Глава 10 - Тема 02 - Съвременен спиритизъм

Глава 10 - Тема 02 - Съвременен спиритизъм

Винаги когато Бог действа с голяма сила, за да призове народа Си да се върне при Него, Сатана фалшифицира вестта с чудотворна сила.

„А Духът изрично казва, че в по-късните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения“ (1 Тимотей 4:1).

Съвременните прояви на спиритизма започват със сестрите Фокс през 1848 г., които чуват мистериозни похлопвания в дома на фермера Фокс в Хайдсвил, Ню Йорк. От това скромно начало Спиритизмът се е разраснал до световно движение със съвременния си пробив, концентриран в движението Ню Ейдж.

Още първите водачи спиритисти признават, че общуват със самия Са- тана. В Spritten, норвежки спиритистки вестник, се изказва следното твърдение:

„ Спиритизмът е змията в Рая, която предлага на човека да яде от дървото за познаване на доброто и злото “J

Моузес Хъл, водещ спиритистки лектор от онова време, изказва следното твърдение:

„Откровената змия (...) В отговор на въпроса: В кого тогава трябва да вярваме — в Бог или в Сатана?, аз отговарям: „ Фактите от всеки случай в Библията ни дават основание да вярваме на Сатана, той винаги е говорил истината, което е повече от това, което може да се каже за другия (...) Не дяволът, а именно Бог допуска грешката в Едемската градина (...) Именно Бог, а не дяволът е убиец от самото начало “?

Това богохулно твърдение разкрива истинската природа на спиритизма.

Доктрината за ада и чистилището

Доктрините за ада и чистилището имат езически произход и са възприети в християнската култура чрез римокатолическите църковни отци. Кардинал Гибънс пише за чистилището:

„В следващия живот съществува междинно състояние на временно наказание, определено за онези, които не са удовлетворили Божието правосъдие за вече опростените грехове. Наличието на чистилище естествено води след себе си съответната на него догма - нуждата да се молим за мъртвите“,3

Адът по принцип се определя като състояние, където починалите във вражда с Бога понасят вечни мъки, докато душите на праведните отиват в небето при смъртта.

Еврейското she'ol и гръцкото Hades се превеждат „ад“ и се отнасят за света на мъртвите. Гръцката дума geenna обозначава „ада“ на огненото наказание. Библейската терминология често се използва метафорично и може да възникне объркване по отношение на това дали термините се отнасят за място или състояние, в което се намират мъртвите.

Гръцката дума geenna е използвана 12 пъти в Новия завет и произлиза от еврейското Ge Hinnom, "Долината наЕном“, където са се практикували езически ритуали на жертване и изгаряне на деца на Молох. Еремия нарича тази долина „долина на клане“. „Еномовият дол“ или „геената“ става място за изгаряне на боклук и с изграждането на доктрината за огнения ад, където се наказват нечестивите, долината започва да служи като символ на огъня от последните дни.

В Планинската проповед Исус споменава „геена“ три пъти. Той предупреждава фарисеите за проклятието на „геената“. Естеството и резултатите от огъня са описани в Библията като „неугасим огън“ (Марк 9:43-48; Лука 3:9) или „вечен огън“ (Матей 25:41). Този огън пречиства земята (2 Петрово 3:10-12; Лука 3:17) след второто възкресение (Откровение 20:5).

Думата „вечен“ (aidnios) се използва за описване на съдбата както на праведните, така и на нечестивите. Ако заплатата на греха е смърт (Римляни 6:23), тогава наказанието на нечестивите е вечна смърт. Окончателният резултат от огъня е вечен, а не самият огън. Този принцип е ясно показан в употребата на понятието „вечен“ в Писанията. Еремия пророкува, че Бог ще запали огън в Ерусалим, който „няма да угасне“ (Еремия 17:27). Когато Навуходоносор разрушава Ерусалим, градът изгаря до основи и огънят не угасва, докато не унищожава града, обаче днес той не гори. Също така в Юда 1:7 четем:

„Както и Содом и Гомора, и околните на тях градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и тръгнаха след чужда плът, са поставени за пример, като търпят наказанието на вечния огън

Този въпрос също се споменава и във 2 Петрово 2:5, 6. Огънят вече не гори, но последиците от него са вечни.

Доктрината, че нечестивите мъртви понасят безкрайни мъки, е отвратителна и несъвместима с характера на Бога, Който чрез жертвата на Своя Син проявява безкрайна любов към изпадналия в грях човешки род. Езически гледища повлияват върху идеите на еврейските учени за живота след смъртта. Йосиф Флавий вярва, че мъртвите отиват в небето или в ада, докато очакват възкресението. Праведните се изпращат на място, което се нарича „лоното на Авраам“, докато нечестивите са отделени с дълбока бездна и са затворени в място, откъдето могат да чуват и виждат адските огньове. Тези гледища са несъвместими с ясните учения на Писанията, че „мъртвите не знаят нищо“ (Еклисиаст 9:5).

Съвременните християнски учени по същия начин се придържат към доктрината за незабавен живот в рая или ада и цитират като доказателство доста библейски пасажи, особено обещанието на Исус към разбойника на кръста и притчата за богаташа и Лазар, които при смъртта си отиват съответно в ада и „лоното на Авраам“. Тези текстове имат нужда от изясняване, ако това, което учат, трябва да бъде приведено в хармония с останалата част от Писанието по отношение състоянието на мъртвите.

Никъде в Писанията не се намира доктринално учение за незабавен живот след смъртта. Лазар, когото Исус възкресява от смъртта, определено не отива в рая или „лоното на Авраам“, когато умира. Новозаветните учения по този въпрос са ясни. На Петдесетница Петър казва:

„Братя, нека да ви кажа свободно за патриарха Давид, че и умря, и беше погребан, и гробът му е при нас и до днес (...) Защото Давид не се е възнесъл на небесата “ (Деяния 2:29, 34; подчертано от автора).

Разбойникът на кръста

Не отива ли разбойникът на кръста в Небето след смъртта си? Разбойникът се обръща към Христос на кръста:

„(Господи) Исусе, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си“ (Лука 23:42).

Той гледа напред към едно бъдещо събитие, молейки Го да си спомни за него в деня, когато се раздават окончателните награди. Гледа с очакване към Второто пришествие. Матей 16:28 споменава, че Христос „идва в царството Си“, а в Йоан 14:3 самият Той казва: „Пак ще дойда“. На разбойника на кръста Исус отговаря следното:

„Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мен в рая “ (Лука 23:43).

Дали разбойникът е с Христос в рая „днес“, петък следобед или вечерта? Отговорът е не, тъй като дори самият Христос още не се е възнесъл в небето по това време, както казва в неделя сутринта, след като възкръсва.

„Не се допирай до Мен, защото още не съм възлязъл при Отца Си“ (Йоан 20:17; Православна Библия 1991).

Ако Христос не се е възнесъл на небето в неделя (утрото на възкресението), разбойникът също не се е възнесъл.

Причината за това объркване трябва да се търси във факта, че оригиналният Нов завет е написан на гръцко унициално писмо, при което всяка дума продължава в следващата без празни места, точки или стихове, каквито имаме сега. Едва след 1557 г. библейските писания се разделят на стихове. Правилното поставяне на запетаята е жизненоважно за разбирането на текста. Поставяйки я след „днес“, стихът звучи по следния начин:

„Истина ти казвам, днес, ще бъдеш с Мен в рая “.

Така се запазва хармонията между този стих и твърдението в Йоан 20:17, че Исус още не се е възнесъл на небето. Просто в деня на разпъването си на кръста разбойникът получава обещанието, че ще бъде в небето, когато Господ установи Своето царство.

Няколко библии наистина поставят запетаята на това място, за да се предаде правилният смисъл. Това са Превод на Ламсън, Подчертаната Биб-

■ : ;

лия (от Джоузеф Б. Родърамчлен на „Учениците на Христос”) и Превод на Новия свят на християнските гръцки писания (Свидетели на Йехова). Мето- дисткият коментар от Адам Кларк също обсъжда неправилното поставяне на запетаята.

Лазар и адът (Лука 16:19-31)

Често се изказва мнението, че учението на Исус в тези пасажи трябва да се приема буквално. Обаче езикът и обстановката са изключително символични и историята трябва да се възприема като притча. Буквално всяка сцена в нея противоречи на ученията на Писанията и следователно притчата е планирана чрез познати символи да предаде духовни истини на водачите на Израел. Еврейската нация се е ползвала с голямото Божие благоразположение като пазителка на Неговата истина. Тя е трябвало да бъде светлина за езичниците и да води езическите нации към единствения Източник на „жива вода“. По тази причина са поставени на кръстопътя между големите нации и търговските маршрути по онова време. Вместо да изпълняват мисията си обаче, те стават фанатици и егоцентрични, претендирайки че спасението е само за тях самите. Макар да се гордеят с изключителността си, те въпреки това възприемат езически учения за живота след смъртта, но винаги с идеята, че тяхното положение ги прави достойни за Небето. Исус порицава лицемерието на тези гледища и историята за богаташа и Лазар разбива шаблона на споменатия мироглед.

В притчата богаташът символизира еврейската нация, която е богата на духовни истини, а беднякът символизира езичниците. Богаташът е „облечен“ с познание за Царя на царете (моравото е цветът на царствеността) (Лука 16:19) и средството за придобиване на праведност (бял висон - Откровение 19:8). Езичникът е покрит с рани, които символизират греха (Исая 1:6), но не му се предлага никакво лечение за заболяването. Всъщност му отказват дори трохите, които падат от „духовната трапеза“ на богаташа. Исус разбива този мироглед на еврейското мислене чрез отношението си към ханаанка- та (Матей 15:21-28), която също моли за трохите от „масата на богаташа“. При тази среща са споменати също и кучетата, които са още един символ на езичниците или на хората, които не се ползват с Божието благоразположение. Дори учениците настояват Исус да отпрати жената, с което показват до каква степен ученията на книжниците са повлияли върху тяхната преценка.

С разгръщането на притчата Исус преобръща гледищата на еврейските водачи с главата надолу, като поставя богаташа в „ада“, а бедняка в „лоното на Авраам“. Цялата история от Матей, 23 гл. е израз на съжаление за фанатичните схващания на книжниците и фарисеите и дава отговори на това защо местата на богаташа и бедняка очевидно са разменени. Освен това на учениците се предава урокът, че състоянието и положението не са никаква гаранция за спасение. Така те постепенно се подготвят да скъсат с традицията и да проповядват евангелието със сила както на евреи, така и на езичници. В корена на еврейските вярвания лежи егоизмът, но Бог изисква личното аз

да се изгуби и да „обичаме ближния си както себе си“.

Уповаването на произхода е следващият въпрос, разглеждан в притчата. Евреите твърдят, че Авраам е техен баща (Йоан 8:39), но в притчата „татко Авраам“ не успява да помогне на богаташа. Новият завет заявява, че тези, които са в Христос, са Авраамово потомство (Галатяни 3:29), а Христос идва да излекува наранените и съкрушените по сърце. Единствено онези, които съзнават собствената си духовна нищета и нуждата си от Спасител, могат да получат Неговите благословения. В блаженствата (Матей 5:1-12) именно „нищите по дух“, които скърбят, които са кротки и „гладуват и жадуват за правдата“, могат да бъдат удовлетворени и да получат милост. С други думи, човек трябва да признае духовната си бедност, да скърби за греховете си, да преживее промяна на характера, копнеейки за правдата на Христос, за да я получи.

Ученията, основани върху традицията, са следващото нещо, което Исус порицава. В Матей 15:1-9 Той предупреждава книжниците и фарисеите, че със своите традиции те обезсилват Божието слово. В притчата за богаташа и Лазар няма никаква възможност за втори шанс след смъртта. Съществува огромна бездна и молбата на богаташа да изпрати предупреждение на братята си не е удовлетворена. Посочена е причината, че те имат Моисей и пророците или Божието слово. Ако не приемаме ученията на Писанията, тогава дори вест от мъртвите ще бъде безполезна за нашето спасение.

Всяка сцена, която се разкрива в притчата, носи духовна истина, противоположна на мирогледа на еврейските водачи. Съвременната тенденция притчата да се разглежда буквално, за да се подкрепи идеята за ада, няма нищо общо с целта на историята и отрича красивата вест, която тя съдържа.

Следователно според Библията смъртта е състояние на безсъзнателен сън. Това не означава, че в небето няма никакъв архив за спящите светии. Бог има съвършен архив за нас, за самата ни същност, и когато призове спящите светии, те ще възкръснат е нетленни тела и е характер, който са изградили под водителството на Божията освещаваща сила. Библейският доклад за смъртта съвсем не е тревожен - той е утешителен. Нашите предци не наблюдават всяка наша грешка, за да страдат от погрешните ни решения. Те са блажено невежи за разгръщащите се събития, тъй като ще спят до деня на възкресението. Ако сме укрепени в тези библейски истини, тогава фалшивата сила на лъжливите чудеса и духове няма да има никаква власт над нас и ще бъдем по-добре подготвени да устоим в последните дни.