Урок 02 - Христос и Моисеевият закон

Христос и Моисеевият закон

За друг урок изберете

Всички разкази, Само стиховете

Стих за запаметяване:

“Защото, ако вярвахте на Моисей, повярвали бихте и на Мен; понеже той за Мен писа” (Йоан 5:46).

Много християни са отраснали с историите за предполагаемо негативното отношение на Исус към еврейската религия – неприятна и погрешна концепция, спомогнала единствено за подхранване на антисемитизма през вековете. Исус говори против злоупотребите с религията - това е вярно. Но не и против самата религия. Все пак Той е нейният Основател.

Евангелският разказ за живота и служенето Му показва, че Исус е верен евреин, напълно потопен в еврейската култура още от мига на Своето раждане до последната седмица на живота Си в човешка плът.

Като всеки друг верен евреин от I век, Исус се покорява на Моисеевия закон. Възпитан в дом с лоялни еврейски родители, Той цени богатото Си земно наследство, вкоренено в Божественото провидение. Знае, че сам Бог е вдъхновил Моисей да запише тези закони, възнамерявайки да създаде общество, което да отразява Неговата воля и да служи като фар за народите. Вярно се придържа към буквата на закона. От обрязването Си до посещението Си в храма за празниците и в отношението Си към данъците Исус твърдо остава верен на системата, която – както самият Той знае – с течение на времето ще намери изпълнението си в Неговата смърт и служене в небето.

През тази седмица ще разгледаме по-подробно законите, спазвани от самия Исус.

За тази седмица прочетете:

Лука 2:21-24; Изход 13:2, 12; Матей 17:24-27; Йоан 8:1-11; Второзаконие 22:23, 24.

Бог постановява завета Си с Авраам, твърдейки, че той ще стане баща на много народи (Битие 17:4). Когато този завет се сключва, 99-годишният Авраам едва наскоро е станал баща на Исмаил и все още не е видял раждането на обещания син, Исаак. Въпреки това той получава заповедта да се обреже – той и всички мъже от дома му. Трябва да се увери, че всеки роден в дома му от този ден нататък ще бъде обрязван на осмия ден (Битие 17:9-12). Този знак е толкова важен, че обрязването се провежда дори осмият ден да се пада в събота (Левит 12:3; Йоан 7:22).

Тази истина ни помага да разберем по-добре първите дни от живота на Исус. Евангелията показват, че Йосиф и Мария са избрани за земни родители на Исус поне отчасти поради благочестието им. Йосиф е описан като “праведен” (Матей 1:19), а за Мария се казва, че е “придобила Божието благоволение” (Лука 1:30). Когато Исус става на осем дни, родителите Му провеждат церемония по даване на име и го обрязват по същия начин, по който неизброимо множество евреи са правили това в миналите времена.

Представете си безгрешния Божи Син, сега в човешки вид, подложен на ритуала, който самият Той е постановил много векове преди това!

Прочетете Лука 2:21-24 в светлината на Изход 13:2, 12 и Левит 12:1-8. Какво още разкриват тези стихове за Йосиф и Мария? Какво можем да научим от тяхната опитност за себе си, в нашето собствено време и сфера?

Библията ясно заявява, че Мария е девствена, когато е избрана за майка на Исус (Лука 1:27). Така че Исус е първото дете, “отварящо утробата й”. Според Изход 13 гл., всеки първороден в Израел, независимо дали е човек или животно, трябва да бъде посветен на Господа. В Левит 12:2-5 законът също така предвижда след раждането на момче жената да е церемониално нечиста в продължение на четиридесет дни (осемдесет при момиче). В края на този период от нея се изисква да се яви пред свещеника и да принесе жертва. Като благочестиви евреи, Мария и Йосиф стриктно спазват задълженията си спрямо Моисеевия закон, така че Божият Син да носи белезите на завета.

“Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим” (Йоан 5:1).

Първият главен празничен период в еврейската календарна година е седемдневният Празник на безквасните хлябове, започващ на Пасхата. Празникът възпоменава избавлението на израелтяните от египетско робство. Тогава ангелът на смъртта подминава домовете на онези, които са поставили кръв на стълбовете на вратите си. Евангелията описват три случая, когато Исус празнува Пасхата (Лука 2:41-43; Йоан 2:13-23; Матей 26:17-20).

Петдесет дни след Пасхата настъпва празникът Шавуот, често пъти наричан Петдесетница. Въпреки че Писанието не ни представя основания за спазването на Петдесетница, равините смятат, че тя възпоменава времето, когато Бог дава закона на Моисей. Никъде в евангелията не е записано, че Исус е празнувал Петдесетница. Но преди възнесението Си Той съветва Своите ученици да чакат в Ерусалим кръщението със Светия Дух (Деяния 1:4, 5). Това събитие се случва на Петдесетница (Деяния 2:1-4).

Последният празничен период в еврейския календар включва празниците Шатроразпъване и Умилостивителния ден (Йом Кипур). Умилостивителният ден обозначава времето, в което грехът се премахва от стана и хората получават Божията милост. Шатроразпъване възпоменава периода, когато Израел е трябвало да живее в шатри в пустинята.

Освен празниците от Моисеевия закон, евреите имат още два празника, възпоменаващи историческата Божия намеса. Първият е Пурим, бележещ избавлението на еврейския народ от геноцид, когато Естир умолява персийския цар. Вторият е Ханука, познат като Празник на освещението (Йоан 10:22), възпоменаващ победата на Макавеите над гърците през 164 г.пр.Хр.

Разбира се, библейските празници са преустановени много отдавна – поне що се касае до християните. Всички те срещат своето изпълнение в лицето на Христос. Но от изучаването на празниците и на съдържащите се в тях вести можем да научим много неща, тъй като всички те ни учат за Божията спасителна благодат и сила за избавление.

Въпреки че вече не спазваме празниците, кои неща можем да направим, за да запазваме пред очите си реалността на Бога, на извършеното от Него за нас и на онова, което Той иска от нас?

Новият Завет не ни разкрива много неща за детството на Божия Син. Но един от разказите, описан в Лука 2:41-52, е историята за посещението на Исус и родителите Му в Ерусалим по време на Пасхата. Прочетете го и отговорете на следните въпроси:

Как тази история ни помага да илюстрираме решително еврейския характер на евангелията и колко централна е религията във връзка с всичко случващо се?

Защо е толкова важно, че тази история се случва по време на Пасхата?

В продължение на колко дни родителите на Исус не могат да Го намерят? За какво ви напомня това?

Въпреки че Исус е послушно дете, Неговият отговор към родителите Му изглежда почти като укор. Каква важна идея съдържат думите Му? Какво разкрива това за върховните приоритети в живота ни?

Прочетете Лука 2:51. Какво означава, че Той им се “покорява”? Как този стих ни помага да надзърнем още веднъж в удивителното снизхождение от страна на Бога, свързано с нашето спасение? Какво може да ни научи това за нуждата да се покоряваме по правилен начин?

Както посочва урокът от миналата седмица, Моисеевият закон съдържа и граждански, и церемониални компоненти. Церемониалният аспект означава, че храмът е в центъра на еврейския религиозен живот. Всъщност през I век вероятно той е единствената останала структура, придаваща на евреите някакво чувство за национална идентичност.

Храмът, намиращ се в Ерусалим, претърпява реконструкция по време на служенето на Исус. Ирод Велики започва грандиозния проект през 20 г.пр.Хр. и приключва чак през 66 г.сл.Хр. Осъзнавайки колко сериозно евреите гледат на своята вяра, римляните им позволяват да събират свои собствени данъци, за да покрият разходите, свързани с поддръжката на храма. Всеки евреин от мъжки пол, навършил 20 години, трябва да плаща данък в размер на половин сикъл, независимо от икономическото си положение (Изход 30:13; 38:26).

Прочетете Матей 17:24-27. Какво има предвид Исус, когато казва: “…за да не ги съблазним”? Какъв принцип намираме тук, който би трябвало да приложим и в собствения си живот?

Изглежда, че събирачите на храмовия данък пътуват из провинциите, за да се уверят, че всеки мъж изпълнява законовите си задължения. Първоначалната реакция на Петър към събирачите на данъци оставя впечатлението, че Исус редовно плаща данъците Си (Матей 17:24, 25). Но като Божи Син Исус като че ли оспорва доколко е уместно да плаща данъци за поддръжката на дома на Своя Отец.

“Ако Исус би платил данъка, без да протестира, това би означавало, че признава за справедливо твърдението на фарисеите и сам отрича Своята Божественост. Но макар че намира за добре да изпълни искането, Той отрича правото, върху което то се основава. Начинът, по който се снабдява със средства, за да плати вноската, е доказателство за Неговия Божествен характер. Става явно, че Той е едно с Бога и не подлежи на облагане с данък като обикновен поданик на царството” (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 434 – ориг.).

Въпреки това Исус избира да се съобрази с властите и насочва Петър да вземе монетата от устата на първата риба, която хване. Този сикъл, доставен по чудотворен начин е достатъчен, за да покрие данъка и на Исус, и на Петър.

Исус плаща Своя храмов данък, макар да знае, че великолепната сграда скоро ще бъде разрушена (Матей 24:1, 2). Какво трябва да ни разкрие това за нашите задължения да бъдем верни в десятъците и даренията си, независимо какви проблеми съществуват според нас?

Както вече видяхме, Исус е верен гражданин, изпълняващ своите отговорности като евреин, дори когато животът Му е в опасност (виж Йоан 7:1, 25, 26; 10:31). Всъщност, Исус разяснява, че Неговата цел не е да разруши „закона или пророците” (Матей 5:17-20).

В такъв случай как би трябвало да разбираме Йоан 8:1-11 и Матей 19:1-9 в светлината на Второзаконие 22:23, 24 и 24:1-4?

Някои от фарисеите винаги се стараят да изобличат Исус като нарушител на закона (виж например Йоан 8:6). Когато Му представят жената, хваната в прелюбодейство, те задават въпроса: „Моисей казва, че трябва да я убием с камъни, а Ти какво казваш?”. Интересно е, че Исус не отговаря пряко на въпроса им. Всъщност с отговора Си Той утвърждава Моисеевия закон: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея” (Йоан 8:7). Не казва, че тя не трябва да бъде убита с камъни. Просто подтиква тези хора да видят собствените си нарушения на закона. Дори освобождаването на жената е в хармония с Моисеевия закон, тъй като няма кой да я посочи обвинително с пръст, а за налагане на справедливата присъда са необходими поне двама очевидци (Второзаконие 17:6).

В случая с развода и повторния брак Исус като че ли противоречи на Моисеевия закон с настояването, че първоначално няма основания за развод (Матей 19:4-6). Когато фарисеите посочват Моисеевата заповед във Второзаконие 24:1-4, Исус представя всичко в перспектива. Моисей никъде не заповядва съществуването на развод, но поради твърдоглавието на хората дава разрешение за такъв (Матей 19:8). Така виждаме, че дори когато критикува Мойсеевия закон, Исус не го премахва. Във всяко отношение той е верен евреин, придържащ се стриктно към Моисеевите закони.

Как се научаваме да балансираме между справедливостта и милостта относно тези, които – също като нас – падат в грях? Ако самите ние съгрешаваме, както неизбежно правят всички грешни същества, на коя страна е по-добре да съгрешим и защо?

Прочетете още:

За повече информация по темата от тази седмица прочетете от книгата “Копнежът на вековете”, главите “На празника Шатроразпъване” и “Сред примки”.

“Три пъти в годината евреите трябваше да се събират в Ерусалим по религиозни поводи. Обвитият в облачен стълб израелев невидим Водач бе наредил да се уреждат тези събирания. През време на робството празници не можеха да се спазват, но когато народът се завърна в земята си, празнуването се възстанови. Божията цел с тези годишнини бе те да им напомнят за Бога” (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 447 – ориг.).

“Естествено бе родителите на Исус да гледат на Него като на свое собствено Дете. Той бе всеки ден с тях, животът Му в много отношения бе като живота на другите деца и им беше трудно да осъзнаят, че Той е Божият Син. Имаше опасност да не оценят благословението, което Изкупителят на света им носеше с присъствието Си. Скръбта от раздялата им с Него и нежният укор на думите Му напомниха на Йосиф и Мария за светостта на това, което им бе поверено” (Уайт, Е. Копнежът на вековете, стр. 81 – ориг.).

За разискване:

1. Размишлявайте върху невероятната истина, че макар сам Исус в древността да е постановил тези закони, когато става едно с човечеството, Той се поставя под тяхна юрисдикция. Какво ни разкрива това за Божия характер?

2. Опитайте се да се поставите на мястото на Мария и Йосиф. Чудно ли е, че не разбират напълно всичко, свързано с Исус? Нима няма много неща, свързани с Господа, които самите ние не разбираме? Как да се научим да се покоряваме и доверяваме, въпреки многото неща, които не разбираме?

3. Какво бихте казали на някой християнин, който твърди, че трябва да спазваме празниците? (Подсказка: В началото бихте могли да го попитате: “Как възнамеряваш да ги спазваш, като се има предвид, че всички празници са били съсредоточени в храма, който днес не съществува, защото отдавна е разрушен и в преустановеното вече проливане на кръв?”)

Принос на хвала

Йесувадиан бил на шейсетина години, когато за първи път се срещнал с Христос чрез сън. Бог го призовал да му служил и Йесувадиан откликнал. Оставил фермата на семейството си и тръгнал да следва Божието ръководство.

Няколко години пътувал от село на село, за да споделя новооткритата си вяра в Бога. През последните 25 години той довел повече от 400 души до Христос, съживил три умиращи църкви и основал четири нови църкви. Когато видели как Йесувадиан работи, местната мисия му предложила малка издръжка, за да му помогне.

Когато се натъкне на умираща църква, Йесувадиан посещава хората от областта и ги води до Исус. След това ръководи работата по ремонта на църковната църква, за да може растящата група да има подходящ молитвен дом.

Ако попадне на село без вярващи, той се установява сред хората и започва да засява семенцата на вярата. Остава там, докато се създаде група и се построи подходяща сграда.

Наскоро Йесувадиан пристигнал в едно село и започнал да търси хора, които желаят да слушат за Исус. Започнал да изучава Библията с тях и техният интерес се задълбочил. До този момент повече от 20 души са кръстени и групата укрепва все повече. Понастоящем Йесувадиан е на повече от 80 години, но възнамерява да се премести на друго място, за да основе нова група. Докато очаква Бог да го призове, помага с библейски уроци като подготовка за евангелизационната поредица, която ще се проведе в близкия голям град.

„Бог ме е благословил по много начини – казва Йесувадиан. – Той ме води до богати и бедни. Води ме до тези, които желаят да научат повече за Бога. Оставам при всеки, който би искал да слуша Божията вест.” Макар че някои от слушателите му са от християнски произход, повечето не знаят нищо за християнството. Той вижда какви са особените нужди в дадено село и се опитва да помага на хората, независимо дали става въпрос за храна, дрехи или нещо друго.

„Нямам намерение да се пенсионирам – казва той с усмивка. Очаквам с нетърпение да проведа нова евангелизация и да основа нова църква.” Обикновено Йесувадиан не проповядва, а кани евангелизатори да говорят на събрания, след което обработва почвата и засява семената на вярата.

„Бог ми разкри любовта си и ми даде сила да върша неговото дело – отбелязва той. – Като споделям вярата си, аз правя принос на хвала за Бога.”

* Йесувадиан, бивш земеделец, споделя вярата си н Югоизточна Индия.