Глава 18 - Тема 04 - Събития по време на Милениума. Връзване на Сатана

„И видях, че слизаше от небето ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, древната змия, която е дяволът и Сатана, и го върза за хиляда години, и го хвърли в бездната, и я заключи, и я запечата над него, за да не мами вече нациите, докато се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време “ (Откровение 20:1-3).

Унищожаването на нечестивите и вземането на светиите от земята я оставят съвсем пуста. В Откровение, 20 глава Йоан описва един ангел, който връзва Сатана с голяма верига и го хвърля в бездната (abyss). Думата abyss се използва в Библията за описване на гроба, смъртта и унищожението, както и затвора за демоните (Римляни 10:7; Лука 8:31). Този термин се използва също и в гръцкия превод на Стария завет за описване състоянието на ненаселения свят, където „бездната” е abyssos.

„А земята беше пуста и неустроена и тъмнина беше върху> бездната, и Дух Божи се носеше над водите “ (Битие 1:2).

Описанието на земята след Пришествието на Христос, дадено от пророк Еремия, е точно описание на пуста и неустроена земя.

„Погледнах земята и ето, беше пуста и неустроена; към. небето, и светлината му я нямаше. Погледнах планините и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха. Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали. Погледнах и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките й градове - разрушени от присъствието на Господа и от яростта на гнева Му“ (Еремия 4:23-26).

Цялата земя още веднъж ще бъде превърната в огромна бездна или затвор за Сатана и неговите демони. „Голямата верига“, с която той е завързан, е следователно „веригата“ на обстоятелствата, които му пречат да мами народите, тъй като те са унищожени и вече няма никакви хора по земята. Библейските доклади изобилстват е „вериги“ на обстоятелствата (Псалм 2:3;107:10,14; 116:16; Еклисиаст 7:26; Исая 28:22; 52:2; 58:6; Еремия 40:4: Плач на Еремия 3:7; Езекиил 7:23).

„Ив онзи ден Господ ще накаже войнството на висините във висините и земните царе на земята. И ще бъдат събрани, както се събират затворници в тъмницата. И ще бъдат затворени в затвора и след дълго време ще бъдат наказани. Тогава луната ще се изчерви и слънцето ще се засрами, защото Господ на войнствата ще царува на хълма Сион и в Ерусалим, и пред старейшините Си със слава“ (Исая 24:21-23).

В тези стихове Божиите съдби се изливат не само върху земните царе. но и демоничните сили също са наказани („ще накаже във височината войнството на високопоставените“ - превод 1940 г.). Съюзът на злото е затворен в „тъмницата“ и след много дни (хиляда години) ще бъде пуснат (Откровение 20:3). По време на Милениума Сатана и войнствата му са следователно пленници на една опустошена земя, докато изкупените са отведени в небето, където се провежда тържеството за всичките светии на Всевишния.

На светиите се дава да съдят

„Видях престоли; и седнаха на тях, и им се даде да съдят. Видях и душите на онези, които бяха обезглавени заради Исусовото свидетелство и заради Божието слово и които не се бяха поклонили на звяра, нито на неговия образ, и не бяха приели белега на челото си и на ръката си. И те оживяха и царуваха с Христос хиляда години. Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение. Над такива втората смърт няма да има власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години “ (Откровение 20:4-6).

Мястото на действие на тези пророчески стихове е небето, където Йоан по-рано е видял Божия престол и двадесет и четирите старейшини (Откровение 4:4). На изкупените се дава обещанието, че ще царуват на земята (Откровение 5:10), но преди това царуване те трябва първо да съдят народите. Не е разкрито точно кои са тези двадесет и четири старейшини. В земното светилище има двадесет и четири старейшини, които участват в службите, следователно небесното също трябва да има двадесет и четирима старейшини, участващи в небесната служба. Това число отговаря на общия брой на патриарсите и апостолите. На вратите на Новия Ерусалим са написани имената на дванадесетте израелеви племена, а камъните на основата носят имената на дванадесетте апостоли, обединявайки по този начин Божия Израел при Стария и при Новия завет. Стихът още ни казва, че в тази небесна сцена Божиите светии сега трябва да станат съдии.

„ (...) и им се даде да съдят “ (Откровение 20:4).

При завръщането на Христос вече е било взето решението кои са изкупените и кои - нечестивите. Следователно съдът, който е даден на светиите, трябва да е само потвърдителен. Необходимо е Божията правда и справедливост да бъдат завинаги реабилитирани пред Вселената. През хилядата години всеки случай ще бъде разгледан подробно - няма да остане никаква сянка от съмнение. В небето трябва да съществува хармония и съгласие и всички ще обявят единодушно:

„Велики и чудесни са Твоите дела, Господи, Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на народите“ (Откровение 15:3).

Божиите присъди ще бъдат обявени за праведни (Римляни 2:5; 2 Солунци 1:5; Битие 18:25; Псалм 19:9).

В този съд през хилядата години ще бъдат подробно разгледани Божиите взаимоотношения с отхвърлилите Неговата истина и със злите ангели (Евреи 10:26-27; 2 Петрово 2:4,9; Юда 6). Светиите ще съдят света.

„Или не знаете, че светиите ще съдят света? И ако вие ъце съдите света, не сте ли достойни да съдите за най-малките неъца? Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? Колко повече тогава житейски работи!“ (1 Коринтяни 6:2, 3).

Събитията след Милениума

След хилядата години и потвърждаването на присъдите в небето ше с е развият последните събития във великата борба между доброто и злото 2 тази окончателна драма Божието име ще бъде напълно реабилитирано. Вст- ко коляно ще се преклони и злото ще бъде завинаги изкоренено. Тези събития са описани в Откровение, 20-22 глави. Тъй като книгата „Откровение" е написана като хиазъм, върхът на който(събитията преди завръщането на Христос) е в средата на книгата, събитията от тези глави изглежда са описани в обратна последователност (т.е. нечестивите обкръжават Новия Ерусалим в Откровение 20:9, но градът слиза от небето едва в Откровение 21:2). Ако се вземе предвид тази структура, тогава последователността на събитията може да бъде лесно определена.

Завръщането на Христос след хилядата години

След хилядата години Христос се връща на земята, за да изпълни окончателната присъда върху отхвърлилите Неговата истина и да си възвърне това, което Му принадлежи по право. Именно тогава царството ще бъде възвърнато на светиите.

Пророк Захария описва идването на Господа с всички Негови светии и как краката Му докосват земята, за да направят голямо поле (нещо, което не се случва при Второто пришествие; виж Захария 14:4-5). Древните пророчества за буквалния Израел биха могли да се изпълнят за древния Израел, ако те са били покорни на Бога. Когато буквалният Израел отхвърля Месия, старозаветните обещания са прехвърлени върху духовния. Следователно в същността си пророчеството на Захария е все още валидно и окончателното му изпълнение е завръщането на Христос след Милениума. След това Новият Ерусалим слиза от небето:

„И видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си “ (Откровение 21:2).

От безопасния град изкупените ще наблюдават последните събития, които ще сложат край на великата борба между Христос и Сатана. Дяволът ще е имал хиляда години да размисля върху последиците от действията си и върху очакващата го присъда.

Възкресението за осъждане и последната битка: Гог и Магог

„И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от неговата тъмница и ще излезе да мами нациите по четирите краища на земята, Гог и Магог, за да ги събере за война; чието число е като морския пясък “ (Откровение 20:7,8).Сатана е обвързан с веригата на обстоятелствата, когато нечестивите са убити при Пришествието на Христос. Загиналите нечестиви няма да бъдат съживени, докато не свършат хилядата години.

Възкресение на нечестивите

1000 години между двете възкресения

Библейски Милениум

„Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години“ (Откровение 20:5).

Възкресението на нечестивите от всички епохи разкъсва веригите на обстоятелствата, оковавали Сатана, и той подбужда възкресените милиони да завземат Светия град в последно усилие да си възвърне властта.

„ (...) и ще излезе да мами нациите по четирите краища на земята, Гог и Магог, за да ги събере за война; чието число е като морския пясък“ (Откровение 20:8).

В Езекиил 38:2 и 39:6 Гог, царят на Магог, е описан като враг на Божия народ. Той е изобразен като водач на множество, което ще нападне възстановения Израел (Езекиил 38:2, 14, 16-19), но ще бъде унищожен. Това ще се случи „след много дни“ (Езекиил 38:8):

„Ив оня ден, кога дойде Гог против Израелевата земя, казва Господ Бог, Моят гняв ще пламне в Моята ярост. И в Моята ревност, в огъня на Моето негодуване Аз казах: наистина, в оня ден ще стане голяма потреса в Израелевата земя“ (Езекиил 38:18, 19; Православна Библия 1991).

Бог унищожава Гог и на Израел изобщо не се налага да воюва. Никаква историческа фигура досега не е разпозната като Гог и той изпъква като символ на водача на бунта, самия Сатана.

Бог допуска този последен бунтовен акт от страна на Сатана и неговите множества, заедно с възкръсналите нечестиви, за да разпръсне всякаква сянка на съмнение в Тяхната омраза към Бога и Неговия народ. Добрите и злите застават едни срещу други - светиите вътре в града, нечестивите отвън.

„И видях един голям бял престол и Седящия на него, от Чието лице побягнаха земята и небето и не се намери място за тях. Видях и мъртвите,

големи и малки, да стоят пред престола; и се разгънаха книги; и се разгънш и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени спорещ написаното в книгите - според делата си. И морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени - всеки според делата си. И смъртта и адът бях. хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И ако някой не се номер: записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро “ (Откровение 20:11-15).

При величествената гледка на Христос на престола Му, пред Него ще се преклони всяко коляно. Всички планове за бунт и победа ще рухнат.

„ Защото е писано: „Жив съм Аз, казва Господ, пред Мен ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога. “ И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога “ (Римляни 14:11, 12).

„ ... така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бог-Отец “ (Филипяни 2:10, 11).

„ Към Мен се обърнете и спасени бъдете, всички земни краища, защото Аз съм Бог и няма друг. В Себе Си се заклех, от устата Ми излезе правда, дума, която няма да се върне, че пред Мен ще се преклони всяко коляно и ще се закълне всеки език! Само в Господа - ще казват за Мен — има правда и сила, при Него ще дойдат хората, а всички, които се гневяха против Него, ще се посрамят “ (Исая 45:22-24).

Това е окончателното короноване на Божия Син. След това се извършва последният съд:

„Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и се разгънаха книги; и се разгъна и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според написаното в книгите — според делата си “ (Откровение 20:12).

„И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро “ (Откровение 20:15).

Излиза наяве всяко открито неподчинение, всяко отхвърляне на Божията благодат. Последиците от тези решения са вечни (Евреи 6:2). Последната присъда е смъртната присъда.

„Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове, а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците “ (Евреи 26-27).

Те са избрали да повярват на Сатана, а не на Бога (Йоан 8:45), и характерите им са оформени по образа на техния господар. Никога не биха били щастливи сред Божия народ, където няма никакво място за егоизъм. Атмосферата, която просмуква небето, е атмосфера на себеотрицание и това е причината за радостта там. Всички са удовлетворени, че Божиите съдби са истинни и справедливи.

„Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме власт и богатство, и мъдрост, и сила, и почит, и слава, и благословение. И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, което е в тях, чух да казва: На Седящия на престола и на Агнето да бъде благословение и почит, и слава, и господство за вечни векове “ (Откровение 5:12, 13).

Доказва се, че твърденията на Сатана срещу Бога и Неговото управление са безпочвени. Христос застава реабилитиран и готов да извърши Своето „необикновено дело“:

„Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие“ (Исая 28:21; Православна Библия 1991).

Унищожаване на нечестивите

Сатана и нечестивите ще бъдат унищожени с огън.

„ (...) огън падна (от Бога) от небето и ги погълна. И дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в езерото от огън и сяра “ (Откровение 20:9, 10).

„Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мен, вие, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели “ (Матей 25:41).

„И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро “ (Откровение 20:14, 15).

„Вечния огън“ разгледахме в главата „Мистичното царство на смъртта“. Той е вечен по отношение на последиците от тази смърт. Окончателният критерий за спасение или осъждане е дали името на човека е записано в

391книгата на живота. Нечестивите са изгорени напълно и огънят ги превръща в пепел, докато изчезнат напълно.

„Защото, ето, идва Денят, който ще гори като пещ; и всички горделиви, и всички, които постъпват безбожно, ще бъдат плява и идващият ден ще ги изгори, казва Господ на войнствата, така. че няма да им остави нито корен, нито клонче“ (Малахия 4:1).

Коренът е Сатана, а клонките са неговите последователи.

„ Ще стъпчете безбожните, защото те ще бъдат пепел под стъпалата на краката ви в деня, който определям, казва Господ на войнствата “ (Малахия 4:3).

Те не горят вечно, но се превръщат в пепел. В Езекиил, 28 глава пророкът се оплаква от тирския цар. Този пасаж не може да се отнася до буквалния тирски цар, защото той не би могъл да бъде в Едем (стих 13), нито пък е помазан херувим (стих 14). Това е препратка към Сатана и неговата съдба е ясно очертана.

„Ти оскверни светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неп- раведната си търговия; затова извадих отсред теб огън, който те пояде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат. Всички, които те познаваха между народите, се смаяха заради теб; ти стана ужас и няма да те има до века“ (Езекиил 28:18, 19).

С това окончателно унищожаване на Сатана се слага край на великата борба. Сатана и Неговото множество (Тог и Магог) са убити с огън. Паралелите между пророчествата на Езекиил и Откровението на Йоан са изумителни и могат най-добре да бъдат обобщени с думите на Ханс Ларондел:

1) Възкресението на мъртвия Израел от вавилонското гробище, за да бъдат един нов, свят заветен народ на Яхве (Езекиил 36:24-28, 37:1-14).

Възкресението на обезглавените свидетели на Христос, които отказват да се поклонят на вавилонския „звяр или на неговия образ“ (Откровение 20:4).

2) Израел като нова теокрация живее в мир в Обетованата земя под управлението на новия Давид, Месия (Езекиил 37:15-28).

Възкръсналите светии царуват с Христос в продължение на хиляда години (Откровение 20:4-6).

3) След „много дни“ последната атака срещу Израел от север, от армиите на Гог, цар на Магог, завършва със съкрушително поражение чрез огън от небето (Езекиил 38:8 -39:22).

След хилядагодишното царуване на светиите армиите на „Гог и Магог“ атакуват лагера на Божия народ, Светия град, от всички посоки, но са унищожени с огън от небето (Откровение 20:7-9).

4) Видението за теокрацията на Яхве в Новия Ерусалим (Езекиил, 4-48 глави).

Видението за Новия Ерусалим, който слиза от небето на земята като невеста на Агнето (Откровение 21:1-22:5).'

Обновената земя

Огънят, които унищожава нечестивите, освен това очиства и земята.

„Но Господният Ден ще дойде като крадец, когато небесата ще отминат с бучене и елементите, нажежени, ще се разпаднат; и земята, и делата по нея ъце изгорят. И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в своя свят живот и благочестие, като очаквате и ускорявате идването на Божия Ден, за който небето възпламенено ще се разпадне и нажежените елементи ще се стопят? Но ние според обещанието Му очакваме нови небеса и нова земя, в които обитава правда “ (2 Петрово 3:10-13).

Бог възстановява земята в първоначалната й красота - планетата ни е напълно обновена.

„ И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха и морето го няма вече “ (Откровение 21:1).

Морето разделя народите и в него се съдържат водите на потопа, които унищожават предпотопния свят. Новата земя няма повече да има характеристики, които да напомнят за проклятието.

„ И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с хората и Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и Сам Бог ще бъде с тях - техен Бог. Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина. Седящият на престола каза: Ето, правя всичко ново. И ми каза: Запиши, защото тези думи са верни и истинни“ (Откровение 21:3-5).

Божият дом ще бъде сред изкупените и нещастията в света се прекратяват, и повече никой няма да си ги спомня.

„Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се споменават и няма да дойдат наум; а се веселете и се радвайте вечно в онова, което създавам! Защото, ето, създавам Ерусалим за радост и народа му - за веселие. И ще се радвам на Ерусалим и ще се веселя за народа Си, и вече няма да се чуе в него глас на плач и глас на вопъл “ (Исая 65:17-19).

Божието царство е възстановено и земята е вечният дом на светиите.

„Небесата са Господни небеса, а земята Той е дал на човешките синове“ (Псалм 115:16).

Това е надеждата на Божиите чеда.

БЕЛЕЖКИ:

1. Reference Ministry (January 1983): 7-9. 39