Глава 15 - Тема 02 - Изпитване на пророците

Глава 15 - Тема 02 - Изпитване на пророците

Библията изброява доста тестове, които могат да се приложат за пророците, за да се определи дали са истински, или не. Поотделно е възможно да се фалшифицират много от тях, но взети заедно, те осигуряват непреодолима бариера пред лъжепророците. Фалшивите пророци може да цитират Свещеното Писание или някои от пророчествата им да се сбъднат, но те все пак са лъжепророци, използващи коварно всяка възможност да отклоняват Божия народ. Божият пророк трябва да отговаря на всички библейски критерии, които може да се обобщят по следния начин

:Вестта на истинския пророк ще бъде в съвършено съгласие с Божието слово и Божия закон.

„Да се върнат при закона и свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма за тях зазоряване “ (Исая 8:20).

Повечето съвременни пророци не биха преминали този тест. Един пророк не може да противоречи на това, което Бог е разкрил в Словото Си; и всички заповеди на Закона са задължителни.

,, Защото, който опази целия Закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко “ (Яков 2:10).

Когато Законът не се спазва, дарбата на пророчеството се оттегля:

„ (...) Закон няма вече и пророците й не получават видение от Господа “ (Плач на Еремия 2:9).

2) Предсказанията на истинския пророк се изпълняват.

„ Пророкът, който пророкува за мир - когато се изпълни словото на пророка, ще се познае, че е пророк, когото Господ наистина е изпратил “ (Еремия 28:9).

„ (...)когато някой пророк говори вИмето на Господа и словото не стане или не се изпълни, това е слово, което Господ не е говорил; пророкът го е говорил самонадеяно; да не се боиш от него “ (Второзаконие 18:22).

Тук е подходящо да вмъкнем едно предупреждение. Предсказанията на пророка може да се окажат верни и той да извърши дори чудеса, за да ви убеди в автентичността на пророчеството - обаче въпреки това да се окаже лъжлив.

„Ако се издигне сред теб пророк или съновидец и ти даде знамение или чудо, и знамението или чудото се сбъдне, за което той ти говори и казва: Да идем след други богове - които ти не си знаел — и да им служим ! - да не слушаш думите на този пророк или на този съновидец; защото Господ, вашият Бог, ви изпитва, за да познае дали любите Господа, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа. Господа, своя Бог, да следвате и от Него да се боите, да пазите заповедите Му и да слушате гласа Му, на Него да служите и към Него да се привързвате“ (Второзаконие 13:1-4).

Знаменията и чудесата не са тест за автентичност. Както в горния библейски пример, думите на пророка не са в хармония с Божия закон. Сатана ще върши чудеса в последните дни, за да заблуди много хора (Откровение 16:14).

3) Истинският пророк пророкува, за да назидава църквата, давайки съвети по религиозните въпроси.

„А който пророкува, той говори на хората за изграждане и увещание, и утеха (...) а който пророкува, изгражда църквата“ (1 Коринтяни 14:3,

4).

,,А Аз съм Господ, твой Бог, от времето, когато беше ти в Египетската земя; пак ще те заселя в шатри като в празнични дни. Говорих още и чрез пророците и явих им много видения; и чрез думите на пророците служих си със сравнения“ (Осия 12:9, 10; Превод 1940).

Истинският пророк няма да ласкае или да намира извинение за греха (за престъпване на Закона - 1 Йоаново 3:4).

4) Истинският пророк ще възвеличава Христос като Божи Син и като Спасител на човечеството.

„ Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог обитава в нас и Неговата любов е съвършена в нас (...) Който изповяда, че Исус е Божият Син, Бог обитава в него, и той - в Бога “ (1 Йоаново 4:12, 15).

Когато след възкресението Си обяснява Писанията на Своите ученици, Исус им разкрива пророчествата за Себе Си.

„И като започна от Моисей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания “ (Лука 24:27).

Отново едно предупреждение, свързано с този тест. Много фалшиви пророци ще казват на Исус в последния съд:

„Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име демони изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много чудеса? “ (Матей 7:22).

Обаче Господ няма да ги признае за Свои, тъй като са вършили беззаконие (от гръцки - anomia - против Божия закон). Те минават теста, но се провалят по отношение на Закона.

5) Истинският пророк ще говори с авторитет:

„ (...)защото ги поучаваше като Един, който има власт, а не като техните книжници “ (Матей 7:29).

Исус е най-висшият Образец и говори това, което е видял и чул от Отец (Йоан 8:26, 28, 38). Пророкът също ще разкрива с авторитет онези неща, които са му били разкрити от Бога.

6) Животът и дейността на истинския пророк ще дават добри плодове.

„Итака, по плодовете им ще ги познаете“ (Матей 7:20).

Този тест е непреодолим. Живее ли пророкът според Божията воля и преобразява ли живота на хората, до които се докосва, за да може и те да живеят благочестиво? Отново едно предупреждение. Никой не е безгрешен и всички са недостойни за Божията слава.

„ Илия беъие човек със същото естество като нас; и се помоли с молитва да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеиа “ (Яков 5:17).

Въпреки че Илия има същите недостатъци и страсти като нас, той се стреми да живее благочестив живот и плодовете от труда му свидетелстват, че е наистина Божи пророк.

7) Когато истинският пророк е във видение, се проявяват външни белези'.

А) Във видение очите на пророка са отворени.

„Така заявява онзи, който чува Божиите думи, който вижда видението на Всемогъщия, който пада, но очите му са отворени“ (Числа 24:4; Превод на крал Джеймс).

Тук са важни два показателя: първо, пророкът пада на земята и, второ, очите му/й са широко отворени. Преводът на крал Джеймс предава оригиналния текст много точно и по тази причина е цитиран по-горе. Повечето съвременни библейски преводи не изясняват тези точки много добре. Новият международен превод, например, превежда текста по следния начин:

„Предсказанието на един, който чува Божиите думи, който вижда виденията от Всемогыция, който пада по лиие и чиито очи са отворени “ (Числа 24:4; Нов международен превод).

В този превод въпросът с широко отворените очи се губи и може да бъде изтълкуван по-скоро в духовен, отколкото в буквален смисъл.

В Даниил, 10 глава е описано физическото състояние на пророк Даниил, докато е във видение.

„ И само аз, Даниил, видях видението; а мъжете, които бяха с мен, не видяха видението, но голям трепет ги нападна и те побягнаха да се скрият. И аз останах сам да видя това голямо видение, но не остана в мен сила, защото цветът на лицето ми стана мъртвешки бледен и не ми остана сила. И чух гласа на думите му. И когато слушах гласа на думите му, паднах на лицето си замаян, с лицето си към земята“ (Даниил 10:7-9).

В Даниил не остава „сила“ и трябва да е паднал на земята с „лицето си към земята“. Обаче пророкът не остава в това безпомощно състояние върху земята, но е повдигнат от Бога и докато все още се намира във видение, се изправя на краката си.

„И ето, ръка се допря до мен и ме постави, разтреперан, на коленете ми и на дланите на ръцете ми. И ми каза: Датите, мъжо възлюбени, разбери думите, които ти говоря, и се изправи на мястото си, защото сега съм изпратен при теб. И когато изговори към мен това слово, аз се изправих, разтреперан“ (Даниил 10:10, 11).

Б) Във видение пророкът изобщо не диша и остава напълно без сила.

„ И ето, един подобен на човешките синове се допря до устните ми; и аз отворих устата си и проговорих, и казах на стоящия срегцу мен: Господарю мой, от видението ме обзеха болките ми и не ми остана сила. И как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? А аз — отсега не остана сила в мен и дъх не остана в мен“ (Даниил 10:16, 17).

Обърнете внимание, че той няма никаква сила заради видението. Той е докоснат от Бога и говори, въпреки че не диша. Отново новите преводи на Библията замъгляват тези жизненоважни текстове, като използват по-скоро тълкувателни, отколкото буквални преводи. Новият международен превод предава стих 17 по следния начин:

„Как мога аз, твоят слуга, да говоря с Тебе, моят Господ? Силата ми изчезна и едва мога да дишам “ (Даниил 10:17).

„Едва мога да дишам“ не предава същата вест като „дъх не остана в мен“; или както се казва в Превода на крал Джеймс: „нито остана в мен някакъв дъх“. Бог придава сила на Даниил.

„И отново се допря до мен едни на вид като човек и ме укрепи “ (Даниил 10:18).

Не се споменава нищо за възстановяване на дишането, докато е във видение. Пророкът е укрепен от Бога в този момент. Накратко, докато един пророк е във видение:

1) Пада безпомощно;

2) Бог го вдига и му придава сила;

3) очите му са широко отворени по време на видението;

4) не диша, въпреки че говори.

Това са белези, които не могат лесно да бъдат фалшифицирани. Всъщност съвременните „така наречени“ ясновидци често падат със затворени очи и дишат, защото само Бог може да поддържа живота без дишане.

Дарбата на пророчеството във времето на края

Една от отличителните характеристики на Божия остатък е духът на пророчеството.

„Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус “ (Откровение 12:17).

Остатъкът пази Божиите заповеди и следователно Законът е възстановен в неговата пълнота. Тъй като Божиите пророци трябва да живеят и говорят в хармония с Божия закон, истинската дарба на пророчеството може да се проявява единствено ако Законът представлява неразделна част от теологията на пророка. Свидетелството на Исус е духът на пророчеството.

„Тогава аз паднах пред краката му, за даму се поклоня, но той ми каза: Недей; аз съм служител заедно с теб и с братята ти, които имат Исусо- вото свидетелство. Поклони се на Бога; защото Исусовото свидетелство е духът на пророчеството“ (Откровение 19:10).

Свещените Писания ни учат, че на хората, които чакат идването на Господа, няма да им липсва нито една дарба, а Христос предупреждава за фалшивите пророци в последните дни, които ще се опитат да заблудят Божия народ. Тъй като сме посъветвани също да изпитваме духовете и да държим доброто, е жизненоважно да прилагаме дадените критерии, за да изпитваме пророците в наше време.

След смъртта на апостолите пророците са силно уважавани в много църкви до 300 г. сл. Хр.1, но упадъкът на духовността в църквата и последвалото отстъпление довеждат до изчезване както на присъствието, така и на дарбите на Светия Дух. В същото време фалшивите пророци разрушават доверието в пророческата дарба. Упадъкът на пророческия дар през определени периоди от църковната история не означава, че Бог е оттеглил дарбата за постоянно. Библията посочва, че с наближаването на края тази дарба ще присъства, за да помага на църквата в тези трудни времена. Нещо повече, казва ни се, че ще има увеличаване на изявите на тази дарба. Църквата в Средните векове обезсилва Божия закон, като променя Десетте заповеди, и това на практика блокира пророческата дарба.

,Ц ортите й потънаха в земята, Той сломи и строши резетата й. Царят й и първенците й са сред езичниците, закон няма вече и пророците й не получават видение от Господа “ (Плач на Еремия 2:9).

Преди Първото пришествие на Христос Бог дава дарбата на пророчеството на Йоан Кръстител, за да подготви пътя за Неговото идване. Също така пророческата дарба трябва да бъде възстановена преди Второто пришествие, за да може всеки да има възможност да се подготви да посрещне своя Спасител.

Христос споменава възхода на фалшивите пророци като един от белезите, че Неговото идване е близо (Матей 24:11, 24)! Ако нямаше да има никакви истински пророци през последното време, Христос не би предупреждавал срещу претендиращите за тази дарба. Неговото предупреждение против фалшивите пророци внушава, че ще има също и истински пророци.

Пророк Йоил предсказва специалното изливане на пророческата дарба - точно преди завръщането на Христос.

„А след това ще излея Духа Си на всяка плът и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ъце сънуват сънища, юношите ви ще виждат видения. Сыцо и на слугите и на слугините ще излея Духа. Си в онези дни. И ще дам чудеса на небето и на земята - кръв и огън и стълбове дим. Слънцето ъце се обърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и страшен Ден на Господа “ (Йоил 2:28-31).

На Петдесятница виждаме забележително проявление на Духа. Цитирайки пророчеството на Йоил, апостол Петър изтъква, че Бог е обещал тези благословения (Деяния 2:2-21). Обаче това пророчество не достига цялост- ното си изпълнение на Петдесятница, тъй като „великият и страшен Ден на Господа“ се отнася за Второто пришествие на Христос.

Следователно Петдесятница е предвкусване на пълната изява на Духа преди Второто пришествие. Както ранния дъжд в Палестина, който пада през есента, малко след засяването па реколтата, изливането на Светия Дух на Петдесятница съответства на духовния ранен дъжд, който трябва да подхранва прохождащата църква. Пълното и окончателно изпълнение на пророчеството на Йоил съответства на късния дъжд, който падайки през пролетта, спомага за узряването на реколтата (Йоил 2:23). Също така и последното изливане на Божия Дух ще стане точно преди Второто пришествие - след предсказаните знамения в слънцето, луната и звездите (Матей 24:29; Откровение 6:12-17; Йоил 2:31).

Подобно на късния дъжд, това последно изливане на Духа ще направи да узрее земната жетва (Матей 13:30, 39) и „който призове Името на ГОСПОДА, ще се спаси“ (Йоил 2:32).

Милъристите и по-късно адвентистите виждат изпълнението на пророчествата за потъмняването на слънцето и падането на звездите в необяснимо тъмния ден на 19 май 1780 г., когато върху огромни области от Нова Англия пада невиждан мрак. На 13 ноември 1833 г. светът наблюдава най-големия метеоритен дъжд, записван някога в историята, при който метеори осветяват небето, падайки средно с честота 200 000 в час. Разглеждайки тези събития във връзка с разпечатването на пророчеството за 2300-та денонощия от книгата на пророк Даниил, можем да разберем защо трябва да бъдат свързани с пророчествата за събитията от последните дни.

През този времеви период се наблюдава вълна от претенденти за пророци и възникват много движения, които са основани от пророци. Стратегията на Сатана винаги е да внася объркване по отношение на истинските събития, като създава много фалшификати, отвличащи вниманието, за да може истината да се изгуби в тресавището на лъжливите пророчества. Бог винаги използва пророци, за да подкрепя Своя народ и да го насочва към по-пълно разбиране на Своята истина. Пророкът никога не цели да организира ново движение и да събира последователи въз основа на нова светлина, която противоречи на вече дадената. Въпреки това, в периода преди и точно след 1844 г. възникват много такива движения. Някои от примерите са:

Движението на мормоните, начело с техния пророк Джоузеф Смит (1805-1844), който твърди, че е получил много откровения от Бога. Някои от тези откровения водят до отвратителни обичаи като кръщение на мъртви и полигамия. Джоузеф Смит е убит през 1844 г. от една тълпа, докато очаква да бъде съден именно за тези неща.

Шейкърите, които доста изпъкват на преден план през този период и следват своята пророчица Ан Лий, която претендира, че е самият Христос, въплътен в женско тяло. Те вярват в двойствената (баща-майка) личност на Бога и живеят в комуни, от които Спиритизмът е неделима част.

Съвременният спиритизъм започва през 1848 г. със сестрите Фокс и чрез него общуването с мъртвите идва на мода (виж „Мистичното царство на смъртта).

Съвременното Движение Ню Ейдж проследява корените си до много така наречени „пророци“, които се появяват през този решаващ времеви период (виж „Движението Ню Ейдж“).

Според шейкърите Бог не е с три лица, а е две - Баща и Майка. Основателката на движението Ан Лий и нейните последователи вярвали, че тя е въплътилият се повторно на земята Господ Исус Христос. Бел. пр.

Всички тези движения са основани на откровения, които анулират или променят Божието слово, за да служи на целите им, но Бог не се променя:

„Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, Който не се изменя като променливите сенки. Той е решил да ни даде живот чрез Словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания“ (Яков 1:17, 18; Нов международен превод).

Пророк за остатъка

След Голямото разочарование от 1844 г. много хора, които вярват в завръщането на Христос, се разочароват и са готови да изоставят вярата си. Точно преди 1844 г. двама мъже получават сходни видения за Адвентно- то движение. Първият е Уилям Фой, член на „Свободна баптистка църква“, който учи за проповедник. През 1842 г. в Бостън той вижда наградата на праведните и наказанието на нечестивите, великите сцени на съда в три фази: архивните книги в небето, идването на Христос и наградата на праведните - в тази последователност. Фой разказва тези видения пред слушатели, но когато получава трето видение, което не разбира, прекратява публичната си работа.

Хейзън Фос също получава видение за опитността на Адвентния народ, но отказва да го разгласи публично след Голямото разочарование, което твърде много му повлиява.

Малко след този период едно младо момиче на име Елън Хармън получава видение за изпитанията на Адвентния народ. Това видение й е дадено два месеца след Голямото разочарование - през декември 1844 г. Видението не разкрива причините за него, но предлага утеха и по-дълбоко разбиране на случилото се в миналото и бъдещето. Разкритите във видението събития показват как адвентистите пътуват към града по тясна пътека с ярката светлина на „среднощния вик“ зад себе си и пътеката е осветена до края, така че да не се препъват. Хората, които не отклоняват погледа си от Исус, не се препъват и влизат в града, Новия Ерусалим. Тя наблюдава обстоятелствата около Второто пришествие и запечатването на 144 000, възнасянето към Новия Ерусалим и наградата на верните.2

Когато Елън Хармън разказва първото си видение в началото на 1845 г., Хейзън Фос присъства и е поразен, че то е същото, като неговото, но той е отказал да го разкрие.

От 1844 г., когато Елън Хармън е на 17 години, до 1915 г., когато умира, тя има повече от 2000 документирани видения. През това време живее и работи в Америка, Европа и Австралия. Нейната работа често се посреща със скептицизъм и присмех, особено защото е жена и няма почти никакво образование заради един нещастен случай в детството, който й причинява голяма слабост. На деветгодишна възраст Елън е сериозно наранена от камък, хвърлен от съученичка, докато се връща от училище. В продължение на три седмици е в безсъзнание и никой не вярва, че тя ще се възстанови. След първоначалното възстановяване Елън се връща в училище, но успява да завърши само първите класове. Член е на Методистката църква и е кръстена на 26 юни 1842 г. Тя с жар изучава Библията и след като присъства на събрание, ръководено от Уилям Милър и неговите сътрудници, е впечатлена от вестта, която чува.

След Голямото разочарование, което също я засяга силно, тя е избрана да получи първото си видение и разказва следното за реакцията си:

„След като получих видението, Бог ми даде светлина, която ми заповяда да предам (...) но аз не исках. Бях млада и мислех, че хората няма да я приемат от мен“.3

На 30 август 1846 г. Елън се омъжва за Джеймс Уайт, млад адвентен проповедник. Имат четирима сина: Хенри, Едсън, Уилям и Хърбърт. След смъртта на съпруга си на 6 август 1881 г. Елън работи още 34 години, през което време написва някои от най-задълбочените произведения върху Божието Слово. Нейното служене и видения:

Предпазват църквата от фанатични влияния и от нахлуването на небиб- лейски доктрини.

Помагат за установяване на стълбовете на адвентната вяра, потвърждавайки или поправяйки резултатите от ревностното изучаване на Библията от много адвентни вярващи. Тези стълбове включват ролята на Божия закон, съботата, светилището, Второто пришествие на Христос, Тройната ангелска вест и идентичността и ролята на Вавилон в голямата борба между Христос и Сатана.

Помагат за установяването на църковния ред и насочват усилията към разпространяване на последната вест на надежда и порицание - Тройната ангелска вест.

Помагат за изграждането на издателското дело и за разрастването му в световно служене.

Помагат за изграждането на дясната ръка на служенето - световната здравна вест, която потвърждава, че човек има както духовни, така и физически нужди.

Въпреки физическата си слабост и немощ, които правят писането невъзможно, Елън Уайт става един от най-плодотворните автори на нашето съвремие. Никоя друга жена писателка не е сътворила толкова много публикуван религиозен материал като Елън Г. Уайт. Многобройни книги, статии в списания, брошури, както и писма, излизат изпод перото й. Нейните произведения покриват обширна сфера от въпроси: доктриналните практики и християнския начин на живот, хранене и здраве, родителската грижа и ръководство, образованието, медицинското служене, изясняването на библейските пророчества и историческите въпроси. Този забележителен обрат на събитията според нея е станал възможен чрез пряката Божия намеса. След като й се дават указания да напише нещата, които е видяла във видение, тя чувства, че това е невъзможна задача. Ето нейния разказ за преживяването й:

„Господ каза: „Напиши това, което ще ти дам“. И аз - още доста млада - започнах да върша тази работа. Ръката ми беше слаба и трепереше, защото недъгът ми се влошаваше, когато вземах писалката в ръка, но след тези първи опити вече можех да пиша. Бог ми даде способността да пиша (...) Почти никога повече не изпитах неприятни усещания в дясната си ръка. Тя никога не се изморява. Почти никога не трепери“.4

Тя разказва какви чувства изпитва по следния начин:

„Разплаках се и казах: „Невъзможно е, невъзможно е“. И дойдоха думите: „За Бога няма нищо невъзможно“. Направих усилие и ръката ми започна да пише нещата, които ми бяха разкрити“.5

Най-важният въпрос: Елън Г. Уайт Божи пророк ли е или измамница?

Няма нищо по-лошо от измамата, обаче тя е най-силното оръжие на Сатана.

„ Никой да не ви мами с празни думи, защото поради тези неща идва Божият гняв върху синовете на непокорството“ (Ефесяни 5:6).

От друга страна, сме съветвани да обръщаме внимание на думите на пророците (2 Петрово 1:19). Единственият начин да се оправим в тази объркана ситуация е да изпитваме пророка, като прилагаме библейските критерии. Ако тя наистина е Божи пророк, тогава трябва да отговаря на всички критерии. Ако отговаря, можем да бъдем спокойни.

„Итака, ние държим пророческото слово още по-твърдо и вие добре правите, че внимавате на него като на светило, което свети в тъмно място, докато се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви. И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не става от собствено разяснение, защото никога не е идвало пророчество по волята на човека, а (светите) Божии хора са говорили, движени от Светия Дух“ (2 Петрово 1:19-21).