Глава 04 - Тема 03 - Антихристът разкрит. Папството е антихриста.

Глава 04 - Тема 03 - Антихристът разкрит. Папството е антихриста.

Колкото и тъжно, и шокиращо да звучи, има само една сила, която отговаря на всички точки от описанието. Преди да стигнем до детайлите, е от съществено значение да разберем, че Библията тук не говори за отделни личности, а за система, която в период, по-дълъг от хилядолетие и половина, е претендирала, че притежава властта да владее съвестта на хората. Нещо повече, за определено време тя е имала силата да налага заповедите си и да преследва всички, които биха избрали да се подчинят не на нея, а на Бога и на Словото Му. Христос умира за цялото човечество и благодарение на Него всички имат достъп до Божията благодат. Тук Библията говори за сила, която използва позицията си по погрешен начин и която дръзва да постави себе си на мястото на Бога. Отделните личности са отговорни пред Господ само за светлината, която са имали по време на своя живот. Бог осъжда системата, но не и участващите в нея хора, които са живеели според притежаваната от тях светлина и които са копнеели за връзка с Него. Тъжно е, но има само една система, която отговаря на всички идентифициращи характеристики, изброени в Даниил 7 глава, и това е папството. Препоръчвам на всеки човек, иреди да отхвърли заключението, да изследва Писанието с молитва и да поиска напътствие от Бог, а след това да запита също като апостол Павел:

„А той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш “ (Деяния 9:5, 6).

Антихристът разкрит. Папството е антихриста.

1. Той се издига от „четвъртия звяр“.

Папският Рим се издига от пепелта на езическия Рим. Историкът Ек- харт казва:

„ Когато Римската империя се разпада и на нейно място се появяват груби, варварски царства, тогава Римокатолическата църква не само става независима от държавата в религиозните си дела, но започва да господства и над светските работи “2.

Всеки историк би се съгласил, че папският Рим се появява от руините на древната езическа Римска империя. Томас Хобс - английски историк - пише:

„Ако човек обмисли произхода на тази велика църковна власт, лесно ще проумее, че папството не е нещо друго освен призракът на загиналата Римска империя, върху чийто гроб то седи, короновано “1.

2. Той се издига „изсред“ десетте рога.

Антихристът трябва да се издигне изсред „десетте рога“ и израствайки, да се превърне от една малка сила в такава, която ще е по-велика от всички други. Това реално е папството. След първоначалното смесване на християнството с езическите религии от онова време, епископът на Рим увеличава мощта си, а императорите на Римската империя го подкрепят.

Константин е първият император, който прегръща християнството, но той просто се „покрива“ с външните форми на тази религия. През 533 г. сл.Хр. император Юстиниан издава декрет, с който издига епископа на Рим като духовен водач на християнския свят.

За да отговори на изискванията за „рог“, тази сила трябва да има характеристиките на царство. Това наистина се отнася за Ватикана, която до ден днешен е независима държава. Тази сила трябва също да се издигне изсред владичествата, появили се след падането на Рим. Европа днес е това, което е останало от „роговете“ на Рим.

преди декретът на Юстиниан да влезе в сила. Властта на епископа на Рим постепенно расте, но папският авторитет по отношение на светските работи се появява едва след като Рим бива разделен от варварите през 476 г. сл.Хр. Американският католически тримесечник Review заявява в брой от април 1911 г.:

„Преди много години, когато поради небрежността на западните императори Рим е оставен на милостта на варварските орди, римляните се обръщат към една личност за защита и за подкрепа и отправят молбата си тя да ги управлява; (...) и така (...) се поставя началото на суверенитета на папите. Така, покорно пристъпвайки към трона на Цезаря, викарият (заместникът) на Христос поема скиптъра, пред който императорите и царете на Европа трябва да се покланят с благоговение много години след това. “

Друг цитат от Папската монархия заявява:

„ Pax Romana бива преустановен. Това е всеобща заблуда. Където някой епископ си е създал обкръжение от хора с висш ранг, там религията защитава каквото е останало от древния ред. Новият Рим се издига бавно на хоризонта. Той е наследник на религия, императорът го няма вече (...) и на негово място се намира Понтифекс Максимус. Сега той е викарият (заместникът) на Христос, който предлага старата цивилизация на племената от Севера. Той ги обръща към своето учение, а те му служат като на отец и като на върховен съдия. Това е папската монархия, която и в силата си, и в упадъка си хвърля сянка върху историята на Европа за хиляда години. “

4. Трябва да „изкорени“ три от роговете.

Само папството отговаря на това описание, според което една власт трябва да играе роля при изкореняването на три от държавите, образували се след разпадането на Рим. Тези събития са известни в книгите по история като борбата с арианизма, тъй като и трите царства не приемат папската позиция по отношение на Христовата Божественост и заради това буквално биват изкоренени и безжалостно унищожени. Въпреки че учението за Божествената същност на Исус е правилна, използваните методи за справяне с противното мнение не са в Духа на Христос. Херулите биват напълно разпръснати през 493 г. сл.Хр., вандалите - през 534 г. сл.Хр., а остготите - 538 г. сл.Хр. Тези победи засилват ръката на папството и помагат за установяването му през 538 г. сл.Хр., когато епископът на Рим се възкачва на папския престол под закрилата на римския генерал Вигилий. Следователно датата на установяването на папския Рим като независима сила може да се отнесе към 538 г. сл.Хр.

5. Той трябва да стане по-голям от останалите.

,,...който наглед беше no-як от другарите си" (Даниил 7:20).

„По-як от другарите си“ се отнася за силата, която папството упражнява в делата на Европа - по-голяма от всяка друга сила. От 800 г. сл.Хр., когато Карл Велики получава короната си от папата, папството започва да придобива власт над царе и нации. „Унижението на Каноса“ е изобразено в катедралата „Св. Петър“ в Рим по повод на случилото се през 1077 г., когато Хенри IV - крал на Германия, стои три дни в снега в знак на покаяние, преди да бъде допуснат до аудиенция с папа Григорий VII. По подобен начин през 1213 г. цар Джон Безземни стои гол на студения мраморен под, очаквайки прием от папата, за да предаде своите извинения. Забележете какво е свидетелството на католическия служител:

„Заместникът на въплътилия се Син на Бога е също и помазаният Първосвещеник и върховният светски Владетел и той (папата) съди безпристрастно от своето съдийско кресло, за да отсъжда между народ и народ, между хора и царе, между владетел и поданик. “45

Лутер пише:

„ Ужасно нещо е да наблюдаваш как човекът, представящ се за Христов заместник, демонстрира разкош, какъвто никой император не може да постигне. (...) Те казват за него, че е Господ на света, но самият Христос казва: „ Царството Ми не е от този свят “. Възможно ли е господството на един заместник да е по-голямо от това на неговия Началник? “6

Папството винаги е считало за свое право да се намесва в делата на държавите. Посредством папски декрети страните са били разделяни, а царете са получавали престоли или са били детронирани.

6. Той е „различен“ от останалите.

Папството е различно от езическите царства преди него, защото е не просто политическа сила, а религиозно-политическа власт. Във връзка с политическия аспект на папството, то е призната държава. Седалището му е Ватиканът, който разполага с държавна охрана и със собствени пощенски услуги. Ватиканът е най-малката страна в света, заемаща само 0,44 кв.км., но е сред държавите с едни от най-силните дипломатически представителства в глобален мащаб. Папските делегати са в столиците на множество страни, които от своя страна пък имат представители във Ватикана. Папата не е само глава на църквата, но и светски владетел на папската държава Ватикана.

7. Той трябва да притежава „очи като човешки очи и уста, които говореха (...) думи против Всевишния“ (Даниил 7:8, 25).

ето, в този рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно (...) Той ще говори думи против Всевишния... “ (Даниил 7:8, 25).

Дали папството притежава подобни черти в своята църковно-полити- ческа организация? Да, притежава. Една от титлите на римския понтиф е латинското Episcopus Episcoporium, което означава „Господар на господарите“. От съществено значение е, че описанието на „малкия рог“ го оприличава на „човек“. Това е същият символ, използван за Вавилон („лъва“):

„...като човек, и му бе дадено човешко сърце“ (Даниил 7:4).

Папската сила е концентрирана в един човек - това е система, описвана чрез понятието ултрамонтанизъм7. Съборът в Трент укрепва формата на тази система, така че декретите, издавани от папата, да се считат за заповеди от самия Бог. Доктрината за папската непогрешимост допълнително разширява тази концепция и дава на папите позиция, която досега е била отдавана единствено на Бога. В Откровение, 13 глава същата система, описана тук (в Даниил, 7 гл.) е представена отново в пророчески план, като са дадени допълнителни идентифициращи детайли като числото 666, което е „число на човек“. В главата „Зверовете от Откровение, 13 гл.“ ще се занимаем по- подробно с тази тема. Джон Калвин казва следното относно папството:

„Царството му ще се характеризира с говоренето на надменни думи, т.е. богохулства, против Всевишния.“8

Това е богохулна сила. Никоя друга власт на земята не е дръзвала да направи подобни заявления като папството. Римокатолическият събор в Трент обявява:

„Ниерешаваме, че Светият Апостолически Престол и Римският Понтиф притежават върховенство над целия свят. “9

Друго дръзко изказване идва от устата на папа Лъв XIII:

„На тази земя ние заемаме мястото на всемогыция Бог. “10

В The Catholic National, брой от юли 1895 се заявява:

„ Папата е не само единственият представител на Исус Христос, но самият той е Исус Христос, скрит под покривалото на плътта. “

Следват още няколко примера за богохулните изказвания по отношение позицията на папата на земята:

„ Папата има толкова възвишена позиция и е толкова издигнат, че той не е просто човек, но все едно, че е Бог и заместник на Бога (...) Той е също така Божествен монарх и върховен император, цар на царете (...) Дотолкова, че ако беше възможно ангелите да сгрешат във вярата или да разсъждават в противоречие на нея, те щяха да бъдат осъдени и отлъчени от папата. “п

Кардинал Белармин казва:

„Всички имена, които в Писанието се прилагат за Христос, в резултат на което е твърдо установено, че той е над църквата, се прилагат и за папата.”72

Въпреки че Библията е изключително ясна по отношение на богохулството човек да си приписва правото да прощава греховете на хора, то Католическата енциклопедия заявява във връзка с папската власт:

„Юридическата власт включва дори и правото да се прощават грехове “.13

В Катехизиса на католическата религия е зададен въпросът:

„Въпрос: Наистина ли свещеникът прощава греховете, или просто заявява, че те са опростени?

Отговор: Свещеникът наистина и в действителност прощава греховете според властта, дадена му от Исус Христос “.14

В Dignity and Duty of the Priest се казва:

„ Свещеникът притежава властта на ключовете или властта да избавя грешниците от ада, като ги прави достойни за рая и ги променя от роби на Сатана в деца на Бога. А самият Бог е длъжен да се съобрази с отсъж- дането на свещеника си и съответно или да не опрости, или да опрости (...) Когато Михаил идва при умиращ християнин, който призовава помощта му, светият архангел може да изгони дяволите, но не може да освободи човека от веригите, докато свещеник не дойде и не го опрости “.15

8. Папството не само твърди, че заема позицията на Бог, но дори я узурпира и си приписва изключителното право на Господ да прощава греховете на човечеството. Това са богохулства от най-висша степен.Той ще воюва със светиите на Бога.

Исторически факт е, че големите войни на Европа са водени по религиозни причини. Протестантите са били безмилостно преследвани от Рим. Европа се потапя в Тридесетгодишната война и в Стогодишната война единствено с целта да унищожи протестантската Реформация. Валденсите, ал- бигойците и хугенотите са жестоко преследвани, а Инквизицията заповядва принцовете на Европа да отсъждат най-мъчителни наказания над онези, които откажат да се поклонят на върховенството на Рим. През 1200 г.пр.Хр, папа Инокентий III заповядва на краля на Франция да избие албигойците, защото отказват да приемат папските учения и вместо това считат Библията за върховното Божие слово. Историците Д’Обине и Уайли отбелязват, че повече от един милион невинни души са избити по времето само на една кампания. Жан Калвин в писмо до император Чарлс V пише:

„Отричам, че той е заместник на Христос - той, който яростно преследва евангелието, демонстрира чрез поведението си, че е антихристът. “16

Бележитият католик Тома Аквински казва, че убедените еретици трябва да бъдат убивани точно както другите престъпници, защото те са измамници. В Catholic magazine четем:

„Не можеш да упражняваш никакво благочестие в душата си, ако хленчиш поради католическите зверства (...) Никога не сме написвали и ред, за да извиним Инквизицията или за да намалим вината й. Никога не сме смятали, че е нужно да я защитаваме “.17

Църковният историк Филип Шаф коментира:

„Доколкото знаем, папите никога не са изговаряли дума на протест срещу нечовешките мерки, практикувани от испанските трибунали, “18

Историкът Леки казва:

„Църквата на Рим е проляла повече невинна кръв от всяка друга институция, съществувала някога в човечеството. “19

9. Ще „замисли да промени времена и закони“.

Дали папството е правило опит да промени Божия закон или установените времена? Отговорът действително е „да“. Всеки католически катехизис ще покаже, че Законът на Бога е бил променен от папството. Едно сравнение с Библията ще покаже, че Десетте заповеди са били подправени. Втората заповед, която се отнася до идолопоклонството и образите (статуи, икони и пр.), липсва от католическия катехизис. И за да се навакса липсата на една заповед, десетата е разделена на две. Четвъртата заповед, отнасяща се до съботния ден (единствената заповед за време), е на трето място в католическия катехизис (вместо на четвърто - в Библията) е променена според папски декрет, така че денят за поклонение е преместен от седмия в първия ден (от събота - в неделя). Големият папистки полемист д-р Ек, срещайки Лутер през 1553 г., казва следното:

„Никъде в евангелията, нито в писанията на Павел, нито където и да е в Библията не се споменава за преустановяване на съботата или за постановяване на неделята; следователно това е въведено от апостолическата църква без подкрепа от Писанията “.20

В Catholic World се казва:

„Църквата приема езическата философия и я използва като щит на вярата против езичниците. Тя взема езическата неделя и я превръща в християнска неделя. В действителност има нещо царствено, нещо величествено в слънцето, което го прави подходящ символ за Исус - Слънцето на правдата. Оттам и църквата в тези страни, изглежда, е казала: „Задръжте старото езическо име, то ще се утвърди, ще бъде осветено “. И така езическата неделя, посветена на Балдур, става християнската неделя, посветена на Исус “.21

В The Catholic Mirror, брой от 23 септември 1893 г. се казва:

„ Следователно до днес без дума на възражение от протестантския свят християнската събота остава признато наследство на Католическата църква, която е невястата на Светия Дух. “

Отец Енрайт казва в Sentinel, брой от юни 1893 г.:

„Библията казва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“. Католическата църква казва: „Не! Чрез божествената сила аз премахвам съботния ден и ви заповядвам да спазвате като свят първия ден от седмицата и ето, целият цивилизован свят се покланя в смирено подчинение на заповедта на святата Католическа църква

Катехизис Романус, 1867 г, гл. 3 цитира папа Пий, който заявява през 1566 г.:

„Божията църква е удовлетворена, че религиозното празнуване на съботния ден е прехвърлено върху Господния ден (неделята) “.

Папският Рим следователно фалшифицира Божия закон и променя заповедите, въпреки че Библията заявява за Бог: „...понеже Аз, Господ, не се изменям... “ (Малахия 3:6).

10. Светиите „ще бъдат предадени в ръката му до време, времена и половин време“.

„...те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време“ (Даниил 7:25).

„Време“ е една година и следователно периодът, описан като време, времена и половин време, е период от три и половина години. Някои модерни библейски преводи превеждат текста като „три години и половина“. За допълнително потвърждение на този времеви период можем да се обърнем към Откровение 12:14, където се използва същият израз „време, времена и половин време “. В други стихове същото събитие е описано с друг език и този паралелизъм ни дава по-голяма яснота. В Откровение 12:6 същият период е даден като „хиляда двеста и шестдесет дни“. Това са 1260 пророчески дни или три и половина пророчески години. В библейските пророчества денят символизира година. В Числа 14:34 се казва:

„ Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дни, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си... “ (вж. също и Езекиил 4:6).

Всеки ден за една година. Тогава 1260 дни стават 1260 години. Думата за „време“, използвана тук, е арамейската дума IDDAN, която означава пророческа година от 360 дни. Следователно „време, времена и половин време“ означават три и половина пророчески години, които се състоят общо от 1260 пророчески дни. Това разсъждение се подкрепя от паралелизма с пророчеството от Откровение, където периодът от три и половина години е приравнен с 1260 пророчески дни или 1260 буквални години. В заключение:

ВРЕМЕ (ЕДНА ГОДИНА) = 360 ДНИ (юдейска година)

И ВРЕМЕНА = 720 ДНИ

(в англ. превод RSV се казва „ две времена “)

& ПОЛОВИН ВРЕМЕ = 180 ДНИ

1260 ДНИ / ГОДИНИ

Предстояло папството да играе най-важната роля в преследването на светиите цели 1260 години. Официално върховенството на папата е признато през 538 г. сл.Хр., когато император Юстиниян издига епископа на Рим до

81

позицията на Глава на всички църкви. Това негово действие става известно като Едиктът на Юстиниян. Като добавим 1260 години към 538 г. сл.Хр., стигаме до 1798 г., когато папата е пленен. Наполеон се опитва да унищожи папството и изпраща папата на заточение във Валенсия, Франция, където той умира около осемнадесет месеца по-късно. Това действие слага край на папската власт, а с нея - и на задължаващите папски декрети.

В нашия модерен свят мнозина биха били шокирани да разберат, че Библията идентифицира папската система като антихриста. Тази организация поставя себе си на мястото на Исус Христос на земята и твърди, че е способна да посредничи между човека и Бога. Всички велики реформатори са единомислени, като разпознават в папския Рим силата на антихриста. В резултат на това разбиране се появява Реформацията. Отделянето от Рим прави Библията отново достъпна за човечеството и множество реформатори са предпочитали да умрат, вместо да отхвърлят свещените й страници. Но Библията предсказва, че същата тази сила ще продължи да царува до края и че още веднъж ще наложи заповедите си, които противоречат на Божиите постановления.

11. Той ще погълне цялата земя.

Според пророчеството в края на времето папският Рим се очаква да получи същата върховна власт над нациите, която е упражнявал в Европа през Средните векове, но този път - в световен мащаб. Удивителното пророчество се изпълнява до последната буква в сферата на дипломацията и посредством резолюциите, приети от световните правителства. Папските стандарти и декрети наново ще бъдат признати от народите за закони. Световните лидери подаряват на Рим признанието, което той желае, и го приветстват като „морална суперсила“. Те отдават заслуженото на Рим за премахването на комунизма, а различни религиозни организации приемат папското върховенство в религиозните дела. Свързаните с тези действия детайли са изумителни и ще ги разгледаме в подробности по-нататък в книгата.

12. Ще царува, докато Старият по дни дойде.

Папското върховенство през Средните векове е временно потиснато през 1798 г., когато Наполеон напада Рим, взема папата в плен и го изпраща в изгнание. Рим загубва своя суверенитет, но го получава отново през 1929 г., когато Мусолини връща папската собственост на папството. Библията предсказва, че „малкият рог“ ще достигне отново върховенството, на което се е наслаждавал през Средните векове. Изпълнението на това пророчество ще бъде разгледано в главата „Двата звяра от Откровение, 13 гл.“.

Фактът, че силата на „малкия рог“ се очаква да просъществува, докато „дойде Старият по дни“, прави невъзможно приемането на обичайното схващане, че Антиох Епифан - цар на Еърция от династията на Селевки- дите, който осквернява храма в Ерусалим, може да бъде антихристът. Това тълкувание на претеристите е невъзможно, тъй като освен всичко Исус Христос, апостолите Павел и Йоан говорят за антихриста като сила, идваща в бъдещето. Единствено папството подхожда на времевата рамка, очертана в Даниил, 7 гл.

13. Владичеството му ще бъде отнето.

„Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят докрай “ (Даниил 7:26).

Камъкът ще удари „краката“ на образа („образ“ - нещо, което прилича на истинско, но е само символ) и всички царства със земния им разкош и претенции за религиозна сила ще бъдат разпръснати при идването на Господа. Заблудата ще престане и Исус ще заяви:

„Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“ (Матей 24:35).

„Никой да не ви измами по никакъв начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, така че той седи както Бог в Божия храм и представя себе си за Бог (...) Защото тайната на беззаконието вече действа (...) и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на Пришествието Си“ (2 Солунци 2:3-4, 7, 8).

Павел казва, че първо ще дойде отстъплението на Църквата. Това означава, че Църквата ще изпадне в отстъпление преди „онзи ден“ - Второто идване на Христос. „Човекът на греха“ се противи на Господ и узурпира позицията Му. Също така Той седи в Божия храм и представя себе си за Бог. Това е антихристът - онзи, застанал на мястото на истинския Христос.

Апостол Павел казва, че „тайната на беззаконието“ вече действа в неговите дни и че тя ще се открие напълно във времето преди Второто пришествие на Господа. Историкът Филип Шаф коментира отстъплението на Църквата:

„Никоя църква (...) в християнството не е падала така ниско като Латинската църква през десети век. “22

Кой седи в Божия храм и се представя за Бог? Великият френски реформатор Жан Калвин идентифицира Антихриста. Той пише през 1536 г.:

„Пророк Даниил и апостол Павел предсказват, че антихристът ще седи в Божия храм (...) Ние можем да потвърдим, че това е папата (...) Някои ни смятат за много жестоки и критични, когато наричаме римския понтиф ,, антихриста“, но такива хора не осъзнават, че повдигат същите обвинения към самия Павел, според чиито думи ние говорим. “23

Мартин Лутер също идентифицира антихриста, изучавайки посланията на Павел към солунците, както и пророческите книги „Даниил“ и „Откровение“. През 1520 г. Лутер питие на своя добър приятел Спалатин:

„На практика съм. затиснат в ъгъла и вече не бих могъл да се усъмня, че папата е наистина антихристът (...) защото всичко съответства толкова точно на неговия начин на живот, на неговите действия, думи и заповеди “.24

Калвин и Лутер не са единствените църковни лидери, които разкриват личността на антихриста. Множество реформатори като Томас Кранмър, Джон Уиклиф, Ян Хус, Йероним, Савонарола, Джон Нокс и Джон Мелан- хтон - всички те идентифицират антихриста като папството. Лутер свободно признава:

„ Ние не сме първите, според чието тълкуване папството е царството на антихриста (...) Той (Джон Първей през 1390 г. сл.Хр.) вярно и истинно заявява, че папата е „ антихристът “, точно както е (...) Той е действителен свидетел, предопределен от Бога, за да потвърди нашата доктрина “.25