Великото поръчение – 3

Великото поръчение – 3 – Деяния на апостолите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Великото поръчение – 3 – Деяния на апостолите – Елена Вайт (Елън Уайт)

След смъртта на Христос учениците почти бяха изпаднали в отчаяние.

Техният Учител бе отхвърлен, осъден и разпнат. Свещениците и

управниците бяха заявили подигравателно: “Други е избавил, а пък Себе Си

не може да избави. Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще

повярваме в Него” (Матей 27:42). За учениците слънцето на надеждата бе

залязло и мрак бе паднал в сърцата им. Те често си повтаряха думите: “А ние

се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля” (Лука 24:21).

Самотни и със скръбни сърца си спомниха думите Му: “Защото ако правят

това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?” (Лука 23:31).

Исус няколко пъти се бе опитал да разкрие на учениците Си бъдещето,

но те не искаха да мислят върху казаното. Поради това смъртта Му ги

изненада. По-късно, когато разглеждаха миналото и видяха резултата от

своето неверие, се наскърбиха. Те не вярваха, че разпънатият Христос ще

възкръсне. Той бе заявил ясно, че ще възкръсне на третия ден, но объркани,

учениците не разбраха значението на думите Му, затова по времето на

Неговата смърт останаха крайно безпомощни и силно разочаровани. Вярата

им не проникна зад сянката, с която Сатана бе затъмнил погледа им. Всичко

изглеждаше неясно и тайнствено. Ако бяха повярвали в думите на

Спасителя, колко мъка можеха да си спестят!

Съкрушени от безнадеждност, скръб и отчаяние, те се събраха в

горницата, затвориха и залостиха вратите, боейки се да не ги постигне

съдбата на любимия Учител. Тук им се яви възкръсналият Спасител.

В продължение на четиридесет дни Христос остана на земята,

приготвяйки учениците си за предстоящото дело, като им обясняваше онова,

което преди не бяха в състояние да разберат. Говори за пророчествата

относно Своето идване, за това, че ще бъде отхвърлен от евреите и за

Своята смърт, посочвайки им изпълнението на всяка тяхна подробност. Каза

им, че трябва да приемат изпълнението на пророчеството като уверение за

силата, която ще ги придружава в бъдещия им труд. “Тогава им отвори ума -

четем, – за да разбират писанията. И рече им: Така е писано, че Христос

трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, и че трябва да

се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между

всичките народи, като се започне от Ерусалим.” И прибави: “Вие сте

свидетели на това” (Лука 24:45-48).

В тези дни на близост с Христос учениците обогатиха своя духовен

опит, вярата им се утвърди, като слушаха обясненията на любимия си Учител

за писанията в светлината на всичко случило се. Стигнаха дотам, че можаха

да кажат: “… зная в Кого съм повярвал!” (2 Тимотей 1:12). Започнаха да

осъзнават естеството и обхвата на своето дело, да разбират, че трябва да

проповядват на света поверените истини. Събитията от Христовия живот,

Неговата смърт и възкресение, пророчествата, посочващи тези събития,

тайните на спасителния план, силата на Исус да прощава грехове – на всичко

това те бяха свидетели и трябваше да го известят на света. Трябваше да

проповядват евангелието на мира и спасението чрез покаяние и чрез силата

на Спасителя. Христос даде поръчението Си на учениците, преди да се

възнесе на небето. Каза им, че трябва да бъдат изпълнители на

завещанието, съдържащо съкровищата на вечния живот. “Вие сте свидетели

на Моя живот на саможертва в полза на света – каза Той. – Видяхте труда Ми

за Израил и макар че Моят народ не пожела да дойде при Мене, за да има

живот, макар че свещениците и управниците постъпиха с Мене както

пожелаха, макар че Ме отхвърлиха, ще получат още една възможност да

приемат Божия Син. Видели сте, че Аз приемам щедро всички, които идват

при Мене, признавайки греховете си. Който идва при Мене, няма да бъде

върнат. На вас, Мои ученици, поверявам тази вест на милост. Тя трябва да

се предаде и на евреи, и на езичници. Първо на Израил, а после на всички

народи, езици и племена. Всички повярвали трябва да бъдат събрани в една

църква!”

Евангелското поръчение е великата месианска основа на Христовото

царство. Учениците трябваше да работят сериозно за души, представяйки на

всеки милостивата покана. Не трябваше да чакат народът да отиде при тях, а

те трябваше да отидат при Него. Своето дело трябваше да извършат в

Христовото име. Всяка тяхна дума и действие трябваше да насочва

вниманието към Него, притежаващ спасителна за грешниците жизнена сила.

Центърът на вярата им трябваше да бъде Той, източникът на милост и сила.

В Неговото име трябваше да се молят на Отца и щяха да получат отговор.

Трябваше да кръщават в името на Отца, Сина и Светия Дух. Христовото име

трябваше да бъде знак, връзка помежду им и авторитет за техните действия,

източник на успеха им. В Неговото царство не трябваше да бъде признато

нищо, което не носи името и подписа Му.

Когато Христос каза на учениците: “Идете в Мое име, за да събирате в

църквата всички, които вярват!”, Той ясно им представи нуждата от простота.

Липсата на външна показност щеше да засили влиянието им за добро.

Учениците трябваше да говорят с простотата, с която говори Христос. Те

трябваше да отпечатат в сърцата си дадените от Него уроци.

Христос не ги успокои, че работата им ще бъде лесна. Показа им

големия заговор на злото, приготвен срещу тях. Учениците трябваше да се

борят “срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на

нечестието в небесните места” (Еф. 6:12). Но в борбата нямаше да бъдат

сами. Христос ги увери, че ще бъде с тях и ако вървят напред с вяра, ще

бъдат под щита на Всемогъщия. Заръча им да са смели и силни, защото един

по-могъщ от ангелите щеше да бъде в редовете им – Предводителят на

небесните армии. Той се бе погрижил за изпълнението на тяхното дело и пое

отговорността за успеха им. Докато слушат Неговото слово и работят

свързани с Него, те нямаше да отпаднат. “Идете при всички народи! – каза им

Той. – Идете до най-далечните части на обитаемата земя и ще се уверите, че

Моето присъствие ще е с вас, където и да сте! Работете с вяра и доверие,

защото никога няма да ви изоставя! Ще ви помагам да изпълнявате своя

дълг, ще ви водя, ще ви утешавам, освещавам и подкрепям! Успешно ще

говорите думи, които ще привличат вниманието на другите към небето.”

Христовата жертва в полза на човека бе пълна и завършена.

Условията за изкуплението бяха изпълнени. Делото, за което бе дошъл

Христос на този свят, бе извършено. Царството бе спечелено. Той го бе

отнел от Сатана и бе станал наследник на всичко. Готвеше се да седне на

Божия трон и да бъде почетен от небесните множества. От висотата на

неограничения си авторитет Той заръча на учениците Си: “Идете, прочее,

научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия

Дух, като ги учите да пазят всичко, що Съм ви заповядал; и ето, Аз Съм с вас

през всичките дни до свършека на века” (Матей 28:19, 20).

Точно преди да напусне учениците, Христос още веднъж изяви ясно

естеството на царството Си. Напомни им казани по-рано неща за него. Заяви,

че целта Му не е била да установи в света временно царство. Той не бе

предвиден да царува като земен монарх на Давидовия трон. Когато

учениците го попитаха: “Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля

царството?, Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които

Отец е положил в Собствената Си власт” (Деян. 1:6, 7). Не бе нужно те да

виждат в бъдещето повече, отколкото им бе открито и отколкото бяха в

състояние да видят. Работата им бе да проповядват евангелската вест.

Видимото присъствие на Христос щеше да се оттегли от учениците, но

те щяха да бъдат надарени с нова сила. Светият Дух, даден в пълнота, щеше

да ги запечати за делото. “И ето – каза Спасителят, – Аз изпращам върху вас

обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града Ерусалим, докато се облечете

със сила отгоре” (Лука 24:49). “Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще

бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни… ще приемете сила,

когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в

Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята” (Деян. 1:5-8).

Спасителят знаеше, че никакъв аргумент, колкото и логичен да е, не би

смекчил твърдите сърца, не би проникнал през кората от светски стремежи и

егоизъм. Знаеше, че учениците Му трябваше да получат небесния дар, че

евангелието щеше да има успех, само ако се проповядва от стоплени сърца

и от устни, красноречиво изказващи живото знание за Него – Пътя, Истината

и Живота. Делото, поверено на учениците, изискваше голям успех, защото

вълната на злото, дълбока и могъща се надигаше срещу тях. Силите на

тъмнината бяха ръководени от силен и решителен водач и последователите

на Христос можеха да се борят за правдата само с помощта на Бога, чрез

Неговия Дух, Който Той щеше да им даде.

Христос каза на учениците си, че трябва да започнат делото си от

Ерусалим. Този град бе сцена на Неговата удивителна жертва за

човечеството. Тук, облечен в човешкото естество, Той бе вървял и

разговарял с хората и много от тях бяха усетили колко близо бе слязло

небето до земята. Тук бе осъден и разпнат. В Ерусалим мнозина вярваха

тайно, че Исус от Назарет е Месия, а други бяха заблудени от свещеници и

управници. На тях трябваше да се проповядва евангелието. Те трябваше да

бъдат призовани към покаяние. Чудната истина, че единствено чрез Христос

може да се придобие прощение на греховете, трябваше да бъде изтъкната

ясно. И докато Ерусалим бе още развълнуван от удивителните събития на

изминалите няколко седмици, проповедта на учениците щеше да направи

най-дълбоко впечатление.

По време на Своята служба Исус бе подчертавал постоянно на

учениците Си, че в делото за освобождаване на света от робството на греха

те трябва да бъдат едно с Него. Когато изпрати дванадесетте, а след това и

седемдесетте да проповядват царството Божие, учеше ги, че са длъжни да

предават на други предаденото на тях. Чрез цялата си дейност Той ги

подготвяше за самостоятелна работа, та когато се увеличи броят им, да

стигнат и до най-отдалечените части на земята. Последният урок, който даде

на последователите Си бе, че им е поверена добрата вест към света за

спасение.

Когато дойде времето да възлезе при Своя Отец, Христос заведе

учениците Си във Витания. Тук се спря и те го наобиколиха. С ръце,

протегнати да благославя, сякаш уверявайки ги в Своята закриляща грижа,

Той бавно се възнесе отсред тях. “И като ги благославяше, отдели се от тях и

се възнесе на небето” (Лука 24:25).

Докато учениците се взираха нагоре, за да видят за последен път своя

възнасящ се Господ, Той бе приет в радостната среда на небесните ангели.

Тези ангели Го придружиха до небесния двор, пеейки победно: “Земни

царства, пейте Богу! Пейте, хвалете Господа, Който язди на небесата…

силата принадлежи на Бога. Превъзходството Му е защита над Израиля и

силата Му стига до облаците” (Пс. 68:32-34).

Учениците още се взираха напрегнато в небето, когато “ето, двама

мъже в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо

стоите, та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето,

така ще дойде, както видяхте да отива на небето” (Деян. 1:10, 11).

Обещанието за второто идване на Христос трябваше винаги да е живо

в умовете на учениците Му. Същият Исус, Когото бяха видели да се въздига

в небето, щеше да дойде отново, за да вземе при Себе Си онези, които тук

долу се отдават в служба за Него. Същият глас, който им бе казал: “… ето, Аз

Съм с вас през всичките дни до свършека на века, ще им каже: “Добре

дошли” в Моето присъствие в небесното царство.

Както в символичната си служба първосвещеникът сваляше своите

първосвещенически одежди и служеше в бяла ленена дреха на обикновен

свещеник, така и Христос остави настрана царските Си одежди, облече

човешкото естество и се пожертва – сам свещеник, сам и жертва. Както

първосвещеникът, след като изпълнеше службата си в Светая Светих,

излизаше пред очакващите го вярващи в своите първосвещенически одежди,

така и Христос ще дойде втори път, облечен в най-бели дрехи, “каквито никой

белач на земята не може така да избели” (Марко 9:3). Той ще дойде в Своята

слава и в славата на Отца Си, придружен от цялото ангелско множество.

Така ще бъде изпълнено Христовото обещание, дадено на учениците:

“… пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си…” (Йоан 14:3). На онези, които

са Го обичали и очаквали, ще даде корона на слава, почит и безсмъртие.

Праведните мъртви ще излязат от гробовете си и живите ще бъдат грабнати

с тях да посрещнат Господа във въздуха. Те ще чуят гласа на Исус, по-

сладък от всяка музика, чувана някога от смъртно ухо, да им казва: “Вашата

борба е завършена”. “Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете

царството, приготвено за вас от създанието на света” (Матей 25:34).

И учениците наистина можеха да се възрадват в надеждата за завръщането

на своя Господ.

Елън Уайт - Деяния на апостолите - страница за качване

Тук също така можете да намерите всички глави на книгата

Тук можете да свалите книгата и други християнски адвентни книги

Тук можете да закупите книгата от издателство "Нов живот"