Как папството не е вече антихриста?

Една неотдавнашна статия ми беше изпратена по имейл от Тревър. (Къде е Тревър? А, ето го.) Той ми изпрати този имейл, за да подготвя по-бързо тази проповед. Този слайд е имейл. Тук има коментари… После ще ви покажа какво е написал Тревър. Статията беше отпечатана в списание „Адвентистът днес”, което излезе януари тази година. Лорън Сайбълд (Loren Seibold), постоянен работник в една конференция, е пастор на адвентна църква във Водентон, Охайо. Това е най-голямата адвентна църква в щата Охайо. Написал е статия, в която изброява всички причини, поради които не трябвало да учим, че папата е антихристът. Мнозина се обезпокоиха от тази статия, но отговорът на един човек ме заинтересува. След прочитането на тази статия той каза: „О, това е либерално списание и не представя вероучението на нашата църква!” Знаете ли какво си помислих? „Струва ми се, че някой спи, даже хърка.” Тази статия говори именно това, което част от деноминацията на адвентистите от седмия ден днес вярва. Именно това, което е написал този пастор в своята статия. Това е точно каквото деноминацията на места е представяла последните 60 години. Цели три поколения, приятели. Три поколения. Винаги се учудвах, когато получавах писма от целия свят от хора, които ми пишеха: „Аз съм адвентист от седмия ден и за мен беше изненадващо да прочета във Вашата книга, че папството е антихристът.” Винаги съм си мислел, че това е твърде странно. Знаете ли, приятели? Всеки, който е по-млад от 60 години, е много възможно въобще да не е чувал за това в църквата на адвентистите. Нито веднъж да не е чувал. Забелязваме ли тенденциите през последните 50-60 години? Или спим толкова здраво, че не разбираме къде се намираме?

Да видим какво е казал този пастор. Аз няма да чета всичко. Ще приведа само няколко аргумента. Той е написал това на 04.01.2010 г. и е казал следното: „Повече от столетие след публикуването на „Великата борба” ние адвентистите считахме лидерите на Римокатолическата църква, представена чрез първия звяр в Откр.13, за свой главен враг, враг, служещ на злото в апокалиптичния сценарий против Божия остатък.”

И аз съм съгласен с това. Съгласен съм. Но ето какво говори той по-нататък:

„Но ето и ред причини, поради които може би е дошло време да се усъмним в тази й роля.”

Т.е. трябва да преосмислим възгледа за папството като антихриста в края на земната история. И по-нататък следват 7 причини за това. Той пише:

„Повече от столетие е минало откакто нашият пророк е потвърдил тези пророчески възгледи.”

Т.е. Е.Вайт е утвърдила това преди 100 години и това е било нормално за него време. Но това е било преди 100 години! Ние сега живеем в съвършено друго време. С други думи, принципите на Библията и на Духа на пророчеството се менят в зависимост от времето. Така ли е в действителност? Знаете ли? Йоан е написал книгата „Откровение” преди 2000 години и тя е актуална до днес, не е ли така? И макар че Е. Вайт е написала „Великата борба” преди повече от 100 години, книгата е актуална досега. Вярно ли е? Продължението на цитата:

„Е.Вайт е очаквала Христовото Пришествие много преди нашето време и ние не знаем защо това не се е случило.”

Нима? Не се е случило, защото ние не сме приключили работата, която трябва да извършим! Ето защо! По-нататък цитата:

„Възможно ли е някои детайли на апокалиптичния сценарий, предложен през 1890-те години, да се изменят до 2010 г.? Това се е случвало в Израил. Не всички от оригиналните старозаветни пророчества за тях и тяхната роля се изпълняваха. Ние наричаме такова пророчество условно.”

Първият и вторият звяр от Откр.13 не са условно пророчество. Малкият рог от Дан.7 глава не е условно пророчество. Човекът на греха от Второ послание към солунците, 2 гл., не е условно пророчество. Великият Вавилон от Откр.17 глава не е условно пророчество.

(Статията продължава) „Принципите могат да бъдат по-диагностични от плейърите. Такава е моята позиция спрямо тези, които предпочитат да гласуват за неща, които трябва да се оставят на съвестта на всеки. Явява се принцип, който аз ценя и се гордея с името адвентист от седмия ден по защитата на религиозната свобода. Но ако се случи някой, който не е Римокатолическата църква, да започне да действа като звяра в 13 глава, ние ще сме по-готови да реагираме на това, ако наблюдаваме нарушение на принципа, отколкото да очакваме съблазън от някоя група. Е.Вайт е сочела към католицизма в съвършено друг свят. Историците показаха, че в 19 век американският антикатолицизъм е произлязал от всеобщия антиемигрантски наивитет. В епохата, в която е имало и може би още ще има обичащ свободата римокатолически президент, когато католическите емигранти станаха нашата млада работна сила, защо да не проповядваме евангелието, без да определяме римокатолиците като сатанински изпълнителен инструмент?”

И така, какво се е случило с тройната ангелска вест? Какво се е случило с нея? Тя е изчезнала. Тя е отстранена.

Продължение на цитата: „Фокусирайки се върху римския католицизъм, може да не забележим по-опасни антихристиянски противници. В последното столетие много повече християни са били убивани, преследвани или лишени от религиозна свобода от комунисти, фашисти и ислямски екстремисти отколкото от римокатолиците.”

Да, но кой стои зад всички тези комунисти, фашисти и исляма? Кой стои зад всички тях?

Това, което Лорън Сайбълд пише в тази статия, е това, което адвентните лидери говорят последните 50-60 години. Ние ще прелистим нататък и ще разгледаме това още сега. М.Л. Ендрюсън е написал книга със заглавие „Писма до църквите” в отговор на книгата „Доктринални въпроси”(Questions on Doktrine), която излезе в края на 1950-те години, струва ми се 1957 г. М.Л.Ендрюсън, пастор на адвентистите от седмия ден, беше преподавател, теолог и автор. Той е написал неголям труд „Писма до църквите”, в който предупреждава адвентистите от седмия ден за ужасната опасност, идваща от книгата „Доктринални въпроси”. В своята книга Ендрюсън пише: „До днес ние не знаем и не трябва да знаем кой е присъствал на конференцията с протестантите. Ние не знаем и не трябва да знаем кой е написал книгата „Доктринални въпроси”. Настойчивите запитвания не дават резултат. Не знаем и не трябва да знаем какви изменения и в кои книги са направени относно белега на звяра и естеството на Христос в плът. Ние не знаем кой е взел решение да се изключи разглеждането на Откр.13 глава от съботните уроци за ІІ тримесечие на 1958 г., която говори за белега на звяра. Д-р Ван Хаус казва, че за да избегнат обвиненията от протестантите, адвентистите са изработили споразумение относно „Гласа на пророчеството” и „Знамения на времето”.”

И така, приятели, в далечната 1958 г. Адвентната деноминация получи уроци за съботното училище по книгата „Откровение”. И те вървяха глава след глава, глава след глава. Но когато стигнаха до 13 гл., там нямаше нищо. Т.е. имали сме Откр.12, Откр.14, 15 и т.н. Кой беше изключил Откр.13? И защо я бяха изключили?