Глава 04 - НЕЧЕСТИВИ ПРЕТЕНЦИИ

НЕЧЕСТИВИ ПРЕТЕНЦИИ

Духът на отстъпление пред езичеството отвори път за по-нататъшно пренебрегване авторитета на

Небето. Едно от основните учения на римската църква утвърждава папата като видим глава на

всемирната Христова църква. Така папата бе признат за почти абсолютен наместник на Бога на земята,

комуто е поверена върховна власт и в църквата, и в държавата. Освен това папата присвои и

божествена титла. Той се нарече „Господ Бог Папа“, обяви себе си за непогрешим и изискваше почит

от всички.

Вярата в Христос - истинската основа - бе пренесена върху папата. Вместо да се уповава на Божия

Син, Който дарява прощение на греховете и вечно спасение, народът отправяше взор към папата, све-

щениците и прелатите, с които той споделяше властта си. На хората се казваше, че папата е техният

посредник на земята и че никой не би могъл да се доближи до Бога по друг начин освен чрез

неговото посредничество; че за тях той е наместник на Бога и затова са длъжни да му се подчиняват

безпрекословно. Отклонението от неговите изисквания беше достатъчно основание за жестоко

наказание на виновния. Така вниманието на народа бе отвлечено от Бога и насочено към грешните,

жестоки хора.

Това учение за върховната папска власт е в разрез с учението на Свещените писания. „На Господа

твоя Бог да се кланяш и само Нему да служиш“ (Лу-

ка 4:8). В Своето Слово Бог но прани ни най-малък намек за назначаване на което и да Пило лице за

глава на църквата. Библията възвеличава Бога и разкрива истинското положение на смъртните люде.

Папата не може да има никаква власт над църквата на Христос, той незаконно е присвоил такава

власт.

Богохулните титли, давани на папата, бяха украсявани и възвеличавани през вековете. Някои от тези

хвалебствени изречения се появиха в духовния (римокатолически) речник (Promta Bibliotheca

Canonica, vol. 6, pp. 438, 442, статията „Папа“). Католическата енциклопедия (изд. 1913

г., т. 6, с. 48) нарича тази книга „истинска енциклопедия на религиозното знание“ и „скъпоценен

източник на информация“.

„Санът на папата е тъй велик и възвишен, че той не е просто човек, а сякаш е самият Бог, Негов

наместник“.

„Следователно папата е коронясан с тройна корона; той е небесен, земен цар и цар на преиз-

поднята. “

„И тъй, ако е възможно ангелите да грешат или да мислят противно на вярата, само в такъв случай те

биха могли да осъдят папата и да го предадат на анатема.“

„Папата е сякаш земен Бог, абсолютен монарх на вярващите в Христос, цар на царете, който

притежава изключителна сила и комуто всемогъщият Бог е поверил властта не само над земното, но и

над небесното царство. “

„Папата може да измени Божествените закони, защото е надарен не с човешка, а с Божествена сила.“