Embedded Files
Съвременните медици не разбират в каква степен водата е жизненоважна за функционирането на човешкия организъм.
Медикаментите служат не за лечение, а само за облекчаване на болките.
Те не могат да излекуват тежките заболявания на хората.
Защо традиционната медицина не може да лекува болестите?
Тази книга описва значението на водата в човешкия организъм и показва
как недостатъчните досега знания по тази тема биха могли да променят
здравословното състояние на нашето общество.
Ще научим как профилактичната медицина може да заеме централно място
в грижите за здравето във всяко едно общество.
В тази книга и във възникналите въз основа на нея дискусии
в центъра на вниманието е водата.
Основа на изказаните тук възгледи е разбирането, че водата е най-важната
съставна част от човешкото тяло и затова играе водеща роля във
всички протичащи в него процеси.
Разглеждаме някои болести, като се съобразяваме със значението на водата
в тези случаи. Ще поговорим и как липсата на вода при дадени физиологични
процеси води до възникването на болести.
При заболяванията, които разглеждам в тази книга, най-напред трябва
да се провери дали действителната причина за появата им не е нарушение
на водния баланс в организма.
Едва след това като евентуални причинители може да се разглеждат други процеси.
Само по този начин може да се провежда профилактика на болестите.
Елементарна истина е, че обезводняването може да предизвика заболявания.
На всички е известно, че водата е полезна за организма, но изглежда
не всички знаят колко е важна тя за доброто ни здраве.
Мнозина не знаят също какво се случва с организма, когато не получи
дневната си дажба вода. След като прочетете тази кратка книга,
ще можете по-добре да разбирате тази тематика.
За да се предпазим от болестите, предизвикани от обезводняване, и за да
ги лекуваме успешно, е необходимо редовно снабдяване на организма с вода.
Тук ще поговорим подробно за това. Ще покажем защо в повечето случаи
оплакванията трябва да се приемат като нарушаване на водния баланс в
организма. Затова не бива да се учудвате, ако състоянието Ви се подобри
от това, че всеки ден пиете все повече вода.
Трябва незабавно да се обърнете към лекар, обаче, ако задоволяването
на нуждите на организма Ви от вода не помогне и Вие продължавате
да имате болестни оплаквания.
След пррочитане на тази книга ще си изясните връзката между
хроничното обезводняване и болестите, ще бъдете информирани относно
необходимите изменения в ежедневния прием на вода и допълнителните
указания за хранене, за да избегнете заболяванията, предизвиквани от
обезводняването и дори да ги лекувате, ако състоянието на организма
Ви не е съвсем непоправимо.
Основи на водната обмяна на веществата
Когато човекът се е развил от възникналите във водата живи организми,
той е наследил от тях и зависимостта от животоподдържащите качества на водата.
Относно значението на водата за живите организми, включително и за човешкия,
за възникване на живота в солените океански води до последващото
приспособяване към сладководните басейни, нищо не се е променило.
Когато се развива животът на сушата и живите същества започват да се движат
далеч от непосредствената близост с водните басейни (и дори извън
границите на живота си като амфибии), — доста измoрително приключение
извън известните им граници — трябвало постепенно да бъде създадена
подобрена система за поддържане на водния баланс в организма,
за да може видът да продължи да живее.
Това постепенно приспособяване към преходно дехидратиране
(обезводняване, б.пр.) по-късно продължава да бъде наследявано
като добре функциониращ механизъм на нашето тяло и днес образува
инфраструктурата на всички важни системи в човешкия организъм.
За живелите по-рано във водата животински видове това приключение на
преминаване на границите е представлявало огромен стрес, защото
е съществувала опасност буквално да се изсушат.
Този стрес е довел до възникване на физиологични регулационни механизми,
които да се намесват в случаите на силно обезводняване.
Това се е пренесло и при хората — при стрес те също използват
точно такива механизми.
Този процес обхваща на първо място стриктното разпределяне на
водните запаси в организма.
Ако възникне основание да се счита, че водните запаси за непосредствените
нужди на организма са ограничени, комплексната система се заема с
регулирането на наличните резерви в организма.
Този комплексен процес на разпределяне на водата, извършващ се на
различни равнища, продължава дотогава, докато организмът даде
недвусмислен сигнал, че в него вече има достатъчно количество вода.
И тъй като циркулиращата в тялото вода контролира всички функции на
организма и прави въобще възможно протичането на всички процеси в него,
целенасоченото разпределяне е единствената възможност да се снабдяват
с вода и разтворените в нея вещества онези органи, които по възможност
трябва първи да се справят със стреса.
Този механизъм постепенно се е налагал все повече като средство за оцеляване
в борбата с естествените врагове и още е валиден — в преносен смисъл — и в
нашето модерно общество.
Тук, във фазата на разпределяне на водата в организма, е неизбежно
строгото контролиране на някои функции, с цел за тях да не се изразходва
по-голяма част от полагащата им се вода. Това се отнася за всички органи.
В системата за разпределяне на водата мозъчните функции имат предимство
пред всички от циркулиращата в тялото кръв.
Ако в системата за регулиране и разпределяне на водата е необходимо
определянето на норма, в организма има и специални алармени сигнали,
които показват в коя част на тялото водата е недостатъчна.
Това прилича на радиатора в лекия автомобил, който започва да изпуска пара,
ако охладителната система прегрее (например при изкачване на височини).
В нашето модерно общество широко е разпространено мнението,
че чаят, кафето, алкохолът и индустриално произведените напитки са желан
заместител на естествената вода в подложения ежедневно на стрес организъм.
Това е елементарна, но катастрофална заблуда.
Тези напитки наистина съдържат вода, но те съдържат също и дехидратиращи (обезводняващи, б. пр) съставки.
Те не само извличат водата, в която са разтворени, но извличат вода и
от резервите на организма!
Модерният начин на живот прави хората зависими от най-различни
индустриално изготвени напитки.
Децата не се учат да пият вода, а стават зависими от лимонадите и соковете.
По този начин доброволно се пренебрегват нуждите на организма от вода.
Изобщо не е възможно да се замести водата, от която се нуждае
човешкото тяло, с готови напитки.
Предпочитанието към тези напитки води автоматично до изчезване
на желанието да пием вода дори и тогава, когато не разполагаме с лимонада.
Засега медиците още не са осъзнали колко много химически задачи
изпълнява водата в организма.
Тъй като обезводняването постепенно води до загуба на някои
функции на организма, различните фини сигнали, които се появяват
при разпределяне на водата (поради тежка и продължителна
дехидратация), се тълкуват погрешно като признаци на заболяване на тялото.
Това е основната грешка, която отклонява клиничната медицина
от правилната посока.
Това спира лекарите да предлагат профилактични мерки или
да лекуват някои от най-важните болести при хората с физиологични методи.
Когато тези сигнали се появят, организмът трябва да получи вода,
която да бъде разпределена от съответния механизъм.
Различните сигнали са индикатори за наличие на жажда или липса на вода („суша")
в различни части на тялото.
В началото може да бъде оказана помощ чрез поемане на по-голямо
количество вода, но след сигналите неуместно започва лечение с лекарства,
докато състоянието на организма стане патологично и се появи болестта.
За нещастие тази грешка се прави и досега, докато стане неизбежно
нарастващите симптоми и усложнения от обезводняването да се лекуват
чрез все повече и повече химически средства — и тогава
накрая пациентът умира!
Каква ирония: твърди се, че пациентът е починал поради заболяване!
Така медицината запазва своята легитимност.
Когато различните алармени сигнали за нуждата от вода в организма
се потискат чрез химически вещества, вследствие на тази заблуда
веднага настъпва увреждане на клетките на пациента.
Хроничното обезводняване, което може да се открие чрез „болестните"
сигнали, има трайно вредно влияние и върху поколението на съответния пациент.
Радвам се, че мога да насоча вниманието Ви към едно такова епохално
откритие в медицината, което предизвиква промяна в парадигмата (модела)
на приложната медицина. Непосредственият резултат от тази смяна на модела
е от особена полза за здравето на обществото, но и снижава разходите за лечение.
Необходимостта от смяна на парадигмата
Какво е парадигма и как се променя тя?
Парадигмата е основната хипотеза, върху която се изгражда всяко ново знание.
По-рано например са изхождали от хипотезата, че земята е плоска.
По-новата хипотеза била, че земята е кръгла. Кръглата форма на Земята
е парадигмата (модела) за всички карти, глобуси за определяне положението
на звездите в небето и за изчисленията при пътуванията в Космоса.
Следователно предишната парадигма, че Земята е плоска,
вече не отговаря на действителността. Едва точните знания за Земята
като сфера правят възможен напредъка във всички области на науката.
Промяната в тази парадигма и станалите въз основа на нея изменения
не са станали лесно. Приемането на основополагаща важна, нова
парадигма в медицинската наука е още по-трудно, макар и резултатите
от това да са твърде желателни и обществото безусловно да се нуждае от тях.
Причини за заблудите в медицината
Човешкото тяло се състои от 25% твърд материал (тъкани и разтворени вещества)
и 75% вода — средството за разтваряне. Мозъкът се състои от 85% вода.
Когато хората започнали да изучават процесите, протичащи в човешкото тяло,
научните понятия и състоянието на химията като наука са били всеобщо
признати, така че автоматично се приело, че знанията, получени от химията,
могат да бъдат приложени и към химията на тялото.
Затова се е считало, че всички телесни функции се направляват
от комбинации на разтворените вещества.
Още от първите изследвания на човешкото тяло било възприето мнението,
че водата изпълнява в тялото само функциите на разтворител,
на средство за запълване на определени кухини и на транспортно средство
— точно възгледите, които са резултат от химическите опити в епруветките.
На средството за разтваряне не се приписвали никакви други функции.
Днешната медицина е напълно убедена в това, — и тези възгледи са възприети
от доста време в една твърдо установена образователна програма —
че разтворените вещества играят ролята на регулатори, а водата в
човешкото тяло служи само като разтворител и транспортно средство.
Човешкият организъм все още се разглежда като една огромна епруветка,
пълна с различни твърди вещества и вода като химически незначителен
опаковъчен материал.
Науката отдавна приема, че тъкмо разтворените вещества (субстанции,
които са разтворени и се транспортират чрез кръвта и лимфата)
са тези, които регулират всички дейности на тялото.
Тук спада и регулацията на поемането на вода, за която се предполага,
че функционира добре. Тъй като водата лесно може да се намери,
се счита за невъзможно тялото да страда от липсата на нещо,
което очевидно е в изобилие!
Досегашното изучаване на човешкото тяло, изхождайки от това напълно
погрешно схващане, се е насочвало изцяло към идентифицирането
на някакво специално вещество, което да бъде посочено като
причина за някое заболяване.
Затова са били провеждани тестове за всевъзможни отклонения и варианти в
процесите на обмяна на веществата, без да може да бъде намерено
еднозначно решение за възникването на дадено заболяване.
В съотвествие с това всяко лечение въздейства само успокояващо
и като че ли нито едно не лекува (с изключение на лечението
на бактериалните инфекции с антибиотици).
Хипертонията (високото кръвно налягане) най-общо казано не се „лекува";
съответният пациент се лекува през целия си живот.
Астмата не се „лекува"; болните постоянно носят в себе си инхалатора
като постоянен спътник.
Язвата на стомаха не се „лекува"; противокиселинните медикаменти
(антиациди) трябва винаги да са под ръка.
Алергията не се „лекува"; жертвата й остава зависима от медикаментите.
Артритът не се „лекува; той превръща болния постепенно в инвалид и т. н.
Въз основа на описаната в началото представа за значението на водата
общоприето е съхненето на устата да се възприема като сигнал на тялото
за нуждата му от вода. Освен това се приема, че когато това чувство за
„съхнене на устата" липсва, организмът е добре снабден с вода —
може би защото основното вещество — вода — се намира в достатъчно
количество и е лесно достъпно.
Този медицински възглед е абсурден, погрешен и заблуждаващ;
именно поради него досега да не са постигнати успехи в търсенето
на трайни методи за предпазване от болестите, въпреки дългогодишните
и струващите скъпо изследвания.
Съществува моя публикация за наблюденията ми над 3000 пациенти
с язва на стомаха, които лекувах само с вода.
За първи път в историята на медицината аз открих, че и това класическо
„заболяване" реагира само на вода.
При клиничните наблюдения ми направи впечатление връзката между язвата и
„заболяването" от жажда. При същите клинични и външни условия
и други болестни оплаквания реагираха на вода.
Продължилата изследователска работа потвърди моите наблюдения,
а именно, че организмът изпраща многобройни фини сигнали за жажда —
една хармонична сигнална система за разпределяне на наличното количество
вода в периоди на обезводняване.
Моите клинични изследвания и изучаването на медицинска литература
показаха, че моделът, който досега господстваше в цялата хуманна медицина,
трябва да бъде променен, ако искаме да победим болестите.
Стана ясно, че практиката на клиничната медицина се опира на съвсем
погрешни възгледи и на несъответстващи предпоставки.
Как може да се пропуска и да не се обръща внимание на сигналната система
за нарушения във водния баланс или официално отдавна напълно да се игнорира? Понастоящем пресъхването на устата е единственият възприет сигнал
за обезводняването на организма.
Както вече обяснихме, това е последният външен признак за екстремалното му
(крайно) обезводняване.
Уврежданията се получават при трайно обезводняване и като сигнал за
него далеч не винаги се появява „съхнене на устата".
Изследователите много по-рано е трябвало да забележат, че организмът,
за да подпомогне раздробяването и поглъщането на храната, произвежда слюнка,
дори и когато останалата част от тялото е относително обезводнена.
Хроничната дехидратация означава, че организмът страда от
продължителен недостиг на вода.
Както и при всички останали случаи на недостиг, като например недостигът
на витамин С при скорбута, недостигът на витамин В при бери-бери,
недостигът на желязо при анемиите, недостигът на витамин Д при рахита и
каквито и други липси да има, свързаните с този недостиг оплаквания
се отстраняват чрез набавяне на липсващото вещество в организма.
Затова ако открием при проблеми със здравето хронично обезводняване, с
тават възможни профилактиката и навременното излекуване.
Page updated
Google Sites
Report abuse