Разширено изучаване

„Ап. Павел вижда във видение небето и неговата слава. И най-доброто, което може да направи, е да не се опитва да я опише. Казва, че нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на сърцето на човека са идвали нещата, които Бог е приготвил за онези, които Го обичат. Можете да напрегнете въображението си до крайност, можете да впрегнете и най-големите си способности, за да вникнете във „вечната тежина на слава”, но вашите ограничени сетива – изнурени и изтощени до крайна степен – няма да я схванат, защото тя е неограничена. Ще е нужна цяла вечност, за да се разкрие и да се изявят скъпоценните съкровища на Божието Слово” (Е. Уайт, АБК. Т.6. Стр. 1107).

„Местообиталището на Царя на царете, където хиляди по хиляди Му служат и десетки хиляди по десетки хиляди стоят пред Него (Даниил 7:10) - храма, изпълнен със славата на вечния престол, където серафими в блестящи одежди покриват лицата си в знак на обожание - може да бъде открито в най-величествените структури, създадени някога от човешки ръце, но в същото време те са само бледо отражение на неговото величие и слава. Все пак, важните истини относно небесното светилище и великото дело, извършвано там за изкуплението на човека, са предадени чрез земното светилище и неговите служби” (E. Уайт, Великата борба. Стр. 414 – ориг.).

За разискване:

1. Прочетете внимателно последния цитат от Елън Уайт. Какво има предвид тя, казвайки, че земното светилище и службите в него ни учат на много „важни истини”? Кои се тези истини и защо са толкова важни?

2. Какво означава Бог да „обитава” в небето? Как разбирате тази концепция?

3. Урокът тази седмица се докосва до идеята, че целият Всемир наблюдава Божието дело в полза на човека. Защо е изключително важно да приемем тази истина? Как тя ни помага да разберем мотива на великата борба и какво е мястото на този мотив в целия спасителен план? Какво ни говори за Божия характер фактът, че се оставя да бъде „изпитван” от същества, сътворени от самия Него?