Embedded Files
МОЛИТВИ КЪМ СВЕТИИТЕ
ПОКЛОНЕНИЕ ПРЕД ДЕВА МАРИЯ
Следващите столетия свидетелстват за растящата заблуда в ученията на Рим. Още преди
установяването на папската институция езическите философски учения привличаха вниманието на
вярващите и оказваха влияние върху църквата. Основен постулат на тези учения бе вярата в
естественото безсмъртие на човека и неговото съзнателно състояние след смърт-та. Това учение бе
основата, на която Рим утвърди застъпническите молитви на светиите и обожествя- ването на Дева
Мария. Оттук възникна и лъжеучени- ето за вечните мъки, което рано влезе в папските символи на
вярата.
ЧИСТИЛИЩЕТО
Така бе подготвен пътят за навлизането на друга езическа измислица, наречена от Рим чистилище,
която вдъхваше страх у лековерната и суеверна тълпа. Тази заблуда разказваше за мястото на
мъченията, " където попадали душите, незаслужаващи вечна гибел, и където след съответни наказания
те се очиствали, за да отидат сетне на небето.
МЕСА
Библейското постановление за Господнята вечеря бе изместено от идолопоклонническото
жертвоприношение по време на месата. Папските свещеници твърдяха, че ритуалите, лишени от какъвто
и да било смисъл, превръщат обикновените хляб и вино в истински „тяло и кръв Христови“. (Cardinal
Wiseman, The Real Presence of the Body and Blood of Our Lord Jesus Christ in the Blessed
Eucharist, Proved From Scripture, лекция 8, ч. 3, гл. 26.) С кощунствена надменност си
присвояваха творческата сила на Бога, сякаш те създаваха Твореца на всичко съществуващо. Под
смъртна заплаха се изискваше от всички християни да признаят вярата си в тази страшна богохулна
заблуда. Мнозина, отказали да го сторят, изгаряха живи на кладата.
ИНДУЛГЕНЦИИ
Рим имаше нужда от още една измислица, за да използва страха и пороците на своите привърженици.
Бе създадено учението за индулгенциите. Беше обещавано пълно прощение на минали, настоящи и бъдещи
грехове, както и освобождаване от всички мъки и наказания на онези, които бяха готови да участват
във водените от папата войни за разширяване на владенията му или да наказват осмелилите се да
отрекат върховната му духовна власт. Учеха хората, че давайки пари на църквата, се освобождават от
греховете и могат да спасят душите на мъртвите си близки, които горят в мъчителни пламъци. Така
Рим богатееше, тънеше в разкош, разврат и пороци, като претендираше да замести Онзи, Който нямаше
где глава да подслони (Лука 9:58).
ИНКВИЗИЦИЯ
През XIII в. бе учредено и въведено в действие едно от най-страшните оръдия на папството -
инквизицията. По този въпрос князът на тъмнината сътрудничеше с представителите на върховната
папска власт. Сатана и неговите ангели присъстваха на закритите им съвещания и владееха мислите на
тези безбожни хора, които изобретяваха методи за изтезание, твърде страшни и безчовечни, за да
бъдат представяни пред човешки очи. „Великият Вавилон“ се беше „опил от кръвта на светиите“ (Откр.
17:5-6). Осакатените тела на милиони мъченици викаха към Бога за отмъщение и възмездие.
Папството стана световен деспот. Императори и царе се подчиняваха на заповедите на римския папа.
Изглеждаше, че земната участ и вечността на хората бяха к ръцете му. Столетия наред ученията на
Рим не
срещаха niiKiiKi.it отпор, всичко им бе подчинено - с к в к но благоговение се извършваха неговите
обреди, на какво внимание се радваха обикновено празниците му! С всеобща почит и щедри
възнаграждения бе обсипвано римското духовенство. Ала „яркият дневен блясък на папското
могъщество бе среднощен мрак за света“ (J.A.Wylie, The History of Protestantism, т.1, гл.4). He
само народът не познаваше Свещените писания, но и свещениците не се ориентираха в тях.
Отстранявайки Божия закон като мерило за правда, те се ползваха с безгранична власт и бяха
необуздани в порочния си начин на живот. Навсякъде процъфтяваха измама, користолюбие и разврат.
Хората не се спираха пред никакво престъпление, ако то се оказваше единственият път към богатство
и обществено положение. Дворци на папи и прелати се превръщаха във вертепи, където владееше най-
долен разврат. Някои от властващите папи носеха вина за толкова страшни престъпления и светската
власт се опитваше да ги отлъчи от църквата като най-паднали изверги, които не можеше повече да
бъдат търпени. Столетия наред Европа не направи никакъв прогрес в областта на науката, изкуството
и общественото развитие. Християнството бе поразено от нравствена и духовна парализа.
„Яркият дневен блясък на папското могъщество бе среднощен мрак за света“.
Page updated
Google Sites
Report abuse