ПРИЛОЖЕНИЕ V - БОЖИЯТ ПЕЧАТ

ПРИЛОЖЕНИЕ V - БОЖИЯТ ПЕЧАТ

В Библията Божият печат е нещо добро, а съответният белег на звяра - зло. Нито един човек не може да получи и двата. Всеки, който доживее до завръщането на Исус, ще получи или единия, или другия. Важно е ясно да идентифицираме Божия печат. Трябва да се подготвим за него. Всъщност процесът на запечатването е пусковата точка на Откровението. Йоан казва: „След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.

И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печатът на живия Бог; и той извика е висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, и каза:

Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.

И чух числото на подпечатаните, сто четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните“ (Откровение 7:1-4).

Очевидно Божият гняв се излива чак когато Неговият печат е поставен върху челата на служителите Му. Печатът върху челата ги идентифицира и пази.

В превода на Библията на крал Джеймс думата „печат“ се споменава 25 пъти. Общата употреба означава нещо официално: нещо е траен белег. Книгата Естир е съхранила думите на персийския цар към Естир след обесването на Аман. Желаейки да запази Естир и всички евреи в царството си, той й казва: „Пише-

262

те прочее и вие на юдеите какво обичате в името на царя и подпечатайте го е царския пръстен; защото писмото, писано в името на царя и подпечатано с царския пръстен, не се отменя“ (Ес-тир 8:8).

Бог обича нежно всеки един от нас. Едно проучване на Неговия печат разкрива някои удивителни концепции. Ние сме Негови и по сътворение, и по изкупление. Той е платил за нас. И скоро ще се завърне за нас! Забележете следния вълнуващ пасаж: „А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа и Който ни е помазал, е Бог, Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог“ (2Коринтяни 1:21, 22). Тук Бог ни запечатва със Своя Дух като залог. Друг превод на стиха казва: „Той е дал като предплата Духа в нашите сърца.“ Друг пък превод звучи така: „Той е вложил Духа Си в нашите сърца като депозит, като залог, гарантиращ онова, което има да стане.“ А кой е дал Светия Дух? Деяния 5:32 заявява: „И ние сме свидетели Нему за тия неща, както е и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват“ Това е един от ключовите моменти, които търсим. Покор-ността включва Божията воля. Божият печат се дава на онези, които се покоряват на Неговия закон.

Исая 8:16 заповядва: „Завържи увещанието, запечатай поуката между учениците Ми.“ (В други преводи стихът звучи така: ^Запечатай закона между учениците Ми“ - бел. прев.) „Печатът“ тук отново включва Божия закон. Когато четем великия Божи морален закон, Десетте заповеди, както са записани в Изход 20 гл., лесно е да забележим, че четвъртата заповед идентифицира своя Автор и основата, на която трябва да Му се покланяме. Печатът обикновено включва името, титлата и територията на управлението. Четвъртата заповед съдържа тези елементи по отношение на Бога. Името - „Господ, твоят Бог“, титлата - „Създател“, територията - „небето и земята“. С четвъртата заповед Създателят ясно посочва, че съботата представлява Неговият вечен печат. Той ясно е заявил това на Мойсей. „Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките ви поколения, за да знаете, че Аз Съм Господ, Който ви освещавам“ (Изход 31:13). Има и още доказателства от Писанието. Бог казва: ,Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да позна-

263

ят, че Аз, Господ, ги освещавам. Аз Съм Господ, вашият Бог; в Моите повеления ходете и Моите съдби пазете и извършвайте ги; освещавайте още и съботите Ми и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз, Господ, съм вашият Бог“ (Езекиил 20:12, 19, 20).

„Съботата не е въведена на планината Синай като нова институция. Тя е установена при сътворението (вж. Битие 2:1-3). Трябва да я помним и пазим в памет на делото на Създателя. Тя посочва Бога като Творец на небесата и на земята и разграничава истинския Бог от фалшивите божества. Всички, които пазят седмия ден, показват с този акт, че са поклонници на Йехова. Така съботата е знак за верността на човека към Бога дотогава, докато на земята има хора, които да Му служат. Единствена от всичките десет четвъртата заповед споменава и името, и титлата на Законодателя. Тя единствена показва чрез чий авторитет е даден законът. Ето в какъв смисъл тя съдържа „Божия печат“ върху Неговия закон и доказва автентичността и задължителната му сила“ („Патриарси и пророци“, стр. 203).

Променяйки съботата, папетвото накърнява Божия печат върху закона. Последователите на Христос са призовани да възстановят съботата от четвъртата заповед на полагащото й се място като паметник на Създателя, като белег на Неговия авторитет и на завета Му с Неговия народ.

Значимостта на печата

„Не всички, които изповядват,че пазят съботата, ще бъдат запечатани“ („Свидетелства към църквата“, том V, стр. 213). Задълбоченото изучаване на главата, от която е взето това заявление, ще ни разкрие, че познаването на съботата и само законни-ческото й спазване изобщо не са достатъчни за спасителна връзка с Бога. В такъв случай какво друго, освен спазването на съботата, е необходимо за получаването на Божия печат. „Божият печат никога няма да бъде сложен върху челото на нечист мъж или жена. Нито на амбициозни, обичащи света мъже или жени. Никога няма да бъде поставен върху челата на мъже и жени с

264

лъжливи езици или с измамни сърца. Всички, които го получат, трябва да са без петно пред Бога - като кандидати за небето“ (пак там, стр. 216). С други думи тези, които ще получат Божия печат, не само ще са пазители на съботата, но ще са и предани, посветени, честни, обичащи Бога и ближния си християни.

Елън Уайт обяснява, че запечатаните са утвърдени „в истината - и интелектуално, и духовно, така че не могат да бъдат поклатени“ („Издание на ръкописите“, том X, стр. 252). Те вярват в истината и практикуват истината. Вярват във вечността на Божия закон и се поверяват на Твореца,за да ги освети. „Никоя друга институция, поверена на евреите, не ги отличава толкова цялостно от околните народи, колкото съботата. Бог предназначи спазването й да ги определи като Негови поклонници. Тя трябваше да бъде знак за отделянето им от идолопоклонни-чеството, за връзката им с истинския Бог. Но за да съблюдават съботата свято, самите хора трябва да бъдат святи. Чрез вяра трябва да станат участници в Христовата правда“ („Животът на Исус Христос“, стр. 151).

По-рано отбелязахме, че 2Коринтяни 1:22 говори за нашето запечатване от Божия Дух като залог, депозит или гаранция. Нека сега да помислим какво означава това. „Запечатването е обещанието на Бога за съвършена сигурност на избраните от Него (Изход 31:13-17). То посочва, че сте избрани от Бога. Бог ни има за Свои. Като Божии подпечатани ние сме купено от Христос притежание и никой не може да ни изтръгне от ръцете Му. Печатът, даден на челата, е „Бог, новият Ерусалим“. „И щс напиша на него името на моя Бог, новия Ерусалим“ (Откровение 3:12)“ („Издание на ръкописите“, том XV, стр. 225).

Нито Божият печат, нито белегът на звяра са някакви знаци, видими за човешкото око. Важно е да отбележим също, че белегът на звяра може да се получи или на челото, или на ръката, докато Божият печат се поставя само на челото. Много от изучаващите на Библията смятат, чс по отношение на неделния закон човек може да избере да вярва в него и да го подкрепя -като с това получи белег на челото или да избере да не предизвиква никакви вълнения и просто да се съобрази с него - като с това получи белег на ръката. Очевидно никой обаче не може „просто да се съобрази“ с Божия печат. Това е нещо, за което човек трябва да е готов да умре.

265

В такъв случай, какъв е този печат, който се слага на челата на спасените? „Това е белег, който ангелите - а не човешките очи - могат да разпознаят; защото ангелът унищожител трябва да види белега на изкуплението. Интелигентният ум е виждал белега на Голготския кръст в осиновените синове и дъщери на Господа. Грехът от престъпването на Божия закон е премахнат. Те са облечени в бели дрехи и са покорни и верни на всичките Божии заповеди“ („Евангелски вестител“, 11 юни 1902 г.). Живите праведни ще получат Божия печат преди приключването на благодатното време и това ще бъде техният паспорт през дверите на святия град. (Вж. „Мараната“, стр. 2.11 и АБК, т. VII, стр. 970.)

Наистина съботата заема централно място в нашето покорство към Бога и в получаването на Неговия печат. Тя заема централно място и в разпознаването на отстъплението в последните дни. Това не е съмнително тълкуване на двама или трима изследващи на Библията. То е втъкано във всяка нишка на Божието слово за нас. Първите адвентисти са издигали високо вестта за съботата и са държали на нея като на скъпоценно съкровище. Следните забележителни факти за съботата са взети от стар трактат, публикуван от издателството „Ривю енд херълд“ около 1885 г. Прочетете ги внимателно, за да разберете трайната значимост на съботата.

Сто библейски факта за съботния въпрос

Защо да спазваме съботата? Кой е обектът на съботата и нейната цел? Кой я е постановил? Кога и за кого е направена? Кой ден е истинската събота? Мнозина спазват първия ден на седмицата (т.е. неделята). Какво библейско право

имат за това? Някои спазват седмия ден (съботата). Кои стихове привеждат за доказателство, че са прави? Тук представяме факти и за двата дни така, както са ясно посочени в Словото на Бога:

266

Шестдесет библейски факта за седмия ден

1. След като беше работил шест дни, създавайки нашата земя, великият Бог си почина на седмия ден. (Виж Битие 2:1-3.)

2. Това подпечата този ден като Божи почивен (съботен) ден, тъй като „събота“ означава „почивка“. За да илюстрираме: Когато се ражда човек в определен ден, този ден става негов рожден ден. Така че когато Бог си е починал на седмия ден, този ден е станал Негов почивен (съботен) ден.

3. Ето защо седмият ден винаги трябва да бъде Божи съботен ден. Можете ли да промените рождения си ден от деня, в който сте се родили? Не. По същия начин не можете да промените и Божия почивен ден в друг ден. Ето защо седмият ден все още си остава Божията събота.

4. Създателят благослови седмия ден. (Виж Битие 2:3.)

5. Той освети този ден. (Виж Изход 20:11.)

6. Направи го свят ден в Едемската градина. (Виж Битие 2:1-3.)

7. Съботата бе постановена още преди грехопадението; ето защо тя не е част или постановление от жертвената система на Стария завет, която бе дадена след грехопадението.

8. Исус каза, че тя „е направена за човека“ (Марк 2:27), т.е. за човешката раса, тъй като думата „човек“ тук е неограничена. Ето защо съботата е както за евреите, така и за езичниците.

9. Тя е паметник на сътворението. (Виж Изход 20:11; 31:17.) Всеки път, когато почиваме в седмия ден, както направи Бог при сътворението, ние честваме това велико събитие.

10. Съботата беше дадена на Адам, главата на човешката раса. (Виж Марк 2:27; Битие 2:1-3.)

11. Затова чрез Адам, като наш представител, съботата бе дадена на всички народи. (Виж Деяния 17:26.)

12. Тя не е еврейска институция, защото е установена 2300 години преди появата на първия евреин.

13. Библията никога не я нарича „еврейска събота“, а винаги „събота на Господа, твоя Бог“. Хората би трябвало да са много внимателни при заклеймяването на святия Божи почивен ден.

14. В ерата на патриарсите намираме изобилни доказателства за спазването на съботата. ( Виж Битие 2:1-3; 8:10, 12; 29:27, 28 и др.)

267

15. Тя беше част от Божия закон още преди Синай. (Виж Изход 16:4, 27-29.)

16. След това Бог я постави в сърцето на Своя морален закон. (Виж Изход 20:1-17.) Защо я поставя там, ако не е равностойна другите заповеди, за които всички признават, че са неизменни?

17. Заповедта за седмия ден, събота, бе изговорена от гласа на живия Бог. (Виж Второзаконие 4:12, 13.)

18. След това Той записа тази заповед със собствения Си пръст. (Виж Изход 31:18.)

19. Бог гравира заповедите в траен камък, посочвайки неизменното естество на закона. (Виж Второзаконие 5:22.)

20. Тя беше свещено съхранявана в ковчега зад завесата в Светая Светих. (Виж Второзаконие 10:1-5.)

21. Бог забрани работата в събота дори и в най-забърза-ните дни. (Виж Изход 34:21.)

22. Бог унищожи онези евреи в пустинята, които осквер-няваха съботата. (Виж Езекиил 20:12, 13.)

23. Тя е белег на истинския Бог, чрез който да Го разпознаваме от фалшивите божества. (Виж Езекиил 20:20.)

24. Бог обеща, че Ерусалим щс устои довека, ако евреите спазват съботата. (Виж Ере-мия 17:24, 25.)

25. Той ги изпрати във вавилонското робство за нарушаването й. (Виж Неемия 13:18.)

26. Бог унищожи Ерусалим за нарушаването й. (Виж Ере-мия 17:27.)

27. Бог изрече специално благословсние над всички езичници, които я спазват. (Виж Исая 56:6, 7.)

28. Тя се намира в пророчеството, изцяло отнасящо се за християнското освобождаване от задължения. (Виж Исая 56 гл.)

29. Бог обещава да благослови всеки човек, който спазва съботата. (Виж Исая 56:2.)

30. Бог изисква от нас да я чувстваме „почитаема“. (Виж Исая 58:13.) Трябва да внимават онези, които изпитват удоволствие да я наричат „старата еврейска събота“, „бреме на робството“ и пр.

31. След като святата събота бъде потъпквана от много поколения“, ще бъде възстановена в последните дни. (Виж Исая 58:12, 13.)

32. Всички святи пророци са спазвали седмия ден.

33. Когато дойде на земята, Божият Син, спазваше седмия ден през целия Си живот. (Виж Лука 4:16; Йоан 15:10.) По този начин Той последва примера на Своя Отец при сътворението. Не бихме ли били в безопасност, ако следваме примера и на Отец, и на Сина?

268

34. Седмият ден е „Господ-ният ден“. (Виж Откровение 1:10; Марк 2:28; Исая 58:13; Изход 20:10.)

35. Исус е Господар на съботата (Виж Марк 2:28).

36. Той реабилитира съботата като институция на Божията милост, предназначена за доброто на човека. (Виж Марк 2:23-28.)

37. Вместо да премахне съботата, Той внимателно поучаваше как да бъде спазвана. (Виж Матей 12:12.)

38. Исус Христос учеше учениците Си, че в съботен ден е позволено и трябва да се вършат дела на милост и добро. (Виж Матей 12:12.)

.39. Той инструктира Своите апостоли, че трябва да се молят във връзка със съботата 40 години след Неговото възкресение. (Виж Матей 24:20.)

40., Благочестивите жени, които бяха с Исус Христос, внимателно спазиха съботата след Неговата смърт. (Виж Лука 23:56.)

41. Тридесет години след възкресението на Исус Христос Светият Дух изрично нарича почивния ден „съботен“. (Виж Деяния 13:14.)

42. Павел, апостолът на езичниците, го нарича „съботен ден“ през 45 г. сл. Хр. (Виж Деяния 13:27.) Не е ли знаел ап. Павел? Или би трябвало да вяр-

ваме на съвременните учители, които твърдят, че почивният ден е престанал да бъде в събота при възкресението на Христос?

43. Лука, боговдъхновени-ят християнски историк, който пише чак в 62 г. сл.Хр., го нарича „съботен ден“. (Виж Деяния 13:44.)

44. Новоповярвалите езичници го наричат съботен ден. (Виж Деяния 13:42.)

45. На великия християнски събор през 52 г. сл. Хр. в присъствието на апостолите и на хиляди ученици Яков го нарича „съботен ден“. (Виж Деяния 15:21.)

46. Обичайно е било в този ден да се провеждат молитвени събрания. (Виж Деяния 16:13.)

47. Ап. Павел четял от Писанието на публични събрания в този ден. (Виж Деяния 17:2, 3.)

48. Само в книгата Деяния ни е докладвано за провеждането на 84 събрания в този ден. (Виж Деяния 13:14, 44; 16:13; 17:2; 18:4, 11.)

49. Обичаят на ап. Павел бил да проповядва в този ден. (Виж Деяния 17:2.)

50. Между християните и евреите никога не е имало спор за съботата. Това е доказателство, че християните са спазвали същия ден, както и юдеите.

269

51. Във всичките си обвинения против ап. Павел те никога не го обвинили в незачитане на съботата. Защо, ако не я е спазвал?

52. Самият ап. Павел из-рично подчертава, че е спазил закона: „Нито против юдейс-кия закон, нито против храма, нито против кесаря съм извършил някакво престъпление“ (Деяния 25:8). Как може това да е вярно, ако е нарушавал съботата?

53. Съботата е спомената 59 пъти в Новия завет и то винаги с уважение, със същата титла, както в Стария завет -„съботният ден“.

54. В Новия завет не се споменава и дума, че съботата е премахната, променена или нещо подобно.

55. Бог никога не е позволявал на никого да работи в този ден. Читателю, с какво право използваш седмия ден за делнична работа?

56. Не е отбелязано нито един християнин от времето на Новия завет - независимо преди или след възкресението на Христос - да е извършвал обикновена работа в седмия ден. Намерете само един такъв случай и ние ще се отречем от възгледа си по този въпрос. Защо съвременните християни да постъпват по-различно от библейските християни?

57. Никъде не е записано, че Бог е премахнал Своето бла-гословение или освещение от седмия ден.

58. Както съботата е била спазвана в Едемската градина преди грехопадението, така ще бъде спазвана и на Новата земя след възстановяването й. (Виж Исая 66:22, 23.)

59. Съботата (седмият ден) е важна част от Божия закон, произнесен лично от Бога и записан със собствения Му пръст на камък на планината Синай. (Виж Изход 20 гл.) Когато Исус е започнал Своята работа, изрично е заявил, че не е дошъл да премахне закона: „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците. Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“ (Матей 5:17).

60. Исус твърдо е осъждал фарисеите като лицемери за претенциите им, че обичат Бога, докато в същото време правят невалидна една от Десетте заповеди посредством традициите си. Спазването на неделята е само човешка традиция.

Представихме ви 60 ясни библейски факти за седмия ден. Какво ще направите с тях?

270

Четиридесет библейски факта относно

първия ден на седмицата

1. Първото нещо, записано в Библията, е вършенето на работа в неделя, първия ден на седмицата. (Виж Битие 1:1-5.) Това бе направено от самия Творец. Ако Бог е работил по създаването на земята в неделя, грешно ли ще е, ако и ние работим в неделя?

2. Бог е заповядал на хората да работят в първия ден на седмицата. (Виж Изход 20:8-11.) Грях ли е да Му се покоряваме?

3. Никой от патриарсите не е спазвал неделята.

4. Никой от святите пророци не я е спазвал.

5. По изрична Божия заповед Неговият свят народ е използвал първия ден на седмицата като обикновен работен ден в продължение на около 4000 години.

6. Сам Бог нарича този ден „делничен“. (Виж Езекиил 46:1.)

7. Бог не Си е починал в този ден.

8. Никога не го е благославял.

9. Христос не Си е почивал в този ден.

10. Исус е бил дърводелец (Марк 6:3) и е работел в работилницата Си до 30-годишна възраст. Той е спазвал съботата и е работел шест дни през седмицата - факт, който е

всепризнат. Ето защо Той е вършил работа в неделя.

11. Апостолите също са работили в неделя.

12. Те никога не са освещавали този ден.

13. Христос никога не го е благославял.

14. Неделята никога не е получавала благословенията на небесния авторитет.

15. Никога не е била осветена.

16. Никога не е бил издаван закон от Бога за спазването й и затова не е грях да се работи в този ден. „Където няма закон, там няма и престъпление“ (Римляни 4:15; Шоаново 3:4).

17. Новият завет никъде не забранява извършването на работа в неделя.

18. Не е предвидено никакво наказание за нарушаването й.

19. Не е обещавано никакво благословение за спазването й.

20. Не са ни посочвани никакви правила за спазването й. Така ли щеше да бъде, ако Господ би желал да я спазваме?

21. Неделята никога не е наричана в Библията „християнска почивка“.

22. Никога не е наричана „събота“.

23. Никога не е наричана „Господен ден“.

271

24. Никога не е наричана „почивен ден“.

25. Този ден не е наречен е нито едно свято название. Защо в такъв случай ние да го наричаме „свят“?

26. Наричан е просто „първият ден от седмицата“.

27. Исус никога по никакъв начин не го е споменавал, името му никога не е излизало от устните Му, видно от библейския текст.

28. Думата „неделя“ никъде не се среща в цялата Библия.

29. Нито Бог, нито Христос, нито някой от боговдъхновените библейски писатели някога е казвал нещо в потвърждение на идеята, че неделята е свят ден.

30. Първият ден на седмицата е споменат само осем пъти в Новия завет. (Виж Матей 28:1; Марк 16:2, 9; Лука 24:1; Йоан 20:1, 19; Деяния 20:7; 1Коринтяни 16:2.)

31. В шест от тези стихове става дума за един и същи първи ден на седмицата.

32. Ап. Павел е съветвал светиите в този ден да се грижат за светските въпроси. (Виж 1Коринтяни 16:2.)

33. В целия Нов завет само на едно място се споменава за религиозно събрание в този ден и то е било през нощта. (Виж Деяния 20:5-12.)

34. Няма и намек за това, че преди или след този случай някога се е провеждало богослужение в неделя.

35. Не е било обичайно християните да се събират в този ден.

36. Не е имало изискване „хлябът да се разчупва“ в този ден.

37. Само на едно място е докладвано, че се е случило така. (Виж Деяния 20:7.)

38. Това се е случило след полунощ. Стихове 7-11. Исус Христос е отпразнувал разчупването на хляба (Господнята вечеря) в четвъртък вечерта (Лука 22 гл.), а учениците понякога са го правели всеки ден. (Виж Деяния 2:42-46.)

39. Библията никъде не казва, че в първия ден на седмицата се чества възкресението на Господ Исус Христос. Това е човешка традиция, която пренебрегва Божия закон. (Виж Матей 15:1-9.) Кръщението е, което символизира погребението и възкресението на Исус. (Виж Римляни 6:3-5.)

40. Най-накрая Новият завет мълчи по отношение на каквато и да е промяна на съботния ден и за някакво преместване на светостта му в първия ден на седмицата.

Представихме ви 100 ясни библейски факта по въпроса, убедително показващи, че седмият ден е съботата на Господа както в Стария, така и в Новия завет.

Препечатано от трактат, публикуван през 1885 г. от Издателската асоциация „Ривю енд хе-рълд“.

272