Глава 05 - Тема 05 - Папската власт и промяната на съботата

Глава 05 - Тема 05 - Папската власт и промяната на съботата

Цялата Библия учи и заповядва да се спазва съботата - седмия ден, докато светостта на неделята не е представена нито в един текст в цялото Писание. Ако съботата не е променяна нито от Бог, нито от Христос, нито от който и да е апостол, то тогава кой я е променил? Трябва да погледнем извън Библията, за да намерим свидетелства за тази промяна.

Папството е единствената организация на земята, която твърди, че е от- говорна за промяната от събота на неделя. Католическият свещеник - отец Т. Енрайт, С. SS.R.2 на Редемптър Колидж, цитиран от списание „Американски страж“, казва следното:

„Нееднократно съм предлагал 1000 долара на онзи, който може да ми докаже само чрез Библията, че аз съм задължен да спазвам неделята свято. Няма такъв закон в Библията. Това е закон на самата Свята Католическа църква. Библията казва: „Помни съботния ден, за да го пазиш свят“, а Католическата църква казва: „Не, чрез моята божествена сила аз премахвам съботния ден и ви заповядвам да пазите свято първия ден от седмицата!“. И ето! Целият цивилизован свят се покланя в благоговейно подчинение на заповедта на Святата Католическа църква“.3

Кардинал Джеймс Гибънс заявява:

„Можете да четете Библията от Битие до Откровение и няма да намерите нито един ред, който да узаконява освещаването на неделята. Писанията изискват религиозното спазване на съботата - деня, който ние (католиците) никога не освещаваме“.4

„Неделята е католическа институция и спазването й може да бъде защитено само посредством католическите принципи (...) От началото до края на Писанието няма нито един пасаж, който да разпорежда прехвърлянето на публичното седмично поклонение от последния ден на седмицата върху,, Католическата църква повече от хиляда години преди съществуването на протестантите по силата на божествената си мисия е ПРОМЕНИЛА деня от събота в неделя. “6

В Ню Джърси Нюз, брой от 18 март 1903 г. отец Брейди пише в статия следното:

„Добре е да се напомня на презвитерианите, методистите и другите християни, че Библията не ги подкрепя никъде в спазването на неделята. Неделята е институция на Римокатолическата църква и който спазва този ден, спазва заповед на Католическата църква.“

The Catholic Virginian, брой от трети октомври 1917 г. прави следната декларация:

„Никъде в Библията не намираме Христос или апостолите да заповядват Шабата да се премести от събота в неделя (...) Днес повечето християни спазват неделята, защото тя е била разкрита чрез Църквата (Римокатолическата), а не от Библията.“

Катехизисът на католическата доктрина заявява:

„Въпрос: Кой ден е Шабат?

Отговор: Събота е Шабат.

Въпрос:Защо спазваме неделята, а не съботата?

Отговор: Спазваме неделя вместо събота, защото Католическата църква по време на Лаодикийския събор (336 г. сл.Хр.) решава да прехвърли светостта на съботата върху неделята. “7

На 25-ти януари 1910 г. този катехизис получава „апостолическо благословение“ от папа Пий XI. Списващият катехизиса е запитан:

„Въпрос: Коя е третата заповед?

Отговор:Третата заповед е: „Помни съботния ден, за да го освещаваш “.

Въпрос:А7жво ни повелява третата заповед?

Отговор: Чрез третата заповед ние сме задължени да спазваме свято неделята. “8

В копие на Новия ревизиран балтиморски катехизис намираме следното:

„Ранната църква променя деня за поклонение от съботата върху неделята според властта, дадена й от Христос. Новият завет не споменава изрич- но, че апостолите са променили деня за поклонение, но ние знаем това от преданието.“9

Кой точно е нашият доверен източник - Библията или Преданието? Какво казва Христос по този въпрос?

„...Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед (...) Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед (...) Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди“ (Матей 15:3,6,9).

От голямо значение е, че именно съботната заповед е променена, тъй като тя е тази, която подчертава авторитета на Законодателя. С избора на друг ден авторитетът, който стои зад създаването на Закона, се променя и се прехвърля върху друга личност. Бог не е считан за върховна власт и е заместен от един измамник, който е узурпирал позицията за себе си. Друг се представя за божество на земята в опита си да застане на мястото на истинския Бог.

Следователно зад папската власт би трябвало да стои дори,, по-висш “ авторитет, а именно господарят на,, въздушната власт “ (Сатана), който е почитан в езическата традиция под символа на слънцето. Той е скритото зад кулисите „ божество “. Неделята е ден, посветен на поклонението пред идола на слънцето. Апостол Павел нарича акта на идолопоклонството „поклонение пред демони“.

Прев. бел. думата за неделя произлиза от корена „ слънце “ на множество езици, в т.ч. английски и немски (Sunday, Sonntag и пр.)

,,Неделята... е наречена така, защото този ден е бил посветен в древността на слънцето и на поклонението пред него. “10

„ Неделята се нарича така, защото е посветена на поклонението пред слънцето. “п

,, Неделята (Dies Solis в римския календар - „ денят на слънцето “ който е посветен на слънцето) - е първият ден от седмицата. “п

Текстовете по-долу са от еврейски източник:

„Денят, който езичниците като цяло са посвещавали на поклонение и честване на своето главно божество - слънцето, според нашите изчисления, е първият ден от седмицата.“13

„Най-древните германци са били езичници и са посвещавали първия ден от седмицата си на специално поклонение пред слънцето, откъдето този ден запазва името си (Sonntag) - неделя- дори и в нашия език - английския (Sunday).“14

В Енциклопедията на библейската, теологичната и църковната литература се казва:

,,Трябва да признаем, че няма заповед в Новия завет относно почитането на първия ден. “13

Чрез влиянието на митраизма (персийското поклонение пред слънцето) в Римската империя и чрез езическия празник неделя чистата църква на Христос постепенно пада в отстъпничество. Голямото отстъпление започва да се развива още в дните на апостолите. Апостол Павел казва:

„Защото оная тайна, сиреч беззаконието, вече действа... “ (2 Солунци

2:7).

Той заявява отново:

„Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си “ (Деяния 20:29-30).

Апостолът казва, че отстъплението от вярата ще се разраства до огромни мащаби. Голямо „ отпадане “ или „отстъпление “ ще разкрие в края кой е „ човекът на греха “.

„... човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог“ (2 Солунци 2:3, 4).

В действителност неделята получава много малко подкрепа като християнски ден за почивка до времето на Константин Велики през четвърти век. Той е император на Рим от 306 до 337 г.сл.Хр. Една от най-красивите победни арки, издигната в Рим, е в негова чест в близост до Колизеума. Константин се покланя на слънцето през първите години от царуването си. По-късно изповядва обръщане към християнството, но сърцето му остава посветено на слънцето. Едуард Гибън казва в своята книга „Залезът и упадъкът на Римската империя“:

„Слънцето се възхвалява всеобщо като непобедимия водач и защитник на Константин“.16

През 321 г.сл.Хр. Константин провъзгласява първия неделен закон, известен в историята, който гласи:

„На почитаемия Ден на слънцето нека магистратите и народът в градовете почиват и нека всички работилници бъдат затворени. В провинцията обаче заетите със земеделие могат свободно и законно да продължават труда си; защото често се случва друг ден да не е толкова удобен за сеене на семена или за засяване на лози; ако се изпусне подходящият момент за такива действия, даровете на небето ще бъдат изгубени“.17

Енциклопедия Британика (11 издание) прави следното твърдение в раздела за „Неделя“:

„Най-ранното признаване на спазването на неделята като законово задължение е постановление на Константин от 321 г.сл.Хр., с което се заповядва всички съдилища и всички жители на градовете, и работилниците да почиват в неделя (venerabili die solis - почитаемия ден на слънцето) с едно изключение в полза на заетите със земеделие.“

Енциклопедията на Чамбър казва:

„ Без съмнение първият закон - религиозен и граждански — чрез който се заповядва спазването на този ден (неделя - б.р.) като Шабат, е едик- тът на Константин, 321 г.сл.Хр. “,8

През следващите векове императори и папи прибавят към постановлението на Константин нови закони, чрез които целят да укрепят съблюдаването на неделята. Онова, което започва като езическа заповед, се превръща в християнски закон. Малко след издаването на едикта от 321 г. идва църковният Лаодикийски събор (около 364 г.сл.Хр.):

„Християните не бива да следват юдаизма, като почиват в събота (Шабат), а трябва да работят на този ден: а Господния ден (неделя - б.р.) трябва да почитат особено; като християни те трябва да не работят на този ден, доколкото е възможно. Но ако въпреки това следват юдаизма, те няма да бъдат допуснати до Христос.“19