Глава 14 - Тема 03 - Тройната ангелска вест

Глава 14 - Тема 03 - Тройната ангелска вест

Тройната ангелска вест е последната предупредителна вест към света. 282Когато тази вест престане да се разгласява, благодатното време ще е свършило и Христос ще се върне да освободи Своя народ. Великата борба между Христос и Сатана ще достигне своята кулминация в проповядването на тези вести и техните последователи ще бъдат разделени на две групи: хората, които следват Агнеца, и онези, които следват „звяра“. Битката ще бъде ожесточена и ще има време на скръб, каквото не е имало никога дотогава (Даниил 12:1).

Двата големи лагера са противопоставени навсякъде в книгата „Откровение“ и Сатана е решен да фалшифицира и самия план на спасението, за да може „да измами, ако е възможно, и избраните“ (Матей 24:24). Чрез „звяра“ (римокатолицизма) той планира да имитира службата на Христос (виж „Виното на Вавилон“) и да изгради една фалшива троица, за да отклони света от Бога. Само истинският княз на този свят - Исус Христос - може да ни спаси и да ни очисти от всяка неправда:

и от Исус Христос, верния Свидетел, Първородния на мъртвите и Началника на земните царе. На Този, който ни люби и ни е освободил от нашите грехове чрез кръвта Си '‘(Откровение 1:5).

Христос и Неговите последователи са въвлечени в тази битка и макар че Той вече е победил врага, тя ще бушува до Второто Му пришествие.

„Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на (този) свят, и той няма нищо в Мен “ (Йоан 14:30).

Този фалшив княз - Сатана - ще бъде осъден и изхвърлен вън.

„ (...) защото князът на този свяуп е осъден “ (Йоан 16:11).

Разликата между двете групи е основната тема на книгата „Откровение“.

Първата ангелска вест

„И видях друг ангел да лети сред небето, който имаше вечното евангелие, за да го благовести на земните жители и на всяка нация и племе, и език, и народ. И каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото часът на Неговия съд настана; и поклонете се на Този, който е направил небето и земята, и морето, и водните извори “ (Откровение 14:6,

7).

Съдържащото се в Първата ангелска вест послание не е само вест на съд, но и на „възстановяване на всичко“. Това е вестта на Илия, последната реформация, която ще отдели остатъка на духовния Израел от света и ще подготви един народ за идването на Господа. Ангелът е изобразен като разпространяващ вечното евангелие до всеки народ. Бог използва хора за Свои съработници в разпространяването на евангелието. Ангелът е символ на небесното естество на тази вест.

Вечното евангелие е великата тема за спасението - спасени чрез кръвта на Агнеца. Това евангелие никога не се е променяло. Нашите първи родители научават урока за спасението по благодат, когато Бог покрива голотата им с агнешки кожи - символ на правдата на Христос, единствената, която би могла да ги покрие. Авел принася в жертва агне, защото разбира, че спасението се получава извън него чрез заслугите на Агнеца, Който трябва да бъде заклан за греховете на света. Каин търси благодат чрез делата на своите ръце и жертвата му не е приета от Бога. Двете големи групи - спасение по благодат и спасение чрез дела - са определени още от самото начало. Патриархът Авраам разбира значението на Агнеца, когато Бог показва плана на спасението в мини-форма чрез собствения му син Исаак.

Исаак е символ на Божия Син, Който трябва да бъде принесен в жертва, но Бог осигурява Свое собствено агне - овен, символ на Исус, Който ще умре за греховете на света. В церемониалния закон евреите виждат принципите на плана на спасението, същите, които важат и днес - нашето спасение е в Агнеца, Който е заклан. Евангелието никога не се е променяло, но Сатана го изопачава за своите собствени цели.

Агнецът е заклан, защото Божият Закон не може да се промени. Ако Законът би могъл да се премахне, тогава не би било необходимо Христос да умира.Спасението по благодат не е разрешение да вършим грехове, защото грехът е престъпване на Закона (1 Иоаново 3:4).

„Тогава отменяме ли Закона чрез вяра? Да не бъде! А утвърждаваме Закона“ (Римляни 3:31).

„Да не бъде! Как ние, които сме умрели за греха, ще живеем още в него?“ (Римляни 6:2).

„(...) защото не слушателите на Закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на Закона ще бъдат оправдани“ (Римляни 2:13, 14).

Всяко действие ще бъде представено пред съда (2 Коринтяни 5:10). Божията благодат е така велика, както Божията справедливост.

„Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! - ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата“ (Матей 7:21).

Евангелието почива върху двата стълба на Закона и благодатта. Сатана знае това и се обявява против онези, които свързват тези два стълба

в правилната връзка.

„Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус“ (Откровение 12:17).

В древния Израел Сатана възвишава Закона и разпъва на кръст Агнеца, докато в духовния Израел възвисява Агнеца и разпъва на кръст Закона. Не се заблуждавайте — не можем да претендираме за заслугите на Христос, докато съзнателно продължаваме да вършим грехове.

„Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове “ (Евреи 10:26).

Не можем да приемем, оправданието, а да отхвърлим освещението. Без святост никой няма да види Бога (Евреи 12:14).

Освещението приемаме по същия начин, както приемаме оправданието - чрез вяра в Христос. Никой човек не може да спазва Закона със собствени сили, а единствено чрез Христос в нас е възможно да се покоряваме. Освещението е израстване в Христос, а не магически жезъл. Чрез постоянно доверие в Бога нашето склонно към грях естество може да бъде победено.

Някои се стремят към съвършенство, а някои дори вярват, че са безгрешни. Всички подобни усилия са безполезни, защото единствено чрез Христос в нас можем да постигнем победата. От само себе си не можем да направим нищо (Йоан 15:5).

„ И който пази Неговите заповеди, стои в Него и Той - в него; и по това познаваме, че Той обитава в нас - по Духа, Който ни е дал “ (1 Йоаново 3:24).

„Итака, вие, възлюбени, като знаете това предварително, се пазете, да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от твърдостта си “ (2 Петрово 3:17).

„Затова, който мисли, че стои, нека внимава да не падне “ (1 Коринтяни 10:12).

Колкото по-близо е до Христос един човек, толкова повече се смирява пред Неговата святост и толкова по-недостоен се вижда в собствените си очи. Като Исая в древността, човек ще трябва да възкликне:

„Горко ми, защото загинах! Понеже съм човек с нечисти устни и живея между народ с нечисти устни; понеже очите ми видяха Царя, Господа на войнствата“ (Исая 6:5).

Дори възлюбеният Йоан пада в нозете на Исус като мъртъв, когато Христос му се явява в славата Си (Откровение 1:17).

Законът не съдържа никакви елементи на егоизъм. В небето няма да има нито капка себелюбие. Самата му атмосфера е пропита със себеотрицание. Истинското освещение изкоренява егоизма от душата. Фалшивото освещение обаче възвеличава личното аз и подхранва осъдителен дух.

Вечното благовестие, което трябва да бъде проповядвано от остатъка, ще постави всяко нещо на мястото му, а също и въпросите на Закона и благодатта ще бъдат представени в правилната им перспектива.

„ Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото часът на Неговия съд настана; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, и морето, и водните извори“ (Откровение 14:7).

Остатъкът ще проповядва за съда (виж „Дългоочакваният Милениум“) и ще възвеличава Твореца - „Този, Който е създал небето и земята, морето и водните извори“. Това е Божият печат, който е знак за Неговия авторитет. Той се появява още в съботната заповед, където подчертава не само авторитета на Бога над Вселената, но също и неговото право на собственост над нея.

Съботата стои като паметник на сътворението и остатъкът трябва да насочва хората към Бога и да Го възвеличава като Създател. Важно е да се отбележи, че в края на пророчеството за 2300-та денонощия - 1844 г. - Бог изпраща една вест до света, напомняйки му откъде произлиза, докато в същото време (1844 г.) за света се подготвя Дарвиновата идея за еволюцията. В музикалния свят „Сътворението“ на Хайдн възвеличава Създателя.

Първата ангелска вест призовава да изберем между истината и лъжата; между обвързващите изисквания на евангелието и популярния хуманизъм; между отказването от себе си заедно с доверие в Бога и възвеличаването на личното аз.

Втората ангелска вест

„И друг, втори ангел, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките нации с виното на своето разпалено блудстване“ {Откровение 14:8).

Древният Вавилон се противопоставя на Ерусалим. Той го подлъгва и подмамва да служи на чужди богове. Накрая пак той отвежда целия Израел в плен и само остатък се завръща, за да възстанови древните руини. Бог произнася присъда над древния Вавилон.

„Вавилон беше златна чаша в ръката на Господа, която опиваше цялата земя. Народите пиха от виното му, затова народите обезумяха. Вне-ХРИСТОС И НЕГОВИЯТ НАРОД

Троицата на Бог-Отец, Сина и Светия Дух

Цялата власт е на Сина (Евр. 1:8; Откр. 6:2)

Ключовете на смъртта и ада (Откр. 1:18)

Кой е като Господа? (Ис. 40:18)

Закланото Агне (Rev 13:8)

Този, Който е, Който е бил и Който идва (Откр. 1:4)

Гневът на Агнето (Откр. 6:16)

Божият печат на челото (Откр. 7:2-

3)

Името на Бога (Откр. 14:1)

(

Израелевите племена (Откр. 1:4)

Небесните армии (Откр. 19:14)

Война срещу Сатана и неговите последователи (Откр. 12:7; 16:14; 19:11)

Вечерята на Агнето (Откр. 19:9)

Невестата на Агнето (Откр. 21:9-10)

Апостолите на Агнето (Откр. 21:14)

Ерусалим - Божията църква (Откр. 11:2; 14:20)

Владетел на небето, земята, морето (Изх. 20:11; Бит. 2:3; Мат. 23:18)

Фигура 14.1

САТАНА И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

Фалшивата троица на „змея“, „звяра“ и „лъжепророка“

Властта е на „звяра“ (Откр. 13:2)

Ключовете на бездънната бездна (Откр. 9:1)

Кой е като „звяра“? (Откр. 13:4)

Една от главите му, като че ли смърт- но ранена (Откр. 13:3)

„Звярът, който беше, сега го няма и ще дойде“ (Откр. 17:8)

Гневът на дявола (Откр. 12:12)

Белегът на „звяра“ на челото или ръката (Откр. 13:16-17)

Името на „звяра“ (Откр. 13:17)

Земните племена (Откр. 1:7)

Земните армии (Откр. 19:19)

Война срещу Христос и Неговия народ (Откр. 12:17; 17:14; 20:8)

Вечерята на птиците (Откр. 19:17- 20)

„Блудницата Вавилон“ (Откр. 17:1,5)

Фалшивите апостоли (Откр. 2:2)

„Вавилон“ - сатанинската църква (Откр. 14:8; 16:19)

„Звярът от морето“, „звярът от земята“, „змеят“ (Откр. 13:1-2,11-14; 12:9

)

запно падна Вавилон и беше разрушен -ридайте за него! Вземете балсам за болката му, може би ще се излекува. Лекувахме Вавилон, но не се излекува. Оставете го и нека отидем всеки в земята си, защото присъдата му стигна до небето и до облаците се издигна“ (Еремия 51:7-9).

Също така и символизираната с „Вавилон“ конфедерация на религиоз-

ните сили в края на времето - ще накара всички хора да се отклонят от истината и ще ги плени с многобройните си фалшиви доктрини (виж главите „Виното на Вавилон“, „Духът на единството“, „Чужд огън“ и „Движението „Ню Ейдж“). Същата присъда, произнесена в Еремия 51:8 за древния Вавилон, се произнася и в Откровение 14:8. В Откровение 18:1-5 призивът за излизане от Вавилон е същият като дадения от Бога в древните времена (Еремия 51:9). „Вавилон“ не може да бъде излекуван. Запушил е ушите си за Божия призив и остатъкът е призован да излезе от него. Всъщност неговите успокояващи доктрини за спасение в греха и възвеличаване на личното аз са демонски учения) 1 Тимотей 4:1).

„ След това видях друг ангел да слиза от небето, който имаше голяма власт; и земята се освети от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна Вавилон, великата блудница, и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякакви нечисти и омразни птици; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудство и земните царе блудстваха с нея, и земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош. И чух друг глас от небето, който казваше: Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете й и да не споделиш язвите й; защото греховете й стигнаха до небето и Бог си спомни нейните неправди“ (Откровение 18:1-5).

Вторият ангел обявява падането на „Вавилон“, но високият вик Божият народ да излезе от него е огласен по-късно. Те все още са във „Вавилон“. Осъденият е той - системата на религиозните структури, съюзени в конфедерация срещу Христос и Неговия народ - не отделните хора.

Има два призива за излизане от,, Вавилон “. Точно както Исус започва и завършва службата Си на земята, като очиства храма от оскверняването, така има и два призива към църквите в края на времето. Първият от тях е отправен в началото на Адвентното движение около 1844 г. и е ограничен предимно до Америка, докато последният призив ще бъде към г/елия свят и ще достигне своята кулминация точно преди края на благодатното време. Тази опитност ще бъде придружавана с изливането на късния дъжд.

Третата ангелска вест

„И друг, трети ангел, ги следваше и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той също ще пие от виното на Божията ярост, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой ни денем, ни нощем, нито който и да е друг, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите; на тези, които

пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откровение 14:9-12).

Третата ангелска вест е най-страшната вест, предавана някога на света. Тя предупреждава да не се приема „белегьт на звяра“ или поклонението пред „звяра“, или пред неговия „образ“ (виж „Белегьт на звяра“).

Поставянето авторитета на фалшивата религиозна система над Божия авторитет е равносилно на поклонение пред системата на „звяра“, а не пред Бога. Приемането на фалшивата „събота“ (неделята, бел. пр.) означава приемане авторитета на „звяра“, вместо авторитета на Бога. Тъй като звярът приема властта от „змея“ (Откр. 13:2), приемането на тази власт означава поклонение пред „змея“, т.е. пред самия Сатана.

„ И се поклониха на змея, защото даде власт на звяра; и се поклониха и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр? Кой може да воюва против него? “ (Откровение 13:4).

Поклонението пред системата влече след себе си много повече, отколкото само приемане на някакъв авторитет. То означава също и приемане принципите на системата. Доктрината за спасение в греха допуска всичко и учи, че в Христос всички са свободни да правят каквото си искат.

„ Защото, както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не разбраха, докато дойде потопът и завлече всички - така ще бъде и Пришествието на Човешкия Син “ (Матей 24:38, 39).

Всъщност:

„ Свещениците й насилиха Закона Ми и оскверниха светите Ми неща, не различиха между свято и несвято и не показаха на хората разликата между нечисто и чисто, и криеха очите си от съботите Ми; и Аз бях осквернен сред тях“ (Езекиил 22:26).

Хората, които са в Христос, ще приемат принципите на Христос. Ще се стремят към святост и ще се откажат от всичко, което ги отделя от Христос.

„Не се впрягайте с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има между Христос и Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия ? И какво споразумение има между Божия храм и идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както каза Бог: „ Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат народ Затова „ излезте изсред тях и се отделете, казва Господ, и не се допирайте до нечисто“; и: „Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери “, казва Всемогъщият Господ. И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост в страх от Бога “ (2 Коринтяни 6:14-18; 7:1).

„И така, братя, аз ви умолявам., чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля - това, което е добро, благоугодно и съвършено“ (Римляни 12:1, 2).

Целият живот на вярващите в Христос трябва да отразява тази връзка. „Вавилон “ е във вражда с Бога и предлага учения на компромиси, но компромисът с греха е невъзможен, защото Бог е пояждащ огън (Евреи 12:29).

Третата ангелска вест е вест на отделяне от Вавилон и от неговите принципи. Това е вест, която поставя връзката ни с Христос в правилната перспектива и поражда промените в начина ни на живот, подобаващ на хора, които ще стоят в присъствието на един свят Бог.

Отделянето от света не означава оттегляне в отдалечени места. Ние трябва да работим в света, както е работил Христос, но не трябва да се хващаме в капана на светските пътища. Защитаването на правилните принципи ще изисква смелост и сила на духа, често пред лицето на ожесточена съпротива. Но в Христос е възможно да победим света. Последиците от пиенето на виното на Вавилон са формулирани в Божието слово:

„Той също ще пие от виното на Божията ярост, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето “ (Откровение 14:10).

Това, че гневът ще се излее чист, означава, че ще бъде без милост, без благодат.

„Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели, то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? Защото познаваме Този, Който е казал: „Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: „Господ ще съди народа Си“. Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог “ (Евреи 10:28-31).

В древния Израел Божиите врагове трябва да бъдат напълно унищожени (Второзаконие 7:2; 20:16-18). Фалшивите пророци, които отклоняват Израел от Бога, трябва да бъдат убити безмилостно (Второзаконие 13:7-10). Тази символика също е приложима за враговете на Бога в последните дни

:„Гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло — първо на юдеина, после и на гърка; а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро - първо на юдеина, после и на гърка. Понеже Бог не гледа на лице “ (Римляни 2:8-11).

Божият народ не трябва да се страхува от съда, защото:

,, В любовта няма страх, а съвършената любов изгонва страха, защото в страха има наказание, но който се страхува, не е станал съвършен в любовта. Ние любим, защото първо Той възлюби нас“ (1 Йоаново 4:18, 19).

Хората, които приемат белега на „звяра“, са рязко разграничени от тези, които получават Божия печат. В Откровение, 7 глава Йоан вижда 144 000, които получават Божия печат. Те имат определени характеристики, които са дадени в Откровение, 14 глава. Първо, имат името на Агнето и на Неговия баща, написано на челата им (Откр. 14:1). Второ, те са изкупени от земята (Откр. 14:3). Не са се осквернили с жени (Откр. 14:4) и са девствени. Освен това, в устата им няма никаква лъжа (Откр. 14:5), те са непорочни (Откровение 14:5) и следват Агнето, където и да отива (Откровение 14:4). Важно тук е, че те категорично се отличават от хората, които получават белега на звяра.

Името символизира техния характер. Те имат дял в естеството и характера на Бога и отказват да се осквернят с жени, което означава, че отказват да се включват в идолопоклонство. Остават непорочни, верни на Исус. Фактът, че в устата им няма никаква лъжа, означава, че техният характер е подложен на проверка. Но се открива, че стоят оправдани пред Бога. Те са безукорни.

„(...) да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов“ (Ефесяни 1:4; виж също Филипяни 2:15;Колосяни 1:22; 2 Петрово 3:11).

Това не е вест на законничество или перфекционизъм, тъй като без Исус не можем да направим нищо. Това е признаване силата на Христос. Той изобразява „невестата“ Си облечена в безупречно бяла дреха, покрита с Неговата праведност. Никой човек никога не трябва да дръзва да изговаря думите „Аз съм безгрешен“, но Христос може да напише това в Своята книга, защото Неговата прошка не само премахва петното на греха, но също и архивите за него. В книгата „Левит“ четем, че свещениците имат право да се женят само за девици - символ на Христос и Неговата невеста. Те не трябва да се женят дори за прилични вдовици, които предвид положението си са имали предишни връзки. Тъй като всички са грешни и не заслужават Божията слава, всички ние попадаме в категорията на тези, които са имали връзки със злото по-рано. За да се изпълнят изискванията на символиката, Божията прошка трябва да бъде така цялостна, че да не остане дори архив за неверността на Неговия народ в миналото. Само тогава те могат да отговарят на изискването за непорочни девици, чисти и неосквернени. Цялата почит и слава принадлежат на Бога и няма никакво място за законничество, което разчита на собствените заслуги.

Случайност ли е, че днес на земята съществуват само две наистина световни религиозни движения - Римокатолическата църква и Църквата на адвентистите от седмия ден? Документът на Американското библейско общество и църковни мисии изброява Църквата на адвентистите от седмия ден като единствената универсално разпространена протестантска деноминация в света. Католическата църква изисква покорство към своята система и твърди, че неделята е белегът на нейния авторитет, а Църквата на адвентистите от седмия ден проповядва послушание единствено и само към Бога и издига седмия ден събота като знак на покорство към Него в съответствие със Свещените Писания. Както признават католиците, компромисът е невъзможен:

„ Разсъдъкът и здравият разум изискват приемането на едната или на другата от тези алтернативи: или протестантизъм и свято спазване на съботата, или католицизъм и свято спазване на неделята. Компромисът е невъзможен “.1

Това е просто състезание на авторитети. Енцикликата на папа Йоан Павел II за богослужението в неделя призовава света да почита този ден. Църквата на адвентистите от седмия ден предупреждава света да не приема „белега на звяра“. Това е протест срещу узурпирането на Божия авторитет. Това е рецептата за последния сблъсък. Както признава Римокатолическата църква, в тази борба адвентистите имат авторитета на Свещеното Писание на своя страна. Всъщност папството се хвали, че когато протестантите спазват неделята, те отдават почит на него:

„Можете да прочетете Библията от Битие до Откровение и няма да намерите нито един ред, който да потвърждава освещаването на неделята. Свещените Писания налагат религиозното спазване на съботата - ден, който ние никога не освещаваме“.2

„ (...) спазването на неделята от протестантите е почит, която те - противно на желанието си - отдават на авторитета на Католическата църква“.3

Католическата църква открито признава, че само Църквата на адвентистите от седмия ден постъпва в съответствие със Свещените Писания:

„Адвентистите са единствената християнска организация, която приема Библията за свой учител, защото не откриват никакво основание в нейните страници за промяната на деня от седмия в първия. Оттук идва и,,Църквата (Католическата) е променила честването на съботата в неделя въз основа на Божествения, непогрешим авторитет, даден й от нейния Основател Исус Христос. Твърдението на протестантите, че Библията е единственото ръководство за вярата, не им дава никакво основание да спазват неделята. По този въпрос Адвентистът от седмия ден е единственият последователен протестант“.5

Saint Catherine Catholic Church Sentinel има да каже следното по този въпрос:

„Хората, които смятат, че Свещените Писания трябва да са единственият авторитет, трябва по тази логика да станат адвентисти от седмия ден и спазват свято съботата “.6

Изборът е наш - Божиите заповеди или човешките заповеди. Хората, които съзнателно не се покоряват на Бога, ще трябва да дават сметка пред Него.

„Но напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди“ (Матей 15:9).

Скоро ще се разрази последната битка в драмата на великата борба между Христос и Сатана. Щом пред хората бъдат представени двете възможности и бъдат издадени закони за налагане „белега на звяра“, тогава ще дойде краят на благодатното време и Христос ще се завърне. Изкупените ще пеят „нова песен пред престола“. Тяхната уникална опитност на хора, които идват от последната скръб, ще ги направи достойни да пеят тази песен на прослава за Божия Агнец, Който е заклан, но живее до вечни векове. Възможностите са ясни. Бог копнее да ни изкупи. Този, Който не е пощадил и собствения Си Син, желае да ни подари заедно с Него и всичко. Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си.