Обещанието за Второто Пришествие

Една от най-тържествените и в същото време от най-славните истини,

разкрити в Библията, е истината за второто идване на Христос. С него

Той ще завърши великото дело на изкуплението. На Божия народ, странник

и пришълец на тази земя, оставен тъй дълго в “дола на смъртната сянка”,

е дадена скъпа, вдъхваща радост надежда, че Онзи, Който е

“възкресението и животът”, ще се завърне, за да заведе у дома Своите

изгнаници. Учението за второто пришествие е основният тон в Свещеното

писание. Още от времето, когато първата човешка двойка напусна с тъжни

стъпки Едем, децата на вярата чакат идването на Обещания, за да съкруши

силата на погубителя и да ги върне отново в изгубения Рай. Свeти мъже

още от древността са очаквали идването на Месия в слава като

осъществяване на надеждата им. Още на Енох, седмият потомък от живелите

в Едем, който в продължение на три столетия “ходеше по Бога”, му бе

позволено, докато беше тук на земята, да види отдалеч идването на

Избавителя: “Ето – заяви той, – Господ иде с десетки хиляди Свои

светии, да извърши съдба над всички…” (Юда 14, 15). Патриархът Йов в

нощта на своето страдание възкликна с непоколебимо доверие: “Защото

зная, че е жив Изкупителят ми и в последно време ще въстане на

земята… с плътта си ще видя Бога, Когото сам аз ще видя и ще гледат

очите ми, а не друг…” (Йов 19:25-27 – ЦП).

Идването на Христос, за да установи царството на правдата, е

вдъхновявало свещените писатели за написването на най-възвишени и

прочувствени мисли. Поетите и пророците на Библията са му посвещавали

думи, пламтящи от небесен огън. Псалмистът възпя силата и величието на

Израилевия цар: “От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.

Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи… Ще призове небесата отгоре и

земята, за да съди людете Си…” (Пс. 50:2-4). “Нека се веселят

небесата и нека се радва земята… Пред Господа, защото Той иде. Защото

иде да съди земята; ще съди света с правда и племената във верността

Си” (Пс. 96:11-13).

Пророк Исая казва: “…Събудете се и запейте радостно вие, които

обитавате в пръстта, защото росата ти е като росата на тревите и земята

ще предаде мъртвите”. “Твоите умрели ще оживеят; моите мъртви тела ще

възкръснат.” “Ще погълне смъртта завинаги; и Господ Бог ще обърше

сълзите от всичките лица и ще отнеме укора на людете Си от цялата земя;

защото Господ е изговорил това. И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш

Бог; чакахме Го и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го. Ще се

възрадваме и развеселим в спасението Му” (Исая 26:19, 25:8, 9).

И Авакум, обхванат от свято видение, видя Неговото явяване: “Бог дойде

от Теман и Светият от хълма Фаран. Славата Му покри небето и земята бе

пълна с хваление към Него”. “Той застана и разклати земята; погледна и

направи народите да треперят; и вечните планини се разпаднаха,

безконечните гори се наведоха”. “…та Си възседнал на конете Си и на

колесниците Си да избавяш?” “Видяха те планините и се убояха…

бездната издаде гласа си, дигна ръцете си на високо. Слънцето и луната

застанаха в жилището си при виделината на Твоите летящи стрели, при

сиянието на блестящото Ти копие.” “Излязъл Си за избавление на людете

Си, за избавление чрез Помазаника Си” (Авакум 3:3,4,6,8,10,11,13).

Когато щеше да се раздели с учениците Си, Спасителят ги утеши в скръбта

им с уверението, че пак ще дойде: “Да се не смущава сърцето ви… В

дома на Отца Ми има много обиталища… отивам да ви приготвя място. И

като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе

Си…” (Йоан 14:1-3). “А когато дойде Човешкият Син в славата Си и

всичките свети ангели с Него, тогава ще седне на славния си престол. И

ще се съберат пред Него всички народи” (Матей 25:31, 32).

Ангелите, останали на Елеонския хълм след възнесението на Христос,

повториха на учениците обещанието за Неговото завръщане: “Тоя Исус,

Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да

отива на небето” (Деяния 1:11). А апостол Павел, говорейки по Божие

вдъхновение, свидетелства: “…Сам Господ ще слезе от небето с

повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба” (1 Сол. 4:16).

Пророкът от Патмос казва: “Ето, иде с облаците и ще Го види всяко око”

(Откр. 1:7).

Около Неговото триумфално идване се съсредоточават всички славни неща,

“когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез

устата на святите Си пророци” (Деяния 3:21). Тогава тъй дълго

продължилото господство над злото ще бъде съкрушено; “световното

царство” стана “царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще

царува до вечни векове” (Откр. 11:15). “И славата Господня ще се яви и

всяка твар купно ще я види.” “…Господ Йехова ще направи правдата и

хвалата да поникнат пред всичките народи.” Той ще бъде “славен венец и

красива корона за останалите от людете Си” (Исая 40:5, 61:11, 28:5).

Тогава именно ще се възстанови онова мирно и дългожелано царство на

Месия под цялото небе. “…Господ ще утеши Сиона, той ще утеши всичките

му запустели места и ще направи пустотата му като Едем и запустялостта

му като Господнята градина.” “Ще се даде на нея славата на Ливан,

превъзходството на Кармил и Сарон.” “Няма вече да се наричаш оставен,

нито ще се нарича вече земята ти пуста; но ще се наричаш благоволение

Мое е в Него и земята ти – венчана… И както младоженецът се радва на

невестата, така и твоят Бог ще се зарадва на тебе” (Исая 51:3, 35:2,

62:4, 5).

През всички времена идването на Господа е било надеждата на Неговите

истински последователи. Даденото на Елеонския хълм прощално обещание на

Спасителя, че ще дойде отново, осветли бъдещето за Неговите ученици.

Сърцата им се изпълниха с радост и надежда, които скърбите не можеха да

задушат, нито изпитанията да помрачат. Сред страдания и гонения

“явлението на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос” си е оставало

“блажената надежда” на църквата. Когато солунските християни скърбяха

при погребението на свои мили същества, за които се бяха надявали, че

ще видят идването на Господа, Павел, техният учител, ги утеши,

посочвайки им възкресението при завръщането на Спасителя. Тогава

умрелите с вяра в Христос ще възкръснат и заедно с живите ще бъдат

грабнати, за да посрещнат Господа във въздуха. “И така, каза той, ще

бъдем всякога с Господа” (1 Сол. 4:16-18).

На скалистия остров Патмос любимият ученик (на Исус) чу обещанието:

“Наистина, ида скоро”, а неговият копнеещ отговор изразява молитвата на

църквата през времето на цялото й странстване: “Амин! Дойди, Господи

Исусе!” (Откр. 22:20).

От тъмници, клади, ешафоди, където светиите и мъчениците бяха

свидетелствали за истината, идва до нас през вековете викът на тяхната

вяра и надежда. “Уверени в Неговото лично възкресение, а следователно и

в своето собствено при Неговото идване – казва един от тези християни -

те презираха смъртта и се издигаха над нея” (Тейлър. Царуването на

Христос на земята или гласът на църквата през всички векове, с. 132-

134). Бяха готови да слязат в гроба, за да могат да “възкръснат

свободни”. Очакваха “идването на Господа в облаците, в славата на

Неговия Отец, когато ще настъпи времето на царството за праведните”.

Валденсите съхраняваха същата вяра (пак там, с. 129-132). Виклиф

очакваше явяването на Изкупителя като надежда на църквата (пак там, с.

132-134).

Лутер заявяваше: “Аз съм убеден, че няма да изтекат и три века, и ще

дойде денят на съда. Бог не ще търпи, Той не може да търпи повече този

нечестив свят.” “Наближава великият ден, в който царството на омразата

ще се свърши” (пак там, с. 158, 134).

“Този остарял свят не е далеч от края си”, казваше Меланхтон. Калвин

заръчва на християните “да не се колебаят, а горещо да желаят деня на

Христовото идване, който е най-щастливото от всички събития.” И

прибавя, че “цялото семейство на верните ще насочва постоянно очите си

към този ден”. “Ние трябва да гладуваме за Христос, трябва да Го

търсим, да мислим за Него – казва той, – докато настъпи зората на онзи

велик ден, когато нашият Господ ще открие напълно славата на Своето

царство” (пак там, с. 158, 134).

“Не занесе ли Господ Исус нашата плът горе в небето? – казва Нокс,

шотландският реформатор, – И не ще ли се върне пак? Знаем, че ще дойде

втори път и то много скоро”. Ридли и Лейтимър, които отдадоха живота си

за истината, с вяра гледаха на идването на Господа. Ридли пише: “Светът

без съмнение – това аз наистина вярвам и затова го казвам – отива към

края си. Нека заедно с Йоан, Божия служител, извикаме в сърцата си към

Спасителя Христос: Ела скоро, Господи Исусе!” (пак там, с. 151, 145).

“Мисълта за идването на Господа ми е извънредно скъпа и радостна” -

казваше Бакстър (Рихард Бакстър. Трудове, т. 17, с. 555). “Да се обича

Неговото явление и да се очаква блажената надежда – това е делото на

вярата и отличителният белег на Неговите светии”. “Щом смъртта е

последният враг, който трябва да бъде унищожен при възкресението,

тогава можем да разберем колко сериозно вярващите трябва да копнеят и

да се молят за Христовото пришествие, когато Той ще спечели пълната и

окончателна победа” (там, с. 500). “Това е денят, за който всички

вярващи трябва да копнеят, да се надяват и да очакват като

осъществяване на цялото дело на тяхното изкупление и като изпълнение на

всички желания и стремежи на техните души.” “Ускори, о, Господи, този

благословен ден!” (пак там, с. 182, 183). Такава беше надеждата на

апостолската църква, на “църквата в пустинята” и на реформаторите.

Пророчеството предсказва не само начина и целта на Христовото идване,

но и знаците, по които хората могат да разберат неговото наближаване.

Исус каза: “И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите…”

(Лука 21:25). “…слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината

си, звездите ще падат от небето и силите, които са на небето ще се

разклатят. Тогава ще видят Човешкия Син идещ на облаци с голяма сила и

слава” (Марко 13:24-26). Йоан описва в Откровението първия от знаците

на второто идване и казва: “…стана голям трус; слънцето почерня като

козиняво вретище и цялата луна стана като кръв” (Откр. 6:12).

Елън Уайт - Великата Борба глава 17.