Embedded Files
14/11/2012
Капитал пише:
Финансовите министри от еврозоната отложиха подписването на споразумението за изплащане на дългоочаквания транш от 31.5 млрд. помощ на Гърция с още една седмица заради появилите се разногласията между Международния валутен фонд (МВФ) и Европейския съюз (ЕС) колко бързо Атина трябва да намали нивото си на задлъжнялост, съобщи Financial Times.
Шефът на МВФ Кристин Лагард и председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер публично се сблъскаха по въпроса дали Гърция трябва да намали задлъжнялостта си до 120 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г. Това е нивото, което се счита за устойчиво.
Споразумението между МВФ и правителствата от еврозоната е от съществено значение за отпускане на спасителния транш, тъй като те трябва да изплащат финансовата помощ на Атина едновременно. Това е един от редките случаи на явно противопоставяне между двете институции, като на пресконференцията след срещата Юнкер заяви, че целта за 120% от БВП ще бъде изместена с още две години - до 2022 г., което накара Лагард да настоява Атина да се придържа към първоначалния график.
Когато Юнкер отново настоя целта да бъде преместена, казвайки че това не е шега, Лагард раздразнено поклати глава и каза: "По наше мнение, подходящ е графикът за 120% от БВП до 2020 г." добавяйки "ясно е, че имаме различни възгледи по въпроса". Длъжностни лица ще се срещнат отново 20 ноември в усилията за постигане на споразумение, каза Юнкер.
Много анализатори са на мнение, че не е реалистично да се сведе гръцкият дълг до 120% от БВП до 2020 г., при положение, че се очаква той да достигне 190 на сто през 2014 г.
Отстъпки
Снощи финансовите министри на страните от зоната на единната европейска валута се съгласиха да дадат на Гърция още две години време да оправи финансите си. Седемнайсетте министри намират тази мярка за подходяща, каза Юнкер след заседанието на Еврогрупата. По думите му така Атина ще има срок до 2022 г. да сведе дълга си до 120% от своя брутен вътрешен продукт.
Гърция обаче ще почака решението за отпускането на следващия транш от спасителния финансов пакет, като министрите от еврозоната ще се съберат на специално посветена на тази тема среща на 20 ноември, добави Юнкер. Той прикани гръцките власти бързо да извършат "оставащите действия", необходими за отпускането на транша.
Въпросителните
Противопоставянето между ЕС и МВФ поражда въпроси за способността на международните кредитори да се договорят за новия план за Гърция до срещата си през следващата седмица в Брюксел.
Явно Гърция ще получи повече време, за да постигне целите си за икономии, но това ще струва 32.6 млрд. евро и въпросът е кой ще ги плати. Освен това не е ясно дали няма да се наложи ново опрощаване на част от гръцкия дълг, като по този въпрос отново има разнобой сред кредиторите.
Въпреки забавянето на транша, високопоставени служители настояват, че Гърция няма да фалира в четвъртък, когато Атина трябва да плати 5 млрд. евро по падежиращ дълг и ще може да се справи и без международна помощ.
Способността на Гърция да събере нужните и пари, обаче беше поставена под съмнение, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) отказа да увеличи размера на държавните облигации, които ще приеме като обезпечение от гръцките банки, търсещи нисколихвени заеми от ЕЦБ. Без възможността да се използва държавните облигации като обезпечение гръцките банки имат малък финансов стимул да ги купуват.
Разнобоят
Противоборството между Лагард и Юнкер, което излезе на яве сега, продължава да тлее от няколко месеца. МВФ настоява за ремонт на спасителния план, включващ ново намаляване на дълга, което може да принуди страните от еврозоната да приемат загуби от спасителните заеми.
Според служители на Европейската комисия обаче МВФ е прекалено песимистична в своите прогнози за Гърция и те са на мнение, че икономиката й може да нараства по-бързо и по този начин да изпълни заложените цели.
След като Гърция получи още две години за постигане на бюджетните си цели, правителствата от еврозоната ще могат по-лесно да изпълнят стратегията си и може само да намалят лихвените проценти по спасителния пакет за Атина. Ако обаче целта остане 2020 г., това може да доведе до ново намаляване на дълга, а срещу това се противопоставят Германия и други страни кредитори са противопоставят.
Коментар на Писано е.
Положението в ЕС е изключително сложно. От една страна се прави всичко възможно Гърция да не бъде “изпусната”, а от друга, трябва някой да дава пари. Ако южната ни съседка напусне съюза, целият план на мераклиите за Нов световен ред ще рухне, защото една след друга страните ще започнат да се отделят. Затова се налага да опрощават за чужда сметка дълговете на Гърция, но пък опасността от задълбаване на кризата се разпространява към другите страни. В момента инициаторите за Новия световен ред се опитват хем да задържат Гърция, хем да намерят кой да плаща цената, за да не се окаже целият им план пълен провал. А когато всички бъдат доведени до положението да затънат еднакво в калта, да им се предложи “алтернатива” – централизирано управление, с цел измъкване от кризата...
Page updated
Google Sites
Report abuse