Глава 6 - РЕАКЦИИ НА КРЪВОНОСНАТА СИСТЕМА

Глава 6 РЕАКЦИИ НА КРЪВОНОСНАТА СИСТЕМА

Лекарите вярват, че Ви правят услуга, като наричат това, което усещате, болест.

Имануел Кант

Високо кръвно налягане

Високото кръвно налягане (хипертонията) компенси­ра голямата липса на вода в организма.

Кръвоносните съдове са създадени така, че да се на­гаждат към непостоянното количество кръв и към изиск­ванията на тъканите — различните кръвоносни съдове се разширяват и свиват според необходимостта от това. Ко­гато намалее общото количество течност в организма, основните кръвоносни съдове трябва да намалят своя ди­аметър (своята кухина); иначе наличното количество течност няма да бъде достатъчно, за да запълни предназ­начените за това кухини. Ако кръвоносните съдове не можеха да се нагаждат към количеството вода, в кръвта биха се образували газове и съответно газови мехурчета, които да запълнят празните пространства. Регулирането на обръщението на течностите чрез регулиране на диаме­търа на съдовете е един прогресивен принцип на хидрав­ликата, на базата на който циркулира и кръвта в организ­ма.

Това пренасочване на циркулацията на кръвта е съв­сем нормално. Когато се храним, по-голямата част от кръвта се насочва към храносмилателния тракт. Това ста­ва чрез стесняване на капилярите на други места в тяло­то. При хранене повече капиляри са отворени в хранос­милателния тракт, а по-малко — в мускулите на крайниците. Само в области, където поради активност има необ­ходимост от по-голяма циркулация, кръвоснабдяването остава незасегнато. Или казано с други думи: Капаците­тът на приемане на капилярите винаги решава в каква по­сока и колко силен да бъде потокът на кръвта.

Природата се е погрижила процесите да протичат така, че спешните задачи да се изпълняват без тялото да бъде натоварвано с прекалено голямо количество течности. Когато храносмилането завърши и храносмилателният тракт се нуждае от по-малко кръв, се засилва циркулаци­ята на кръвта в други региони. Това е непряката причина да бъдем по-малко предприемчиви непосредствено след хранене и едва по-късно сме отново готови за активни действия. Накратко казано, съществува механизъм, който регулира циркулирането на кръвта според приоритетите в съответните части на тялото — някои капиляри са „отво­рени", а други — „затворени". Редът, по който те се отва­рят съответства на важността на отделните функции. Мо­зъкът, белите дробове, черният дроб, бъбреците и жлези­те имат предимство при разпределянето на кръвта пред мускулите, костите и кожата — освен когато в системата е програмиран друг приоритет. Такъв е например случаят, когато съществува постоянна нужда от циркулация на кръвта в определен регион, например при мускулните движения по време на продължителна тренировка.

Липсата на вода — предпоставка за хипертония

Ако не пием достатъчно вода и не задоволяваме на­пълно нуждата на организма от нея, клетките се обезводняват и отделят част от водата си в кръвообращението. Тогава капилярите в определени райони трябва да се зат­ворят, за да изравнят неизползваните капацитети. При липса на вода и обезводняване на тялото 66% от необхо­димата вода се взима от клетките, 26% от водата идва из­вън клетките и 8% идва от кръвта (виж рис. 12). Кръво­носните съдове нямат друга възможност, освен да нама­лят диаметъра си, за да се нагодят към намалените коли­чества кръв. Процесът започва в по-малко активните ре­гиони на тялото, където някои от капилярите се затварят. Откъде другаде би могла да дойде компенсация за тази загуба, така че капилярите да останат отворени? Липсва­щото количество вода трябва или да дойде отвън или от някоя друга част от тялото!

Активността на стените на капилярите решава в край­на сметка колко кръв да циркулира в системата. Колкото повече мускули се движат, толкова повече капиляри се отварят и толкова повече кръв се появява като резерв за циркулацията. Това е причината, поради която трениров­ката на тялото се явява важен фактор за физиологическо-то балансиране при хипертонията. Капилярните съдове трябва да се отворят и напълнят, а циркулацията на кръв­та не трябва да среща никаква съпротива. Ако съдовете са затворени и има съпротива, само една значителна си­ла зад циркулиращата кръв може да осигури протичане­то на течността през системата.

Друга причина за избирателното затваряне на капиля­рите е недостигът на вода в организма. По принцип вода­та, която пием, трябва да достигне накрая до клетките — водата регулира обема на клетката отвътре. Солта регу­лира количеството вода, което остава извън клетките. Тази вода наподобява океан около тях. В организма се извършва един много сложен процес на балансиране, който гарантира състава на кръвта и то за сметка на про­менливото количество вода в някои телесни клетки. При недостиг на вода някои клетки остават без обичайната порция вода, а други получават определено количество от разпределената вода, за да могат да продължат да функционират (както вече обяснихме, към това се отнася филтрирането на водата през клетъчната мембрана). То­ва е нужно, за да може най-значимите градивни вещества да достигнат нормално смесени до жизнено важните ор­гани.

Точно това е точката, в която досегашния „модел на разтворените вещества" не е достатъчен като обяснение и води до заблуда. При този модел за функциите на орга­низма може да се съди по съдържанието на твърдите вещества в кръвта. Така не се взима предвид относител­ното обезводняване в някои региони на организма. Може всички кръвни тестове да дадат нормални резултати и въпреки това малките капиляри в сърцето и мозъка да са затворени. По този начин при дълготрайно нарастващо обезводняване в някои клетки на тези два органа посте­пенно настъпват увреждания. Когато прочетете раздела за образуване на холестерола, казаното дотук ще ви ста­не още по-ясно.

Когато загубим чувството си за жажда (или не отгат­нем останалите сигнали за обезводняване) и започнем да пием по-малко вода, отколкото се нуждаем ежедневно, затварянето на някои капиляри е единствената естествена алтернатива, за да останат пълни останалите кръвоносни съдове. Въпросът е само колко дълго може да се продължава така? Отговорът е: достатъчно дълго, за да се разболеем. Ако не сме готови за смяната на модела, ако не подхождаме професионално и не разкрием проблеми­те, които са свързани с нарушенията във водния баланс на организма, ако не обръщаме внимание на различните сиг­нали за жажда, хроничното обезводняване ще изисква все по-големи жертви от нашето тяло и от нашето общество!

Високото кръвно налягане трябва да се лекува преди всичко чрез увеличаване на ежедневно приеманото коли­чество вода. Съвременните методи за лечение на хипер­тонията са толкова погрешни, че могат да се обозначат като научен абсурд. Организмът се опитва да задържи наличното количество вода, а ние казваме на този естес­твен план: „Не, ти не разбираш — трябва да приемаш диуретични (пикочогонни — б. пр.) средства и да се осво­бодиш от водата." Ако не пием достатъчно количество вода, остава една единствена възможност да осигурим нужното количество вода на организма, а именно — да задържим солите в себе си. Пряко участие в това взима Ренин-Ангиотензин-системата. Само когато бъде задър­жана солта, водата остава в извънклетъчните резервоари. Оттам чрез „душовия" механизъм тя бива впръскана в някои от клетките с голям приоритет. Така задържането на солта в организма е последният изход, за да се задър­жи малко вода за „душовата" процедура.

Натрупването на сол в организма е много целесъоб­разно. Да се счита то за причина за хипертонията е пог­решно и е свързано с недостатъчното познаване на воднорегулиращите механизми в човешкото тяло. Когато се дават диуретични средства за изхвърляне на солта, тяло­то само по-силно се обезводнява. Стига се до „съхнене на устата" и затова се поема вода за балансиране. Изпол­зването на средства за отводняване довеждат тялото до степен, когато то трябва да се приспособи към липсата на вода. Тези средства не лекуват хипертонията; те само усилват желанието на организма за сол и вода, обаче ни­кога не са достатъчни, за да отстранят проблема. Затова след известно време обезводняващите медикаменти губят ефикасността си и пациентът е принуден да приема допълнителни лекарства.

Друг проблем при диагностицирането на хипертония­та е методът за измерване на кръвното налягане. Страхът на пациентите от високото кръвно налягане автоматично влияе върху измерваните стойности. Последните вероят­но не показват истинското или нормалното кръвно наля­гане. Неопитният или пък притиснатият от времето лекар, който мисли повече за рецидиви, отколкото за точно­то измерване в момента, може да счете, че пациентът страда от хипертония; а в случая просто се касае за страх от посещението при лекаря, който страх увеличава из­мерваните стойности.

Освен това начинът за измерване предизвиква още един важен, но не толкова известен проблем, понеже маншетата на апарата трябва да се надува, докато се дос­тигне систоличното налягане, и после въздухът от нея да се изпуска, докато започне да се чува пулсът. Към всяка голяма (а може би и към всяка по-малка) артерия има принадлежащ нерв, който контролира кръвното налягане в този кръвоносен съд. Когато налягането в силно напомпената маншета спадне, се задейства процес, който тряб­ва да възстанови налягането в артерията след притискането й. Докато изпуснем въздухът от маншета­та, за да можем да отчетем измерваните стойности, вече описаният процес е предизвикал изкуствено високо кръвно налягане, което се отчита при измерването. За не­щастие меренето на кръвното налягане става така произ­волно (и зависимо от диастоличната стойност), че малка заблуда може да доведе до обявяването на този човек за хипертоник. И тогава кръгът наистина се затваря!

Водата е най-доброто естествено средство за обезводняване на организма. Когато хора с високо кръвно налягане, при които отделянето на урина е нор­мално, пият ежедневно повече вода, те не се нуждаят от никакви диуретични лекарства. Ако отдавна съществува­ща хипертония поради обезводняването вече е довела до проблеми със сърцето, количеството вода трябва да се увеличава постепенно. По този начин ще бъдем сигурни, че събирането на течности в организма няма да се увели­чи драстично и да предизвика проблеми.

Механизмът на задържане на солта при такива хора е хиперреакция на организма. Когато увеличаваме приемането на вода постепенно и отделяме пове­че урина, течността от отоците, която е пълна с токсични вещества, се промива и сърцето се отмо­рява.

Следващите писма са отпечатани с разрешението на авторите им, които са готови да предадат опита си на чи­тателите.

Писмо от: Маржори Рамзай, 22.11.1993 г. Многоуважаеми д-р Батманжелидж, Току-що поръчах новото издание на книгата Ви за водата, защото дадох моя екземпляр на сина си. Нав­сякъде разказвам за книгата Ви и за моя опит. Може би това ще заинтересува и Вас.

-По-големият ми син Чарлз (58 г.) живее при мен. Той е глух и болен от аутизъм. Три до четири пъти в седми­цата го водя до едно заведение за инвалиди. Там измер­ват кръвното му налягане и лекарят ми съобщи, че си­нът ми трябва да започне да взима лекарства — кръв­ното му налягане се колебае между 140-160 на 100-104 мм Hg. Тъй като току-що бях получила книгата Ви, по­молих лекаря да ми разреши да отложа лечението с две седмици, за да опитам метода Ви. Той се съгласи с ко­лебание, но ме предупреди, че това е много опасно.

Аз задържах Чарлз в къщи и проведох лечението с вода; освен това му давах и по ма,ако магнезий и калий. След две седмици сестрата измери кръвното му на­лягане и то беше 106/80. Тогава тя каза: „Докторът се­га ще дойде " — очевидно лекарят не й вярваше и иска­ше сам да се увери. Той не ме запита какво съм направи­ла и аз не му разказах за водата, но му казах, че ако кръвното налягане се задържи така, ще го уведомя. Аз самата проведох лечение с вода, без да имам специален проблем със здравето си. След десет дни отк­рих, че вече не ми се вие свят, когато движа бързо гла­вата си. По-рано не можех и да спя на ниско, а се нуж­даех от няколко възглавници.

Сега съм много по-добре и за целия месец само веднаж ми се замая главата, а съм на 82 години.

Благодаря Ви за труда, който сте положили, той е много полезен. Желая Ви още сили.

Маржори Рамзай

Ако знаете защо този лекар не се е заинтересувал как майката на Чарлз е смъкнала кръвното му налягане, зна­чи Ви е ясно, защо здравната ни система е в криза!

Писмо от: Майкъл Пек, Остин, Тексас, 25.3.1992 г. Скъпи Фаридун,

Чрез писмото си искам да потвърдя заслугите на водата, тя наистина спада към ежедневните грижи за тялото и служи за запазване на здравето. Следвам съветите Ви вече почти пет години и положителното въздействие от обилното поемане на вода за мен е не­що, което се разбира от само себе си.

Когато започнах да изпълнявам Вашата програма, бях прекалено дебел, с високо кръвно налягане, а освен това още от детските си години страдам от астма и алергии. Затова постоянно бях под лекарско наблюде­ние. Днес вече напълно контролирам теглото и кръвно­то си налягане (отслабнах с около 15 кг, кръвното ми е с десет пункта no-ниско). Вследствие на програмата астматичните и алергичните ми оплаквания са много редки, почти изчезнаха. Освен това се изявиха и други предимства — no-рядко се простудявам или се разболя­вам от грип, а ако това се случи, всичко протича в ле­ка форма.

Разказах на жена си за тази програма — през пос­ледните четири години тя взимаше лекарства за висо­кото си кръвно налягане — сега чрез обилното поемане на вода тя успя да остави таблетките.

Още веднаж: големи благодарности за Вашата

програма.

Майкъл Пек

Майкъл Пек работи в управлението на Фондация за простота е медицината. Това е институт за медицинс­ки изследвания („Ковачи на идеи, Сдружение за идеи"). Фондацията поддържа чрез изследвания и публикации разпространяването на новата парадигма за водния ба­ланс в човешкия организъм. Майкъл обяснява накратко за съществуващите още от детството му здравословни проблеми. Кой би си помислил, че съществуват взаимни връзки между толкова различни оплаквания и че те ще могат да изчезнат след толкова много години само в резултат на увеличено приемане на вода? Решението на медицинските проблеми на г-н Пек било толкова едноз­начно, че и съпругата му приела изпълнението на „лечеб­ния ритуал".

Писмо от: Майкъл Патурис, Александрия, 20.2.1992 г.

Многоуважаеми д-р Батманжелидж,

Искам още веднаж да Ви благодаря. Благодарение на Вашата помощ аз и съпругата ми сега ценим много повече значението на водата за нашето здраве.

Имаме чувството, че повишаването на ежедневното количество вода допринесе много -за загубата на тегло­то ни — нашите лекари отдавна ни съветват да отс­лабнем. Аз отслабнах около 22 килограма, така че вече не трябва да взимам лекарства за понижаване на кръвното си налягане. При жена ми отслабването спомогна за облекчаване на болките в гърба й. Освен това тя счи­та, че сега има no-малко проблеми и с алергията си.

Със сърдечни поздрави Е. Майкъл Патурис

Майкъл Патурис е ротарианец като мен. Той се натък­нал на труда ми преди няколко години, след моя реч, ко­ято държах в неговия клуб. Веднаж бяхме заедно на обяд и аз му разясних подробно, доколко хипертонията и зат­лъстяването на тялото са следствие от хроничното обез­водняване на организма. Той прие съвета ми и започна да пие ежедневно повече вода. Освен това убеди в същото и съпругата си. Обърнете внимание особено върху въз­действието на увеличения прием на вода върху алергии­те и астмата, които се съдържат в тези две приложени писма.

Писмо от: Уолтър Ф. Бурмайстер, Ел Пасо, 3.8.1994 г.

Уважаеми д-р Батманжелидж,

След Вашето последно писмо от 24.5.1994 г. и пос­ледвалия го телефонен разговор аз смених адреса си и затова бях доста зает.

Но да се върна към най-важното: мога да потвърдя, че питейната вода подействува много благоприятно за смъкване на кръвното ми налягане. Започнах да я пия от април 1994 г., след като в продължение на години бях взимал диуретици и калциеви блокери. По Вашата препоръка почнах да пия ежедневно най-малко по два, а понякога и повече литра вода от водопроводната мре­жа и го правих в продължение на три месеца. Кръвно­то ми налягане, което дотогава регулирах с лекарст­ва, постепенно спадна до средно 150-160 на 75-80.

Жена ми сама си измерва кръвното налягане, като всеки път го мери контролно по два-три пъти. Най-добрата стойност при нея често бе 120/75, много ряд­ко 140/90. Това лечение чрез питейна вода, щипка сол, витамини и минерални вещества, допринесе да се чувс­твам много no-отпуснат. Убеден съм, че наистина сте открили пътя към революционни и прекрасни новости в медицината.

Тъй като искате да дадете в книгата си за водния баланс в човешкия организъм убедителни доказателст­ва за това, предлагам Ви личния си опит като знак за моята благодарност.

С високо почитание Уолтър Ф. Бурмайстер

Уолтър Бурмайстер изпита въздействието на водата върху собственото си кръвно налягане. Както може да се види от писмото му, той успява да понижи кръвното си налягане без медикаменти чрез естествени методи.

Ако водата съвсем естествено действа диуретично, защо тогава интелигентни и очевидно образовани хора все още настояват да изхвърлят водата през бъбреците чрез химически средства? Що се отнася до мен, аз разг­леждам тази постъпка като лекомислена. Тъй като по то­зи начин се увреждат бъбреците, а накрая и сърцето, та­зи практика трябва да бъде прекратена.

Колегите ми, които продължават да предписват обезводняващи лекарства при високо кръвно налягане, се из­лагат на опасността да бъдат обвинени от пациентите си в небрежност при лекуването им. Чрез новите информа­ции пациентите придобиват достатъчно знания за това, какви вреди могат да настъпят при продължаване пред­писването на диуретични средства при хипертония! Да се надяваме, че жалбата срещу тютюневата промишленост от февруари 1995 г. ще бъде урок и за индустрията на здравето.

Повишени стойности на холестерола

Повишеното съдържание на холестерол в кръвта е знак, че телесните клетки са изработили защитен механи­зъм, за да се противопоставят на осмотичната сила на кръвта, чрез която се отнема още вода през клетъчната мембрана. Възможно е също концентрираната кръв да не може да отдава достатъчно вода на клетките през клетъч­ната мембрана, за да се поддържат нормалните функции на клетките. Холестеролът е един вид естествено „лепи­ло", което, изливайки се в отворите на клетъчната мембрана, прави стените на клетката непроходими за водата (виж рис. 13). Свръхпроизводството на холесте­рол и натрупването му в клетъчната мембрана е природна даденост, за да се предпазят живите клетки от обезводняване. В живите клетки, които имат ядро, холестеролът регулира пропускливостта на клетките за водата. В живите клетки без ядра съединенията от мастни кисе­лини, от които е изградена клетъчната им мембрана, са тези, които правят възможно оцеляването на клетката при обезводняване и изсушаване. Отделянето на холестерол в клетъчната мембрана е част от системата за оце­ляване на клетките. Той е необходимо вещество. Нали­чието на твърде много холестерол показва обезвод­няване на организма.

Нормално водата е тази, която свързва градивните елементи от въглерод чрез своята адхезионна сила (сила на привличане-б.пр.). В обезводнената мембрана тези свойства на водата са загубени. Докато от една страна водата поддържа здрава структура на мембраната, от друга страна тя същевременно преминава пред отворите на клетката.

Рис. 13 показва структурата на двойна мембрана, веднаж при достатъчно количество вода и друг път при много силно обезводняване. Какво е отражението на този процес на изсушаване в ежедневния ни живот? На то­ва има съвсем прост отговор. Представете си, че сте сед­нали на масата и яденето е донесено. Ако преди да започ­нете да се храните не сте пили никаква вода, процесът на храносмилане изисква своя дял от вода от останалите клетки на тялото. Върху храната в стомаха трябва да се излее вода, за да могат да бъдат раздробени протеините на техните основни градивни елементи — аминокисели­ните. Водата е нужна и в червата, за да бъдат преработе­ни съставните части на храната и да се придвижат по-нататък в черния дроб.

В черния дроб специализирани клетки продължават преработката на смлените в червата хранителни вещест­ва. Черният дроб също се нуждае от вода, за да прерабо­ти съставките на храната. Кръвта, която е снабдена с но­ви изграждащи вещества и има необходимия състав, би­ва изпомпена в дясната сърдечна камера. Едновременно в дясната половина на сърцето от лимфната система пос­тъпват някои от мастните съставки. После тази кръв би­ва изпомпена в белите дробове, за да бъде обогатена с кислород и за обмен с разтворените в кръвта газове. В белите дробове кръвта допълнително се обезводнява от добавянето на кислород — чрез изпаренията при издиш­ване, които през зимата се виждат като пара от дъха ни.

После силно концентрираната кръв преминава от бе­лите дробове в лявата сърдечна камера и се изпомпва в артериалното кръвообращение. Първите клетки, които влизат в съприкосновение с високо концентрираната осмотична кръв, са клетките, изграждащи големите кръво­носни съдове и капилярите в сърцето и мозъка. Клетките в извивките на артериите също усещат налягането на пристигащата кръв. Тук клетките или сами трябва да се предпазят, или настъпват трайни увреждания. Не забра­вяйте, че състоянието на клетъчните мембрани много за­виси пряко от водата, която остава в клетките, а не от водата, която се изтегля от тях чрез осмотичното налягане. Един поглед върху рис.14, а после и върху рис. 13, ни помага да разберем този процес на приспособяване към обезводняването с помощта на холестерола.

Накрая настъпва момент, когато мозъкът разбира, че недостигът на вода в организма е станал по-голям, и по време на храненето човек изпитва желанието да пие вода. Но вече е твърде късно; клетките, които изграждат кръво­носните съдове, вече са получили уврежданията. И кога­то обезводняването стане забележимо чрез стомашни­те оплаквания, ние от глупост предписваме ангиациди! Не вода, а антиациди! Не вода, а хистамин-блокери! За нещастие този проблем съществу­ва при всички видове лечение, извършващо се от гледна точка на модела за твърдите вещества. Всички методи за лечение са насочени към отстраняване на симптоми­те. Те нямат за цел отстраняването на причините за възникване на проблема. Затова болестите не биват из­лекувани. Те се лекуват в продължение на целия живот.

Основната причина за дегенеративните заболявания не е известна, понеже се следва погрешна парадигма. Ако разберем, че най-важната съставна част от хра­носмилателния процес е водата, тогава битката е почти спечелена. Ако дадем на тялото необходимата вода преди ядене, битката срещу произвеждането на холестерол в кръвоносните съдове е спечелена окон­чателно.

Ако в определено време от деня изпиваме опреде­лено количество вода, така че клетките на организ­ма добре да се изпълнят с вода, задействането на сис­темата „холестерол-храносмилателен тракт", служеща да задържи водата да не преминава през стените на клетки­те, става почти ненужно. Отделянето на холестерол на­малява. За управляваните от хормоните ензими, които подпомагат изгарянето на мазнините, беше установено, че след разходка от един час те продължават да дейс­тват в организма в продължение на дванадесет часа.

Изглежда е вярно и твърдението, че след такава разходка (за активизиране изгарянето на мазнините) при ниско ни­во на холестерола се разгражда и вече натрупалия се холестерол и кръвта отново започва да тече през блокира­ните преди това артерии (за това виж и писмото на г-н Фокс).

Две разходки през деня — на всеки дванадесет ча­са — подържат активността на управляваните от хормоните ензими (зависещата от хормоните липаза) денонощно и помагат разграждането на прекале­ното натрупване на липоиди (мастоподобни вещест­ва) в артериите.

Личен опит, който трябва да ни накара да се замислим

Писмо от: Мохамед Вахби, Посолство на Арабска република Египет, Вашингтон, 1.5.1991 г.

Многоуважаеми д-р Батманжелидж, Искам с настоящето писмо да Ви благодаря за то­ва, че допринесохте да се чувствам по-добре. От 1982 г. имам оплаквания, свързани с високото ниво на холес­терола ми. При първото измерване той беше на стой­ност 278. Тогава бях в Германия и започнах да спазвам строга диета, така че след около два месеца отслаб­нах с осем килограма и холестеролът ми спадна на 220. Не бях склонен да продължа да поддържам това ниво чрез'медикаменти, особено след като лекарите в Еги­пет бяха на мнение, че тази стойност на холестерола според техните виждания вече не е толкова опасна. (.) През последната година за мой ужас се оказа, че холестеролът ми се е покачил на 279. Тогава имах щасти­ето да Ви срещна. Когато Вие ми „предписахте" да пия обилно вода (2 пълни чаши) преди ядене, вместо лекарствата, които бях готов да вземам, първоначал­но аз бях скептичен, още повече че Вие не счетохте за необходимо спазването на някаква особена диета. След два месеца, при това без особено да се придър­жам към старите правила, които затрудняваха живо­та ми, холестеролът ми за първи път от девет години спадна на 203! Изненадващо аз отслабнах и 4 кг, като запазих новото си тегло и до днес. Всеки ден се чувст­вам все по-добре и мисля, че при следващото измерване холестеролът ми ще бъде с още no-ниска стойност. Та­ка аз си взех сбогом с „ нормалните " египетски стой­ности и поздравих новите американски стойности на холестерола си, които поддържам без чувството, че съм загубил нещо!

Наслаждавам се на храната, естествено с мярка, както отдавна не бях го правил, без страховете, кои­то винаги имах и съм убеден, че Ви дължа огромна бла­годарност.

Сърдечни поздрави: Г-н Мохамед Вахби

Г-н Вахби не е сам със своите опасения. Повишената стойност на холестерола дава основание за страхове. Об­щоизвестно е, че с повишения холестерол в кръвта са свързани много заболявания. В миналото за нормални са считани различни стойности на холестерола — днес за нормални се считат стойности от 200 (милиграма на 100 милилитра кръв). Аз лично считам, че нормалната стой­ност е между 100 и 150. Моите собствени стойности са между 89 и 130. Защо? На 28 март 1991 г. списание New England Journal of Medicine ("Ново английско списание за медицина") съобщи за един 88 годишен мъж, който изяждал по 25 яйца и въпреки това нивото на холестерола му било нормално. Това показва, че холестеролът, който поемаме с храната, има много малко общи неща с високото ниво на холестерола в кръвта.

Нека да обясня нещо: прекаленото образуване на холестерол е резултат от обезводняване. Дехидратацията, а не нивото на холестерола е причина за много раз­лични болести. Затова е важно да обръщаме повече внимание на количеството вода, което поемаме, от­колкото на съставките на храната. Ако ензимите действат правилно, всяка храна може да бъде смляна, включително и холестерола, съдържащ се в нея. Затова г-н Вахби е можал да намали нивото на холестерола си без спазването на специална диета (виж писмото му).

Той живял.съвсем нормално и въпреки това само за два месеца и без ограничения в храната стойностите на холестерола му спаднали от 279 на 203. Трябвало е са­мо да пие вода преди храненията. Ако беше правил и ежедневните разходки, стойността на холестерола му би намаляла още повече през тези два месеца. Но с времето той ще разбере и това. Той разреши да публикувам пис­мото му, защото беше толкова щастлив затова, че толкова просто е постигнал всичко това и защото желае да го съобщи и на останалите хора.

Ако повишеното количество вода намали нивото на холестерола Ви, но после той отново започне да се по­качва, трябва да проверите дали организмът Ви получава достатъчно сол. Прочетете за солта в глава 11. Трябва да си спомните, че холестеролът е необходим като градивен елемент за повечето ензими в човешкото тяло. Затова е съвсем естествено след повишено отделяне на ензими да се засили нуждата от производство и на холестерол.

Счита се, че сърдечните заболявания започват с натрупване на холестеролови плаки в сърдечните ар­терии. По мое мнение всичко започва от това, че невротрансмитерите, които водят до стеснявания в белите дро­бове, преминават и в съдовете, по които циркулиращата кръв достига сърцето. Както вече обясних в главата за астмата, при обезводняване се отделят вещества, имащи за цел да разпределят водата, но които същевременно стесняват бронхиолите. Ако бъде преминат определен праг, който не е задължително да се изяви чрез астмати­чен пристъп, тези химически вещества могат да преми­нат в кръвта, която тече от белите дробове към сърцето и там да предизвикат свиване на стените на сърдечните артерии. Това води до болки в сърдечната област, извес­тни под името „ангина пекторис".

Същите химически вещества предизвикват и натруп­ването на холестерол по стените на артериите. Общият фактор за тези различни оплаквания, които се обознача­ват като болести на сърцето и белите дробове, е настъпи­лото обезводняване. Прочетете писмото на г-н Сам Лигуори, което отпечатвам с негово съгласие. Неговите ангинозни (сърдечни) болки изчезват, след като започва да пие повече вода. Освен това той страда от повдигане на диафрагмата. И тук има подобрение. След известно вре­ме е напълно здрав. Вижте и писмото на Лорета Джон­сън. Тя лекува сърдечните си оплаквания с вода на ней­ните 90 години. И то така, че вече не се нуждае от никак­ви лекарства.

Притежавам много подобни писма, но не мога да пуб­ликувам всичките. Избрах няколко, за да Ви покажа, че моите предложения не са само теоретични. Те действат при хора от най-различна възраст.

Писмо от: Самюъл Лигуори, ВАРД броудкастинг корпорейшън, Пистън, 2.12.1994 г.

Многоуважаеми д-р Батманжелидж,

Искам да Ви благодаря, че информирахте нашите слушатели за здравословните предимства от изпива­нето на два литра вода на ден.

По този начин Вие помогнахте не само на радиослушателите, аз самият вече съм зареден с много повече енергия, откакто преди седмица започнах да пия по 1 литър вода дневно.

Сърдечните оплаквания, които имам от пет години изчезнаха, а оплакванията ми, свързани с повдигането на диафрагмата ми, намаляха. Чувствам се нов човеик.

От 20 години водя токшоу по радио ВАРД, но за ин­тервюто с Вас ще си спомням винаги.

Със сърдечни поздрави: Самюъл М. Лигуори

Писмо от: Лорета М. Джонсън, Наугатук, 11.5.1994 г.

Многоуважаеми д-р Батманжелидж,

На 90 години съм и имам ангина пекторис. Нямам болки или гърчове в гръдната област, а болки във вра­та — силни напрегнати болки и пулсът ми е много ус­корен.

След като прочетох книгата Ви „започнах да пия вода. Когато получа пристъп от ангина пекторис, ля­гам и пия вода! И няма да повярвате, но вече не се нуж­дая да взимам Нитростат (Нитроглицерин). Много съм радостна от това, защото нитростатът изгаряше устата ми и правеше язвички. Сега винаги имам до мен малко шише с вода и естествено в къщи пия много вода. Хиляди благодарности!

Лорета М. Джонсън

Случаят с г-н Фокс е много необикновен, защото не­говото тежко сърдечно заболяване се е подобрило дотол­кова, че той вече може да води нормален живот — без операция за байпас, каквато е на мода днес. F-н Фокс е на 60 години, по-рано е бил електроинженер и дълги години е заемал отговорни постове във флота. Днес той е един от петдесетте специалисти за „Виждане по естествен на­чин", които са тренирани по метода на Бейтс. На един етап от живота му съществувала опасност да ослепее с едното си око, а скоро след това и с другото. Тогава лич­ният му интерес го срещнал с метода на Бейтс. Като ре­зултат от тренировките му намаляването на зрението не продължило и сега светлината на очите му е спасена — той вижда почти нормално.

Преди няколко години минавал за хипертоник. Полу­чил лекарства, за да понижава кръвното си налягане. Но не можал да ги взима, понеже не му понасяли. Проблеми­те му започнали със сърдечни кризи. В писмото си той обяснява, какво се е случило и как се е стигнало дотам, сега да се чувства добре. Връхна точка в писмото му е фактът, че след два месеца засилено поемане на вода и лека промяна в начина му на хранене, коронарните му ар­терии станали толкова свободни, че той се почувствал добре. Сега води нормален живот без болки, без всякак­ви лекарства и без операция за байпас.

Представете си: човек като г-н Фокс с тежки сърдечни кризи след 2 месеца може да води нормален живот, не се нуждае от операция, макар че преди това не са му помог­нали дори лекарствата! Предлаганият естествен метод изглежда се опира научно и логически на физиологичния обрат в процеса на заболяването — идеалният път за ле­чение на някои дегенеративни заболявания.

Писмо от: Джон Фокс, Арлингтън, 25.3.1992 г.

През пролетта на 1991 г. чух от един член на „ Фон­дацията за простота в медицината " за значението на водата като лечебно средство. Шест месеца преди то­ва получих два сърдечни инфаркта и бях подложен на ангиопластична операция. След операцията ми предпи­саха силни дози калций, бета-блокери, детски аспирин, нитроглицерин (за болката) и медикаменти за регули­ране на холестерола. Ангиограмата след операцията показа, че една от сърдечните ми артерии е блокирана към 97% от холестеролови отлагания. Съобщиха ми, че сърцето ми е тежко увредено.

След като шест месеца стриктно спазвах предпи­саната ми оздравителна програма, забелязах, че със­тоянието ми бързо се влошава. Паради болките в лява­та ръка, гърба и гърдите спях лошо, а чувствах, болки и по време на моите ежедневни разходки. Вече се виж­дах пред операция за поставяне на байпас. По същото време чувствах и силни странични явления от взимани­те лекарства: простатата ми предизвикваше задър­жане на урината, имах проблеми със зрението и па­метта си.

За подобряване на състоянието си започнах да пия в продължение на три дни 6 до 8 чаши вода (по чет­върт литър). Беше ми казано, че трябва да пия водата половин час преди ядене. Престанах да вземам антихолестероловите таблетки, аспирина и нитроглицерина. След като почувствах ползата от водата, изглежда таблетките повече не ми бяха нужни. Освен това пиех портокалов сок и отново започнах да употребявам сол (защото спазвах безсолна диета). След първите три дни с допълнителна вода се почувствах по-добре. В про­дължение на следващите три седмици намалих посте-пено калция и бета-блокерите и установих положи­телни промени. Когато почувствам болки, пия вода и веднага усещам облекчение. Храната си остана съща­та — плодове, зеленчуци, пилета, риба, портокалов сок и сок от моркови. За повече триптофан (важна амино­киселина) ям бяло сирене и леща-чорба.

Д-р Батманжелидж ми препоръча да правя по 2 ед­ночасови разходки всеки ден (с темпо 25 минути за ми­ля). След два месеца вече нямах никакви болки — дори когато изкачвах стръмен път. След пет месеца съкра­тих разходките си на половин час дневно, но затова пък засилих темпото — 15 минути за миля. По време на разходките никога не съм имал чувство на стягане в сърдечната област и енергията ми нарасна двойно. Паметта ми отдавна отново е наред, също и зрението ми отново е нормално.

През октомври 1991 г. се подложих на серия хими­чески и физически тестове, направих рентгентови снимки, сонограма, ехокардиограма и електрокардиограма, за да установя състоянието на сърцето си. Тес­товете показаха, че състоянието на сърцето е норма­лно и повече не се нуждая от никакви медикаменти, за да поддържам нормален живот. Моят лекар не искаше да повярва, колко просто са постигнати тези измене­ния в здравето ми.

Джон О. Фокс

Ако добавим думите на г-н Вахби към споделения опит от господата Фокс, Патирус, Лигуори и Пек, от г-жа Джонсън и г-н Бурмайстер, лесно ще открием, че обик­новената чешмяна вода притежава неизвестно досе­га лечебно въздействие. Водата е най-лесно достъпно­то естествено лекарство за редица от най-често срещани-

те тежки заболявания, от които умират хиляди хора го­дишно. Сърдечното заболяване или обезводняването е това, което убива човека? Химическите реакции, различ­ните възможности, чрез които отделният човешки орга­низъм реагира на обезводняването, имат различни меди­цински названия и се лекуват по различен, но неефекти­вен начин.

Дехидратацията е общовалиден фактор. Различните химически съставки на човешкия организъм водят до различни признаци на хроничното обезводняване. Едва при по-късната му проява се появяват други признаци на изсушаването. Причината за това, първите признаци да бъдат различни, се дължи на факта, че клетките реагират селективно чрез вземане на т. нар. „душови" мерки.

Ако прочетете още веднаж писмата на г-н Пек, г-н Патирус и г-н Грей, ще видите, че те са имали разнообразни проблеми, които са отстранили чрез редовното ежеднев­но пиене на вода. Сега те вече са просветени и знаят на какво се дължи грешката, която води до непрекъснати здравословни проблеми в научно развитите страни. В тях всички лекуват простото обезводняване на организма по арогантен начин чрез боздугана на химията дотогава, до­като се появят действителните заболявания.