външно изповядващите християнството и безбожните едва може да се различи. Църковните членове обичат онова, което и светът обича, и са готови да се приобщят към него. Сатана е решил да ги обедини в едно тяло и така да укрепи делото си, като тласне всички в редиците на спиритизма. Католиците, които се гордеят и се хвалят с чудесата и ги смятат за знак на истинската църква, ще бъдат лесно измамени. Измамени ще бъдат и протестантите, отхвърлили щита на истината. И католици, и протестанти, и светски хора ще приемат външната форма на благочестието, без да притежавам неговата сила и ще виждат в обединението велико движение за обръщане на света къл1 Бога, водещо към настъпването на дългоочакваното хилядогодшино царство -Милениума“ („Великата бор ба“, стр. 362).

Светът е насочил погледа си кът 2000-та година

На 1 януари 1995 г. сп. „Уошингтън поуст мегъзин“ публикува на корицата си и като основна уводна статия материал, озаглавен „Краят“. На 9 страници Питър Карлсън дискутира нарастващото вълнение от наближаването на 2000-та година и новото десетилетие, столетие и хилядолетие. Карлсън цитира специалния брой на сп. „Тайм“ от 1992 г., който описва хилядолетието така: „2000-та година ни кара да потънем в униние така, сякаш това е Второто пришествие“.

В януарския брой на сп. „Инсайд дъ Ватикан“ е представен планът за пътуванията на папата през годината. За 1996 г. се предвиждали пътешествия до Централна и Южна Америка, франция и други страни и сс отбелязва, че „има едно допълнително пътешествие, на което папата копнее да се отправи: до Ерусалим, в подготовка за Великия юбилей на 2000-та година. Пътешествието включваше посещения на Назарст, Витлсем, планината Синай и на Кайро и Дамаск.

Папата е много развълнуван и от определянето на датите за трите континентални събора на епископите: за Америкитс, за Азия и за Австралия. Тези събрания са предназначени да подготвят цели региони на Църквата за предизвикателствата на настъпващото хилядолетие.“

Статията приключва с думите: „И така, 1996 г. предлага един твърде запълнен график на понтифекса, чиито очи сега са насочени към 2000-та година и към последните четири години от подготовката преди началото на новото хилядолетие.“

На 17 януари 1996 г., сряда, в ежеседмичното си общо обръщение папа Йоан-Павел II призова всички християни към промяна на сърцето и към по-голямо единство, тъй като Юбилейната 2000-на година наближава. Същия ден папата се срещна с Шимон Шетрийт, министър на религиозните работи на Израел. Шетрийт каза, че тази двудневна визита в Рим е от изключително значение както на правителствено, така и на религиозно ниво. Коментирайки 20-минутната си аудиенция при папата, той каза: „Ние изразихме голямата си благодарност за връзките, ко-

159

ито папата установи между Рим и Ерусалим, в отпразнуването на Юбилея на 2000-та година. Особено сме благодарни, че и Еру салим ще бъде включен като място за тържествените церемонии освен Рим.“

Шетрийт отправи покана към Светия отец да посети свя-тия град Ерусалим, твърдейки, че очаква това да бъде през 1997 г. и че „това ще се счита за насърчение, за акт на динамично вли яние в мирния процес“ („Инсайд дъ Ватикан“, февруари 1996 г.).

Единство и честване

Има две ясно различими и повтарящи се теми в подготовката на папата за Великия юбилей па 2000-та година. Първата е единството - не само на християните, но и на световните религии. Втората са големите чествания, планирани за планината Синай, в Ерусалим и в Рим.

Заедно с „чудесата“ трябва да запомним тези два фактора, докато разглеждаме едно забележително видение, дадено на Елън Уайт в поредицата за великата борба. На 20 януари 1884 г., докато била няколко дни в санаториума „Ссйнт Хелена“ г-жа Уайт написала писмо на двама от водещите проповедници на нашата деноминация - Джордж И. Бътлър, президент на Генералната конференция, и С. Н. Хаскел, в което описвала даденото й преди две нощи видение. Тя си спомня:

„Видях нашия народ в голямо утеснсние, плачещ и молещ се, умоляващ за сигурните Божии обещания. Нечестивите бяха навсякъде около нас, присмиваха ни сс и заплашваха да ни унищожат. Те осмиваха нашата слабост, присмиваха се на малкия ни брой и ни нараняваха дълбоко с добре премерени думи. Обвиняваха ни, че сме заели независима позиция от останалия свят. Пресякоха ресурсите ни, за да не можем да купуваме и продаваме. Обръщаха внимание на нашата бедност и жалко положение. Не можеха да разберат как ще живеем без света; ние зависехме от останалия свят. Трябваше или да отстъпим пред обичаите, практиките и законите на света, или да го напуснем. Въпреки че бяхме единствените хора в света, които се радваха на Божието

160

благоволение, всичко изглеждаше да е против нас. Те обявиха, че имат истината, че чудесата са сред тях, че с тях са говорили ангели от небето, че са ходили с тях, че в техните редици се извършват чудеса и знамения, придружени с голяма сила, и че това бил Милениумът, който очаквали толкова дълго. Цялата земя се била обърнала към Бога и била в хармония с неделния закон. И само този малък, слаб народ сс изправял в защита на законите на страната и на Бога и претендирал, че единствено той е прав на земята“ („Мараната“, стр. 209). Давате ли си сметка, че в това видение, споделено с президента на Генералната конференция, Елън Уайт поставя неделния закон като начало на Милениума! Сега разбирате защо вярвам, че НЕДЕЛЯТА НАСТЪПВА!

Библейският Възглед за Милениума

В миналото някои хора са се чудили защо е толкова важно да знаем какво учи Библията за Милениума. Считали са, че това не е от голямо значение, тъй като човек ще е спасен така или иначе. Все пак сега започвате да разбирате защо е толкова важно да знаем какво казва Библията; да имаме стихове доказателства. Притежаването на това познание е единственият начин да се предпазим от заблудата! Днес толкова много хора проповядват, че светът ще става все по-добър и по-добър и че Христос ще царува на земята в продължение на 1000 години на мир. Ето защо персонифицирането на дявола в образа на Христос ще бъде толкова убедително за мнозина. Но Библията открива, че Второто пришествие на Христос ще сложи край на този свят във вида, в който го познаваме. През този период земята ще е пуста - нечестивите щс са мъртви, а праведните ще са с Христос в небето.

„Милениумът е великата съботна почивка, както за земята, така и за Божия народ. В продължение на около шест хиляди години земята и жителите й са пъшкали под проклятието на греха. Милениумът ще бъде съботата на почивка и освобождение; защото, както казва пророкът за земята, „през цялото време, когато лежеше пуста, тя пазеше събота“ (2Летописи 36:21).

161

Милениумът е заключителният период на Божията велика седмица на времето - една велика събота за почивка на земята и за Божия народ. Той ще последва приключването на евангелския век и ще предшества установяването на вечното Божие царство на земята. Той обхваща онова, което Писанието често нарича „Господен ден“. И в началото, и в края на Милсниума има по едно възкресение.

Началото му е белязано от изливането на седемте последни язви, Второто пришествие на Христос, възкресението на мъртвите праведни, „връзването“ на Сатана и отвеждането на пра веднитс в небето; краят му - от слизането от небето на Новия Ерусалим е Христос и светиите, възкресението на нечестивите мъртви за осъждение, освобождаването на Сатана и окончател ното унищожение на нечестивите.

През 1000-та години земята лежи пуста. На нея са „затворени“ Сатана и неговите ангели; а светиите с Христос участва ! в съда над нечестивите в подготовката за окончателното им наказание.

Нечестивите мъртви биват възкресени; Сатана е освободен от затвора си за кратко време; и той, и множествата на нсчести вите обграждат светиите в святия град. Тогава „огън пада от небето от Бога“ и ги „пояжда“. Земята бива пречистена от същия огън, който унищожава нечестивите и, обновена, става веч ното жилище на светиите.

„Милениумът е един от „безбройните мигове на вечност та“. Краят му ще отбележи началото на новото състояние на зс мята“ („Библейски четива за дома“, стр. 333).

Вярвам, че връзката на даден човек с Исус Христос е от пър востспенно значение; че тази връзка укрепва чрез изучаване на Свещените писания, от които се разбира Божията воля и исти ната за отношенията Му с човечеството. Светът бърза към „Великия юбилей“. Смята, че това ще е „пролетта на земната исто рия“ - време на мир, когато праведните ще управляват земята Но в действителност мястото, където ще се прекарат 1000-та го дини (Милениума) е небето, а не земята. И преди да настъпи това време, имаме да свършим известна работа и да преминем през някои предизвикателни преживявания.

162