15.Как е въведен неделният празник

Досега изследвахме въпроса за почивния ден в библейска светлина... Оказа се, че Библията не споменава друг ден като почивен и свят, освен съботата, седмият ден на сътворението. Може би сме очаквали в Новия Завет да открием промяната, но и той неизменно потвърждава съботната наредба. Христос и апостолите са най-висшият авторитет за нас християните. И евангелското повествование представя Исус като верен пазител на съботата от детството Му и през целият Му живот. Относно деня за почитане Исус и евреите не бяха в разногласие. Спасителят защитаваше съботата от фанатични човешки тълкувания и подчертаваше словом и делом истинското й предназначение. В своята есхатологична реч, мислейки за бъдещето на учениците, Той ги увеща - Матей 24:20:

“При това молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден.”

Контекстът показва, че Христос предричаше обсадата и жестокото разрушение на Ерусалим от римляните в 70-та година след Христа. Следователно, Той е имал предвид, че Неговите последователи ще почитат съботата и в 70-та година.

Щом в Новия Завет не намираме никакво указание за евентуална промяна на почивния ден, тогава тя трябва да е станала по-късно.

Тук ще се позовем на някои исторически данни, за да представим характера на този процес и факторите за промяната.

Общо трябва да се каже, че преходът от събота в неделя е постепенен и мъчителен .Противникът на истината е действал хитро и подмолно за изопачаването на Божиите наредби, и замърсяването на чистото Христово учение. Преди юдейския бунт организиран от Бар Кошба през 132-135 г. сл. Хр. римската империя признавала юдеизма като легална религия, а християнството като юдейска секта. В резултат от този бунт, обаче юдеите и юдеизмът били дискредитирани. За да избегнат репресиите, които последвали, християните от тогава нататък всячески се стараели да обясняват, че не са евреи. В следващите три столетия християнските писатели многократно представяли съботата като юдействане. Този факт, заедно с факта, че няма никакви исторически сведения за християнско почитане на неделята преди юдейския бунт, определят времето 135-150 г. сл. Хр. като начало на промяната.

Неделният празник обече, не заменя веднага съботната наредба, а я допълва. Няколко века християните съблюдават и двата дни. В началото на третия век примерно християнският апологет Тертулиян, отбелязва, че Христос не е анулирал съботата. Малко по-късно апокрифната книга озаглавена “Апостолска конституция” увещава християните “да пазят съботата и празника на Господния ден.”

Първият закон в полза на неделята е едиктът на Константин, издаден в 321 год. сл. Хр., който имал граждански характер. Римляните били езичници и в чест на главното си божество слънцето, почитали неделния ден. Това може да се види лесно чрез елементарен етимологичен разбор: В някои романски езици, наследници на латинския (езикът на римляните) думата неделя означава “ден на слънцето”. Примерно думите “Sonntag” и “Sunday” - неделя съответно на немски и на английски озачават буквално “ден на слънцето”.

Указът на Константин гласи, че съдии и граждани, незаети с полска работа трябва да си почиват в достопочитаемия ден на слънцето - неделята. В него се подчертава, че живеещите на полето могат да работят в неделя, защото денят може да е хубав и подходящ за стопанска дейност.

В 325 г. папа Силвестър излиза с обяснението, че по силата на апостолския авторитет, който той има, обявява неделята за Господен ден.

Първият официален акт на римокатолическата църква в полза на неделята е Лаодикийският събор, свикан в 364 г. Канон 29-ти разпорежда: “християните не трябва да юдействат и бъдат незаети в събота, но трябва да работят в този ден, но Господният ден те трябва специално да почитат, и като християни, ако е възможно да не работят в този ден. Ако, обаче, бъдат намерени, че юдействат, те ще бъдат отлъчени от Христа.”

Позволявам си тук кратък коментар. факта, че късно в 4 век официалната църква е била принудена да налага духовни санкции, именно анатемосване, показва, че и в 4 век е имало верни християни, които съблюдавали Божията събота.

А в 538 г. Орлеанският събор задължава и селяните да не работят в неделя на полето. Най-интересното обаче е, че самата католическа църква официално признава, че е извършила промяната. И не само това, тя счита този акт като белег на църковната й мощ.

Примерно в катехизиса на Трентския събор в 16 век, публикуван под покровителството на папа Пий V четем:

“Но църквата на Бога в своята мъдрост е наредила почитането на съботния ден да бъде прехвърлено в Господния ден.”

Известен е прочутият диспут между д-р Ек, католически богослов и Мартин Лутер. Когато последният заявява, че стои здраво на библейска основа, и че не би желал да приеме нищо, което противоречи на Библията, д-р Ек го засреща с необоримия аргумент, че в Библията няма никакво указание в полза на неделята, но че римокатолическата църква чрез своя авторитет е прехвърлила почивния ден в неделя. И тук д-р Ек е бил прав! Но има ли право смъртният човек да променя Божиите постановления? Ето отговорът на Св. Писание - Второзаконие 4:2:

“Да не притурите нищо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемете от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам.”

И така нашият извод от историческия обзор е, че главният фактор за налагането на нов почивен ден, именно неделята, е римокатолическата църква чрез нейните действия против Божия закон.

Изобщо знаменитите библейски пророчества, респективно Данаил и Откровението предвиждаха едно световно израждане на християнската църква след смъртта на апостолите, едно вероотстъпление от чистите евангелски учения, което достига своя апогей при папизма. Парадоксално, нали, но това са библейските факти. Пророчеството на Даниил в 7 глава е забележително в това отношение. Това е едно грандиозно символично пророчество. Някои от библейските пророчества са дадени в буквални образи, но повечето, и най-важните са изложени в символи. В това разглеждане ще посочим основните правила за тълкуване на символичните пророчества. Ние трябва да оставим Библията сама да ни обяснява символите си. Нямаме право произволно, по собствено усмотрение да тълкуваме символите. Това е основният принцип.

Примерно в Данаил 7 глава се говори за 4 звяра. - Данаил 7:2,3:

“Данаил проговаряйки рече: видях в нощното си видение, и ето четирите небесни ветрища, избухнаха върху голямото море. И четири големи зверове излязоха из морето, различни един от друг.”

Какво представляват тези зверове? Ето и тълкуванието на символа “звяр” - Дан.7:23:

“Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света...”

Някаква земна сила, империя, царство, организация.

А какво означава символът “море”. В този случай тълкуванието намираме в Откровение 17:15:

“Каза ми още: водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици...”

Символът “море” в Библията означава народи.

И така, при тези два случая ние получихме обяснението на символите в самото Божие Слово. Даниил 7 гл. е паралелна на Даниил 2 гл. и разглежда най-напред четирите световни империи - Вавилон, Мидоперсия, Гърция, и Рим, представени като зверове, и разделянето на Римската империя на около 10 независими европейски държави, представени като 10 рога.

След това обаче, идва най-същественото - появяването на “малкия рог”. Понятието “рог” в Библията означава сила, царство. Дан.7:24, се казва, че този “малък единадесети рог” е от по-друг характер в сравнение с 10-те:

“А за десетте рога, те са 10 царе, които ще се издигнат от това царство, и след тях ще се издигне един друг, който ще е различава от първите и ще покори трима царе.”

Следователно на базата на Римската империя, след разделянето й, трябва да потърсим в историята някаква могъща власт, различна от 10-те.

А.С. Флик пише в книгата “Издигането на средновековната църква” (1900 г.):

“От развалините на политическия Рим се издигна в гигантска форма великата морална империя на Римската църква.”

Карл Конрад Екхардт в “Папството и светските дела” казва: (1937 г.) казва:

“Под Римската империя, папите нямаха светска сила. Но когато Римската империя се разпадна и нейното място бе заето от определено число сурови варварски царства, Римокатолическата църква стана независима от държавите, не само в религиозните работи, но доминираше и в светските дела...”

Джон Виклиф, предреформаторски Оксфордски професор, починал в 1384 г. изтъквал, че “малкитя рог” е католицизмът. По късно протестантите единодушно идентифицирали този символ с папството.

Знаменитият физик и математик Исак Нютон в богословските си трудове доказва, че “малкият рог” е Римокатолическата църква.

Ето го и този чуден стих, който така кратко и лаконично предрича същността на цялата богопротивна дейност на папизма през вековете - Данаил 7:25:

“Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони, и те ще бъдат предадени в ръката му до време, времена и половин време.”

Става дума за “малкия рог” и са дадени четири момента:

1. Ще говори думи против Всевишния.

Това са арогантните претенции на папстовото, в множество светотатствени твърдения, както в литературата, така и в надписите на папските корони. Ето един цитат от обширна енциклопедична книга от католически духовник през 18 век:

“Папата е с такова високо достойнство и така въздигнат, че не е само човек, но е като Бог и заместник на Бога...”

Апостол Павел с пророческия си поглед е видял възхода на папството - 2Сол.2:1-4:

“А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него, молим ви братя да не се поклащате лесно от здравия разсъдък... защото това няма да стане докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, сина на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи в Божия храм и представя себе си за Бог.”

Твърдението, че църквата може да прощава грехове и срамната търговия с индулгенциите (папски документи) е също богохулство, защото съгласно Евангелието само Бог може да прощава грехове (Марко 2:6,7). Догмата за непогрешимостта на папата, когато говори “екс катедра” (т.е. провъзгласява положения засягащи основите на вероучението) утвърден от ватиканския събор в 1870 г. е също “думи против Всевишния”, защото съгласно Божието Слово няма непогрешими хора.

2. Ще изтощава светиите на Всевишния

Пророчеството тредвиждаше продължително преследване на верните християни, които не възприемаха заблудите на църквата. През ХIII век бе основана инквизицията, известна с жестоките изтезания на еретиците. През цялото средновековие са умъртвени от Римокатолическата църква над 50 милиона верни Божии чада.

3. Ще замисли да промени времена и закони

Това е пророчество за посегателството на Рим към декалога. Както вече знаем, Божият морален закон е формулиран в Изх.20:1-17. В една от предните глави ние го проучихме подробно. Но папството се е опитало да промени Божия Закон. В католическия катехизис (кратко изложение на основните учения на църквата) 10-те заповеди са изопачени. В “Християнска наука” за българите от католическо вероизповедание (издадена през 1946 г.) на стр.5 са дадени 10-те Божии заповеди в следната форма:

1. Аз Съм Господ Бог твой, да нямаш друг Бог освен Мене.

2. Да не вземаш Божието име напразно.

3. Помни да освещаваш празниците.

4. Почитай баща си и майка си.

5. Не убивай.

6. Не прелюбодействай.

7. Не кради.

8. Не лъжесвидетелствай.

9. Не пожелавай жената на ближния си.

10. Не пожелавай имота на ближния си.

Както виждате, втората заповед, която говори против идолопоклонството, и четвъртата засягаща съботната институция са изхвърлени, а 10-та е разделена на две.

И така, пророчеството в Дан.7:25 предсказва, че отменянето на съботния ден щеше да бъде дело на папството. Рим въведе редица небиблейски доктрини и традиции, като култа на Мария, почитането на светии, поклонението на образи, учението за чистилище, молитви за мъртвите, безбрачието на свещениците и др.

4. “Те ще бъдат предадени в ръката му до време, времена и половин време.”

Едно от най-интересните и фундаментални библейски пророчества е периодът на папското господство. Впрочем нека дешифрираме свещените числа.

Арамейската дума “иддан”, използвана от пророк Даниил тук, означава време или година.

Множественото “времена” както е дадено в опигиналния текст означава според изследователите “две години” (двоица). Или общо “време и времена и половин време” е три години и половина. Но това са пророчески, символични години, тъй като Даниил 7 гл. е символично пророчество. Една пророческа символична година според Откр.11 и 12 гл.= 360 дни. Този извод се налага поради факта, че тези пророчества в Откровение 11 и 12 гл. описват периода на световната папска власт по три начина: 42 месеца, 1260 дни и време времена и половин време. И ако това е един и същ период, тогава един пророчески месец трябва да се равнява на 30 пророчески дни (1260 делено на 42), а една пророческа година - на 360 пророчески дни.

А три и половина пророчески години по 360 дни = 1260 пророчески дни.

Сега да се запознаем с един изключително важен принцип за тълкуване на пророчествата боравещи с време, именно принципа ден - година. Съгласно насоките дадени в Чис.14:34 и Езекил 4:6 един пророчески символичен ден представя една деуствителна историческа година. Ето тези два текста:

“Според числото на дните, през които съгледахте земята, 40 дни, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си” (Чис.14:34).

“... и носи беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; по един ден ти отределих за всяка година” (Езекил 4:6).

Това е библейският символ за времето.

Следователно 1260 пророчески символични дни представляват в историята 1260 действителни години, периода на папското господство.

Кога започва и кога завършва този период?

Император Юстиниян систематизира съществуващите закони на империята, включвайки нови едикти и създава “Юстинияновия кодекс”. Към този кодекс той включва две официални писма с юридическа сила на царски укази в които обявява римския епископ за “глава на всички святи църкви” и “глава на всички святи свещеници на Бога” (Юстинияновия кодекс).

Това става в 533 г., но очевидно влиза в действителна сила в 538 г. след ликвидиране на арианските съперници на папата. За възшествието на папизма до политическа мощ, главна пречка били трите племена, херули, вандали и остготи, възприели арианството, най-страшния съперник на католицизма. Между 533 и 538 година те били окончателно съкрушени и затова се счита 538 г. като начало на папската хегемония. Като прибавим 1260 г., толкова щеше да трае според пророчеството властта на папски Рим, стигаме до 1798 година. През тази година бляскавите победи на Наполеоновите армии оставят папата на произвола на френското революционно правителство, което му съобщава, че католическата религия ще бъде винаги непримирим враг на републиката. Генерал Бертие с една френска армия влиза в Рим, оповестява края на политическата власт на папата, пленява го и го завежда на заточение във Франция, където последният умира. С това настъпва краят на папското могъщество, и пророчеството е изпълнено с математическа точност. Пророк Даниил беше предсказал това около 600 г. пр.Хр. Наистина удивително!

Да обобщим:

В началото ние поставихме темата на тази глава, именно как е станала промяната на почивния ден и кой и извършил това? Историческият анализ и големите библейски пророчества единодушно сочат Римокатолическата църква, като главен фактор за отменянето на съботата и въвеждането на неделния празник.

Тогава всеки християнин трябва да реши за себе си дали да възприеме една човешка наредба или ясната Божия заповед.