Време за почивка и поклонение (Лука 4:16)

Според Колосяни 1:16 и Евреи 1:2 пред-въплътеният Христос пряко участва в процеса на Сътворението. Тези стихове заявяват, че всички сътворени неща идват в съществуване чрез Него. По-нататък Павел подчертава, че Христос участва и в сътворяването на „невидимите” неща (Колосяни 1:16, 17), което, разбира се, включва и съботата. Въпреки че Христос е в центъра на творческия процес, когато се преобразява в човешка плът, Той се подчинява на заповедите на Своя Отец (Йоан 15:10). Както посочват предишните уроци, Исус се противопоставя на някои предания и използва всяка възможност, за да поправи религиозното поведение, което не се основава на Божията воля. Ако Господ би имал намерение да премахне съботата, Той разполага с много възможности да го направи.

Повечето от съботните текстове в Стария Завет говорят за съботата като за ден на почивка. Разбирането за „почивка” в много от съвременните езици може да накара някои да сметнат, че съботата трябва да се прекара в сън и релаксация. Въпреки че определено можем да се наслаждаваме на всичко това в събота, истинското значение на почивката е „преустановяване”, „спиране” или „пауза”. Съботата е време, когато можем да направим почивка от рутинната работа на предишните шест дни и да прекараме време със Създателя.

По времето на Христос евреите провеждат в събота своите ежеседмични богослужения (вж. Лука 4:16). Живеещите в Ерусалим посещават специалните молитвени служби в храма, където богослужението се различава от другите седмични дни. Евреите, живеещи в други части на света, разработват синагогата като място за социални събирания и поклонение. В събота, когато присъстват поне 10 мъже (минян), може да се състои богослужение.

Какво ни информират следните стихове относно спазването на съботата сред първите християни? Какво ни разкрива това за хората, претендиращи, че светостта на съботата е била прехвърлена върху неделята в чест на Христовото възкресение? Деяния 13:14, 42, 44; 16:13; 17:2; 18:4; Евреи 4:9.

Като се имат предвид еврейските им корени, за първите християни е съвсем естествено да се покланят на Господа в деня, постановен в Стария Завет. И все пак почти двадесет години след възнесението на Исус „обичаят” на ап. Павел все още е да посещава синагогата в събота (Деяния 17:2). Така няма библейски доказателства, показващи, че първите християни са спазвали неделята вместо съботата.