Ръководният орган на Католическата църква...

Ръководният орган на Католическата църква...

17/11/2013

...има морално влияние и поддържа важни ценности.

usatoday.com пише:

През последните няколко години се наблюдават сърдечни, но хладки отношения между Съединените Щати и Ватикана. От както президентът Обама встъпи в длъжност, той е посетил Ватикана само веднъж, а администрацията показва малко повече от повърхностен интерес към дипломатическа роля на Светия престол в света. Това е пропусната възможност в критичен момент за Америка. Външната политика на САЩ може да спечели много от своите отношения със Светия престол - ръководния орган на Католическата църква. Нито една институция на земята не притежава международната величина и глобалния обхват на Светия престол - "меката сила" на моралното влияние и власт за насърчаване на религиозната свобода, човешките свободи и свързаните с тях ценности, които американците и съюзниците ни поддържат в световен мащаб.

Президентът Рейгън установи пълни дипломатически отношения със Светия престол през 1984 г., защото наред с други причини той разбра, че не може да има по-добър партньор от папа Йоан Павел II в борбата срещу комунизма - и беше прав. Администрацията на Джордж У. Буш продължи да разширява тези отношения дори и в трудни времена по времето на конфликта в Ирак, който Светият престол явно и решително не одобряваше. Преди неотдавнашното назначаване от президента Обама на Kен Hакет за следващия американски посланик в Светия престол, имаше нарастващи предположения, че администрацията обмисля напълно премахване на дипломатическата мисия или намаляване до ниво на посолството в Рим. Докато администрацията на Обама е била в конфликт с Католическата църква по редица въпроси от аборт до противозачатъчни средства, е ясно, че в националните интереси на Америка е да засили дипломатическите си отношения със Светия престол и за разширяване на нашите интереси по света.

Съединените щати и Светия престол остават две от най-важните институции в световната история, едната - маяк на демокрацията и прогреса, другата - светилище на вяра и вярност към вечните принципи. Въпреки тези различия между първата модерна демокрация и най-дълго оцелялата западна монархия, и двете са основани на идеята, че "човешките личности" притежават неотменни природни права, дадени от Бог. Това беше една революционна концепция, която Католическата църква прегърна преди 2000 години, и еднакво революционна, когато Декларацията на независимостта я отбеляза 1800 години по-късно.

Църквата е една от водещите защитници и доставчици на бедните в света, бори се срещу бича на трафика на хора и застъпва каузата за човешкото достойнство и права повече от всяка друга организация в света. Светият престол също играе значителна роля в постигането на дипломатически решения при международни затруднения. През 2007 г. например, Светият престол помогна за освобождаването на няколко британски моряци, които бяха взети от иранския флот. Дългогодишните им двустранни отношения с Иран, както и липсата на такива отношения от страна на британците и други западни правителства създаде добра възможност за успешна намеса.

Наскоро Светият престол издаде дипломатическа нота относно гражданската война в Сирия като призова за "концепцията за гражданство", в която всеки е гражданин с еднакво достойнство . Тя настоява комисиите, които работят по евентуална бъдеща конституция и закони да гарантират, че християните и представителите на всички останали малцинства ще бъдат включени. Това веднага помогна да се насочи вниманието към тежкото положение на християните и продължаващата емиграция на всички не - мюсюлмани от повечето страните в Близкия Изток през последните 30 години. Силата и влиянието на Светия престол често се подценява. Милосърдна монархия, закътана в ъгъла на модерна демокрация, Светият престол е едновременно всепризнат независим орган представляващ повече от един милиард души (една седма от населението на света) - и гражданско управление на най-малката държава на Земята. Няма армия, а само незначителна икономика, но тя има по-голям обсег и влияние от повечето народи. Не просто броят различни хора, които Светият престол представлява, е това, което му придава значение, а и моралното влияние на Църквата, която все още е доста важна, въпреки секуларизацията и скандалите.

Светият престол се застъпва мощно за морала в живота на католици и не-католици, а и на личностите и целите нации. Човек може да не е съгласен с някои от позициите на Църквата и все пак да признава стойността - реалната и практическа стойност - от настояването й, че "правото" трябва да предхожда "силата" в световните дела. В същността си, Католическата църква е мощен и уникален източник на непринудителна "мека сила" на световната сцена - движи хората да направят правилното нещо, привличайки ги към идеали и споделени ценности, а не към страх и груба сила . Външната политика на Америка е много по-вероятно да успее с подкрепата на Светия престол.

Иранският президент Хасан Роухани наскоро даде знак за тази мека сила в статия във Вашингтон пост, когато порица "рамката, която подчертава твърдата сила и използването на груба сила." Човек може да размишлява по отношение на мотивите и намеренията на такъв малко обещаващ източник, но поне има признание за значението на дипломатически алтернативи, които се основават на убедителни фундаменталните принципи.

Няма други две държави, естествено привлечени като Съединените Щати и Светия престол в преследването на дипломация, основана върху основните морални принципи на неотменимите права на човека, дадени му от Бог и правото на всички на религиозна свобода. Това право е наречено "първа свобода", защото другите ни свободи рядко процъфтяват в нейно отсъствие.

Коментар на Последните дни

Материалът, откъдето и да се погледне, е потресаващ! Независимо дали е писан от представител на Ватикана или от американски журналист, той говори за едно и също: пророчеството, в което Адвентната църква вярва (а именно един бъдещ съюз между Рим и САЩ), се представя като крайно необходим и е вече “видим” дори за тези, които не приемат адвентното разбиране! Някои моменти са направо шокират.

Например:

“Външната политика на САЩ може да спечели много от своите отношения със Светия престол - ръководния орган на Католическата църква.”

“Нито една институция на земята не притежава международната величина и глобалния обхват на Светия престол - "меката сила" на моралното влияние и власт за насърчаване на религиозната свобода, човешките свободи и свързаните с тях ценности, които американците и съюзниците ни поддържат в световен мащаб.”

“Силата и влиянието на Светия престол често се подценява.”

“Светият престол е едновременно всепризнат независим орган представляващ повече от един милиард души, но тя има по-голям обсег и влияние от повечето народи.”

“Светият престол се застъпва мощно за морала в живота на католици и не-католици, а и на личностите и целите нации.”

А връзката, която се представя като крайно необходима, е още по-шокираща. Разбира се, не и за тези, които знаят и вярват на Божието слово!

"Външната политика на Америка е много по-вероятно да успее с подкрепата на Светия престол."

И всичко това се изтъква като Божие нареждане:

Няма други две държави, естествено привлечени като Съединените Щати и Светия престол в преследването на дипломация, основана върху основните морални принципи на неотменимите права на човека, дадени му от Бог и правото на всички на религиозна свобода.

Има ли още съмнения, че вече сме в края на земната история и Адвентната църква правилно разбира Божието слово и е църквата на остатъка?

http://www.poslednitedni.info/6/post/2013/11/147.html#.Uybxzc4lUmE

03/08/2014

huffingtonpost.com пише:

Съдия Джеанин Пиро призова миналата нощ папа Франциск да предприеме действие, тъй като християните в Средния Изток са изправени пред избора да променят религията си, да заминат или да умрат.

Следва писмено копие на изявлението:

"Тази нощ, християните в Средния Изток са белязани на смърт заради вярата си, и никой не се бори за тях.

Докато християните са изколвани, църквите са изгаряни, и семействата са изселвани от родината си, масовото избиване на християни е факт. Докато израелските евреи са под същото нападение, те поне имат Нетаняху, ръководител, който е готов да се бори до смърт.

И така, кой би трябвало да защитава християните? Кой? Ръководителят на Католическата църква, папата, мъжът, който е пастир на верните.

Сега може да ви изглежда, че разрушаването на библейски антики, плячкосването на църкви и преследването на християни са на половин земно кълбо разстояние. Това е чужд проблем. В края на краищата вие сте в безопасност. Живеете в Съединените американски щати.

Но би трябвало да се тревожите. Обратна акция вече е в ход, и някои от тези екстремисти са вече в Съединените щати.

Радикалната ислямска групировка, която вече е направила халифат в Сирия, Ирак и границата на Йордан – нация, описвана не с националност, а с религия – постави ултиматум пред християните да напуснат родината си, да променят религията си в ислям или да умрат от меч.

Тези хора означават с впръскване на боя домовете на християните, за да бъдат различени тези, които трябва да напуснат, да променят религията си или да умрат.

И докато ИСИС – не невеж в технологиите – публикува снимки на християни, които са разпънати, намерението им да прочистят християните от Средния Изток е несъмнено.

И докато съм на темата кой би трябвало да защитава християните, мога да добавя, че ние сме нация, основана на юдео-християнската етика – доказателства за това от нашите бащи–основоположници има в Декларацията за независимост и в Конституцията – затова ние би трябвало в момента да правим нещо.

Защо чуждестранната политика на администрацията на Обама пренебрегна убиването на християни в Средния Изток? Защо той е осигурил финансиране на мюсюлманското братство в Египет, когато самите египтяни искаха братството да напусне заради нетолерантността му към други религии?

И докато върховният глава на Иран обещава свят, свободен от неверници, и знамето на исляма, поставено на всичките четири краища на света, президентът ни води преговори за иранското ядрено обогатяване.

Но сега към папството: аз съм християнка. Католичка съм. Посещавах католически училища. Децата ми са кръстени. И нямам предвид никакво неуважение, но е време папството, и папа Франциск в частност, да започне да защитава своето християнско стадо.

През този месец папа Франциск проповядваше, че децата-имигранти в приютите из Съединените щати, трябва да бъдат „приветствани и приемани”. Ваше светейшество, те са в Съединените щати. Защитени са. Дава им се храна, облекло и подслон. Никакви деца не са убивани от Съединените щати. Християнски деца са убивани в Средния Изток! И докато оценяваме молитвата ви за тези в Средния Изток от миналата седмица, тя просто не е достатъчна!

Всичко за това кои сме, доказателствата за това откъде произлизаме като християни, се разрушава. Те свалят кръстовете от църквите и ги превръщат в джамии с високоговорители! Безценни реликви са унищожавани или продавани. И за първи път от 1600 години насам, литургия няма да бъде провеждана в древния град на Мосул, Ирак. Езикът на Исус, арамейският, може да бъде изгубен, както и християните, които го говорят, да бъдат убити.

Ваше светейшество, вие сте ръководителят на стадото. Вие контролирате една от най-богатите организации в света. И с богатството идва сила.

Скорошните ви пътувания и пътуванията, които планирате, не отразяват сериозната загриженост, необходима на християните в Ирак, Сирия и Египет.

Изказванията ви обикалят земното кълбо. Повтаряни са в стотици хиляди църкви по света на милиони енориаши. Всяка църква по света би трябвало да повтаря силна, настоятелна вест от папството, осъждаща това клане и призоваваща света да спре изтребването на невинните, вместо да се тревожи за децата-имигранти, които вече са защитени от Америка.

Когато една брутална банда джихадисти прави опити да премахне всяка следа от християнство и да унищожи библейските гробници, като тази на Йона, вие трябва да действате.

Ваше светейшество, папството мълчеше през Втората световна война. Не можете да си позволите да допуснете историята да се повтори.

И, Ваше светейшество, папството също се скри и при скандала със сексуалната злоупотреба. Знам това – аз вписах доклада на първата комисия на върховния съд, който описваше движението на свещениците-педофили в държавата.

Време е за папството да се изправи пред това християнско клане. Имате удивителна сила. Ватикана е страна с посланици и Тайни служби. Можете да налагате политически натиск върху държави. Можете да предоставите светилище. Имате ресурси за хуманитарна помощ. Но най-вече имате силата на амвона, силата да промените света.

„Обърни и другата буза” не означава, че не можете да отговорите. Не означава, че не можете да предоставите хуманитарна помощ. „Обърни и другата буза” не означава, че най-голямото нещо, което можете да направите, е да изкажете молитва. Не означава, че не можете да отидете в Ирак и да дадете на тези християни, които за белязани на сигурна смърт – готови да умрат заради вярата си в Исус – малко утеха преди неизбежния им край.

Коментар на Последните дни

Това писмо вероятно ще стане бестселър! Толкова критики към папата събрани на едно място трудно могат да бъдат открити в обръщенията към "Светия престол" от страна на верните католици. Думите на автора на писмото са изключително остри и разобличаващи и отговорят на това, което се очаква от... адресата! Всъщност, всичко е толкова плитко скроено, че целта на посланието може да бъде разбрана само от запознатите с католическите взаимоотношения и разбирания. Да пише един мирянин на папата по такъв начин е равносилно да вдигне ръка срещу Бога. Дори нещо повече: срещу Бога може да се говори, но не и срещу Мария и "Светия отец"! При подобно отношение мирянинът може да очаква най-малкото отлъчване от църквата!

Да, но не!

По-скоро Съдия Джеанин Пиро ще бъде поканена или най-малкото похвалена от Франциск за своята загриженост и ще бъде представена като вярна Христова дъщеря, която страда за измъчваните си братя и сестри в Близкия изток. По-същественото обаче е това, което изтъква в писмото. Думите на Пиро, че папата контролира една от най-богатите организации в света разбиват на пух и прах оплакванията на Католическата църква колко е бедна. Но това е по-малкото "разкритие". Явно то е било необходимо за да се изтъкне необходимостта Франциск да "се намеси" и да защити християните от една брутална банда джихадисти. Франциск "е ръководител на църквата", "пастир на верните", "пастир на стадото" и т.н. Той има силата и възможнотите да направи това! Той "трябва да предприеме действие"...

Ето какво се крие зад всичко това: призив папата да се намеси и да спре тероризма! Как? Чрез сила, а не чрез обръщане на другата буза!

Елън Уайт казва, че налагането на Неделния закон ще бъде изискано от масите. Писмото е точно в тази насока: миряните изискват да бъде направен образ на звяра:

Откровение 13:14 И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.

Едва ли ще е необходимо много време този апел да бъде подет от всички деноминации и религии, за да постигнат така желания мир. Но по-вероятно е Католическата църква да изчака още малко, докато самата тя бъде възприета като жертва, за да изчисти пред света своя кървав образ. И тогава всеки, който не се съгласи да приеме нейните изисквания, представени от Втория звяр, ще бъде обявен за терорист, борещ се срещу мира и безопасността на хората.

http://www.poslednitedni.info/10531086107410801085108010901077/304#.U9_0KFIcTs0