Глава 02 - ОГЪНЯТ НА ПРЕСЛЕДВАНИЯТА

ОГЪНЯТ НА ПРЕСЛЕДВАНИЯТА

Когато Исус е открил на учениците Си участта на

Ерусалим и събитията, свързани с Неговото второ пришествие,

това е било и предсказание за бъдещите преживявания на

Неговия народ от момента на възнесението Му до освобождаващото

Му завръщане в сила и слава. В няколко кратки изказвания,

чийто смисъл е ужасяващ, Той им е предсказал съдбата,

подготвена от владетелите на този свят за Божията църква

(Матей 24:9, 21, 22).

Историята на първата църква свидетелства за изпълненото

пророчество на Спасителя. Пламна огънят на преследванията.

Християните, лишени от имота си, бяха прогонени от своите

домове. Мнозина запечатаха с кръв своето свидетелство.

Благородници и роби, бедни и богати, учени и неграмотни

бяха избивани безжалостно.

Тези гонения, започнали при управлението на Нерон

(римски император от 55-68 г. сл.Хр.), приблизително по

време на Павловото мъченичество, продължаваха с по-голяма

или по-малка сила столетия наред. Християните бяха лъжливо

обвинявани в най-отвратителни престъпления, считаха ги за

причина на тежки бедствия - глад, чума и земетресения.

Те бяха превърнати в обект на омраза и подозрение от страна

на народа и доносници бяха готови да ги предават срещу

възнаграждение, да ги предават невинни.

Когато огънят на преследванията бе запален, много

християни запечатаха свидетелството си със своята кръв.

Бяха осъждани за метеж против държавата, като врагове

на религията, като опасни за обществото. Много от тях

загинаха по арените на амфитеатрите - разкъсвани от диви

зверове или изгаряни живи. Някои биваха разпнати, други

зашиваха в кожи на диви животни и ги хвърляха на арената,

за да ги разкъсат кучета. Събираха се тълпи от хора, за

които това зрелище бе наслада; аплодисменти и смях

съпътстваха предсмъртните страдания и агонията на

християните.

Където и да се укриваха последователите на Христос,

отвсякъде ги гонеха като хищни зверове. Бяха принудени да

дирят убежище в пустинни, безлюдни местности. Извън Рим под

хълмовете и в скалите бяха прокарани дълги подземни коридори,

чиято мрачна и сложна плетеница отвеждаше на цели мили далеч

от градските стени. Последователите на Христос намираха

приют в тези подземни убежища. Когато Творецът на живота

възкреси подвизавалите се в доброто войнстване, от тези тъмни

пещери ще излязат много мъченици за делото на Христос.

Напразни останаха старанията на Сатана да унищожи със сила

Божията църква. Божиите служители падаха убити, ала делото на

Бога неотменно вървеше напред. Един християнин заяви:

„Убивайте ни, измъчвайте ни, осъждайте ни...

Всеки път, когато ни покосявате,

ние ставаме по-многобройни; кръвта на християните е семе“

(Тертулиан, „Апологетика“, 50, Кларк). Хиляди бяха затворени

в тъмница и изгубиха живота си, но на тяхно място идваха други.

Сега великият противник се опита да успее с хитрост там, където,

действайки със сила, бе претърпял поражение. Спряха гоненията,

вместо тях се появиха опасните съблазни на земното благополучие

и светската слава. Стремежът беше езичниците да приемат отчасти

християнството, а те отхвърляха неговите съществени истини.

Твърдяха, че признават Исус за Божи Син и вярват в смъртта

и възкресението Му, но не изпитваха никаква нужда от покаяние

или промяна на сърцето. Правейки някои отстъпки, предлагаха на

християните да сторят същото, за да се обединят в едно

християнско вероизповедание.

Църквата бе в страшна опасност. Тъмницата, изтезанието, огънят

и мечът бяха благословение в сравнение с всичко това. Някои християни

останаха непоколебими и заявиха, че не могат да направят стъпка

към подобно съглашателство. Други смятаха, че трябва да отстъпят

или да смекчат някои страни от своята вяра и желаеха съюз с частично

приелите християнството, мотивирайки действията си с убеждението,

че така може да ги обърнат напълно. Бе време на дълбока тревога за

верните последователи на Христос.

„Убивайте ни, измъчвайте ни, осъждайте ни...

Всеки път, когато ни покосявате, ние ставаме по-многобройни;

кръвта на християните е семе.“