Глава 02 - БОГ СЕ ДВИЖИ ТОЧНО ПО ГРАФИКА

Глава 2

БОГ СЕ ДВИЖИ ТОЧНО ПО ГРАФИКА

Ние, адвентистите, наскоро имахме няколко големи празненства. Може би

„празненства“ е неподходяща дума, затова ги наричахме „уикенди в

адвентното минало“.

Първо отбелязахме 150-тата годишнина от голямото разочарование в началото

на адвентното движение. През октомври 1994 г. организирахме програма във

фермата на Уилям Милър. След това през октомври 1995 г. мнозина от нас се

събраха в Батъл Крийк, за да отбележат там 140 г. адвентно наследство.

Разбира се, провеждането на тези събрания бе напълно подходящо. Те ни

дадоха възможност както да си припомним начина, по който Бог ни е водил в

миналото, така и да подновим виждането си за приключването на делото.

Но в умовете на много християни адвентисти остава въпросът: Актуална ли е

адвентната вест? Можем ли да проповядваме с открито лице и с чиста

съвест, че „Исус ще се завърне всеки момент“? Ще се наложи ли още дълго

да чакаме? Ще има ли още много празненства, които да ни напомнят за

очевидното закъснение?

Всъщност поразително е как Бог се движи точно по графика. Онзи, който

прилежно изучава историята и библейските пророчества, може ясно да

проследи изпълнението им - да прозре, че вече сме в самия край.

15

Стигаме до това разбиране след изучаване на библейските пророчества. От

особена важност са книгите на Даниил, Матей и Откровението. И, разбира

се, като адвентисти получаваме допълнителни детайли от Духа на

пророчеството - най-значимите от които се намират във „Великата борба“.

Един бърз преглед на пророчеството разкрива, че ще има само четири

световни империи: Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим. От пепелищата на

Рим щеше да се появи „малкият рог“. Тази сила щеше да се различава от

останалите. Щеше да доминира над света в продължение на 1260 години. След

това силата на „малкия рог“ щеше да получи „смъртоносна рана“ и тогава

щеше да се появи нова световна суперсила. Ейбрахам Линкълн я описва като

„нова нация, зачената в свобода“.

В тази нова земя на свободата подновеното изучаване на библейските

пророчества през 1844 г. доведе до формирането на Църквата на

адвентистите от седмия ден.

Пророчеството продължи да се разкрива и в началото на този век Елън Уайт

заяви, че предстоят страховити войни. Тя пише: „Остава само още миг от

времето. Но докато народ се повдига против народ и царство против

царство, все още няма обща ангажираност“ („Свидетелства“, т. 6, стр.

14*). Големите световни войни още бяха в бъдещето.

Тя каза също: „Настъпва буря... Ще виждаме неволи от всяка страна. Хиляди

кораби ще бъдат потопени в морските дълбочини. флотите ще потъват и

животът на милиони ще бъде пожертван“ („Събитията от последните дни“,

стр. 24).

Историята докладва, че по времето на двете световни войни наистина цели

флоти са потъвали и 69 милиона военни и цивилни са загинали. В тези две

войни са били убити повече хора, отколкото във всички предишни войни в

световната история, взети заедно.

Но колкото и ужасни да са били те, в Матей 24:6 Исус Христос казва, че

„това още не е свършекът“. Все още предстои сцена-

* Отбелязаните страници на цитираните заглавия се отнасят за съответното

чуждоезиково оригинално издание, освен ако е упоменато изрич-но българско

такова - бел. ред.

рият на Откровение, 13 гл. Смъртоносната рана на папската сина ще бъде

излекувана и тя ще предизвика вниманието и възхищението на света.

Съединените щати ще говорят като змей, превръщайки се в суперсила. Но

въпреки очевидните си различия, вместо да си обявят взаимно война, тези

две последни велики сили ще се съюзят, за да господстват над света,

сформирайки страхотна религиозно-политическа сила!

НИЕ СМЕ СВИДЕТЕЛИ, ЧЕ ТЕЗИ СЪБИТИЯ СЕ РАЗИГРАВАТ ПРЕД ОЧИТЕ НИ!

Онова, което е събрало тези две сили, е „стратегията на общия враг“.

Накратко папа Йоан-Павел II каза на бившия президент на САЩ Роналд

Рейгън: „Въпреки че нямаме кой знае колко общи неща помежду си, в лицето

на комунизма имаме общ враг. Нека заедно работим за неговото падане.“

Така се ражда онова, което сп. „Тайм“ нарича „свещен съюз“ („Тайм“, 24

февруари 1992 г.).

След успеха на това начинание папетвото обърна внимание на съвместните

действия с протестантска Америка за победа над общия враг в лицето на

моралното разложение в Съединените щати.

Състоянието на обществото в тези последни дни осигури необходимия „общ

враг“.

В „Избрани вести“, кн. 3, стр. 418, в гл. „Последната велика битка“ Елън

Уайт описва разрушаването на обществото: „Все но-малко и по-малко ще

стават връзките на симпатия, които свързват човека в братство с неговия

ближен. Сатана ще работи върху естествения егоизъм на човешкото сърце. Ще

използва неконтролираната воля и страстта на насилието, която никога не

се е подчинявала на Божията воля...

Ръката на всеки човек ще се вдигне против ближния му. Брат ще се повдигне

против брат, сестра против сестра, деца против родителите си и родители

против децата си. (Историята на Сюзън Смит не е изолирано събитие. Всяка

година в Съединените щати над 2000 деца на възраст до 5 години намират

смъртта си от ръката на своите родители или от тези, които би трябвало да

ги закрилят.). Всичко ще се обърка. Роднини ще се предават взаимно. Ще

има таен заговор за унищожаване на живота. Разруха, мизерия и смърт ще се

виждат навсякъде около нас.“

В атмосферата на общата кауза водещите американски католици и евангелисти

подготвиха и подписаха на 29 март 1994 г. историческия документ,

озаглавен „Евангелистите и католиците заедно“ (ЕКЗ). По същество двете

групи се договориха да действат заедно за победата над общия враг.

В една от последните си книги „Жената, яздеща звяра“ писателят евангелист

Дейв Хънт заявява, че подписването на този документ „е най-значимото

събитие в почти 500-годишната история на църквата... На практика

документът елиминира Реформацията и несъмнено ще намери много по-голямо

отражение в целия християнски свят в настъпващите години“ (стр. 5).

Наскоро отидох в католическа книжарница, за да си купя енцикликата „За да

бъдат едно“ от папа Йоан-Павел II. В нея той апелира към християните по

целия свят да се обединят в пълно единство с папата като предводител до

2000-та година. Докато бях в книжарницата, попитах дали имат някакви

книги за пророчествата или върху книгата Откровение. Показаха ми книгата

„Гръмотевица на справедливостта“ от Тед и Морийн флин. В тази книга се

говори за „явяванията на Дева Мария“. Много католически духовници и

миряни твърдят, че са имали контакт със светата Дева. В съгласие с онова,

което Библията казва за състоянието на мъртвите, ние вярваме, че майката

на Исус Христос лежи в гроба си, очаквайки възкресението. Но онези, с

които е било „контактувано“, твърдят: тя е в небето и им е поверила

вестта, че Исус скоро ще дойде - преди 2000-та година!

Можем да видим още едно доказателство, че двете сили от Откровение 13 гл.

си сътрудничат, както е предсказано в дейността на Християнската коалиция

под ръководството на Пат Робъртсън. В началото на октомври 1995 г. по

време на посещението на папата в Съединените щати Робърт сън и другите

евангелски водители имали частна среща с Йоан-Павел II в резиденцията на

кардинал Джон 0’Конър в Ню Йорк. На тази среща Робъртсън предал на папата

писмо от три страници, молейки за неговата подкрепа за единение на

християните. Робъртсън се присъедини към папата на платформата за

папската меса в Сентръл парк в Ню Йорк.

18

Християнската коалиция наскоро обяви сформирането на своето подразделение

„Католически съюз“, който вече наброява 250 000 члена. Забележителни

католически лидери току-що прик-шочиха първата национална конференция на

католическата кампания за Америка. Както се заявява в отпечатаните им

материали „Мисията на католическата кампания за Америка е да активизира

гражданите католици, да увеличи влиянието на католическия електорат във

формирането на обществената политика и да насочи вниманието на

обществеността към красотата и богатството на католическите учения.“

Трябва внимателно да разгледаме този нов католическо-про-тестантски

политически съюз. В съгласие с пророчествата на Библията е фактът, че

този съюз ще доведе до последната битка във великата борба - във връзка

със светостта на неделята. Както виждате, сцената вече е подготвена.

Сценарият, описан в пророчеството, се разиграва - СЕГА!

Когато великите изследователи напускали Европа в търсене на нови земи,

често пъти се ръководели по неточни карти. I Първите карти били точни

само до определена географска точка. Когато картографите не знаели какво

се намира след нея, просто рисували картините на най-различни опасности

или просто записвали „оттук нататък - змейове“. С други думи, оттук

нататък вървите на своя глава. Нямаме представа какво ви предстои.

Но в непознати води ли плуваме днес, говорейки за пророчествата? Не,

благодаря на Бога, имаме сигурното пророческо слово, което да ни

ръководи. На 27 ноември 1900 г. Елън Уайт пише в „Ривю енд херълд“:

„Всичко се развива точно така, както Господ го е разкрил в

пророчеството.“

В даден момент дори и най-големият приключенец, и най — амбициозният

пътник изпитва носталгия и решава да се върне у дома. Това чувство ми е

познато. В много случаи, когато срещата ми е приключвала по-рано от

очакваното, аз съм отивал на летището и съм се стараел да хвана по-ранен

самолет за дома.

Елън Уайт е пътувала много. Тя не е разполагала с удобството на въздушния

транспорт и с редовните пощенски услуги. Веднъж записала в дневника си:

„Това е прекрасен ден. Бояхме се, че ще се наложи да пътуваме в буря, но

пътят е много добър и

всичко изглежда благоприятно. Днес сме се насочили към дома и очаквам

преди да падне нощта да се срещна със съпруга си и с децата. На обяд

взехме суха закуска в един стар хотел, докато конете се хранеха. Радостна

съм, че отново ще се срещна със семейството си... Няма друго място, което

да е толкова ценно, колкото домът“ (Ръкописи, т. 3, стр. 139).

Но много пъти в своя живот тя е гледала над земния си дом към истинския

небесен дом: „Времето на бавенето почти свърши. Странниците и пришълците,

които толкова дълго са търсили по-добра страна, са почти у дома. Чувствам

се така, сякаш трябва да извикам с висок глас: „Към дома!“ („Нашето

високо призвание“, стр. 367).

А ние наистина сме на път към дома. Вълнувам се, а вие?