Глава 08 - Президент Джон Ф. Кенеди

Глава осма - Президент Джон Ф. Кенеди

Наскоро беше открито ново доказателство, свързано с убийството на президента Джон Ф. Кенеди, което ще покаже, кой всъщност планира и извърши неговото убийство. Това ново доказателство ще покаже, че докладът на комисия „Уорън“, който беше последната дума на правителството по случая на убийството, напълно прикрива това, което в действителност се случи. Следващите анализи на убийството ще включат няколко събития и ситуации, които може да не изглежда да са свързани с това убийство, но ще покажат простиращата се далеч зад него интрига.

Докато се возел в открития автомобил в колоната от коли, президент Кенеди бил застрелян на Дейли Плаза в петък, 22 ноември 1963 г., в 12.30 ч. Тълпите ликували. Голяма била всеобщата радост, когато президентът на Съединените щати минавал през град Далас. Но изведнъж прозвучали изстрели и малко след това, президент Кенеди починал в болница „Паркленд Мемориал“.

Този случай е объркал хората през последните четири десетилетия и е една от десетте нерешени загадки за последните сто години. Комисия „Уорън“ била назначена, за да разследва убийството и стигнала до извода, че го извършил един-единствен стрелец - Лий Харви Осуалд. Заявено било, че Осуалд застрелял президент Кенеди от сградата на Градския архив в Далас, намираща се зад неговата кола. Но има доста поразително доказателство, което опровергава доклада на комисия „Уорън“ и сочи към масивно прикриване и заговор зад това убийство. Два дена след смъртта на президента Кенеди, Джак Руби убил Осуалд. Защо? Дали, за да не му позволи да проговори?

„Кенеди беше убит поради две основни причини. Тези причини са свързани с войната във Виетнам и Федералната резервна банка. Президент Кенеди изпрати двама свои помощници във Виетнам - Мак Намара и Тейлър, за да съберат информация, която го убеди, че Съединените щати трябва да се изтеглят от Виетнам. Техният доклад до президента беше озаглавен „Доклад от мисията на Мак Намара – Тейлър в Южен Виетнам“. С този доклад пред себе си, президент Кенеди имаше това, което искаше. В него се съдържаше същността на решенията, които той трябваше да вземе. Необходимо беше да бъде преизбран, за да завърши програмите, пуснати в ход през първият му мандат. Трябваше да измъкне Америка вън от Виетнам“ (Col. L. Fletcher Prouty, JFK: The CIA, Vietnam, and The Plot to Assassinate John F. Kennedy, Carol Publishing Group, p. 264).

Флетчър Проут ни казва още: „На 22 ноември 1963 г. правителството на Съединените щати беше превзето от супер силна група, която искаше ескалация на войната в Индокитай и увеличаване на военното присъствие, и за бъдещите поколения“ (пак там, стр. 264).

Тъй като президент Кенеди започнал да отслабва американското участие в югоизточна Азия, тази супер сила планирала убийството му. Тя била убедена, че след убийството на Кенеди Америка щяла да остане във Виетнам за дълго време.

Коя е тази група? Кой ни искаше във Виетнам и защо? Когато отговорим на тези въпроси хората, стоящи зад убийството на Дж. Ф. Кенеди, ще станат известни.

Авро Манхатън е британски журналист, работил в продължение на много години за британска радио компания. Той написал поне 15 книги за ролята на Римокатолическата църква в световните дела. В неговата книга „Виетнам: Защо отидохме?“, той ни казва: „Политическият и военен произход на войната във Виетнам са били описвани многословно. И все пак нищо не е казано за една от най-значимите сили, допринесли за нейното насърчаване, а именно, ролята, определена за религията, изиграна в този случай от Католическата църква и от нейния дипломатически колега, Ватикана. Тяхното активно участие не е просто спекулация. То е исторически факт, толкова истински, колкото и наличието на САЩ или на масивната съпротива на партизаните от азиатския комунизъм. Дейностите на последните две бяха разгледани от много книги, но първата никога не и била разглеждана, дори в обобщена форма. Католическата църква трябва да се разглежда като най-големия подбудител за възникването, ескалацията и провеждането на виетнамския конфликт. От самото начало тази религиозна мотивация помогна за задействането на лавината, която трябваше да предизвика безкрайна агония на азиатския и американския континенти. Платената цена е огромна: хиляди милиарди долари; масово преместване на цялото население; политическа анархия; военно опустошение в безпрецедентен мащаб; позор върху цивилизования свят; загуба на стотици хиляди млади азиатски и американски животи. Последно, но не най-маловажно, раните, осакатяването и смъртта на стотици хиляди мъже, жени и деца. Трагедията от Виетнам ще остане в историята като едно от най-злите умишлени дела на съвременния съюз между политиците и организираната религия.

Фактори от политическо, идеологическо, икономическо и военно естество, не са играли никаква роля в разгръщането на войната, но един от основните подбудители е религията на Католическата църква. От самото начало нейната роля е подценена, ако не и напълно пренебрегната. Конкретните факти, обаче, не могат да бъдат изтрити толкова лесно и това са фактите, които сега ще разгледаме, макар и набързо“ (Avro Manhattan, Vietnam: Why Did We Go?, Chick Publications, 1984, p. 13).

Предисловието на издателя към тази книга, стр. 3 гласи: „Авро Манхатън, световен авторитет по ватиканската политика, е смъкнал покривалото, скриващо истинската причина нашите момчета да пострадат и да умрат във Виетнам. Той проследява смъртта им до страстното желание на Ватикана да обърне Азия към римокатолицизма. Служителите на Ватикана замислиха и съзаклятничиха за провеждането на Виетнамската война. Американските войници служеха на Ватикана, когато отчаяно се бореха да оцелеят, преодолявайки джунглите, ада на битките, болката, смъртта и унищожението. Всичко бе замислено от (…) йезуитите на Ватикана“ (пак там, стр.3).

Мнозина и по-специално католиците може да игнорират фактите, посочени в предишните цитати, но ние трябва да ги представим такива, каквито са и както са се случили. Когато тази книга говори за Католическата църква, тя не говори за верните църковни членове, които не знаят нищо за тези неща. Тя говори за управляващите във Ватикана и нейния Орден на йезуитите.

Според Авро Манхатън войната във Виетнам била водена, защото Ватикана искала да създаде в югоизточна Азия мощна база, която да поеме цяла югоизточна Азия и след това цяла Азия. Следните цитати са от същата книга: „Преди Втората световна война Хо Ши Мин започна да лобира за комунистически Виетнам. Той получи помощ от САЩ против японците, но използва тази помощ, за да консолидира своята позиция в планинската област Тонкин. През август 1945 г. той навлезе в Ханой и създаде временното правителство на Демократическа република Виетнам. Майсторски стратег, той сътрудничи в преселването на почти милион католически северни виетнамци на Юг. (…) След избирането на ЙоанXXIII през 1958 г. и завоя на Ватикана от Студената война към сътрудничество с марксизма, Хо Ши Мин сключи тайна сделка с папа Йоан, която в крайна сметка доведе до пълен контрол на страната от Севера“ (пак там, стр. 177).

„Президент Нго Дин Дием от Южен Виетнам, практикуващ католик, управляваше Южен Виетнам с железен юмрук. Той беше искрено убеден в злото на комунизма и уникалността на Католическата църква. Първоначално беше поставен на президентския пост от кардинал Спелман и папа Пий XII. Той превърна президентството в истинска католическа диктатура, безмилостно смазвайки религиозните и политическите си опоненти. Много будистки монаси се самозапалиха, изгаряйки си живи, в знак на протест срещу религиозните преследвания. Неговото дискриминационно преследване на некатолиците, особено будистите, причини разтуряне на правителството и масови дезертьорства в армията. В крайна сметка това доведе до военната намеса на САЩ в Южен Виетнам. В този тероризъм той бе подпомогнат от двама си католически братя - началника на тайната полиция и архиепископа на Хуе“ (пак там, стр. 56).

„Кардинал Франциск Спелман - архиепископ на Ню Йорк, беше ключовия човек, който вкара Америка в конфликта. Той успя да убеди САЩ да изберат Дием и да го подкрепят като президент на Южен Виетнам. Беше издигнат в главен генерал на въоръжените сили на САЩ и ги наричаше „Войници на Христос“ [имайки предвид войниците за Католическата църква] в своите чести посещения на виетнамския военен фронт“ (пак там, стр. 71).

Ватикана беше и с двете воюващи страни в тази виетнамска Гражданска война. Тя контролираше Дием на юг, докато съветваше и сключваше тайни сделки с Хо Ши Мин на север. По този начин, както и да се обърнеше войната, Ватикана щеше да успее да победи и да има контрол във Виетнам. Опитът на президент Кенеди да сложи край на кръвопролитието предизвика незатихващ гняв у подбудителите на войната – йезуитите на папството. Президент Кенеди започна да отклонява американското участие във Виетнам малко преди смъртта си. В деня, след бруталното убийство, се случило следното: „В 8:30 сутринта, неделя, на 23 ноември 1963 г., лимузината, возеща директора на ЦРУ - Джон Маккоун, се движеше към Белия дом. (…) Той отиваше там, за да участва в подписването на Националния Меморандум 278, класифициран документ, който незабавно промени решението, взето от Джон Кенеди, да се прекрати войната във Виетнам. Ефектът от Меморандум 278 щеше да даде на Централната разузнавателна агенция „карт бланш“ да продължи мащабната война в Далечния изток. (…) В резултат на това, от 23 ноември, 1963 г., Далечният изток щеше да замести Куба като трън в Американската плът. Той щеше да се превърне още в съвсем нов източник на наркотици за световните пазари на мафията“ (Robert Morrow, First Hand Knowledge, Shapolsky Publishers, p. 249).

В деня, след убийството на Кенеди, решението да се спре американското участие във Виетнам, било отменено и планът на Ватикана продължил да действа.

Изявлението на Мороу разкрива още една причина йезуитите да искат да продължат войната. Те бяха спечелили милиарди долари в международната търговия с наркотици. През последните четири века йезуитите бяха участвали в търговията с наркотиците в Далечния изток и със сигурност не искаха да изгубят тази възможност, дори ако това костваше цената на милиони хора!

„Тъй като през 1601г. първоначалната мисия на йезуитите била създадена в Пекин, Обществото на Исус [йезуитите] държеше ключа към далекоизточната търговия, включително търговията с наркотици“ (assorted authors, Dope, Inc.: The Book that Drove Kissenger Crazy, Executive Intelligence Review, p. 117).

Политиците във Вашингтон, контролирани от йезуитите, искали да продължат войната във Виетнам. Те искали да създадат католическа власт в югоизточна Азия и да запазят контрола си върху международния пазар на наркотици, който имали в продължение на 400 години в Далечния изток. Когато президент Кенеди застанал на пътя им, трябвало да бъде отстранен. Йезуитите убили Джон Кенеди.

Втората причина за убийството на Кенеди била намерението му да премахне Федералния резерв. Полковник Джеймс Гриц обяснява: „Когато Кенеди призова за връщане на американската валута към златния стандарт и за премахването на Федералния резерв, той всъщност имаше предвид необложени пари, които не носеха щемпела на Федералния резерв. И когато се осмели да упражни правомощията, предоставени му от Конституцията на САЩ (…) Кенеди подписа смъртната си присъда. Време беше да си отиде“ (Colonel James Gritz, Called to Serve: Profiles in Conspiracy from John F. Kennedy to George Bush, Lazarus Publishing, pp 511, 512).

Президент Кенеди се опитвал да разруши системата на Федералния резерв, която е Централната банка на Съединените щати, творение на йезуитите.

Конституцията на Съединените щати дава на Конгреса властта да кове пари. Ако Конгресът на САЩ правеше свои собствени пари, както Конституцията предвижда, нямаше да плаща стотици милиарди долари, които сега плаща на банкерите всяка година като национален дълг за пари, които излязоха от нищото. Ето защо Кенеди започнал да издава пари на правителството на САЩ, които са освободени от дълг, за да замени доларите на Федералния резерв, които ние използваме.

В предишните глави видяхме кой е отговорен за създаването на Федералната резервна банка и за противоконституционните операции на тази банка, която краде пари от гражданите на САЩ. Йезуитите, ако си спомните от втора глава, се опитали да убият президент Андрю Джаксън, заради премахването на Централната банка. За съжаление успели да убият Кенеди, опитвайки се да сторят същото. Йезуитите използват богатството от Федералния резерв, за да финансират своите убийства.

Джон Кенеди понесъл смъртоносния гняв на йезуитите заради смелостта си да действа като президент, а не като тяхна марионетка.

Но вие казвате: „Чакай малко, Кенеди е римокатолик. Той е единственият президент католик, който някога сме имали“. Точно така. Макар Кенеди да бил католик, той предпочел благоденствието на Съединените щати пред желанията на папството. Той не бил йезуит.

Ето един много интересен раздел от тайните указания на Ордена на йезуитите, написан от основателят им Игнацио Лойола: „И така, нека всички с такава изкусност да спечелят влияние върху принцове, благородници, магистрати, където и да се намират, за да могат да бъдат готови за нашия знак и повик, дори да пожертват близки роднини и най-близки приятели, когато кажем, че това е в наша полза, и за нашето предимство“ (W. C. Brownlee, Secret Instructions of the Jesuits, American and Foreign Christian Union, p. 47).

Тук виждаме, че когато Орденът на йезуитите каже, че човекът трябва да умре - без значение дали е най-добрия ти приятел, твой баща или твой брат, той трябва да бъде убит. Колко подла, зла и нечестива система е Орденът на йезуитите на Римокатолическата църква.

Авро Манхатън ни казва: „Кардинал Франциск Спелман от Ню Йорк беше военният викарий на американските въоръжени сили във Виетнам. Беше също неофициалната връзка между папата и Джон Фостър Дълас - държавният секретар на САЩ и следователно на брата на секретаря - Алън, който беше ръководител на ЦРУ“ (Avro Manhattan, Murder in the Vatican, Ozark Books, pp. 35, 36).

„По този начин, чрез кардинал Франциск Спелман, Римокатолическата църква и йезуитите имаха достъп и контрол над Джон Фостър Дълас - държавния секретар и неговият брат - Алън, който беше началник на Централното разузнавателно управление. Тези два отдела, заедно с ФБР, бяха в ръцете на кардинал Франциск Спелман - главен кардинал на Католическата църква в Ню Йорк. Католическата църква в САЩ може финансово да се изправи срещу всички гигантски тръстове на Америка. От политическа гледна точка тя е станала дори по-издигната в Белия дом, в Сената и в Конгреса. Тя е силата в Пентагона, тайния агент във ФБР и най-незабележимия задействащ двигател в Централното разузнавателно управление“ (пак там, стр. 271).

Жан Хил също била свидетел на убийството на Кенеди. В книгата си „ДФК - последният несъгласен свидетел“ тя заявява, че по време на разговор, нейният приятел - Дж. Б., който бил един от полицаите за колата, в която бил Кенеди, ѝ казал: „Е, докато Кенеди беше зает да се ръкува с всички доброжелатели на летището, хора от секретните служби на Джонсън дойдоха при ченгетата на мотоциклетите и ни дадоха куп инструкции. Най-невероятното беше, че ни казаха, че парадният маршрут през „Дейли Плаза“ е променен. „Променен? Как? - попита Жан Хил. - Първоначално се очакваше преминаването да става по Главната улица - отговори Дж. Б, - но те ни казаха да я пренебрегнем. Вместо това ни беше наредено да караме малко по „Хюстън“ и да пресечем „Елм“. Жан остана смаяна. „Ако бяхте останали на Главната улица, Кенеди можеше да бъде напълно извън обхвата на този, който е стрелял по него. Стрелецът зад дървената ограда определено нямаше да има голям шанс да го улучи оттам“. Дж. Б. я погледна право в лицето. „Може би затова те са променили маршрута - каза той безцеремонно, - но това не е всичко. Те ни поръчаха най-безумната ескортна формация, която някога съм виждал. Обикновено колата се загражда от четири мотоциклета, по един на всеки калник. Но този път те казаха на четиримата от нас, които бяхме назначени за президентската кола, че няма да има преден ескорт. Трябваше да стоим отзад и при никакви обстоятелства да не си позволяваме да отиваме по-напред от задните гуми на колата. Никога не бях чувал за подобна формация, но те ни казаха, че искали тълпите да имат „неограничена гледка“ към президента. Е, предполагам и някой друг е получил задоволително неограничена гледка“ (Jean Hill, JFK: The Last Dissenting Witness, Pelican Publishing, p. 113).

Така че маршрутът на колите в Далас бил променен и обяснението за тази причина било, че хората биха имали отлична гледка към президента на Съединените щати. Със сигурност убийците на йезуитите - също!

Случили се също и други особени неща. Линдън Джонсън, вицепрезидент на Съединените щати, очевидно имал истински проблем. Продължаваме с разговора на Джейн Хил с нейният приятел от автоколоната.

„За какво говориш? - Попита невинно Джейн. - Не разбирам. - Приятелите ми от колоната разказват, че той започнал да се снишава в колата 30 или 40 секунди преди първите изстрели да са изстреляни. Бих казал, че това е малко странно, нали? - О, хайде, Дж. Б. - каза Джейн Хил, мислейки, че той се шегувал. - Те очевидно не са имали предвид нещо сериозно, нали?- Доколкото знам, те бяха напълно сериозни. - Каза Дж. Б. - Един от тях каза на Магуайр, че той видял Джонсън да се снишава още преди колата да завие по улица „Хюстън“, а той със сигурност не се смееше, когато каза това. - Е, може би Джонсън просто е изпуснал нещо на пода и се е навел, за да го вземе. Искам да кажа, че може да има просто обяснение. - Може би. - Каза Дж. Б. - Не твърдя, че зная каква е била причината, но този човек каза, че изглеждало така, като че със сигурност е очаквал куршумите да излетят. Когато чух това, започнах да се чудя за много други неща“ (пак там, стр. 114-116).

Линдън Джонсън се държал така, сякаш знаел, че куршумите скоро щели да полетят, снишавайки се точно преди изстрелите да прозвучат.

Законът на Тексас забранява хората, които умират в щата, да бъдат преместени без аутопсия. Главните лекари в болница „Паркленд Мемориал“ в Далас били задържани под прицел, докато тялото на Джон Ф. Кенеди било преместено от болницата без аутопсия. Защо? Има огромно доказателство, че имало повече от един куршум, който убил Дж. Ф. Кенеди. Съществува огромно доказателство, че докладът на комисия „Уорън“ не е нищо друго, освен лъжа. Има много куршуми, които докторите можели да намерят и които биха отхвърлили идеята, че Лий Харви Осуалд бил единствения стрелец. Ето защо не била позволена аутопсия в Тексас. Ето защо тялото на Кенеди било изпратено до Вашингтон, където можели да му направят федерална аутопсия и където можели да изфабрикуват доказателството, за да подкрепят лъжите на комисия „Уорън“. За убийството на Дж. Ф. Кенеди от йезуитите имало заговор и те не искали доказателствата да излязат наяве, без значение колко много хора трябвало да бъдат убити в този процес.

Ако наистина е имало няколко куршума, профучали в този ден на „Дейли Плаза“, тогава със сигурност колата би съдържала доказателства за това. И така било наистина.

„Три дни след убийството Карл Ренас - ръководител на охраната в Диърборнския отдел на фирма „Форд Мотор“, карал лимузината с кръжащи над него хеликоптери от Вашингтон до Синсинати. Тогава той забелязал няколко дупки от куршуми, най-забележимата от които била тази, в хромираната лента на предното стъкло, за която казал, че оттам дошъл „главният удар“, а не „само част“. Лимузината била закарана до Синсинати от Ренас, където хромираната отливка била сменена. Тайните служби казали на Ренас да „държи устата си затворена“ (Charles Crenshaw, JFK: Conspiracy of Silence, Penguin Books USA, p. 106).

Ренас бил началник на охраната на Диърборнския отдел на „Форд Мотор“. Кой бил началникът на този отдел, който изпратил Ренас да извърши задачата на живота си?

„Днес Хенри Форд II казва, че първата среща, за която си спомня с Лий Якока, била през ноември 1960 г., когато той повикал младия продавач в кабинета си, за да му даде нареждането на отдела на Форд [в Диърборн]“ (Robert Lacey, Ford, the Men and the Machine, Ballantine Books, p. 531).

Лий Якока бил човека, който отговарял за отдела на компания „Форд Мотър“ в Диърборн, която изпратила Карл Ренас да отиде във Вашингтон, за да прибере колата, в която се возел Дж. Ф. К., когато бил убит. Якока бил началник на отдела в Диърборн, докато не станал президент на компания „Форд Мотор“ през 1970 г. Якока бил част от прикритието, защото прикрил доказателствата за убийството на Дж. Ф. К. Каква връзка имал той с Католическата църква? В автобиографията си Якока казва: „Отне ми няколко години, за да разбера напълно защо трябваше да правя добра изповед пред свещеника, преди да отида на свето причастие. Но в моите тийнейджърски години започнах да оценявам важността на това най-неразбрано право на Католическата църква. В по-късните си години след изповед се чувствах напълно подновен. Дори започнах да присъствам на седмичните молитви, където йезуитите в непосредствено изпитване на съвестта ми, ме накараха да започна да разбирам начина, по който водех живота си“ (Iacocca: An Autobiography, Bantam Books, p. 8).

Римокатоликът Лий Якока, началникът на отдела на компания „Форд Мотор“ в Диърборн, бил този, който изпратил Карл Ренас да вземе лимузината, която имала доказателство за няколкото куршума, изстреляни от няколко оръжия, които убили Джон Ф. Кенеди. Не е ли удивително, че много години по-късно, като президент на „Крайслер“, Лий Якока отишъл в Конгреса и поискал финансова помощ? Тъй като католикът Якока бил толкова послушен слуга на своите господари йезуитите, друг послушен католик, на име Томас О’Нейли използвал властта си като председател на Камарата, за да получи Лий Якока всички пари, от които се нуждаел.

Имало много хора, които знаели много за убийството на Кенеди. За съжаление, почти всички загинали при мистериозни обстоятелства. Имало съгласувани усилия, за да бъде сигурно, че никаква тайна никога нямало да бъде разкрита. Дори Джейн Хил заявила, че са направени няколко опита да бъдат убити тя и децата ѝ.

„Джим Марс, автор на книгата „Кръстосън огън - сценарият, който уби Кенеди“, писа: „През тригодишният период, който последва убийството на президент Кенеди и Лий Харви Осуалд, 18 свидетели загинаха – шестима от оръжие, трима в автомобилни произшествия, двама от самоубийство, един от прерязване на гърлото, един от удар по врата при карате, петима от естествени причини. (…) Математик, нает от лондонският Sunday Times през февруари 1967 г. заключи, че вероятността броят на свидетелите, намесени в убийството на Джон Ф. Кенеди да умрат между 22 ноември 1963 г и тази дата, била 100 000 трилиона към едно. (…) Във времевия период от 22 ноември 1963 г. до август 1993 г. над 115 свидетели са умрели или са били жертва на странни обстоятелства, самоубийства или убийства“ (Craig Roberts and John Armstrong, JFK: The Dead Witnesses, Consolidated Press, p. 3).

Кенеди бил един от многото президенти, крале, царе и императори, които отказали да се покорят на йезуитите и били убити заради това. Ролята на папството в ужасните убийства и прикриването на тези престъпления не може да бъде отречена. Видяхме, че Ватикана имала мотив, хората на ключови позиции да ги изпълнят и хората на ключови позиции да ги прикрият.

„Това беше една група, една организация, чийто исторически произход се характеризира с планирането и извършването на такива дела, които имаха дълготрайни мотиви преди, по време и след престъплението; които имаха необходимите интернационални връзки; които имали парите; които биха могли да предизвикат самоубийството на своите членове и които продължаваха да съществуват по време на всички фази на тези убийствени заговори“ (Emmett McLoughlin, An Inquiry into the Assassination of Abraham Lincoln, Lyle Stuart, Inc.1963, p.161).

Уинстън Чърчил, известният английски министър-председател по време на Втората световна война, веднъж казал: „Повечето мъже понякога се препъват в истината, но отново стават и продължават, като че ли нищо не се е случило“.

Сега ние разбираме фактите относно едно от най-спорните събития в американската история. Ще се препънете ли в истината тук и ще продължите, ли сякаш нищо не се е случило или ще започнете да анализирате историята и текущите събития в нова светлина?

Край на Осма глава