Глава 18 - ДЪЛГООЧАКВАНИЯТ МИЛЕНИУМ - Тема 01 - Амилениализъм, Постмилениализъм, Премилениализъм,

Глава 18 - ДЪЛГООЧАКВАНИЯТ МИЛЕНИУМ - Тема 01 - Амилениализъм, Постмилениализъм, Премилениализъм,

Думата „милениум“ не се среща в Библията, но буквално означава период от хиляда години. Тя произлиза от латинското „mile“ (хиляда) и „annus“ (година), и се използва от библейските учени за назоваване на периода от хиляда години, за който говори Йоан в Откровение 20:4, когато светиите ще царуват с Христос. Периодът „хиляда години“ се споменава шест пъти в Откровение 20:1-7 и събитията около него трябва да бъдат внимателно анализирани, за да бъдат поставени в правилната перспектива.

Съвременните тенденции в теологията поставят голямо ударение върху Милениума и за повечето от тях това е дългоочакван период на мир, който се установява благодарение на факта, че Сатана е вързан и Христос царува. Обаче различните гледища се разминават по подробностите около тези събития. Съвременните идеи могат да бъдат обобщени по следния начин:

1) Амилениализъм

Това гледище не приема конкретен период от хиляда години, но прилага този период към цялата църковна история. Периодът ще завърши с новата земя. Старозаветните пророчества, отнасящи се за царството, се прилагат за духовното царуване на Христос в църквата. Това мнение се поддържа от римокатолицизма и някои консервативни протестантски групи.

2) Постмилениализъм

Това гледище твърди, че царството е настояща реалност, защото Христос царува в Своята църква. То защитава и мнението, че всички народи ще се обърнат към Христос преди Второто пришествие. Периодът преди това ще бъде период на мир и евангелието ще стигне до всички хора. В края на Милениума ще има време на отстъпление и скръб, причинени от управлени­ето на антихриста. Тогава Христос ще се върне и ще има възкресение както на праведни, така и на нечестиви. Според това гледище възкресението на

375

праведните или първото възкресение от Откровение, 20 гл. е равностойно на новорождение и не е буквално. И Аугсбургската изповед на вярата на лутераните, и Уестминстърската изповед на вярата на пуританите поддържат това гледище.

3) Премилениализъм

А) Диспенсационален премилениализъм

Това гледище допуска две буквални възкресения от мъртвите - на праведните преди Милениума и на нечестивите след него. Обаче диспенсаци- оналистите още вярват в тайно грабване преди времето на скръбта и твърдят, че хилядагодишното царство трябва да се осъществи чрез еврейската нация. Този възглед изисква нейното възстановяване в Палестина, изграждането на храма и възраждането на жертвената система.

Чрез горното тълкувание много от ученията на Исус престават да се отнасят за църквата. Всички предупреждения към нея за времето на скръбта преди идването на Христос сега започват да се прилагат само за евреите. Всъщност целите глави Матей 24-та и Лука 21-ва, както и „евангелието на царството“ трябва да се отнасят само за тях. Следователно дори молитвата „Отче наш“ в частта си „... да дойде Твоето царство“ има значение единствено за евреите, тъй като царството се отнася само за тях. Ако това е наистина вярно, тогава буквално всички пророчества в Библията, засягащи идването на Христос и установяването на Неговото царство, изгубват напълно значението си за християнина.

Апостол Павел проповядва „евангелието на царството както на евреите, така и на езичниците“ (Деяния 20:25; 28:23, 31); и както Матей 24 гл., така и Лука 21 гл. се отнасят за църквата. Странно е, че от цялата беседа диспенса- ционалистите прилагат към църквата само стихове 40 и 41 от Матей, 24 гл., тъй като вярват, че в тези стихове намират доказателство за тайното грабване. Тези гледища създават фалшива надежда, тъй като християните, които очакват грабване преди времето на скръбта, няма да бъдат добре подготвени за него. Освен всичко, въз основа на тези възгледи е изградена доктрината за втория шанс за хората, които отхвърлят благодатта на Христос.

Диспенсационалистите вярват в царуването на антихриста след тайното грабване, през който седемгодишен период всички евреи ще приемат Христос. В поученията си към солунците Павел категорично оборва всякакви такива учения. Говорейки за Господния ден, той пише:

„А въз основа на пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да не се разколебавате лесно от здравия разум, нито да се смущавате - било от дух, било от слово, било от писмо, уж от нас изпратено — като че ли вече е настанал Денят на Госпо- да. Никой да не ви подмами по никакъв начин; защото това няма да дойде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и се превъздига над всичко, което се нарича Бог или на което се отдава поклонение, така че той като Бог да седне в Божия храм, като представя себе си за Бог (...) Нсега знаете онова, което го възпира, за да се открие той в своето си време. Защото тайната на беззаконието вече действа, но не се открива само докато не се отдръпне Онзи, Който сега я възпира; и тогава ще се открие беззаконният, когото Господ Исус ще премахне с дъха на устата Си и ще унищожи с явлението на пришествието Си, този, чието идване е според действието на Сатана, съпроводено с всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата, за онези, които погиват, защото не приеха любовта на истината, за да се спасят “ (2 Солунци 2:1-10).

„Събирането“ на братята (стих 1) и унищожаването на беззакония (стих 8) стават по едно и също време при Пришествието на Господа, а не в два различни момента. Предупреждението на Павел в стих 3 звучи уместно и днес още.

Б) Исторически премилениализъм

Според това гледище изкупените от всички епохи са на земята по време на Милениума. Църквата е Божият Израел, включващ всички Божии народи. Хилядагодишният период съставлява първите хиляда години от Божието царство на земята.

Историческите премилениалисти поставят края на благодатното време в началото на Милениума и по този начин се различават от всички други милениалисти. Обаче тяхното гледище за земното хилядагодишно царство се разминава с онези библейски стихове, които сочат към една унищожена земя, в която няма никакви хора през този период. Освен това, Библията по­ставя сцените на съда по време на Милениума в небето, което е в хармония с обещанието на Христос да отведе изкупените в домовете, приготвени за тях в небето. Както видяхме в предишната глава, Божиите избрани са събрани от ангелите и взети от земята, за да се срещнат с Господа в небето, докато неправедните са убити от блясъка на Неговото пришествие.

За да поставим всички събития, свързани с Милениума, в правилната перспектива, се изисква внимателно проучване на Библията, което да определи важните събития преди хилядата години, по време на този период и след него.

Събитията преди Милениума

Великата тема на пророческия период от хиляда години е съдът. Той възстановява всичко, засегнато от появата на греха. Освен това, там ще бъде

реабилитиран Божият характер и Неговите действия.

,,И видях престоли; и седнаха на тях, и им се даде да съдят. Видях i душите на онези, които бяха обезглавени заради Исусовото свидетелство и заради Божието слово и които не се бяха поклонили на звяра, нито на неговия образ, и не бяха приели белега на челото си и на ръката си. И те оживяха и царуваха с Христос хиляда години. Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение. Над такива втората смърт няма да има власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години “ (Откровение 20:4-6).

Възкресените и преобразените праведни ще царуват с Христос хиляда години, докато останалите мъртви (неправедните, които са починали преди Пришествието на Христос, и неправедните, които са загинали при Неговото идване) не се събуждат, докато не свършат хилядата години. Какво ще се случи през тези хиляда години и за какъв съд става въпрос? Ако при Пришествието Си Христос е разделил нечестивите от праведните, тогава Той вече е провел съд за тях преди завръщането Си на земята. В небето трябва да е имало съдебно заседание, преди Исус да се върне за Своите светии.

Съдът преди Пришествието (Идването на Господ „като крадец през нощта“)

Когато Исус се върне на тази земя, Той ще награди хората, които са се покорявали на Бога, и ще унищожи непокорните.

„ Ето, идвам скоро и Моята награда е с Мен, и ще отплатя на всекиго според делото му “ (Откровение 22:12).

Това предполага, че решението кой да бъде спасен и кой не, предшества идването на Христос. Наградата на праведните е вечен живот, а праведните мъртви са възкресени при Второто пришествие.

Божията цел е премахването на греха, който трябва завинаги да бъде изкоренен от Вселената. Сега Той го унищожава във вярващия човек, но ще дойде времето, когато Господ ще извърши „чудното Си дело“ (Исая 28:21) и ще премахне както вършителите на греха, така и самия грях от Своето царство. Тъй като грехът е престъпване на Божия Закон, стандартът в съда трябва да бъде същият Закон.

„ Всеки, който върши грях, върши и беззаконие; и грехът е беззаконие “ (1 Йоаново 3:4).

t (,..)където няма Закон, няма и престъпление“ (Римляни 4:15).„ Защото, който опази целия Закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко. Защото Онзи, който е казал:,, Не прелюбодействай ", е казал също и: „Не убивай“; така че, ако не прелюбодействаш, а пък убиваш, ти си станал престъпник на Закона. Така говорете и така постъпвайте като хора, които ще бъдат съдени по Закона на свободата“ (Яков 2:10-12).

„Нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека; защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло“ (Еклисиаст 12:13, 14; Превод 1940).

Законът на Десетте заповеди е стандартът в съда. Той е наречен също и Закон на свободата, тъй като само чрез спазването му можем да се освободим от робството на греха. Един алкохолик може да избегне зависимостта си, като напълно изостави алкохола. Бог е определил ден за съд, а Съдията ще бъде самият Исус.

,,(...)защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите “(Деяния 17:31).

„Казах в сърцето си: Бог ще съди и праведния, и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело “ (Еклисиаст 3:17).

Съдът ще започне от Божия народ.

„ Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом; и ако започне първо от нас, какъв ще бъде краят на тези, които не се покоряват на Божието благовестие? “ (Шетрово 4:17).

Добър въпрос! Ако Бог не гледа леко на греха дори при вярващите хора, колко по-сериозно ще се отнесе към тези, които съзнателно не се покоря- зат. Тъй като Христос ще възнагради верните при завръщането Си, този съд трябва да се извърши предварително в небето.

Този тържествен процес е изобразен чрез великия Ден на умилостиве- ннето от Стария завет (виж „Застъпник за нас днес“). Това е денят, когато I архивите за греха се премахват от светилището и то се очиства. Също така,

I в реалния Ден на умилостивението трябва да бъде очистено и небесното I светилище. Споменатото събитие трябва да стане в края на пророчеството I за 2300 денонощия от Даниил, 8 глава, което завършва през 1844 г. (виж „Камък, на Който да положиш глава“). Този „ден на съд“ се извършва в небето [ и приключва с края на благодатното време, когато Христос престава да бъде Посредник и заявява:

„Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапрео правда, и светият нека бъде и занапред свет. Ето, ида скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата .му “ /Откровение 22:11, 12).

Веднага след този указ следва завръщането на Христос и възнагражда- ването на светиите.

В Даниил, 7 глава пророкът описва тази велика съдебна сцена в небето.

„Гледах, докато се положиха престоли и Старият по дни седна. Облеклото Му беше бяло като сняг и косата на главата Му - като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци и колелата Му - горящ огън. Огнена река изтичаше и излизаше отпред Него, хиляди по хиляди Му служеха и десетки хиляди по десетки хиляди стояха пред Него. Съдът седна и се отвориха книги “ (Даниил 7:9, 10).

В тази сцена съдът започва и книгите се отварят. Споменатите книги трябва да са тези, в които са записани делата на хората, които ще бъдат съдени. В Библията се споменават няколко книги и в тях се включват книгата на живота и възпоменателната книга.

„Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и се разгънаха книги; и се разгъна и друга книга, която е книгата на живота; и ] мъртвите бяха съдени според написаното в книгите - според делата си " (Откровение 20:12).

„Тогава боящите се от ГОСПОДА си говореха един на друг и ГОСПОД I внимаваше и слушаше. И се написа книга за спомен пред Него за онези, които се бояха от ГОСПОДА и които зачитаха името Му“ (Малахия 3:16).

В небето се записва абсолютно всичко, свързано с нашия живот.

„Защото относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело. I било то добро или зло “ (Еклисиаст 12:14).

„И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отго-1 варят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си I ъце се осъдиш“ (Матей 12:36, 37).

„Но Господ каза на Мойсей: Който е съгрешил против Мен, него шгI залича от книгата Си“ (Изход 32:33).

Съдът е нещо изключително сериозно и тъй като започва е Божия народ, най-важното е да обърнем внимание на живота си. Христос иска да преобрази нашите характери. Иска да ни даде меко сърце, вместо нашите каменни сърца. Това трябва да се осъществи чрез делото на освещението, докато сътрудничим на Бога за постигане на тази промяна на сърцето. Няма причина да се страхуваме от съда, освен ако откажем да се покорим на освещаващата Божия сила.

,, Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14).

Когато бъдем съдени, Бог ни разкрива характера и ни дисциплинира, за да бъдем пречистени.

„Но когато биваме съдени, биваме наказвани от Господа, за да не бъдем осъдени заедно със света“ (1 Коринтяни 11:32).

Даниил описва световните събития, които продължават, докато съдът заседава.

„Тогава гледах заради гласа на големите думи, които рогът говореше; гледах, докато звярът беше убит и тялото му погубено и предадено на горящ огън “ (Даниил 7:11).

След това пророкът описва идването на един, подобен на Човешки Син, с небесните облаци при Стария по дни.

„Гледах в нощните видения, и ето, с небесните облаци идваше един като Човешки Син и стигна до Стария по дни; и Го доведоха пред Него “ (Даниил 7:13).

Това идване на Христос не е завръщането Му с небесните облаци на тази земя, но по-скоро отиването Му при Стария по дни, което става пред Божия престол в небето. Тъй като Неговата посредническа служба приключва, Той облича царската Си дреха, преди да се завърне като Цар на царете.

„И на Него се даде владичество и слава, и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши“ (Даниил 7:14).

Както в дните на Ной, когато той и семейството му са затворени в ковчега и благодатното време на предпотопния свят приключва, така ще бъде и в края на времето. Благодатною време е приключило, но нечестивите не знаят това. За тези, които отказват да допуснат освещаващия Божи Дух да работи в сърцата им, животът продължава както обикновено. Те не са направили Библията свой водач и когато настъпи времето за Пришествието на Христос, те ще бъдат застигнати неподготвени. За тях идването Му ще бъде „като краде: през нощта“. Вярващите са подтиквани да изучават Свещените писания и знаменията на времето, за да може този ден да не ги завари неподготвени.

„Защото вие добре знаете, че Господният Ден ще дойде както крадеи нощем. Когато казват: Мир и безопасност; тогава ще дойде върху тях внезапна погибел както болките върху бременна жена; и няма да избегнат Но вие, братя, не сте в тъмнина, че денят да дойде върху вас като крадеи. Защото всички вие сте синове на светлината, синове на деня; ние не сме от нощта, нито от тъмнината. И така, да не спим както другите, а да бъдем будни и трезви. Защото, които спят, нощем спят и които се опиват, нощем се опиват. Но ние, които сме от деня, нека бъдем трезви и нека облечем бронения нагръдник на вярата и любовта и да сложим за шлем надеждата на спасението. Защото Бог ни е определил не за гняв, а да придобием спасение чрез нашия Господ Исус Христос“ (1 Солунци 5:2-9).

След края на благодатною време започва изпълнението на присъдата. В предишната глава обсъдихме седемте последни язви и окончателното избавление на светиите. Нека тук накратко да подредим тези събития според Тяхната времева последователност.

Изпълнението на присъдата

Веднага щом приключи изследователният съд и се обяви присъдата (Откровение 22:11, 12), тогава Божиите съдби ще се стоварят върху земята. Това е фазата от съда, при която присъдата се изпълнява.

Първите съдби, които връхлитат земята след края на благодатною време, са седемте последни язви. В Откровение, 15 глава има описание на небесната сцена в края на благодатною време.

„И след това видях, че на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството“ (Откровение 15:5).

Храмът се отваря. Първосвещеническата служба на Христос е завърши-j ла и седемте ангела със седемте последни язви получават указания да излеят чашите си върху земята (Откровение 16 гл.). Язвите падат и тези съдби eg обявени за справедливи от Божиите ангели.

„Ичух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си. и Който си бил, затова че си отсъдил така; понеже те проляха кръвта несветиите и на пророците, Ти си им дал да пият кръв; защото те заслужават това. И чух (друг от) олтара да казва: Да, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди“ (Откровение 16:5-7).

Язвите падат преди Пришествието на Христос и към нас отново се отправя молбата да се подготвим.

„Ето, идвам като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат неговия срам “ (Откровение 16:15).

Само правдата на Христос може да предпази човека от пораженията на язвите.

„ С перата Си ще те покрива и под крилете Му ще прибегнет — Неговата истина е щит и защита. Няма да се страхуваш от ужас нощем, нито от стрелата, която лети Оденем, нито от мор, които хоои в тъмнина, нито от зараза, която опустошава по пладне. Хиляда ще падат от страната ти и десет хиляди — отдясно ти, но до теб няма да стигне. Само ще гледаш с очите си и ще видиш възмездието на безбожните“ (Псалм 91:4-8).

Язвите падат, докато праведните са все още на земята. Те са предпазени от пораженията им, но все още са сред тях. Молитвата на Христос е:

„Не съм вече в света, а тези са в света, и Аз ида при Теб. Отче свети, опази в името Си тези, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние (...) Не се моля да ги вземеш от света, а да ги пазиш от лукавия“ (Йоан 17:11, 15).

Христос обещава защита, не грабване. В Откровение, 7 глава четем:

„Това са онези, които идват от голямата скръб“ (Откровение 7:14).

Този стих показва, че праведните преминават през скръбта, но накрая ще бъдат избавени от нея.

„Ив онова време ъце се надигне великият княз Михаил, Който се застъпва за синовете на твоя народ; и ще настане време на скръб, каквато никога не е била - откакто съществува народ до онова време. И в онова време твоят народ ще се избави — всеки, който се намери записан в книгата“ (Даниил 12:1).

Избавлението и Армагедон

Както беше разгледано в предишната глава, избавлението се осъщест-

383

вява по време на изливането на седмата язва. Подкрепата за Вавилон се разпада при шестата язва и под влиянието на демонични сили се оповестява смъртен указ срещу всички, които не се покланят на „звяра“, на „образа му“ и не приемат белега му. Разгласяването на този последен указ налага пряка намеса от страна на Бога и Христос се връща, за да спаси Своите светии. Те не могат да направят нищо срещу враждебните обединени сили на света. Единствено Той може да ги избави и да поведе в тяхна полза тази война, наречена Армагедон, която избухва преди Милениума. По време на седмата язва земният съюз е унищожен от земетресението, градушката и блясъка на Неговото Пришествие (Йов 38:22, 23, Исая 28:17; Псалм 110:5,6; Еремия 4:23-27; Еремия 25:33-38; Софония 1:1-3).

„ Ето, Господ опразва земята и я запустява, обръща я и разпръсва жителите й. И ще стане както с народа, така и със свещеника; както със слугата, така и с господаря му; както със слугинята, така и с господарката й; както с купувача, така и с продавача; както с този, който дава назаем, така и с този, който взема назаем; както с онзи, който взема лихва, така и с онзи, който му дава лихва. Съвсем ще се опразни земята и напълно ще се оголи, защото Господ изговори това слово.Жалее и вехне земята, чезне и вехне светът. Чезнат високопоставените от народа на земята.И земята е осквернена под жителите си, защото престъпиха законите, не зачитаха наредбата, нарушиха вечния завет“ (Исая 24:1-5).

Тук пророк Исая представя изключително ясно факта, че Бог е справедлив във всичките Си действия. Тук не забелязваме никакви любимци. Няма и никаква неяснота за това какво ще направи Христос, когато се върне. Земята ще бъде напълно разрушена, но насред цялото това унищожение Господ обещава избавление:

„В онзи ден ще се каже на Ерусалим: Не се бой! Сионе, да не отслабват ръцете ти! Господ, твоят Бог, е сред теб. Силният ще те спаси, ще се весели за теб с радост, ще се успокои в любовта си, ще ликува за теб с песен “ (Софония 3:16, 17).

Какво прекрасно обещание! Насред земетресенията и градушката от седмата язва се чува силен глас (1 Солунци 4:16) и се намесват небесните армии.

„ИГоспод ще направи да се чуе славният Му глас и да се види слизането на ръката Му с яростен гняв и с пламък на огън пояждащ, с пороен дъжд, с буря и градушка от камъни. Защото асириецът, който удря с тояга, ще бъде смазан от гласа на Господа. И всеки удар с определения жезъл, който Господ ще наложи върху него, ще бъде с тимпанчета и арфи. С размахана ръка гце воюва против него “ (Исая 30:30-32).

„Ив онзи ден, заявява Господ, ще изтребя конете ти отсред теб и ще погубя колесниците ти. И ще изтребя градовете на земята ти, и ще съборя всичките ти крепости. И ще унищожа магьосническите неща от ръката ти и няма да имаш повече гадатели. И ще отсека изваяните ти идоли и стълбовете ти отсред теб, и няма вече да се покланяги на делото на ръцете си. И ще изкореня ашерите ти отсред теб, и ще излича градовете ти. И с гняв и с ярост ще извърша отмъщение над народите, които не Ме послушаха “ (Михей 5:10-15).

Асирия е една от най-жестоките нации, с които Израел трябва да воюва; и споменаването на този народ е символ на жестокия потисник, който Христос ще унищожи с Пришествието Си. Неговите изкупени от всички векове възкръсват от мъртвите. Живите праведни са преобразени - ангелите ги събират, за да посрещнат Господа във въздуха.

„ (...) после ние, живите, останалите, ще бъдем, грабнати заедно с тях в облаци да срещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем, винаги с Господа “ (1 Солунци 4:17).

„Твоите умрели ще оживеят; моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, защото росата Ти е като росата по тревите, и земята ще предаде мъртвите. Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, догдето премине гневът. Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие кървите си, и не ще покрие вече убитите си “ (Исая 26:19-21).

Събития по време на Милениума

Връзване на Сатана

„И видях, че слизаше от небето ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, древната змия, която е дяволът и Сатана, и го върза за хиляда години, и го хвърли в бездната, и я заключи, и я запечата над него, за да не мами вече нациите, докато се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време “ (Откровение 20:1-3).

Унищожаването на нечестивите и вземането на светиите от земята я оставят съвсем пуста. В Откровение, 20 глава Йоан описва един ангел, който връзва Сатана с голяма верига и го хвърля в бездната (abyss). Думата abyss се използва в Библията за описване на гроба, смъртта и унищожението, както и затвора за демоните (Римляни 10:7; Лука 8:31). Този термин се използва също и в гръцкия превод на Стария завет за описване състоянието на ненаселения свят, където „бездната” е abyssos.

„А земята беше пуста и неустроена и тъмнина беше върху> бездната, и Дух Божи се носеше над водите “ (Битие 1:2).

Описанието на земята след Пришествието на Христос, дадено от пророк Еремия, е точно описание на пуста и неустроена земя.

„Погледнах земята и ето, беше пуста и неустроена; към. небето, и светлината му я нямаше. Погледнах планините и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха. Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали. Погледнах и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките й градове - разрушени от присъствието на Господа и от яростта на гнева Му“ (Еремия 4:23-26).

Цялата земя още веднъж ще бъде превърната в огромна бездна или затвор за Сатана и неговите демони. „Голямата верига“, с която той е завързан, е следователно „веригата“ на обстоятелствата, които му пречат да мами народите, тъй като те са унищожени и вече няма никакви хора по земята. Библейските доклади изобилстват е „вериги“ на обстоятелствата (Псалм 2:3;107:10,14; 116:16; Еклисиаст 7:26; Исая 28:22; 52:2; 58:6; Еремия 40:4: Плач на Еремия 3:7; Езекиил 7:23).

„Ив онзи ден Господ ще накаже войнството на висините във висините и земните царе на земята. И ще бъдат събрани, както се събират затворници в тъмницата. И ще бъдат затворени в затвора и след дълго време ще бъдат наказани. Тогава луната ще се изчерви и слънцето ще се засрами, защото Господ на войнствата ще царува на хълма Сион и в Ерусалим, и пред старейшините Си със слава“ (Исая 24:21-23).

В тези стихове Божиите съдби се изливат не само върху земните царе. но и демоничните сили също са наказани („ще накаже във височината войнството на високопоставените“ - превод 1940 г.). Съюзът на злото е затворен в „тъмницата“ и след много дни (хиляда години) ще бъде пуснат (Откровение 20:3). По време на Милениума Сатана и войнствата му са следователно пленници на една опустошена земя, докато изкупените са отведени в небето, където се провежда тържеството за всичките светии на Всевишния.

На светиите се дава да съдят

„Видях престоли; и седнаха на тях, и им се даде да съдят. Видях и душите на онези, които бяха обезглавени заради Исусовото свидетелство и заради Божието слово и които не се бяха поклонили на звяра, нито на неговия образ, и не бяха приели белега на челото си и на ръката си. И те оживяха и царуваха с Христос хиляда години. Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение. Над такива втората смърт няма да има власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години “ (Откровение 20:4-6).

Мястото на действие на тези пророчески стихове е небето, където Йоан по-рано е видял Божия престол и двадесет и четирите старейшини (Откровение 4:4). На изкупените се дава обещанието, че ще царуват на земята (Откровение 5:10), но преди това царуване те трябва първо да съдят народите. Не е разкрито точно кои са тези двадесет и четири старейшини. В земното светилище има двадесет и четири старейшини, които участват в службите, следователно небесното също трябва да има двадесет и четирима старейшини, участващи в небесната служба. Това число отговаря на общия брой на патриарсите и апостолите. На вратите на Новия Ерусалим са написани имената на дванадесетте израелеви племена, а камъните на основата носят имената на дванадесетте апостоли, обединявайки по този начин Божия Израел при Стария и при Новия завет. Стихът още ни казва, че в тази небесна сцена Божиите светии сега трябва да станат съдии.

„ (...) и им се даде да съдят “ (Откровение 20:4).

При завръщането на Христос вече е било взето решението кои са изкупените и кои - нечестивите. Следователно съдът, който е даден на светиите, трябва да е само потвърдителен. Необходимо е Божията правда и справедливост да бъдат завинаги реабилитирани пред Вселената. През хилядата години всеки случай ще бъде разгледан подробно - няма да остане никаква сянка от съмнение. В небето трябва да съществува хармония и съгласие и всички ще обявят единодушно:

„Велики и чудесни са Твоите дела, Господи, Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на народите“ (Откровение 15:3).

Божиите присъди ще бъдат обявени за праведни (Римляни 2:5; 2 Солунци 1:5; Битие 18:25; Псалм 19:9).

В този съд през хилядата години ще бъдат подробно разгледани Божиите взаимоотношения с отхвърлилите Неговата истина и със злите ангели (Евреи 10:26-27; 2 Петрово 2:4,9; Юда 6). Светиите ще съдят света.

„Или не знаете, че светиите ще съдят света? И ако вие ъце съдите света, не сте ли достойни да съдите за най-малките неъца? Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? Колко повече тогава житейски работи!“ (1 Коринтяни 6:2, 3).

Събитията след Милениума

След хилядата години и потвърждаването на присъдите в небето ше с е развият последните събития във великата борба между доброто и злото 2 тази окончателна драма Божието име ще бъде напълно реабилитирано. Вст- ко коляно ще се преклони и злото ще бъде завинаги изкоренено. Тези събития са описани в Откровение, 20-22 глави. Тъй като книгата „Откровение" е написана като хиазъм, върхът на който(събитията преди завръщането на Христос) е в средата на книгата, събитията от тези глави изглежда са описани в обратна последователност (т.е. нечестивите обкръжават Новия Ерусалим в Откровение 20:9, но градът слиза от небето едва в Откровение 21:2). Ако се вземе предвид тази структура, тогава последователността на събитията може да бъде лесно определена.

Завръщането на Христос след хилядата години

След хилядата години Христос се връща на земята, за да изпълни окончателната присъда върху отхвърлилите Неговата истина и да си възвърне това, което Му принадлежи по право. Именно тогава царството ще бъде възвърнато на светиите.

Пророк Захария описва идването на Господа с всички Негови светии и как краката Му докосват земята, за да направят голямо поле (нещо, което не се случва при Второто пришествие; виж Захария 14:4-5). Древните пророчества за буквалния Израел биха могли да се изпълнят за древния Израел, ако те са били покорни на Бога. Когато буквалният Израел отхвърля Месия, старозаветните обещания са прехвърлени върху духовния. Следователно в същността си пророчеството на Захария е все още валидно и окончателното му изпълнение е завръщането на Христос след Милениума. След това Новият Ерусалим слиза от небето:

„И видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си “ (Откровение 21:2).

От безопасния град изкупените ще наблюдават последните събития, които ще сложат край на великата борба между Христос и Сатана. Дяволът ще е имал хиляда години да размисля върху последиците от действията си и върху очакващата го присъда.

Възкресението за осъждане и последната битка: Гог и Магог

„И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от неговата тъмница и ще излезе да мами нациите по четирите краища на земята, Гог и Магог, за да ги събере за война; чието число е като морския пясък “ (Откровение 20:7,8).Сатана е обвързан с веригата на обстоятелствата, когато нечестивите са убити при Пришествието на Христос. Загиналите нечестиви няма да бъдат съживени, докато не свършат хилядата години.

Възкресение на нечестивите

1000 години между двете възкресения

Библейски Милениум

„Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години“ (Откровение 20:5).

Възкресението на нечестивите от всички епохи разкъсва веригите на обстоятелствата, оковавали Сатана, и той подбужда възкресените милиони да завземат Светия град в последно усилие да си възвърне властта.

„ (...) и ще излезе да мами нациите по четирите краища на земята, Гог и Магог, за да ги събере за война; чието число е като морския пясък“ (Откровение 20:8).

В Езекиил 38:2 и 39:6 Гог, царят на Магог, е описан като враг на Божия народ. Той е изобразен като водач на множество, което ще нападне възстановения Израел (Езекиил 38:2, 14, 16-19), но ще бъде унищожен. Това ще се случи „след много дни“ (Езекиил 38:8):

„Ив оня ден, кога дойде Гог против Израелевата земя, казва Господ Бог, Моят гняв ще пламне в Моята ярост. И в Моята ревност, в огъня на Моето негодуване Аз казах: наистина, в оня ден ще стане голяма потреса в Израелевата земя“ (Езекиил 38:18, 19; Православна Библия 1991).

Бог унищожава Гог и на Израел изобщо не се налага да воюва. Никаква историческа фигура досега не е разпозната като Гог и той изпъква като символ на водача на бунта, самия Сатана.

Бог допуска този последен бунтовен акт от страна на Сатана и неговите множества, заедно с възкръсналите нечестиви, за да разпръсне всякаква сянка на съмнение в Тяхната омраза към Бога и Неговия народ. Добрите и злите застават едни срещу други - светиите вътре в града, нечестивите отвън.

„И видях един голям бял престол и Седящия на него, от Чието лице побягнаха земята и небето и не се намери място за тях. Видях и мъртвите,

големи и малки, да стоят пред престола; и се разгънаха книги; и се разгънш и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени спорещ написаното в книгите - според делата си. И морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени - всеки според делата си. И смъртта и адът бях. хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И ако някой не се номер: записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро “ (Откровение 20:11-15).

При величествената гледка на Христос на престола Му, пред Него ще се преклони всяко коляно. Всички планове за бунт и победа ще рухнат.

„ Защото е писано: „Жив съм Аз, казва Господ, пред Мен ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога. “ И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога “ (Римляни 14:11, 12).

„ ... така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бог-Отец “ (Филипяни 2:10, 11).

„ Към Мен се обърнете и спасени бъдете, всички земни краища, защото Аз съм Бог и няма друг. В Себе Си се заклех, от устата Ми излезе правда, дума, която няма да се върне, че пред Мен ще се преклони всяко коляно и ще се закълне всеки език! Само в Господа - ще казват за Мен — има правда и сила, при Него ще дойдат хората, а всички, които се гневяха против Него, ще се посрамят “ (Исая 45:22-24).

Това е окончателното короноване на Божия Син. След това се извършва последният съд:

„Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и се разгънаха книги; и се разгъна и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според написаното в книгите — според делата си “ (Откровение 20:12).

„И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро “ (Откровение 20:15).

Излиза наяве всяко открито неподчинение, всяко отхвърляне на Божията благодат. Последиците от тези решения са вечни (Евреи 6:2). Последната присъда е смъртната присъда.

„Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове, а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците “ (Евреи 26-27).

Те са избрали да повярват на Сатана, а не на Бога (Йоан 8:45), и характерите им са оформени по образа на техния господар. Никога не биха били щастливи сред Божия народ, където няма никакво място за егоизъм. Атмосферата, която просмуква небето, е атмосфера на себеотрицание и това е причината за радостта там. Всички са удовлетворени, че Божиите съдби са истинни и справедливи.

„Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме власт и богатство, и мъдрост, и сила, и почит, и слава, и благословение. И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, което е в тях, чух да казва: На Седящия на престола и на Агнето да бъде благословение и почит, и слава, и господство за вечни векове “ (Откровение 5:12, 13).

Доказва се, че твърденията на Сатана срещу Бога и Неговото управление са безпочвени. Христос застава реабилитиран и готов да извърши Своето „необикновено дело“:

„Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие“ (Исая 28:21; Православна Библия 1991).

Унищожаване на нечестивите

Сатана и нечестивите ще бъдат унищожени с огън.

„ (...) огън падна (от Бога) от небето и ги погълна. И дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в езерото от огън и сяра “ (Откровение 20:9, 10).

„Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мен, вие, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели “ (Матей 25:41).

„И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро “ (Откровение 20:14, 15).

„Вечния огън“ разгледахме в главата „Мистичното царство на смъртта“. Той е вечен по отношение на последиците от тази смърт. Окончателният критерий за спасение или осъждане е дали името на човека е записано в

391книгата на живота. Нечестивите са изгорени напълно и огънят ги превръща в пепел, докато изчезнат напълно.

„Защото, ето, идва Денят, който ще гори като пещ; и всички горделиви, и всички, които постъпват безбожно, ще бъдат плява и идващият ден ще ги изгори, казва Господ на войнствата, така. че няма да им остави нито корен, нито клонче“ (Малахия 4:1).

Коренът е Сатана, а клонките са неговите последователи.

„ Ще стъпчете безбожните, защото те ще бъдат пепел под стъпалата на краката ви в деня, който определям, казва Господ на войнствата “ (Малахия 4:3).

Те не горят вечно, но се превръщат в пепел. В Езекиил, 28 глава пророкът се оплаква от тирския цар. Този пасаж не може да се отнася до буквалния тирски цар, защото той не би могъл да бъде в Едем (стих 13), нито пък е помазан херувим (стих 14). Това е препратка към Сатана и неговата съдба е ясно очертана.

„Ти оскверни светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неп- раведната си търговия; затова извадих отсред теб огън, който те пояде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат. Всички, които те познаваха между народите, се смаяха заради теб; ти стана ужас и няма да те има до века“ (Езекиил 28:18, 19).

С това окончателно унищожаване на Сатана се слага край на великата борба. Сатана и Неговото множество (Тог и Магог) са убити с огън. Паралелите между пророчествата на Езекиил и Откровението на Йоан са изумителни и могат най-добре да бъдат обобщени с думите на Ханс Ларондел:

1) Възкресението на мъртвия Израел от вавилонското гробище, за да бъдат един нов, свят заветен народ на Яхве (Езекиил 36:24-28, 37:1-14).

Възкресението на обезглавените свидетели на Христос, които отказват да се поклонят на вавилонския „звяр или на неговия образ“ (Откровение 20:4).

2) Израел като нова теокрация живее в мир в Обетованата земя под управлението на новия Давид, Месия (Езекиил 37:15-28).

Възкръсналите светии царуват с Христос в продължение на хиляда години (Откровение 20:4-6).

3) След „много дни“ последната атака срещу Израел от север, от армиите на Гог, цар на Магог, завършва със съкрушително поражение чрез огън от небето (Езекиил 38:8 -39:22).

След хилядагодишното царуване на светиите армиите на „Гог и Магог“ атакуват лагера на Божия народ, Светия град, от всички посоки, но са унищожени с огън от небето (Откровение 20:7-9).

4) Видението за теокрацията на Яхве в Новия Ерусалим (Езекиил, 4-48 глави).

Видението за Новия Ерусалим, който слиза от небето на земята като невеста на Агнето (Откровение 21:1-22:5).'

Обновената земя

Огънят, които унищожава нечестивите, освен това очиства и земята.

„Но Господният Ден ще дойде като крадец, когато небесата ще отминат с бучене и елементите, нажежени, ще се разпаднат; и земята, и делата по нея ъце изгорят. И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в своя свят живот и благочестие, като очаквате и ускорявате идването на Божия Ден, за който небето възпламенено ще се разпадне и нажежените елементи ще се стопят? Но ние според обещанието Му очакваме нови небеса и нова земя, в които обитава правда “ (2 Петрово 3:10-13).

Бог възстановява земята в първоначалната й красота - планетата ни е напълно обновена.

„ И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха и морето го няма вече “ (Откровение 21:1).

Морето разделя народите и в него се съдържат водите на потопа, които унищожават предпотопния свят. Новата земя няма повече да има характеристики, които да напомнят за проклятието.

„ И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с хората и Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и Сам Бог ще бъде с тях - техен Бог. Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина. Седящият на престола каза: Ето, правя всичко ново. И ми каза: Запиши, защото тези думи са верни и истинни“ (Откровение 21:3-5).

Божият дом ще бъде сред изкупените и нещастията в света се прекратяват, и повече никой няма да си ги спомня.

„Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се споменават и няма да дойдат наум; а се веселете и се радвайте вечно в онова, което създавам! Защото, ето, създавам Ерусалим за радост и народа му - за веселие. И ще се радвам на Ерусалим и ще се веселя за народа Си, и вече няма да се чуе в него глас на плач и глас на вопъл “ (Исая 65:17-19).

Божието царство е възстановено и земята е вечният дом на светиите.

„Небесата са Господни небеса, а земята Той е дал на човешките синове“ (Псалм 115:16).

Това е надеждата на Божиите чеда.

БЕЛЕЖКИ:

1. Reference Ministry (January 1983): 7-9. 39