Глава 08 - НЕДЕЛЯТА НАСТЪПВА!

Глава 08 - НЕДЕЛЯТА НАСТЪПВА!

Библията предсказва, че точно преди края на световната история ще настъпи време на религиозна нетолерантност - а за нас това ще е в близкото бъдеще. Адвентистите от седмия ден вярват, че тази нетолерантност и накрая дори гонения ще касаят обекта и начина на религиозното поклонение. Накратко, вярваме, че от съществено значение за поредицата събития точно преди Второто пришествие на Исус Христос ще бъде един закон, изискващ от всички хора по света да се покланят на Бога в неделя.

Това само по себе си няма да бъде голям проблем за нас, тъй като ще можем да използваме деня за изучаване на Библията, за християнско общение и за проповядване. Същинският проблем ще настъпи - ние вярваме, - когато законът бъде разширен с клауза, забраняваща богослуженията в събота.

Може да попитате: „Виждаме ли някакви доказателства днес, че антихристът желае издаването на такъв закон и че е подкрепян от някоя политико-религиозна сила в Америка?“ Отговорът и на двата въпроса е ДА!

Някои от нашите критици твърдят, че когато изучаваме ес-хатологията - събитията в края на времето, виждаме неделния закон едва ли не „под път и над път“. Те казват, че имаме склонност „да създаваме доказателства“ там, където липсват. Ще ви позволя да прецените верността на това сами. Нека проучим оно-па, което смятам като непогрешимо доказателство, че климатът в Съединените щати е назрял точно за такъв закон.

Някои от по-консервативните хора вярват, че националният неделен закон вече е скициран и че подкрепящите го само очак-

89

ват най-подходящия момент, за да го поднесат на американския народ. От друга страна, по-“либералните“ мислят и говорят така, сякаш Америка има да извърви още дълъг път до неделния закон. Те посочват факта, че нашите закони защитават гражданските и религиозните права на гражданите и че всъщност сме страна пазач на гражданските и религиозните права по целия свят. Истинската ситуация по всяка вероятност е някъде по средата между тези две позиции. Вярвам, че сме толкова близо до края на времето, щото вече би трябвало да наблюдаваме началните фази или основата, върху която ще бъде изградено неделното законодателство. Вече виждаме главните герои, които ще настояват за него, и вече се забелязват силата и нетолерантността на тези, които го подкрепят.

В Съединените щати и преди са били издавани значими неделни закони. Неделните пуритански закони (както са били наричани) са съществували в Америка още от дните на колони-ализма. Но чак в края на 1880-те и началото на 1890-те години са се превърнали в широко обсъждан проблем в страната. През този период 17 от общо 48 щата са ги използвали, за да преследват пазителите на съботата. Най-лошо е било положението в щатите Арканзас и Тенеси. Всъщност само за две години - 1895 и 1896 - „в Съединените щати и Канада са били преследвани не по-малко от 76 адвентисти от седмия ден поради съществуващите неделни закони. От тях 28 са излежавали присъди в различни затвори, били са оковавани във вериги и пр., общо 1144 дни“ („Американски държавни документи“, стр. 562; вж. също и Уо-рън Джоунс, „Дейтлайн съндей“, САЩ, стр. 43-47).

Още от самото начало дяволът се е старал да руши царството на Бога и съботата като Негов знак на посвещение. В ста-розаветните времена винаги е съществувало поклонение на слънцето, предназначено да отклонява човечеството от поклонение пред истинския Бог.

В новозаветните времена е обръщането на император Константин в християнската църква са навлезли много езически ритуали - включително и първият неделен закон, за който аз съм осведомен. Постановен от римския император Константин през 321 г.сл.Хр, той гласи:

90

„Нека всички съдии и всички хора, живеещи в градовете, и всички търговци си почиват в почитаемия Ден на слънцето. Но нека тези, които обитават в селата, свободно и без никакви пречки да посещават полята си и земеделските култури; тъй като често се случва, че никой друг ден не е по-подходящ за сеитба на зърното или за засаждане на лозите. Не трябва да се пропуска благоприятното време, за да не се изгубят даровете на небето.

Подписан на 7 март от консулите Крисп и Константин, които служат за втори път (321)“ („Codex Justin“, Lib. iiiq tit. xii, 1, 3).

Интересно е да се отбележи, че този първи неделен закон е бил задължителен само за хората, живеещи в градовете.

Първите неделни закони в Америка

Много от първите заселници в Америка са дошли от европейски страни в търсене на религиозна свобода. Но дори и ге трябвало да научат трудния урок, каква е целта на религиозната свобода. „Накратко, религиозната свобода - като днес разбираме тази концепция - не е съществувала никъде в ко-пониална Америка, с изключение на Уйлямсовия Роуд Айлънд. Гражданите обикновено плащали данъци, за да подкрепят репи гията. Стриктно били налагани ограничителни неделни закони. Богохулството било углавен, смъртен грях. Някои колонии били открити теокрации, други били близо до това състояние“ (Робърт Бостън, „Защо религиозното право е криво“, гтр. 53, 54).

Старото списание „Презънт трут“ в броя си от 1 февруари 1930 г. отпечатва статия за неделните закони. В нея са изброени няколко неделни закона от колониалния период насам. Докато много от по-късните неделни закони имат малко светски прив-кус, в тези ранни такива не е трудно да се види един открито религиозен оттенък.

91

ВИРДЖИНИЯ

Първият американски неделен закон

1610 г.

„Сутрин всички мъже и жени трябва да се стекат на божествената служба и на проповедите, изнасяни в почивния ден (на англ. под „Sabbath day“ се разбира библейският почивен ден или Господният ден - бел. пр.), а следобед - на богослужение и на изпитване; при първо нарушение - да се отнема храната и порциона за грялата следваща седмица; при второ - да се отнеме споменатият порцион и да се бичу-ва; при трето нарушение - да се наказва със смърт.“

Този интересен закон изисква предимно посещение на църква, като наказанията са финансови загуби, публично бичуванс и при трето нарушение - смърт. Не забравяйте, всички тези закони са издадени и прилагани в колониите още преди създаването на Американската конституция и Хартата за правата.

МАСАЧУЗЕТС

1650 г.

„Нека се знае, че всеки, който оскверни Господния ден, като върши ратайска работа или допусне друго подобно нарушение, да плати за всяко такова провинение по десет шилинга или да бъде бичуван.“

КЪНЕКТИКЪТ

1656 г.

„Всеки, който оскверни Господния ден или някоя част от него или като върши греховна изморителна работа, или чрез незаконни спортове, развлечения, или по какъвто и да е друг начин - независимо дали съзнателно или поради лекомислена небрежност, ще бъде съответно наказан с глоба, затвор или телесно наказание съобразно естеството и мярката на греха и нарушението. Ако след разследване съдът установи с ясни и удовлетворителни доказателства, че грехът е бил извършен горделиво, самонадеяно и своеволно против познатата заповед и против авторитета на бла-

92

гословения Бог, такъв човек, презиращ и оскърбяващ Гос-пода, да бъде умъртвен, така че другите да се боят и да отбягват подобен бунтовен начин на действие.“

МЕРИЛЕНД

1692-1715 г.

„Тъй като освещаването и спазването на Господния ден, наричан неделя, е било и е почитано от настоящите и от всички ранни християни и хора като съществена част от поклонението пред Всемогъщия Бог и дължима чест на Неговото свято име, постановява се ... от и след обнародването на този закон никой в границите на тази провинция да не работи, нито да върши някаква физическа работа или занятие в Господния ден, обикновено наричан неделя, ... (делата от абсолютна необходимост и делата на милост винаги се изключват) ... нито да нарушава или да осквер-нява Господния ден чрез пиянство, клетви, ... И ако някой човек или хора... нарушат някое от тези предписания, да се накажат и да платят за всяко такова нарушение сумата за 100 паунда тютюн.“

Това са само примери на много такива закони, прокарани и колониите, тъй като по това време нямало централно правителство. По-късните гонения, явили се в резултат на неделните икони през 1895 и 1896 г., отново били свързани с нарушаване-ю на щатските неделни закони.

Едно от най-интересните и значими обсъждания на неделя-| .1 в Американска история до този момент е през 1888 г., когато ■ шаторът от Ню Хемпшиър Х.У. Блеър дискутира предложения национален неделен закон. Тези обсъждания са твърде значими и адвентистите по две причини. Първо, защото 1888 г. е една от »в новните години в адвентната история; и второ, защото предложеният закон е бил предназначен за цялата страна, а не е бил I амо въпрос на щатска политика. Предложеният закон е бил твърде обширен и е привлякъл вниманието и противопоставянето на адвентистите. А. Т. Джоунс написал изложение до Сенатския ко-Iитет по образование и труд на 3 декември 1888 г. Джоунс за-нвива, че когато представял изложението си пред Комисията, мно-

93

гократно е бил прекъсван от сенатора Блеър, така че книгата му от 192 страници е написана така, щото всеки въпрос да намери подходящия си отговор. Той отбелязва: „Бях прекъсван сто шестдесет и девет пъти за 90 мин само от председателя на Комисията, което може да се види от официалния протокол на заседанието.“ В книгата си Джоунс е включил и екземпляр от законопроекта на Блеър. Ето съдържанието му:

ЗАКОНОПРОЕКТ НА БЛЕЪР

„50-ти Конгрес

С2983

1 сесия

В Сената на Съединените щати на 21 май 1888 г. г-н Блеър представи следния законопроект, отнасящ се до Комитета по образование и труд, който бе прочетен двукратно.

„Това е законопроект, който ще осигури на хората радостта от първия ден на седмицата, обикновено наричан „Господен ден“, като ден за почивка и ще спомогне за съблюдаването му като ден за религиозно поклонение.

Сенатът и Домът на представителите (Долната калгара на Конгреса на САЩ) на Съединените американски щати трябва да го прокарат в свикания конгрес, така че никой човек, корпорация, представител, слуга или служител на който и да е човек или корпорация не трябва да извършва, нито да упълномощава извършването на някоя светска работа, труд или бизнес за смущение на другите, с изключение на дела от първа необходимост, на милост или хуманност. Никой не трябва да участва в игри, забавления или развлечения, като смущава останалите през първия ден на седмицата, обикновено познат като „Господния ден“ или през някоя негова част на ничия територия, окръг, плавателно средство или място, предмет само на юрисдикцията на Съединените щати. Ще се счита за незаконно човек или корпорация да получава заплата за работа или за услуга, извършени в нарушение на тази част.

Пар. 2. В мирно време да не се транспортира по пощенските сухоземни пътища никаква поща, да не се събира пощата, да не се сортира, нито да се разнася по адреси в първия ден на седмицата. При условие че някое писмо се отнася до неотложна работа

94

или дела на милост, до здравето, живота или смъртта на даден човек и този факт е ясно обозначен върху плика, съдържащ въп-росната вест, главният пощальон да се погрижи за предаването ма писмото.

Пар. 3. Забранява се извършването на търговия между отделните щати и с индианските племена, тъй като това не е неотложна работа, нито дело на милост или хуманност, както и превозът на хора или стоки по суша или вода по такъв начин, че да се попречи на хората да се наслаждават на първия ден на седмицата или на част от него, защото това е ден за почивка от труд. Всеки човек или корпорация, съзнателно нарушаващи този параграф, да се накажат е глоба от не по-малко от 10 и не повече от 1000 долара. Обявява се за незаконна всяка услуга, свързана е извършването на такава забранена търговия; да не се плащат и да не се възстановяват никакви компенсации за нея.

Пар. 4. Извън времето на активна служба или за непосредствена подготовка за нея, в първия ден на седмицата се забраняват всички военни и военноморски учения, прегледи и паради на войници, моряци, матроси и кадети на Съединените щати, с изключение на събиранията за съответното дисциплинирано религиозно поклонение. В Господния ден във войската и във флота на Съединените щати да не се извършва или допуска провеждането на каквато и да било работа, която не е необходима.

Пар. 5. За незаконно ще се счита изплащането или получаването на заплата под каквато и да било форма за извършена работа или услуга, или за превоз на стоки, или пътници в нарушение на този закон. Нищо не може да обезпечи подобно закононарушение, било то предварително или не.

Пар. 6. Работа или услуга, извършени в първия ден на седмицата в резултат на катастрофа, бедствие или при неизбежни закъснения в осъществяването на редовни връзки по пощенските и пътническите маршрути; запазването на лесно разваляща се и загниваща собственост, както и редовният и необходим превоз и доставка на храни за запазване на здравословните им качества; превозите на кратки разстояние от един

95

щат, област или територия до друг щат, област или територия, обявени по местните закони за необходими за общественото благосъстояние, няма да се считат за нарушение на този закон. Същите, доколкото е възможно, да се разглеждат като необходими за осигуряването на почивка на хората от тежкия труд, за тяхната умствена и морална култура и за религиозното спазване на библейския почивен ден през първия ден на седмицата.“

Законопроектът, яростно критикуван от евреи, от баптисти от седмия ден и адвентисти от седмия ден, както и от други групи, не бил приет през 1888 г. Не бил приет и преработеният му вариант през 1889 г. От особено значение за всички интересуващи се днес от неделните закони е съветът на Елън Уайт, даден по времето на предложения законопроект и по време на гоненията през 1895 и 1896 г. Тя многократно е предупреждавала против такива закони и даже през следващия век съветва да бъдем бдителни в това отношение. Твърдо вярвала, че националният неделен закон ще маркира последните събития във великата борба. Аз лично съм убеден, чс съветът, който ни е дала тогава, ще с приложим и за времето, когато пак се заговори за наблягане на неделята.

Аксиоматично е твърдението, че в сценария за края на времето и за издаването на неделния закон протестантите в Съединените щати ще се присъединят към римокатолиците при въвеждането на неделния закон в Америка. Спомнете си предсказанието на Елън Уайт: „Чрез двете големи заблуди - безсмъртието на душата и светостта на неделния ден, Сатана ще подчини народа на измамите си. Докато първата заблуда е основа на спи-ритизма, втората изразява съгласие с Рим. Протестантите от Съединените щати ще бъдат първите, които ще прострат ръце над пропастта да сграбчат ръката на спиритизма; ще се протегнат над бездната, за да се хванат за римската мощ. И под влиянието на този троен съюз страната ще последва Рим в погазване на правата на съвестта“ („Великата борба“, стр. 361).

„Протестантите от Съединените щати“ - казва тя. Кой не с чувал за Чък Колсън, съавтор на книгата „Евангелистите и католиците заедно“ дискутирана в глава 5? А какво да кажем за

96

писмото на Пат Робъртсън до папата и за срещата му с него в 11ю Йорк? Кой не е чувал за Ралф Рийд от Християнската коалиции и нейната помощна организация Католически алианс? За мен тези хора и тяхната дейност са пряко изпълнение на предска-шнията на „Великата борба“\

Забележете и „тройния съюз“, споменат в цитата. През 1986 г. лигликанският харизматичен лидер Майкъл Харпър изпратил на папа Йоан-Павел II послание, в което се казва: „Ние сме с вас, ще пи подкрепим в едно обединено евангелизиране на Европа“. Той е много активен в областта на екуменизма. За собственото си еку-п-пическо поклонничество говори с изрази, като „трите главни цуховни влияния в съвременната църква“... В своята книга „Това

< денят“ Кенън Харпър говори за „трите сестри“ които се каз-•иип Евангелина, Харизжа и Рима, представяйки евангелските и ха-Iчпматичните движения в Римокатолическата църква. „Някога за него те са били анатема, но в лицето им е намерил за себе си вдълбочаване на посвещението си с любов към Бога“ (Мишел

< смлиен, „Всички пътища водят към Рим“, стр. 30).

Установяването на дипломатически взаимоотношения между ("ъединените щати и Светия престол, ескалиращият прогрес на • I уменическото движение, посещението на папата в САЩ и Критическата кампания за Америка ясно показват, че предсказанията на Елън Уайт и традиционното адвентно тълкуване на Откровение 13 и 17глави се оказват съвършено верни. Но до какво води Исичко това? За отговор отново се обръщаме към ^Великата борил“: „Чрез развиващите се сега в Съединените щати движения, с | пито се цели държавата да подкрепи институциите и обичаите цл църквата, протестантите вървят по стъпките на папетвото.

11»\ дори нещо повече - те отварят вратата папетвото да спечели в протестантска Америка върховенството, загубено от него в Стария свят. А още по-голямото значение на това движение е главната */г I - да се наложи съблюдаването на неделята - обичай, произ-м окдащ от Рим, за който той твърди, че е знакът на неговия авторитет“ („Великата борба“, стр. 349, 350 от бълг. изд).

Ще проучим доказателствата за полагането на основата за иллагането на неделята. Но защо не ги виждаме така ясно очер-| лни? Ето един отговор:

„Докато хората спят, Сатана активно подрежда нещата така, че спрямо Господния народ да не се проявява нито милост, нито справедливост. Движението за налагане на неделята сега си проправя път в тъмнината. Водачите скриват истинския проблем и мнозина, които се присъединяват към движението, не разбират накъде ги носи скритото течение. Изповядващите са умерени и изглеждат истински християни. Но когато това движение заговори, то ще разкрие духа на змея“ (Елън Уайт, „Стражът“, параграф 11, 25 декември 1906 г.).

Друго подобно изявление посочва скритото естество на неделното движение. „Пророчеството (Откр. 13 гл.) представя про-тестантизма е „рога като агнешки“, но говорещ „като змей“. Вече започваме да чуваме гласа на змея. Неделното движение се задвижва от сатанинска сила, но тя е прикрита. Дори хората, ангажирани в това дело, са слепи за резултатите, които ще последват движението им.“ В този ход на мислене Елън Уайт продължава: „Нека Божият народ - пазител на заповедите - не мълчи в това време, сякаш спокойно приема ситуацията. Пред нас е перспективата на продължаващата война. Даже е риск от арестуване, загуба на собствеността и дори на самия живот трябва да защитаваме Божия закон, елиминиран от законите на хората. Ще ни бъде цитиран библейският стих: „Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога“ („Адвентист ривю енд сабат херълд“, 1 януари 1889 г.).

Очевидно в началото няма да видим открито действието на неделния закон, въпреки че стъпките зад сцената ще са извървени. През 1991 г. Пат Робъртсън, основател и президент на Християнската коалиция, написа книгата „Новият световен ред“. (На моето издание е записано, че според нюйоркския „Таймс“ това с бестселър.) Основният удар на Робъртсън е, че „светските хуманисти“ се опитват да превземат света и да доведат до налагането на един „нов световен ред“. Като граждани на „Божия световен ред“ християните имат няколко задължения. Едното от тях е: „Помни Господния ден, за да го освещаваш.“ Това е заповед за лична полза на всеки гражданин. Нашите умове, духове и тела изискват редовно време за почивка. Може би най-великият Божи

98

дар за началото на съществуването на човешкия род е възможността да е свободен от работа един ден в седмицата. Прогресът и п( тинското човешко реформиране могат да настъпят само кога-го на хората е позволено да си почиват от работата си, да размишляват за Бога, да обмислят Неговите пътища, да мечтаят за ж »-добър свят.

„Робите в галерите и носачите в Азия, принуждавани да ра-потят седем дни в седмицата, се превръщали в нещо подобно на к»варни животни. По-висшите цивилизации се появяват тогава, когато на хората се позволи да си почиват, да мислят, да черпят вдъхновение от Бога. Законите в Америка (пуританските закони бел. авт.), постановяващи един ден на почивка от непрекъснатата работа и търговия, бяха анулирани, тъй като бяха счетени ш нарушение на разделението между църквата и държавата... На I аква идиотщина се е отдало нашето общество, за да се откаже да признае Божията мъдрост!“

Робъртсън приключва своето увещание за „Господния ден“, като цитира Писанието и дава обещание. „Никога не съм обръщал кой знае какво внимание на въпроса за почивния ден, докато не прочетох Божието слово, изговорено чрез пророк Исая по този въпрос:

„Ако отдръпнеш ногата си в събота,

за да не вършиш своята воля в святия Ми ден,

и наречеш съботата наслада, свята на Господа, почитаема,

и Го почиташ, като не следваш в пея своите си пътища

и не търсиш своето си удоволствие,

и не говориш своите си думи,

тогава ще се наслаждаваш в Господа;

и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, и ще те храня в наследството на баща ти Якова. “

Исая 58:13, 14

„След като прославата и обещаните награди идват от един ден на почивка, аз реших да преправя моите недели според библейския модел“ („Новият световен ред“, Пат Робъртсън, стр. 236, 237).

Католическият адвокат Кий Фурние с ръководител на Отдела за религиозна свобода към Християнската коалиция. Една от последните му книги „Обединеният дом“ е предговор от Пат Ро-бъртсън хвали делото на протестантите и католиците за обедине-

99

нието им. Не забравяйте, че и Робъртсън, и фурние са подписали документа „Евангелистите и католиците заедно“. В своята книга Фурние ловко ни натрапва идеята си, че Исус е спазвал неделята: „Синът не стана човек само за да изразява религията си в неделите или да върши религиозни дела“ („Обединеният дом“, стр. 107). Той заявява също (разбира се, пак без никаква подкрепа от страна на Библията), че апостолите спазвали неделята. Цитирам: „Всички християни са споделяли едни и същи вярвания, дошли до тях от апостолите и първоначално увековечени в символите на вярата. Най-ранните заявления на вярата се появяват в Новия завет. Те предшестват написването на новозаветните книги, в които са цитирани... Всеки един от тези ранни символи на вярата, формулирани по всяка вероятност между 30 и 50 г. сл. Хр., се съсредоточава върху Личността и делото на Исус от Назарет. Те показват, че дори предновозаветната апостолска църква е поучавала и вярвала в тази централна Личност на вярата. Тези вярвания са включвали дванадесет исторически факта. (Ще цитирам само т. 9 и 10 - бел. авт.)... В резултат на това проповядване (9) църквата се роди и нарасна, (10) с неделята като основен ден за религиозно поклонение“ (пак там, стр. 165). Това твърдение е, очевидно, абсолют-но невярно. Идеята, че апостолската църква е спазвала неделята, не намира никаква подкрепа нито в историята, нито в Писанието. И все пак хиляди, които четат книгата на фурние, сляпо ще вярват, че четат истината!

Вярвате или не, в тази книга се крие нещо много повече, отколкото само прослава на документа „Евангелистите и католиците заедно“ и яростна подкрепа на екуменическото движение. Очевидно Фурние вярва, че християните могат да се обединят по-бързо, ако се върнат към „вярванията на новозаветната църква“. Съответно се опитва да доведе читателите си до извода, че Исус и апостолите са спазвали неделята като свой почивен ден. По-нататък той описва църквата по времето на първите църковни отци. Това е периодът между смъртта на апостолите и Никейския събор през 325 г.сл.Хр. Фурние заявява: „Когато човек разглежда историята на първата църква, не може да раздели практиката от ценностите. В по-голямата си част християните са съобразявали живота си с моралните си убеждения и с религиозните си вярвания, дори това да е означавало изгубване на притежанията или на

100

живота им. Едно от най-ярките свидетелства за този факт е останем от римския губернатор Плиний Младши.

„Описанията, които Плиний дава на някои от практиките п ценностите на първите християни, кореспондират с тези, проповядвани от Исус, от апостолите и другите новозаветни писате-ни. Могат да се открият паралели и между списъка на Плиний и писанията на църковните отци. Онова, което всички те ни показ-шип, е, че християните са се събирали за богослужение в един и същи ден-неделя“ (пак там, стр. 170, 171). Тук Фурние защитава • медната мисъл: Ако искаме и днес да се съберем и да бъдем единни като първата църква, би трябвало да имаме същия общ ден за богослужение - неделя.

Друго показание за начина, по който християните гледат пи неделните закони, е записано в документите за Масачузетс-кия съвет на църквите, публикувани в Бостън през януари 1993 г.

< Татиите излязоха под общото заглавие „НОВ ПРЕГЛЕД НА НЕДЕЛНИТЕ ЗАКОНИ ЗА ЗАТВАРЯНЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ И ДРУГИ ОБЕКТИ“ - едно библейско, етично и социологическо проучване на общия почивен ден.

Д-р на философските науки Брадли Гууджинс от Бостънския университет пише: „Необходимостта от време, което да прекарваме със семейството си, е по-въпиюща от всякога. И все пак битка-га за пуританските закони е много разгорещена. На това най-ос-иовно ниво, опитът да се отменят законите е проява на господст-иото на икономическия ред и възприемане, които не можем да не следваме под удара на барабаните на търгашеския дух, ако искаме да оцелеем икономически като щат и като държава.“ След това той отправя един „Призив за действие“. „Накъде ни води всичко това?“ Както пише в стиховете на „На Чикаго“, думите „Знае ли някой колко е часът“ са последвани от „Изобщо някой грижа ли го е?“ От онова, което съм видял, стигам до извода, че нараства тгрижеността за разпадащата се тъкан на живота. Какво можем да направим за влошеното състояние на нашите семейства и общности като цяло? Как да защитим нашите деца? Тези въпроси иъзникват с нарастваща честота и неотложност, когато се изпра-ияме пред нарастващото насилие, стрес, пристрастеност и други (»елези на обществения и семейния разпад.

„Досега групите, защитаващи отменянето на пуританските (акони, много често са успявали при представянето на своите

101

планове пред обществеността и тяхната кауза е била приемана от широк кръг хора. На другата страна на барикадата от известно време липсва организираност и силни гласове, които да разискват по проблемите, засягащи живота ни. Ако не се сформира широка група за борба с тази алтернатива, моделът на Л. Л. Бийн (магазин във фрийпорт, щата Мейн, работещ 24 часа в денонощието, 365 дни в годината - бел. авт.) скоро ще бъде тук и ще направи обществото ни още по-материалистично, а неделите ни -още по-неспокойни.

Струва ми се, че от духовенството и от останалите загрижени между нас за качеството на живота зависи да извисят глас в подкрепа на една ценностна система, която да подкрепя нашите семейства и общности. Трябва да предадем разбиранията си за живота, в който се цени времето за семейството, времето за размисъл и обществото, изградено върху грижата за ближния и вза-имоподкрепата. Само когато оформим неделните закони за затваряне на търговските обекти по такъв начин, ще илгаме шанс да осигурилI основното качество на живота за нашите селгейства и общности.“

Д-р Барбара Дарлинг-Смит е автор на статията „Смисълът на почивката в Господния ден в света на търговията“, написана като част от тази поредица. Тя твърди, че „Ползата от почивката за хората и за нашата околна среда е толкова скъпоценна, че не бива да бъде излагана на капризите на пазара - на късмета на онзи, който е успял да си намери работа или на добрите намерения на някой работодател. Подобно на въпроса за семейната отпуска - за една основна нужда от този род е необходима законодателна подкрепа; в противен случай работниците ще бъдат експлоатирани. “

Но какво можем да кажем за онези, които не се покланят на Бога в неделя - като мюсюлманите, евреите и адвентистите от седмия ден? В статията си „Един възглед от енорията“ Дейвид Барни от Епископалната църква на трисдинството в Конкорд, щата Масачузетс, дава своя отговор на този въпрос. Той пита: „Пред лицето на тези две съображения - правата на малцинствата и Божията заповед за спазване на съботата - на каква основа бихме могли да подкрепим неделните закони за затваряне на търговските обекти?“ Отговорът му е: „В Америка неделята си

102

остава нашият общ ден за почивка поради липсата на каквато да било практическа алтернатива. Естествено тя подхожда на християнското мнозинство, но и другите религиозни и нерелиги-озни общности са се адаптирали към нея къде по-добре, къде по-лошо. Не бих могъл да си представя два или повече дни, в които да се налагат неделни закони за затваряне на търговските обекти. И тъй като трябва да изберем един ден, от който цялото общество да е доволно, аз не виждам алтернатива на неделята.

Останал съм с впечатлението, че собствениците на търговски обекти и работодателите като цяло се противопоставят на неделните закони, докато работниците ги подкрепят. Винаги спя по-добре през нощта, когато застана на страната на работниците, а не на страната на работодателите.

Ползата от времето за почивка на работниците и на обществото многократно надвишава ползата от нарастващите приходи. Като въпрос на справедливост предлагам Общият пазар да постави някои ограничения на изискванията към работещите хора.“ По време на приключването на една от сесиите на Съвета па църквите д-р Рю Коста заявява: „Само с обновено виждане, с усилията на широките маси и с желанието за политически подход в прокарването на неделните закони защитниците на общия ден за почивка в това общество (Общ пазар - бел. прев.) ще могат да устоят на изключителните несъгласия с настоящите неделни закони за затваряне на търговските обекти.“

Католическата гледна точка за неделните закони

В енцикликата си ,Дегит Моуагит“, издадена на 15 май 1891, папа Лъв XIII размишлява за смисъла на Господния ден, който възприема като на „съществен и фундаментален за нашето общо човешко достойнство“. Той твърди следното:

„... Оттук следва необходимото прекъсване на тежкия труд п работа в неделите и в задължителните святи дни. Все пак нека никой не разбира това като позволение за празно бездействие, пито като онзи вид прекъсване на работата, желан от.мнозина,

103

който насърчава порока и прахосническото харчене на пари, а само в смисъл на почивка от труд, но свята за религията. Почивката, съчетана с религия, призовава човека да спре тежкия труд и ангажиментите на ежедневния живот и го увещава да посвети необходимия ден на почит към вечния Бог. Точно това е естеството и това е причината за почивка в неделя и в задължителните святи дни, а Бог е постановил това в Стария завет със специален закон: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“. Сам Той ни учи на това с личния Си пример, а именно: с мистичната почивка, която направи веднага след сътворението на човека - „... на седмия ден Си почина от всичките дела, които беше създал...“.

Тук папата използва стиховете за съботата, за да представи като почивка неделята. Разбира се, това му е необходимо, тъй като никъде в Библията не е казано за неделята, че е свята или че е по-различна от другите дни, а че е само обикновен работен ден.

Точно 100 години след енцикликата на папа Лъв, папа Йоан-Павел II издаде енциклика, озаглавена „ЗА СТОГОДИШНИНАТА НА „RERUM NOVARUM“. След това постави на нея подзаглавие „Centesimus Annus“.

Папа Йоан-Павел прави преглед на писмото на папа Лъв и утвърждава правото на работещия човек на почивка и на справедлива заплата. Споменавайки директно първата енциклика, казва: „Той (Лъв) потвърждава необходимостта от неделна почивка, така че хората да могат да насочват мислите си към небесните неща и към поклонението, което дължат на Всемогъщия Бог. Никой не може да им отнеме това човешко право, което се основава на заповед;... и следователно държавата трябва да гарантира на работниците упражняването на тази свобода... В това отношение човек би могъл да се запита дали съществуващите закони и практики на индустриализираните общества в наши дни ефективно осигуряват упражняването на това основно право на неделна почивка

Очевидно той смята, че държавата би трябвало да има закони, осигуряващи „основното право на неделна почивка“.

В статия, отпечатана на 12 октомври 1995 г. в сп. „Адвен-тист ривю“, пастор Уелесли Мюър споделя свое шокиращо откритие. „Когато неотдавна се подготвях за семинар върху библейската книга Откровение, ми попадна Нов католически катехизис.

< )творих на частта, разглеждаща въпроса за съботата. Бях шокиран от онова, което открих. Под заглавието „Сътрудничество с | ражданските власти относно тази заповед“ прочетох следното: „Гражданските власти би трябвало да бъдат подканвани да сътрудничат на църквата в поддържането и утвърждаването на топа публично поклонение на Бога и да подкрепят с авторитета си правилата, постановени от църковните пастори.“ Следващият аб-пщ прибавяше: „Защото само по този начин верните ще разберат защо спазваме неделята, а не съботата.“

„Римският катехизис (1985 г.), откъдето е взето това изказване, съвсем не е нещо безобидно! Папа Йоан-Павел II го нарича „дело от първостепенна важност като обобщение на християнското учение“. А кардинал Силвио Одди, префект на Свещената конгрегация на духовенството, пише следното: „Съединените американски щати заемат специално място в сърцата ни и ние вярваме,че римският катехизис ще даде на верните в тази страна истинската summa от основните истини на католическата вяра.“ И аз преживях подобен шок, когато прочетох новото издание (1994 г.) на катехизиса на Католическата църква. Това е първото напълно ревизирано и осъвременено издание на официалния катехизис от 1566 г. от ерата на Реформацията до днес. В допълнение църквата твърди, че това е първото му несъкратено издание, превеждано и печатано някога на английски език. Новият катехизис е с обем 800 страници и има специалния „параф па одобрение“ на Ватикана. През първите шест месеца от разпространението му бяха продадени 2 300 000 екземпляра само в ('ъединените щати и 10 000 000 - по целия свят.

В горния ляв ъгъл на първата страница на този нов катехи-шс прочетох: „Кардинал Джоузеф Ратцингер“. Ратцингер? Някак си това име отекна в съзнанието ми. След това си спомних статията от сп. „Тайм“, която бях прочел (и запазил), публикувана в броя от 6.12.1993 г.

Ново откриване на службата на Инквизицията

Статията, озаглавена „Пазители на правия и тесния“ има подзаглавието „Главният поборник на доктрината и морала от страна на папата, кардинал Джоузеф Ратцингер, е и най-могъ щият принц на църквата, и един от най-презираните.“ Статията в „Тайм“ бс три пълни страници. Ще споделя с вас само част от първия абзац, за да разберете от какво значение е появяването на името Ратцингер с парафа на одобрение.

„Най-могъщият кардинал на света живее на един хвърлен от площад „Свети Петър“, над крайната спирка на автобус №64 (автобусна линия, известна с джебчиите си). Всяка сутрин той става в ранни зори, пресича кълдъръма и в 9:00 пристига на мяс тото, което веднъж вече е носело името на римската и всемирна Инквизиция. Меко говорещият и любезен кардинал Джоузеф Рат цингер (66-годишен) изглежда прекалено благ за инквизитор. Но неговата „Конгрсгация за учението на вярата“ е последното въплъщение на римската Инквизиция и като главен поборник на догмата на Католическата църква, кардиналът е пряк потомък на гонитслите на Галилео Галилей и на съставителите на списъка от забранени книги. Значимостта на историята личи от вниманието, което Ратцингер получава.“ Папа Йоан-Павел II назначи своя приятел Ратцингер на този пост през 1981 г. - само три години, след като бе избран за папа.

Беше ми интересно да разбера какво казва новият катехи-зис за четвъртата заповед - заповедта за съботата. С помощта на индекса открих частта, която разглеждаше Десетте заповеди. Отворих на четвъртата заповед и прочетох: „Почитай баща си и майка си...“ Нищо не се е променило, помислих си аз. След като втората заповед отпада от десетте, благодарение на католицизма, четвъртата заповед става трета и т.н. А за да останат заповедите все пак десет, десетата заповед е разделена на две и сега се приема като девета и десета.

Така че ми се наложи да се върна на третата заповед в кате-хизиса. Тя започваше чудесно: „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си де-

106

пи; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не ш.ршиш никаква работа.“ Следваше страница и половина в проспива на библейската събота, която включваше: „Бог повери съботата на израилевия народ. Този ден трябваше да се спазва като неотменим завет (курсивът е от катехизиса - бел. авт.). След гова по някакъв необясним начин абзац 2175 (те са номерирани бел. авт.) заявява: „Неделята - осъществяване на съботата в пълнота. Неделята кардинално се отличава от съботата, следвайки я хронологично всяка седмица. За християните церемониалното й съблюдаване замества това на съботата.“ В обобщени-■ го на тази част се казва в №2190: „Съботата, представляваща приключването на първото сътворение, е била заменена с неделята, която ни напомня за новото творение, въведено с В1:>зкресе-пнето на Христос“.

Най-значимите абзаци по отношение на тематиката на та-н! книга са №2187 и 2188 на стр. 528. Отчасти в абзац 2187 е изписано следното: „Освещаването на неделята и на святите дни изисква общи усилия... Въпреки икономическите смущения властите би трябвало да осигуряват на гражданите време, предназначено за почивка и богослужение. Работодателите имат същите издължения към служителите си.“ Няколко неща ми се набиват п очи. Първо, как може някой да „освещава неделята“? Само Бог може да освети или да направи нещо да е свято. А това Той не е извършил по отношение на неделята. Второ, кои са „властите“, които „би трябвало да осигурят на гражданите време, предназначено за почивка и богослужение“? Гражданските власти не са църковни водители - те са граждански лидери, законодатели, хо-I >а, налагащи изпълнението на законите. А тук катехизисът твърди, че точно те би трябвало да осигуряват на гражданите време 1л почивка и богослужение. Как биха могли да направят това? (’амо като издадат съответния закон!

Папската стратегия е разкрита най-добре в абзац 2188. „Уважавайки религиозната свобода и общото благо за всички, християните трябва да се стремят кълг признаване на неделята и свя-тите дни на църквата за официални празници.“ Забележете кои са ключовите думи тук. „Религиозна свобода“ - за католическото мислене това означава правото да се вярва като католик. „06-

107

щото благо за всички“ - тези думи приличат на предисловието към Конституцията на САЩ. Нещо повече, те звучат до голямп степен като думите на Католическата кампания за Америка: „Време е да демонстрираме католическата си жизненост и да се вклю чим в обществено-политическите дискусии. Имаме и силата, и хората, необходими, за да се впуснем в това движение - движение, което ще е от полза за всички американци

„Християните трябва да се стремят към признаване на неделята... за официални празници.“ Кой ги прави официални и законни? Например кой направи деня на Мартин Лутър Киш официален празник? Конгресът на Съединените щати - ето кой. На разговорен език това би означавало, че християните трябва да насърчават или да оказват натиск над гражданските власти за обявяването на неделята за официален празник чрез издаването на неделен закон! Това ви дава представа как ще бъде постановен неделният закон - чрез натиск от народа. Точно това г предсказала и Елън Уайт. По този начин католицизмът победи комунизма в Източна Европа. По заповед на Ватикана и на местните епископи буквално хиляди и хиляди хора излязоха по улиците през 1989 г., изисквайки смяна на правителството - и както всички знаем, така и стана.

Католическият план за подтикване към неделен закон от страна на средната класа, очертан в новия катехизис, е достиг нал буквално до милиони домове в Съединените щати и по цс лия свят. Катехизисът е рекламиран дори сред протестантските духовници от страниците на „Крисчиенити тудей“ - за да могат и те да бъдат информирани за „богатството и красотата на католическата вяра“.

Помислете върху това кратко изказване на Елън Уайт, и което ни се казва как ще бъде наложен неделният закон и го сравнете с току-що наученото от новия катехизис. „За да си осигурят популярност и закрила, законодателите ще се поддадат на изискването (от страна на гражданите християни) за неделен закон. На това бойно поле ще се разиграе последният голям конфликт на борбата между истината и заблудата“ („Свидетелств;| към църквата“, том V, стр. 451).

108

Ето една илюстрация от съвременния живот, демонстрирани силата на народа над лидерите му. „Общообразователните училища в Чикаго могат да отменят учебните часове на Разпети петък“ - каза един федерален съдия. Окръжният съдия на

• ЛЩ Ан Уйлямс постанови миналото лято училищата да не мо-| лт да правят това, тъй като Разпети петък е религиозен празник. Но миналия месец бе обнародвано проучване на училищна-I л система, според което 90% от учителите не биха работили на Рлзпети петък. (Съдията) Уйлямс намери вратичка в закона:

• )фициалните власти имат правото да затварят училищата по перелигиозни причини, когато си поискат - каза тя (Ан). - Официалните власти класифицираха Разпети петък като ден за обучение по гражданска отбрана, който да не се налага да се процежда в края на годината“ („Нешънъл енд интернешънъл рили-лжъс рипорт“, том IX, №8, стр. 5, 3.04.1995).

Започвате ли да схващате цялостната картина? Всичко е на мястото си за въвеждането на неделния закон. Религиозно-поли-шческите лидери пишат в подкрепа на неделния закон; евангелистите и католиците, които съставляват над 50% от населени-е го на САЩ, се организират на' нивото на средната класа - точни граничното ниво за гласуване на националните избори; и ръководните постове в САЩ на всички нива - изпълнително, законодателно и съдебно - са заети от активни римокатолици.

Ако милионите читатели на новия катехизис последват не-I опия съвет и започнат да настояват за неделен закон в Амери-

• а, какъв би бил резултатът? Преди много години бе казано, че Когато нашата страна в законодателните си съвети постанови и кон за обвързването на съвестта на хората по отношение на религиозните им привилегии, налагайки съблюдаването на неделята и въвеждайки потисническа сила против пазителите на | едмия ден - събота, Божият закон ще бъде обявен за невалиден; и пационалното отстъпничество ще бъде последвано от национал-мл разруха“ („Мараната“, стр. 193).