31. Молитвата

Молитвата е средството, чрез което човек влиза във връзка с Бога; господарят на земята говори с Вечния. За да получи небесните благословения, вярващият трябва да общува активно със своя Създател. Тази комуникация е двустранна: В Библията Бог говори на човека, а в молитвата човек говори на Бога; и така се осъществява един чуден разговор.

Трудно може да се изтъкне изключителното значение и необходимост от молитвен живот за християнина. Е. Уайт казва по този въпрос: “Мопитвата е дишането на душата” ( “Евангелски служители"). С други думи тя е така необходима за душата, както въздухът за тялото. Когато се молим пред Бога, ние дишаме небесна атмосфера. На друго място тя пише: “Истинска вяра и истинска молитва - колко силни са те! Те са като две ръце, с които молещият се се хваща за силата на безконечния Бог, за безграничната любов” (Пак там).

Но какво всъщност представлява молитвата? Пс.62:8:

„Уповавай се нa Него, народе, на всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е прибежище за нас."

Съгласно този текст молитвата е едно изливане сърцето пред Бога. Това означава да кажеш на своя небесен Баща всичко, което чувстваш в душата си, болките и радостите, нуждите и страховете; да споделиш проблемите си и всичко което те вълнува и да поискаш помощ, мъдрост и сила за всекидневната борба. Молитвата е сърдечен разговор с Бога като с най-близък приятел, Който може да ни разбере и да ни помогне. С Него можем да споделим и най-интимните си тежнения, Той никога няма да ни разочарова. Онова, което не смеем да кажем на никого, можем да кажем на Него, за да получим така необходимата мъдрост и благодат за всичко.

В Библията молитвата е посочена като необходимост, без нея няма истински духовен живот. Всички велики мъже на вярата са се борели и побеждавали чрез молитва. Сам нашият Спасител беше човек на молитвата и насърчаваше учениците Си към това. Достатъчно е да вземем два случая – Maрко 1:35 и Лука 6:12:

„И на сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединино място, и там се молеше." Марко 1:35

„През онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога." Лука 6:12

Особено необходима е личната молитва на саме. По примера на Исус, твърде благотворно въздейства утринната молитва в тишината, след като човек е освежен от нощния сън. Вторият текст ни съобщава, че Божият Син посветил цяла една нощ на молитва към Своя Отец. Контекстът посочва, че му предстоеше избор на първи помощници в спасителното дело, 12-те апостоли, и за да определи най-подходящите, Спасителят се молеше за мъдрост.

Св. Писание подчертава, че ние трябва да се научим да се молим. Христос ни подтиква към молитва с думите - Мат.7:7,8:

„Искaŭme и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и нa този, който хлопа, ще се oтвopu."

Но как да се молим? Преди всичко не с предварително заучени фрази и изящен стил, но съвсем непринудено, естествено и искрено, с най-обикновени думи, както детето идва при баща си, за да поиска нещо. В Мат.6:9-13 е даден пълният текст на едно молитвено поучение на Исус към учениците:

„А вие се молете така: Отче наш, Който Си на нeбecaтa, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята! Дай ни днес насъщния хляб; и прости ни дълговете, кактo и нue прос-тuxмe на нашите длъжниц.; И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни orn лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата до вековете. Амин!"

Това е иэвестната на всички християни молитва "Отче наш", наречена "Образцовата Господна молитва". Нашите майки са ни научили да я казваме още в ранното ни детство. Но Исус не е дал тази молитва като стандартна формула, която да се повтаря постоянно, защото когато едни и същи слова се повтарят многократно, те се произнасят вече механически и умът не участва. В свещения текст са предадени молитви с различно съдържание и ап. Павел ни учи да се молим с "всякаква молитва и молба" - Еф.6:18:

„Като се молите в Духа на всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянсrпво...”

Съдържанието на молитвата се диктува от момента, нуждите и обстоятелствата. Христос ни е дал молитвата "Отче наш" като образец, за да ни научи как по принцип да се молим и какви елементи може да включва всяка наша молитва. Ние можем да се молим за нашите ежедневни потребности, да бъдем предпазени от сатанинските изкушения, за нашите духовни потребности, за прощение на греховете и т.н.

Има обаче някои условия, които трябва да спазваме, за да бъдат молитвите ни чути и отговорени. Първото условие е вярата - Марко 11:22-24:

„А Исус отговори: Имайте вяра в Бога! Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Дигни се и се хвърли в морето, и нe се усъмни в сърцето си, а nовярва, че онова, което казва се сбъдва - ще мy стане. 3aтoвa ви казвам: Всичко, каквото пouскaтe в молитва, вярвайте, че cтe го получили и ще ви се сбъдне".

Ако някои тежки проблеми ни изглеждат като непроходими планини по нашия път, искрената молитва, с пълно доверие в Божиите възможности, ще подвижи ръката на Всемогъщия и ще ги отстрани от пътя ни. Една проста, детинска вяра в Небесния Баща е условието за успех и nобеда над всяко зло. Когато представим в молитва нашата нужда или желание, трябва да останем спокойни и да очакваме най-добрата развръзка. Нека оставим Божията мъдрост и грижа да решат нашия въпрос и това решение ще бъде най-доброто за нас. Бог ще отговори може би не както ние очакваме, но както и когато Той прецени за най-подходящо. Примерно, ние считаме, че ако Бог ни даде това благословение, ще бъдем щастливи и то ще стимулира живота ни, но Той е безкрайно по-мъдър от нас и може да прецени, че тъкмо желаното от нас ще ни опропасти. Затова в отговор на нашата искрена малитва Той може да ни даде нещо друго, което действително ще ни помогне и облагодетелства. Най-големи-ят враг на молитвата е съмнението – Яков 1:6-8:

„Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морските вълни, кoитo се тласкат и блъскат oт ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища."

Непостоянството, несериозността, колебанията обезсилват нашите молитви. Затова бъди усърден и постоянен в молитва, във вяра и в духовен живот.

Второто условие е послушанието – Пр.28:9, 1Йоан.3:22:

„Koйто отклонява ухото си oт слушане на закона, на такъв самaтa му молитва е мерзост." Пр.28:9

„И каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, което е угодно пред Него." 1Йоан.3:22

Бог твърде много цени стремежа в душата на човека да съобрази живота си с откритата Му воля, респективно с принципите на Божия закон. Както земните родители обичат послушните деца, така и нашият Небесен Родител очаква послушание от Своите чада. Непослушанието, съчетано с молитва, представлява непоследователност и лицемерие. Бог е готов да излее богати благословения в живота на послушните християни.

Една трета предпоставка за чута и отговорена молитва, тясно свързана с втората, намираме в Пс.66:18.

„Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал."

Сърцето е вътрешният мир на човека, света на мислите и подбудите, тайният свят. Ако поддържаме тайно съзнателни грехове, ние сме неискрени вярващи и молитвите ни ще бъдат отхвърлени.

Четвъртото условие е разположението на нашия дух – Марко 11:25:

„И когато се изправите нa молитвa, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите прегрешения.”

Изискването на Исус тук е готовност да прощаваме на всеки оскърбител, да не храним злоба и отмъстителен дух към никого. Една стара максима гласи: "Човешко е да се греши, но божествено е да се прощава". Ако някой ни е длъжник, да не забравяме, че ние сме много по-големи длъжници на Бога поради греховете си. Но съгласно думите на Христос в този стих и в образцовата молитва, Бог ще ни прости толкова, колкото ние простим на нашите съчовеци.

И едно последно условие се намира в Яков 4:3:

„Просите и не получавате, защото зле просите, за да пилеете във вашите сладострастия."

Това е предупреждение против себичните молитви. Бог е готов да удовлетвори нашите реални потребности, но не и нашите прищевки и егоистични желания.

Всяка добра молитва трябва да съдържа и благодарност, признателност към Великия Дарител за хилядите блага и добрини, с които ни обсипва.

Колко често да се молим? Един интересен отговор имаме от перото на ап. Павел - 1 Сол.5:17:

„Непрестанно се .молете."

Това не означава, че в пълно бездействие трябва да посветим цялото си време на молитва, но по-скоро да поддържаме в душата си молитвен дух при цялата си заетост в ежедневната работа. Няма никакви ограничения за време и място. Можем да се молим навсякъде и всякога - и у дома, и вървейки по улицата, и когато работим - по всяко време на денонощието можем да издигаме тихо нашите мисли към небето. Никога не досаждаме на нашия Небесен Баща с нашите молитви, напротив, насърчени сме по-често да се молим и да мислим за небесните неща.

Все пак, обаче, може да се възприеме един добър регламент. Правоверните израиляни в древността се молеха три пъти на ден - сутрин, обед и вечер - Пс.55:17:

„Вечер, сутрин и на обяд ще се оплаквам и ще стена; и Той ще чуе гласа ми."

Давид решава да вика към Господа вечер, заран и на пладне. Верният Даниил следваше неотклонно този образец - Дан.6:10:

„А Даниил, щом научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си и като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше и преди това."

Утринната и вечерната молитва са абсолютно необходими. Трябва да започваме и свършваме деня с молитва. Сутрин ще благодарим на Бога за спокойната нощ и ще Го молим да ни даде добър успех в нашата работа, да ни предпазва от злини и да ни води по верен път, да ни подари благодат и сила за добри подвизи в полето на духа. Вечер ще поверим живота си в Неговите ръце, ще Му благодарим за благословенията, които сме получили и ще искаме прошка за нашите грешки и проявени слабости.

Мнозина питат каква трябва да бъде позата ни по време на молитва. Ето някои библейски примери: Анна стоеше права, когато се молеше (1 Царе 1:26), Давид седна за молитва (2Царе 7:18), Соломон и Даниил коленичеха, за да се помолят (2Лет.6:13; Дан.6:10). Когато е възможно, добре е да коленичим - това е подходяща поза на посвещение и смирение пред Бога, но можем да се молим и правостоящи и седнали при други случаи.

И още нещо в края. Трябва добре да разбираме смисъла на молитвата. Тя не променя Бога, не е предназначена да Го склони и убеди в нещо, а променя нас и ни довежда в хармония с Неговата воля, за да бъде животът ни плодоносен. Молитвата ни прави Божии сътрудници в Неговото велико дело.

Драги читателю, използвай по-често този небесен ключ, с който можеш да отвориш небесната съкровищница и да получиш несметни духовни богатства, които Бог е готов да даде на всеки искрен молител.