Глава 15 - БОЖИЯТА ДАРБА, КОЯТО НИ НАПЪТСТВА - Тема 01 - Пророческата дарба

Глава 15 - БОЖИЯТА ДАРБА, КОЯТО НИ НАПЪТСТВА - Тема 01 - Пророческата дарба

Когато предупреждава древния свят за идващия съд, Бог използва пророк. Ной е проповедник на правдата (2 Петрово 2:5) и получава благоволението на Господа (Битие 6:8). Бог винаги използва пророци, за да предупреждават Неговия народ, и по време на Изхода използва Мойсей да изведе народа от Египет до Ханаан. Моисей е нещо повече от пророк - той е също и водач на народа. Трябва да подготви хората за влизането им в Обетованата земя. Това велико събитие е символ на последното събиране на Божия народ и влизането им в небесния Ханаан. Няма съмнение, че ако е бил нужен пророк за подготовката за земния Ханаан, колко повече е необходим той за небесния. Библията предсказва, че остатъкът ще притежава духа на пророчеството и че възстановяването на тази дарба ще бъде едно от нещата, срещу които Сатана ще воюва.

„Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус“ (Откровение 12:17).

„Поклони се на Бога; защото Исусовото свидетелство е духът на пророчеството“ (Откровение 19:10).

СледователноБожият остатък трябва да притежава духа на пророчеството, за да отговаря на характеристиките на остатъка. Трябва да разберем изводите от това. Няма нищо по-опасно за Сатана от ясното откровение на Божията воля. Начинът на воюване срещу нея е да се всява съмнение или да се фалшифицира. Затова е жизненоважно да разбираме библейските критерии за проявите на дарбата на пророчеството и на първо място причините, поради които Бог дава тази дарба, за да не бъдем потопени в сатанинските заблуди.

Грехът ни отделя от Бога

Когато Адам и Ева съгрешават, техният първи импулс е да се скрият от Бога.

„И при вятъра на деня чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между дърветата на градината “ (Битие 3:8).

Причината да се крият е, че осъзнават голотата си. Когато Бог извиква Адам, той отговаря:

„ Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих “ (Битие 3:10).

Адам и Ева загубват своята дреха на праведност и застават голи пред Бога. Грехът причинява разделяне на човека от Бога.

,,Но вашите беззакония ви отделиха от вашия Бог и вашите грехове скриха лицето Му от вас, да не чува“ (Исая 59:2).

И единствено в Христос се примиряваме с Бога:

„ Защото, ако бяхме примирени, с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот “ (Римляни 5:10).

Вестта на примирение е поверена на църквата. На старозаветната църква символично, а на новозаветната - в действителност.

„А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса]Христа, и даде на нас да служим за примирение; сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението. И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога “ (2 Коринтяни 5:18-20).

В Христос сме примирени с Бога, но докато съществува грехът, прякото общуване с Бога лице в лице е невъзможно. Светлината на Неговата слава би ни унищожила.

Винаги когато Бог се разкрива пред човек, то е или в сън, или във видение, или Бог прикрива славата Си. Когато говори на Израел от планината Синай, Той ги предупреждава, че ще умрат, ако се приближат твърде много. Божието присъствие, макар и обгърнато в гъсти облаци, е толкова внушително, че народът иска Мойсей да им говори Божиите думи, за да не умрат от Неговия глас (Изход 20:19). Древните пророци, дори и във видение, чувстват, че може да умрат в Божието присъствие.

„Тогава казах: Горко ми, защото загинах! Понеже съм човек с нечисти устни и живея между народ с нечисти устни — понеже очите ми видяха Царя, Господа на войнствата “ (Исая 6:5).

А в новозаветни времена ситуацията изобщо не е по-различна. Когато Йоан вижда Исус във видение, той пада като мъртъв.

„Икогато Го видях, паднах при краката Му като мъртъв; а Той сложи дясната Си ръка върху мен и каза: Не се бой, Аз съм Първият и Последният (...) “ (Откровение 1:17).

Един ден ще бъде възможно отново да застанем пред Бога и да разговаряме с Него лице в лице:

„Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам, отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат “ (1 Коринтяни 13:12).

Сега общуването е затруднено, но то ще бъде възстановено.

„ Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати “ (1 Коринтяни 13:9, 10).

Как Бог се свързва с нас

„ Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има. вечен живот “ (Йоан 3:16).

Най-великите думи, изговорени някога, са думите на Христос, докато живее сред хората. Бог не оставя децата Си без думи на живот преди въплъщението на Божия Син, нито ги оставя сираци след възкресението. Във всички епохи Той предава волята Си на Своите служители - пророците.

„Наистина Господ БОГ няма да направи нищо, без да открие тайната Си на слугите Си, пророците“ (Амос 3:7).

Тези пророци не говорят свои собствени думи, но разкриват Божията воля на човека.

„Защото никога не е идвало пророчество по волята на човека, а (светите) Божии хора са говорили, движени от Светая Дух“ (2 Петрово 1:21).

Бог още от грехопадението използва избрани от Него пророци.

„(...) за което е говорил Бог от древността чрез устата на Своите свети пророци“ (Деяния 3:21).

Енох е първият пророк, споменат в Светите Писания.

„ За тях пророкува и Енох, седмият от Адам, като каза: Ето, Господ иде със светите Си хиляди “ (Юда 14).

След него има много пророци, както мъже, така и жени. Някои от тях получават указания от Бога да напишат думите Му върху свитък, а някои от тези писания стават част от Библията. Писанията на други пророци и проро- чици, споменати в нея, не са останали в канона. Примери от старозаветните времена са Натан, Гад и пророчица Олда (2 Царе 7:2; 1 Царе 22:5; 4 Царе 22:14). В новозаветни времена са споменати Симеон (Деяния 13:1), Анна (Лука 2:36), Агав (Деяния 11:28; 21:10), Варнава (Деяния 13:1) и четирите дъщери на Филип (Деяния 21:9). Бог използва и мъже, и жени, за да предава волята Си на Своя народ, и макар че не всички писания или думи на пророците са включени в канона на Библията, това не прави техните вести по- маловажни, нито има някаква причина да твърдим, че мъжете пророци са по някакъв начин различни от жените пророци по отношение на пророческата дарба. Споменатите в Библията пророчици включват Мариам (Изход 15:20), Олда (4 Царе 22:14), Девора (Съдии 4:4), Анна (Лука 2:36) и четирите дъщери на Филип (Деяния 21:9).

Пророческата дарба

Ако Бог предава намеренията Си чрез Своите слуги - пророците (Амос 3:7; Осия 12:10), а Сатана фалшифицира вестите на Бога чрез фалшиви пророци (1 Йоаново 4:1), тогава е жизненоважно да изпитваме пророците, за да видим дали вестта е наистина от Бога. От друга страна, Библията ни съветва:

„Пророчества не презирайте“ (1 Солунци 5:20).

И още:

„Вярвайте в Господа, своя Бог, и ще се утвърдите. Вярвайте на пророците Му, и ще успеете“ (2 Летописи 20:20).

Докато, от друга страна, има предупреждение за фалшивите пророци.

„Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните“ (Матей 24:24).

Един пророк трябва да издържи теста:

„Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха по света “ (1 Иоаново 4:1).

Лъжепророците също твърдят, че имат сънища и виждат видения, затова Библията трябва да ни даде критерии, чрез които да установим достоверността на пророческите думи.

Дарбата на пророчеството е една от дарбите, които се дават на Божия народ, за да поддържат целостта на църквата през всички епохи. На древните пророци се поверяват предупредителни и укорителни вести, както и видения, и сънища за бъдещи и минали събития, за да държат Божия народ в правия път. Пророците са, така да се каже, очите на църквата.

Духовното тяло, църквата, е сравнено с човешкото тяло.

„Защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос“ (1 Коринтяни 12:12).

Точно както човешкото тяло е високо организирана структура, където всички елементи работят в единство, така и Божият народ представлява едно цяло с различни елементи. Сред дарбите, дадени от Христос на църквата, дарбата на пророчеството е поставена на видно място. Не всеки получава едни и същи дарби:

„ Но аз желая всички хора да са като мен. Обаче всеки има своя собствена дарба от Бога - един така, а друг иначе“ (1 Коринтяни 7:7).

Дарбите се дават, за да стане човек силен за служене (Римляни 1:11), и те са неотменими (Римляни 11:29), но зависят от послушанието (3 Царе 13). Дарбите може да бъдат обобщени по следния начин:

ГЛАВНИТЕ КАТЕГОРИИ ДАРБИ ВКЛЮЧВАТ:

Ефесяни4:11; 1 Коринтяни 12:28-31;

Римляни 12:4-8; 1 Коринтяни 12:4-11

Апостол - пратеник, вестител или посланик - освен за дванадесетте апостоли, терминът се използва в много случаи също и за Павел (1 Коринтяни 9:1-2; Римляни 1:1), Варнава (Деяния 14:14) и дори за самия Исус (Евреи 3:1).

Пророк - човек, който е призван от Бога - пророкът може да говори за минали, настоящи или бъдещи събития. Да се пророкува означава също и да се изговарят боговдъхновени думи.

Благовестител - носител на добри вести - думата се прилага за Филип (Деяния 21:8) и за Тимотей (2 Тимотей 4:5).

Пастор -ръководя, грижа се, водя.

Учител - способността за поучаване е дарба от Бога за водене на другите при Христос (напр. Деяния 18:24-28).

Чудеса - Бог върши чудеса чрез някои от служителите Си, за да укрепва вярата.

Изцеление - Бог се грижи за духовните и физическите нужди на Своя народ. Дарбата на изцелението винаги е представлявала съществена част от служенето, но също е и предмет на спорове, защото някои заместват вярата с дързост по отношение на този въпрос.

Помагане - Евангелието е меч с две остриета. Като помагаме на другите, това ще окаже облагородяващо влияние върху всички.

Ръководене - дарбата на ръководенето има за цел църквата да функционира по възможно най-добрия начин.

Езици и тълкуване - дарбата беше обсъдена в главата ,Дужд огън“.

Милост - грижа за нуждите на другите и състрадание към съкрушените - напр. Яков 1:27; Исая 61:1.

Мъдрост

Знание

Вяра - без вяра е невъзможно да се угоди на Бога (Евреи 11:6).

Разпознаване на духовете

Гостоприемство (1 Тимотей 3:2).

Най-голямата от всички дарби е любовта - която Бог ще посее във всички, които приемат Неговия призив. Дарбите служат на една обща цел:

,,Да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло “ (Ефесяни 4:12).

Ролята на пророка

Пророческата дарба винаги е била на почит в Божията църква през всички епохи и главната й роля е да предпазва Божия народ да не се отклонява от пътя на истината. Истината е вечна и новозаветната църква е изградена върху тази истина, която включва разкритото чрез старозаветните пророци. В Тъмните векове тя е хвърлена на земята и потъпкана, Божият закон е променен от папската власт. Тъй като пророк Амос заявява, че виденията спират, когато няма Закон (Амос 4:1, 4, 12; 8:11, 12), тази пророческа дарба не би могла повече да действа през този период.

„ Защото сте съградени върху основата на апостолите и пророците, като сам Христос Исус е крайъгълен камък, в Когото, сглобено, цялото здание расте за свят храм в Господа “ (Ефесяни 2:20, 21).

В новозаветни времена дарбата на пророчеството е също толкова важна, колкото и в старозаветно време, и все още предава думи на насърчение, предупреждение и укор от Бога.

Именно чрез пророците едва прохождащата християнска църква започва мисионерските си начинания (Деяния 13:1; 16:6-10) и пак те се грижат за безопасността на вярващите, като ги предупреждават за надвиснали опасности като глад (Деяния 11:27-30) и лични заплахи за служителите на евангелието. Освен това, пророците потвърждават доктрините и обичаите (Деяния 15:1-15) и насърчават, и укрепват църквата.

„А Юда и Сила, които и сами бяха пророци, увегцаха братята с много думи и ги утвърдиха“ (Деяния 15:32).

Дарбата на пророчеството ще остане до края на времето и до деня на Господа, когато Той ще се върне в слава:

„ (...) така че не ви липсва нито една дарба, като чакате явяването на нашия Господ Исус Христос “ (1 Коринтяни 1:7, 8).

Имайки предвид предупреждението на Христос за лъжепророците и съвета да „изпитваме духовете“ (1 Иоаново 4:1), е жизненоважно да разграничаваме истинските от фалшивите.

„Пророчества не презирайте, но изпитвайте всичко; дръжте доброто“ (1 Солунци 5:20