Адвентизмът в отстъпление - "първи искри"

Казаха ми, че мога да говоря тук, на тази среща, колкото си поискам. Казаха ми също, че не трябва да преминавам отвъд линията на амвона. Ако премина, по-нататък е като минно поле и аз ще полетя във въздуха.

Да коленичим за молитва.

Скъпи небесен Татко, благодарим Ти за чудесната събота, която приключи. Благодарим ти за изисканата храна, която имахме на това лагерно събрание. Благодарим за добрата работа на нашите сестри по обезпечение на тази среща. Всеки силно се труди, за да направи тази среща възможна. И ние молим за благословение на всеки от тях, за милост по пътя за дома за всеки, който присъства тук сега.. Тази вечер ние ще се разотидем по домовете си и Те моля да ни пазиш по пътя. Благодарим Ти за великата любов. И където и да отидем в този свят, във всяко време ние знаем, че има невидим Бог, Който ни обича с вечна любов. Ние Ти благодарим, Отче, за тая любов, която никога няма да можем да заслужим. Благодарим за Исус, Който е отдал живота Си, за да можем ние да придобием живот днес и да имаме мир и сили. Благодарим Ти за всичко, което си направил за нас. И Те молим да ни ръководиш тази вечер при представянето на тази вест. Молим за Святия Дух, да бъде тук, с нас. В името на Исус! Амин!

Когато станах адвентен пастор и учител в 1985 г., мечтаех и планирах да бъда конфесионален пастор и учител в ЦАСД до края на дните си. Моят баща ми каза: „Сине, ако постъпиш да учиш в Пасифик Юнион Колеж, ще ти платя обучението.” И той не се шегуваше. Удържа думата си. И да бъда адвентен пастор и учител в тази деноминация за мен означаваше всичко. Буквално всичко. Аз не боготворях работата си. Аз служех на Бога.

В 1992 г. работех в своето последно адвентно училище като учител. Пасторът на църквата замина. Получи място в друга църква. И затова презвитерите (старейшините – бел. прев.) в църквата трябваше да проповядват. Аз бях нещатен презвитер, защото бях учител в училище. Помолиха ме да проповядвам в църквата и да водя съботното училище.

Това беше този момент, когато полетяха първите искри. Защото там бяха богати хора. Не искам да кажа, че да бъдеш богат означава да постъпваш по такъв начин. Но просто така се случи, че в моето последно конфесионално училище, където работех, в тази църква бяха двама мултимилионери. И те се оказаха причастни към всичко това.

Единият от тях ме обикна. Когато бях уволнен в 1992 г., той откри за мен училище и го финансира в течение на една година.

Вторият милионер ме ненавиждаше. Когато проповядвах, можете да бъдете уверени, следващия понеделник той е звънял в офиса на конференцията и е заявявал: „Или ще му затворите устата, или ще прекратя финансирането на тази конференция.” И парите си свършиха работата. Парите умеят да убеждават. В края на краищата бях извикан в офиса на Северокалифорнийската конференция през април 1992 г. Бях пастор и учител в тази конференция седем години и половина.

И, приятели мои, в този ден, когато трябваше да отида в конференцията, казах на съпругата си: „Скъпа, ти трябва днес да дойдеш с мен.” Тя попита: „Защо?” Отговорих: „Не зная защо. Но ти просто трябва да дойдеш с мен.” И ние пътувахме почти два часа до Плезънт Хил, в северната част на Калифорния. Прекрасни места има там.

Ние влязохме при завеждащия образованието и неговите двама сътрудника. Те всички ме обичаха и им харесваше как преподавам. Знаеха, че децата в клас също ме обичат. Децата, родителите ме обичаха. И те казаха: „Бил, ние напълно окомплектовахме едно училище за цялата следваща учебна година. Ти ще бъдеш водещ учител с двама учители. Предоставя ти се квартира в общежитието към това училище. Ние наистина се радваме на този прекрасен район в северна Калифорния. И ти можеш да получиш това прекрасно място при едно условие.” Аз казах: „Добре, какво е това условие?” Завеждащият отдел „Образование” ме погледна право в очите и каза: ”Ти трябва да ми обещаеш нещо още тук, в тази стая.” Попитах: „Какво именно, презвитер Хачинс?” Той каза: „Ти трябва да ми обещаеш, че няма публично да учиш или да проповядваш тройната ангелска вест.” Погледнах го и казах: „Презвитер Хачинс, а Вие какво искате да проповядвам?” Той каза: „Искам да проповядваш Божията любов.” „Но това точно е Божията любов!” Той каза: „Бил, нямам намерение да се препирам с теб. Ти трябва да решиш.”

Знаете ли, аз не мога да си позволя да стоя безделен. Имам съпруга и две деца и свято вярвам, че като глава на семейството съм длъжен и е чест за мен да обезпечавам семейството си.

Съпругата ми е родом от Кайро, Египет. Нейната кръв е малко по-гореща от моята. И тя говори малко по-бързо от мен. Ако беше тук днес, тя щеше да потвърди думите ми. Тя не се настани в креслото и не започна да размишлява. Тя просто го погледна и каза: „Презвитер Хачинс, ние няма да работим за вас през следващата година.” Хенри Хачинс се приближи до мен, потупа ме по рамото и каза: „Бил хайде да го решим това след отпуската.” Казах: „Добре, да почакаме.” С жена ми седнахме в колата. Пуснах мотора. Тя се обърна към мен и каза: „Бил, толкова се радвам, че ми каза днес да дойда с теб!” Попитах я: „Защо, Хорта?” Тя отговори: „Защото ако ме нямаше тук и ти си дойдеше вкъщи и ми кажеше това, което са ти говорили, нямаше да ти повярвам.”