Глава 11 - ВОДАТА Е НАЙ-ОБИКНОВЕНОТО ЛЕКАРСТВО

Глава 11

ВОДАТА Е НАЙ-ОБИКНОВЕНОТО ЛЕКАРСТВО

Не може да бъде коригирано погрешното мне­ние на даден човек, което той не е получил чрез логически аргументи.

Бейкън

Коя вода е най-добра?

Вашето тяло ежедневно се нуждае от абсолютния ми­нимум от шест до осем чаши вода (съдържание около 1,5 до 2 литра на ден).

Алкохолът, кафето, чаят и съдържащите кофеин безалкохолни напитки не заместват водата!

Най-добре е водата да се пие по следните времена (резултат от клинични наблюдения при язви на сто­маха): една чаша половин час преди храна — закуска, обед и вечеря — и същото количество около два часа и половина след всяко хранене. Това е абсолютното минимално количество вода, от която се нуждае Ва­шият организъм. Но за да няма опасност това да не е достатъчно за организма Ви, трябва да изпиете още две чаши вода или във връзка с най-обилното Ви хранене, или преди да си легнете.

Жаждата трябва да се утолява по всяко време. Колко­то повече вода пиете, толкова по-отчетливо се изразява жаждата Ви. Това означава, че тялото Ви иска повече во­да, отколкото беше посочено no-горе като минимум.

Ако във връзка с храненето се пие повече вода, това пречи на концентрацията на кръвта, като следствие от храненето. Ако кръвта Ви е концентрирана, тя изсмуква водата от околните клетки.

Водата е най-евтиното лекарство за обезводне­ния организъм. Така както обезводняването гарантирано води след себе си някоя от най-разпространените днес болести, така и редовното, достатъчно поемане на вода пречи на появата на някоя от най-страшните за съвре­менното ни общество болести.

Писмото на Уилям Грей е пример за това, как могат много от появилите се в резултат на обезводняването бо­лести могат да се лекуват просто с вода вместо с медика­менти. Както ще видите, г-н Грей е високоинтелигентен. Наблюденията му показват задълбочено познаване на възможните последствия от хроничното обезводняване. Затова и отпечатвам писмото му на това място в книгата си. Надявам се, че ще Ви впечатля с един съвсем обикно­вен факт: в чашата вода се крие много no-голяма ма­гическа сила, отколкото във всяко лекарство, което трябва да вземете за лечение на някое от описаните в тази книга заболявания. И още нещо: аз не продавам вода!

Писмо от: Уилям Е. Грей, Виена, 2.11.1994 г.

Преди година прочетох за първи път Вашата книга, подарена ми от Марсел Тевоз. Оттогава здравословно­то ми състояние значително се подобри. Сега съм на 52 години и се чувствам прекрасно. Но не беше така преди Вашата книга и преди щедростта на Марсел да бяха направили водата неотменна част от моя живот.

Повечето хора ме считаха за преуспял и здрав — с нормално тегло, с много сила и издържливост, спор­тен тип, здравословно хранещ се (с много пресни зелен­чуци и пълнозърнести храни, много малко месо, месни продукти или готови храни). И все пак списъкът с моите болести на 50 години съдържаше: язва на дванаде­сетопръстника (от 19 годишен), стомашни неразполо­жения, проблеми с правото черво и ходенето по голя­ма нужда (от 19 до 51 години), алергии спрямо опреде­лени храни (от 12 до 17 години), хронични инфекции на ноздрите (от 5 до 51 години), хронични и остри болки в гърба (от 13 до 51 години), емоционални трудности и душевни смущения (от 6 до 51 години).

Тези проблеми бяха толкова повече за учудване, за­щото аз съм интелигентен, образован и добре мотиви­ран да намирам решения на проблемите си. 35 години търсих отговора на това. Опитах много неща: диети, частични диети, тренировки, йога, медитации, тради­ционната религия, спиритически сеанси, акупунктура, традиционна медицина, водолечение, масажи, рейки, поларити, 12-степенна програма, книги и курсове за самопомощ, като например Ест и Хофман Квадринити процес.

Естествено, доста често бях чел, колко полезно е да се пие достатъчно вода. Дори преди шест години си ку­пих воден филтър за обратна осмоза и се надявах, че подобрения вкус на водата ще ме мотивира да пия по­вече вода. Въпреки това никога не дадох на водната терапия полагащия й се шанс. Докато прочетох книга­та Ви повече ми харесваха други напитки, особено чай и кафе.

Когато прочетох книгата Ви, тъкмо страдах от възпаление на нервите в раменете.

Макар че направих доста посещения при водолечител, при остеопат и при масажист, 15 години не бях имал нужда от лекар. Но в своето отчаяние отидох при лекар, който ми предписа лекарства против стре­са, против болките и за отпускане на мускулите. Започнах да взимам тези лекарства и след 16 часа из­паднах в безсъзнание, след което престанах да взимам лекарствата. Няколко седмици след това Марсел дой­де при мен на обяд и ми подари книгата Ви.

В продължение на седмица пиех допълнително по два до три литра вода и установих следното:

Болките от нервното възпаление изчезнаха и аз от­ново можех да тренирам.

Имах много no-рядко стомашни оплаквания и по-малко газове.

Натрапчивите ми идеи значително намаляха или из­чезваха. Не трябваше повече да водя борба с желания­та си да пуша, да пия, да се тъпча с храна или да пое­мам прекалено много кофеин.

Енергичността ми се подобри.

Мисловният ми процес и работата ми протичат по-лесно.

Може да публикувате моето писмо. Винаги съм го­тов да разговарям за водата по-всяко време с всеки желаещ.

Уилям Е. Грей

Най-добре е да се пие чешмяна вода, освен ако тя е за­мърсена от химически вещества или тежки метали, като напр. олово. В някои области чешмяната вода със сигур­ност съдържа хлор, тъй като той убива бактериите. Тога­ва водата трябва предварително да се налива в бутилка. Ако не сте сигурни, дали водата Ви не съдържа нечисто­тии, можете да си купите за крана в кухнята малък фил­тър. Има много добри филтри с активен въглен или кера­мични филтри, чрез които може да си спестите труда да мъкнете всеки ден вода от магазините. (Тези филтри, оба­че, трябва редовно да се почистват, за да се избегне за­мърсяването им с бактерии).

С течение на времето филтрирането на водата дирек­тно преди употреба ще стане нещо рутинно, особено в напредналите общества, които замърсяват водата си.

При съвременното все по-затруднено финансово поло­жение на градовете, доставката на питейна вода по во­допроводите ще стане един ден много скъпо и невъзмож­но. Няма да бъде икономически оправдано да се използ­ва водата от най-високо качество за пране и за поливане на градините.

Ако сте свикнали да пиете определен вид вода, когато запасът Ви от нея в къщи привърши е по-добре да издър­жите малко без вода, отколкото да пиете вода с друг. вкус. Често се счита, че хлорираната вода има неприятен вкус. И продавачите, които продават уреди за пречистване на водата, често подчертават този факт. Те Ви обръщат вни­мание, че във водата може да има разтворен калций и то­гава водата се нарича „твърда".

Когато напълним с вода някоя кана без капак и я пос­тавим в хладилника или в кухнята, разтвореният във во­дата хлор с времето намалява и мирисът на хлор изчезва.

Чистата вода има сладникав вкус и е много приятна. Точно така сервират вода и в ресторантите — от добре изстудена кана, която е напълнена известно време преди това. Що се отнася да калция във водата: дори тя да съ­държа много калций, това е напълно безвредно. Не само е безвредно, а твърдата вода е евтин източник на калций, от който се нуждае организма. Калцият е вече разтворен във водата и няма нужда да ходим до аптеката да си ку­пуваме калциеви таблетки, за да ги пием профилактично срещу остеопорозата.

Как и кога мислите, че започва остеопорозата? В действителност много години преди да бъде разпозната. Когато депото за хидроелектрическа енергия в тялото на­пълно се изпразни, тялото си доставя нужната енергия от калция, свързан в клетките и костите. Когато отделим ед­на молекула калций от друга такава, се отдава една еди­ница АТФ. АТФ е една единица обменна енергия. Сво­бодната молекула калций сега вече може да бъде използвана. Когато се приемат вода и калций в естествената им форма, необходимостта в случай на нужда да се получа­ва енергия от свързания калций е по-малка. Затова кости­те са великолепен източник на акумулирана енергия, ко­ято тялото може да използва.

Във всеки случай високото съдържание на калций във водата няма вредно действие. Изглежда тялото абсорби­ра вещества от храносмилателния тракт съвсем целена­сочено. Много е вероятно да не бъде поеман всичкия кал­ций от твърдата вода. В една нова статия (от друга дър­жава и от район с много твърда вода) прочетох, че при хора, които пият вода с високо съдържание на калций, не са установени никакви вредни странични явления.

При моя метод за профилактика на болестите не е необходимо да се спазва строга диета, за да се държи под контрол едно или друго заболяване. Достатъчно е преди ядене да се пие вода. Но все пак искам да Ви дам един съвет: трябва да избягвате мазнини и пържени в мазнини продукти. Мазнините се превръщат в мастни ки­селини, които циркулират чрез кръвта. Мастните кисели­ни заместват триптофана, който се свързва с албумина за целите на натрупването и за защита, докато мастните ки­селини циркулират с кръвта. Черният дроб напада този свободен триптофан и го разрушава, ако в кръвта цирку­лира свободен триптофан в обем повече от 20% от цялото количество триптофан в организма. Чрез яденето на твър­де мазни храни се намаляват резервите от триптофан в ор­ганизма и затова яденето на мазни храни не е полезно.

И все пак не всички мастни киселини са вредни. Има най-малко две важни мастни киселини, от които организ­мът се нуждае, защото не може да ги произвежда сам. То­ва са линолената или Омега-3-киселината и линоловата или омега-6-киселината. Тези киселини се използват за възстановяване на клетъчните мембрани, хормоните и нервните обвивки. От останалите мастни киселини, които достигат до организма, се използва преди всичко тях­ната енергия, докато линоловата и линоленовата кисели­ни се натрупват и се използват за производството на хор­мони и за изграждането на клетъчните мембрани и на клетъчните обвивки.

Най-много линоленова киселина се съдържа в ленено­то семе, от което се изстисква лененото олио, което се продава в търговската мрежа. Богат източник на линоло-ва киселина са олиото от магарешки тръни (Carduus — б.пр) и от слънчоглед.

Д-р Уцо Еразмус, автор на книгата „Fats That Kill, Fats that Heal" (англ. „Мазнините, които убиват, мазнините, които лекуват"-б.пр.), след дългогодишни изследвания съставя една специална смес от важни растителни масла (олио), от които организмът се нуждае. Към тях спадат: лененото олио, слънчогледовото олио, сусамовото олио, олиото от оризови зародиши, олиото от пшеничени заро­диши и олиото от овесени зародиши, както и лецитинът и витамин Е. Няколко грама от тази смес дневно вкарват в организма всички важни мастни киселини, от които той се нуждае. Някои оплаквания могат да бъдат свързани с липсата на важни мастни киселини: косопад, стерилитет, телесна слабост, намалено зрение, смущения в растежа, екземи, чернодробни увреждания, бъбречни увреждания и други дегенеративни болести.

—По-добър сън: Не спите ли нощем добре? Опитайте веднаж да изпиете чаша вода, като предварително сте сложили на езика си малко сол. Според моя опит и спо­ред наблюденията на другите хора, след няколко минути ще заспите. По мое виждане тази комбинация променя съотношението на електрическите заряди в мозъка и пре­дизвиква съня. Но внимавайте солта да не достигне неб­цето Ви, това може да доведе до заблуждаване мозъка.

— Виене на свят: ако след като вземете душ, получи­те леко виене на свят, трябва да сте наясно, че тялото Ви няма достатъчно вода, за да снабдява мозъка, когато вследствие на горещата вода се отворят кръвоносните съдове в кожата. Преди да вземете душ винаги пийвайте вода. Пийте повече вода и приемайте повече сол в случаите, когато при ставане леко Ви се завива свят.

— Предпазване от сърдечен удар: мой приятел е в болница, защото получи инфаркт със спиране на сърдеч­ната дейност. Той паднал в офиса си, дишането му спря­ло, така че трябвало да го съживяват. Тъй като мозъкът му вследствие спирането на сърцето не получил доста­тъчно кислород, имало и неврологични усложнения. От разказа на семейството му разбрах, че няколко дни пре­ди инфаркта той имал бодежи в сърдечната област, кои­то продължавали към лявата му ръка. Но той не им обър­нал внимание, като си мислел, че те ще изчезнат от само себе си. Тази грешка имаше скъпо струващи последствия за него и за семейството му — сега те имат големи проб­леми с необходимостта да се грижат за него.

Вредите вероятно нямаше да са толкова големи и не­обратими, ако той знаеше, че сърдечните болки, които се излъчват към лявата ръка, са следствие от хронично обезводняване и че чрез увеличено пиене на вода биха могли да бъдат избегнати. Затова мислете и за Вашите близки, когато пиете повече вода, особено ако имате сър­дечни болки. Трябва да започнете и да спортувате — бя­гайте, бягайте, бягайте!

Пиене на вода — но правилно!

Досега говорих за профилактиката на болестите. Представих Ви списък от болести, чиято причина изг­лежда е обезводняването. Това убеждение се затвърди от научните изследвания на базата на клинични наблюде­ния. Така ще можете в бъдеще да се предпазвате от тези болести. Възможно е обаче, още сега да страдате от пос­ледиците на обезводняването и може би желаете да обър­нете потокът на случилото се в обратна посока. Надявам се, че положението Ви не е безизходно и ще можете да спрете развитието на болестта до определена степен. Ес­тествено, не може всичко да се обещае. Можем само да се надяваме, че нещата ще се променят.

Не забравяйте, че състоянието на Вашия организъм през всяка фаза от живота Ви е резултат на поредица от химични реакции. Някои от тях може би могат да се обърнат при правилно разбиране на нещата, но не всич­ки. Най-важното е да не си мислите, че ще може да обър­нете ситуацията, като се „удавите" във вода. Така няма да стане.' Клетките на тялото са като гъбите, необходимо им е време, за да поемат повече вода. И не забравяйте, мем­браните на някои от Вас са по-малко пропускливи за во­да — навън или навътре. Ако в организма има прекалено много вода и бъбреците не филтрират излишното коли­чество, това най-напред се отразява на белите дробове. Ако бъбреците Ви не са увредени в резултат на дългот­райното и нарастващо обезводняване, причинено от лип­сата на чувство за жажда, без колебание можете да пиете предписаното Ви количество вода.

Ако бъбреците Ви обаче са увредени в резултат на дълготрайното обезводняване, при което токсичните ве­щества са преминавали през тях силно концентрирани» трябва да бъдете много предпазливи. В този случай си­гурно трябва да взимате лекарства и вече сте под лекар­ско наблюдение. Затова не можете просто да изоставите лекарствата и да започнете да пиете вода, за да избегне­те тези химически манипулации в химията на тялото си. Няколко дни подред трябва да измервате колко вода пие­те и колко вода изхвърляте с урината. Тогава можете да започнете да пиете по една или две чаши вода допълни­телно, но продължавайте да измервате урината си. Когато нейното количество е увеличено, можете да пиете по­вече вода. Ако Ви се налага да взимате диуретични ле­карства, не забравяйте, че водата е най-доброто диуретично средство, ако бъбреците Ви са в ред. По мое мне­ние научно невежество е да се предписват диуретични средства, вместо да се пие вода, ако бъбреците на паци­ента отделят достатъчно количество урина.

В медицинската практика стана нещо обичайно да се предписват необмислено и безразборно диуретични средства, калциеви блокери, бета-блокери и анти-холестеролови медикаменти, както може да се види от приме­ра с пациента Фокс. Защо? Просто защото медицинската наука се опира на един фалшив модел. Днес практическа­та медицина се опира на медицински знания, при които нищо не е известно за водния баланс в организма като възможна причина за възникване на заболяванията.

Аз също съм следвал медицина, преди да открия соб­ственото си незнание. След като прочете книгата ми д-р Юлиан Уайтекер се обърна към обществеността в своя информационен вестник „Health and Healing" (англ.: „ Здраве и лечение" -— б. пр.). с едно издание от 500 000 екземпляра. Там той пише: „В университета учих, че во­дата не е важна за организма. Водата се считаше за неак­тивна, само като транспортно средство." Чувал съм, че той информира пациентите в своята клиника за хронич­ното обезводняване. Вашият личен лекар е получил съв­сем същата погрешна информация за човешкия органи­зъм и за неговия стремеж към вода. Тъй като сега Вие сте по-добре запознат, можете да му обърнете внимание къ­де се заблуждава във Вашия случай. Помолете го да проследи състоянието Ви от момента, когато започнете ежедневно да приемате вода. Ако той или тя не разбират за какво му говорите, предложете информация за хро­ничната дехидратация. Не се предавайте, ако не бъде обърнато внимание на молбата Ви, защото уж Вие не сте разбирали за какво говорите, а Вашият лекар си мисли, че знае всичко.

Организмът постоянно се стреми да задържа солта в себе си, за да задържи вътре в системата и водата. Коли­чеството урина постепенно трябва да се увеличава, за да може с него да се изхвърли излишната сол. За целта ко­личеството вода постепенно трябва да се увеличава. Ако се отделя малко урина и краката или клепачите са леко подути, трябва да обърнете особено внимание дали при увеличаване на поетото количество вода нараства и ко­личеството урина. Ако подутините около очите и около глезените спаднат, може да пиете повече вода. Аз обръ­щам особено внимание да не се получи събиране на вода в белите дробове. Затова настоявам да се измерват коли­чествата на поеманата вода и на урината, когато се уве­личава дневната доза вода и се изоставят кафето и чая.

Нормално урината не бива да бъде тъмна на цвят, най-добре е цветът й да бъде безцветен или светложълт. Ако цветът се променя към тъмножълт или дори оран­жев, Вашето тяло е обезводнено. Това означава, че бъб­реците се затрудняват в работата си да изхвърлят от тя­лото заедно със силно концентрираната урина и отровни­те вещества. Затова урината става по-тъмна, което е си­гурен признак за дехидратация.

За безсмислието на безсолните диети

Солта е важна съставна част от човешкото тяло. По реда на изброяването им най-важните елементи за пре­живяването на организма са кислородът, водата, солта и калия. Още Плиний, 75 г. пр. Христа, говори за солта ка­то за „най-важното лечебно средство за хората". Той има право. Защото едва 27% от съдържанието на сол в орга­низма се натрупва в костите под формата на кристали.

Казват, че кристалите сол правят костите твърди. Така че липсата на сол може да е отговорна и за възникването на остеопорозата. При нея се извлича сол от костите, за да се задържи нивото на нейното съдържание в кръвта в нормални граници.

Ако тялото не получава достатъчно сол, това води до появата на киселини в някои клетки. Това високо ниво на киселинност може да увреди ДНК-структурите и да пре­дизвика образуването на ракови клетки. Изследванията показаха, че при много от болните от рак се установява ниско ниво на солта. В следващата си книга „The ABC of Cancer and Depression" (англ.: „Азбука на рака и депре­сията") се спирам в детайли върху значението и извън­редно важните функции на водата и солта при профилак­тиката на рака.

Искам да подчертая още веднаж: Когато тялото нат­рупва сол, това става, за да се задържи водата в организ­ма. От течността в отоците организмът може да си вземе малко от необходимата му вода, за да го „впръска" през клетъчните мембрани в някои клетки. Това става на съ­щия принцип както прочистването на водата по пътя на обратната осмоза при водоизточниците, където няма на разположение достатъчно изворна вода. Затова се покач­ва и кръвното налягане — с цел да създаде необходимо­то за филтрирането налягане.

Затова обръщайте особено внимание да не се стигне до загуба на сол, ако пиете повече вода, а не консумира­те повече сол. Ако през някой ден сте изпили шест, осем или десет чаши вода, трябва непременно да помислите за поемането с храната на допълнително количество сол. Нощните схващания на мускулите може да бъдат сигнал за недостиг на сол, схващанията на нетренираните мус­кули също са знак за липсата на сол. Признак за това мо­гат да бъдат чувството за световъртеж и слабост. При по­добни оплаквания трябва да поемате повече витамини и минерали — особено ако не се храните достатъчно здра­вословно.

Аз имам практическо правило за дневната дажба от сол: на десет чаши вода (около два литра) трябва да се поема половин чаена лъжичка сол дневно. Ако една чае­на лъжичка съдържа около шест грама сол, това биха би­ли три грама. Естествено, трябва да се внимава дали бъб­реците отделят достатъчно урина. Иначе тялото отича. Ако установите отоци, няколко дни подред взимайте по-малко сол.

Морковите са важен хранителен продукт заради висо­кото съдържание на бета-каротин. Бета-каротинът е предшественик на витамин А и е особено необходим за чернодробната обмяна, а освен това е полезен и за очите. Ежедневно трябва да се пие и малко портокалов сок за­ради съдържанието на калий. Но не бива да се прекалява с него. Защото прекаленото количество портокалов сок създава други проблеми. Прекалено голямото количест­во калий в организма води до повишеното отделяне на хистамин. Аз освободих от страданието им мои пациен­ти с астма, като им препоръчах до пият не повече от ед­на, най-много две чаши портокалов сок дневно — остана­лото количество сок трябваше естествено да бъде заме­нено с вода.

Бих искал на това място да Ви информирам също, че значителна част от употребяваните в момента лекарства действат директно или индиректно като антихистамини. Най-често такъв е случаят при антидепресантите. Много от сега използваните антидепресанти са и антихистамини — и то дотолкова, че някои интернисти (лекари по вът­решни болести — б. пр.) ги използват за лечение на язви на стомаха, защото са по-евтини. На пазара има и много други медикаменти, които по конкуретни съображения са по-евтини от Н2-блокерите.

Това показва, че фармацевтичната промишленост правилно оценява значението на хистамина за организма. Тя обаче не ни информира за ролята на хистамина по отно­шение на водния баланс на организма, защото се интере­сува само от продажбата на своите продукти. Затова, ако Вашият лекар Ви предпише някое лекарство, попитайте го дали то действа и като антихистамин. Защото антихистамините въздействат силно върху имунната система, особено на костния мозък.