Десет дни на молитва... Към кого?

Десет дни на молитва... Към кого?

15/1/2015

Кадър от филма "Последните събития на Библейските пророчества" на Дъг Бачелър

Скъпи братя и сестри в Христос, желая да се обърна към вас с искрена молба да обмислите случващите се в последното време събития вътре и извън църквата и с усърдие да измолим от Бог мъдрост да разграничим скъпоценната истина от пророкуваните опити за измама.

Във всичко желая да издигна Христос, така че да освети Той умовете ни, защото единствено в Неговото име биваме спасени. "И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот." (Йоан 3:14,15)

Свещеното писание многократно ни призовава да отправяме молбите си към Бог, защото Той е спасението ни (1 Петрово 3:12). Насърчени сме да постоянстваме в молитва (Колосяни 4:2), защото тя „е дишането на душата”. Христос е нашият образец:

„Когато градовете бяха смълчани в среднощен сън, когато всеки човек беше отишъл в собствената си къща, Христос, нашият пример, се отправи към Маслинения хълм и там, сред сенчестите дървета, прекара цялата нощ в молитва” (Елън Уайт, Молитвата, стр. 18 в оригинал).

Тържествеността на времето би трябвало да ни подбуди още по-усърдно да представяме сърдечните си молби към своя Бог, за да бъдем подготвени да изпълним Неговата воля в живота си. Неизразимо много се нуждаем от Святия Дух, който да ни убеди за „грях, правда и съд” (Йоан 16:8).

Нуждата ни от Святия Дух е застъпена и в настоящата инициатива на Генералната конференция, озаглавена „Десет дни на молитва”, с основна цел „преживяване на плодовете на Духа” (из „Въведение” от основния материал). Призивът е да се молим в живота и взаимоотношенията си да изпитаме любовта, радостта, мира, дълготърпението, благостта, идващи единствено от Божия Дух.

Има обаче някои въпроси, които бих желала да си зададем:

Можем ли да изпитаме плодовете, когато Святият Дух не ни е изпълнил?

Елън Уайт недвусмислено заявява за своето време:

,,Силата на тъмнината вече е сложила своя печат и е поставила своя надпис върху делото... Светият Дух липсва в нашата работа” (Свидетелства към проповедници, стр.192,193).

Нужно е да разберем някои неща:

Първо: ще има опит от страна на противника за фалшификация на делото на Святия Дух:

„Видях фалшива реформация навсякъде. Църквите бяха въодушевени и считаха, че Бог работи чудно за тях, когато това беше друг дух. Тя ще стихне и ще остави света и църквата в състояние, по-лошо от предишното” (Духовни дарби, том. 1, стр. 171 в оригинал).

Този опит ще започне от църквите, различни от Адвентната. Във „Великата борба” относно предстоящото пробуждане, породено от действитео на Святия Дух, за излизане от тези църкви се казва:

„Врагът на души желае да възпрепятства това дело и преди да настъпи времето за такова движение той ще положи усилие да го предотврати, представяйки фалшификация. В онези църкви, които може да доведе под измамната си сила, той ще направи така, че да изглежда сякаш се излива Божието специално благословение, ще има проява, смятана за велик религиозен интерес. Множества ще ликуват, че Бог работи чудно за тях, когато делото е това на друг дух. Под религиозна премяна Сатана ще се стреми да разшири влиянието си над християнския свят.” (Великата борба, стр. 464 в оригинал)

(Забележете, че става дума за „християнския свят” като цяло, за множество църкви, движени от друг дух. Когато колективната молитва през последователни дни без неотложен повод се превръща в движение в християнския свят (вижте таблицата по-долу), това трябва да предизвика размисъл.)

Второ, Святият Дух не може да бъде получен без покаяние, което включва отвращение към греховете и искрено желание за изоставянето им:

1. Осъзнаване на нуждата:

„Не е възможно Святият Дух да се излее върху вас, ако не усещате нуждата си и сте изпълнени с желание повече, отколкото сте сега. Трябва да осъзнаете, че живеете на самите граници на вечния свят, че Христос идва много скоро и че цялото небе е заинтересувано от настоящото дело на подготвяне на народ за Неговото идване. Ако някога е имало народ, който се е нуждаел да се придържа към съвета на Верния свидетел към Лаодикийската църква да бъде ревностен и да се покае пред Бог, това е народът, който е имал разкрити пред себе си удивителните истини за това време и който не е живял според техните висши привилегии и отговорности.” (Ривю & Хералд, 04.06.1889)

2. Очистване на църквата (и личността) от греха в нея:

Лично:

„Отдаването на живота на Христос означава много повече, отколкото мнозина предполагат. Бог призовава към пълно покорство. Не можем да получим Святия Дух, докато не счупим всеки хомот, който ни свързва с противните черти на характера ни.” (Ривю & Хералд, 25.04.1899)

Църковно:

„Бог държи отговорен народа Си като цяло за греховете, които съществуват в някои единици сред него. Ако водачите на църквата се отнасят небрежно към внимателното издирване на греховете, предизвикващи Божието неодобрение върху цялото тяло, те стават отговорни за тези грехове" (Свидетелства към църквата”, том 3, стр. 269).

"Колко е необходимо всички, които се боят от Бога и закона Му, да смирят себе си пред Него и да скърбят, и да тъгуват, и да изповядват греховете си, които са отделили Бог от народа Му!” (Свидетелства към църквата, том 3, стр.53)

Трябва да помним, че „нашият Бог е огън, който пояжда” (Евреи 12:29) и ако дойде, когато не сме осветени, Неговата слава ще ни унищожи заедно с греха, който ни отделя от Него.

3. По-голямата част от църквата трябва да служи на Бог:

„Когато имаме пълно посвещение на службата на Христос от цяло сърце, Бог ще признае този факт чрез изливане на Неговия Дух без мярка, но това няма да се случи докато по-голямата част от църквата не бъдат работници заедно с Бог”. (Ривю & Хералд, 21.07.1896)

4. Сериозно отношение към напътствията, които Той би ни дал, когато се излее над нас, в противен случай бързо ще ни бъде отнет.

Ако допуснем да се съпротивим да сърцеизпитващото дело на Святия Дух, ставаме част от групата хора, за които се казва:

„Онези, които не се покоряват на влиянието на Святия Дух, скоро ще изгубят благословенията, получавани, когато те са признавали истината като идваща от небето. Те попадат в студена, бездуховна формалност; изгубват интерес към погиващите души: оставили са „първата си любов”. И Христос им казва: „спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш”. Той ще отнеме Святия Си Дух от църквата и ще Го даде на други, които го оценяват.” (Ривю & Хералд – 16.07.1895)

Трето, при отсъствието на Святия Дух, друг дух поема ръководството и отсъствието на първия остава незабелязано, както и нуждата от Него:

Нека се върнем на горния цитат:

"Църквите бяха въодушевени и считаха, че Бог работи чудно за тях, когато това беше друг дух. ” (Духовни дарби, том. 1, стр. 171 в оригинал).

Последица или причина?

Молитвата за преживяване на плодовете на Духа е молитва за последици от Него. Дори и да предположим, че Той присъства в църквата Си, сестра Уайт предупреждава, че Божието слово трябва да бъде ориентир, а не чувствата:

„Благодаря на Господа за забележителната проява на Неговия Дух, на която се наслаждавахме при срещата ни тази сутрин. Изпитвахме сладък мир и радост в сърцата си. Но душата ми е изведена след Господа. Страхувам се, че мнозина не се хващат здраво за Неговите обещания, а зависят твърде много от чувството, вместо от това, което Господ казва.” (Ривю & Хералд, 08.07.1884)

Молитвени инициативи?

Библията ни съветва да се молим непрестанно, всеки ден.

1 Солунци 5:17 „Непрестанно се молете.”

Колосяни 4:2 „Постоянствайте в молитва, и бдете в нея с благодарение”,

Ефесяни 6:18 „молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии”.

Извънредна молитва е необходима при определен повод, уникален за групата вярващи. Пример за това са учениците в Гетсимания, на които предстои най-тежкото изпитание, намерило ги неподготвени поради липсата ѝ: „Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение” (Матей 26:41).

Молитвени инициативи са споменавани в Духа на пророчеството с конкретна (неотложна) цел:

Новият здравен институт, в съгласие със здравната реформа, необходимостта от която е била изразена в списък от тринадесет души, страдащи от тежки болести.

„Не само имаше необходимост от здравна институция, но също и необходимост от промяна в здравните навици на вярващите... Усещайки нуждата от незабавна помощ от Бог, Комитетът на Генералната конференция назначи четиридневен период на пост и молитва, започващ в сряда, 9-ти май, и продължаващ до края на следващата събота. Срещите трябваше да бъдат свободни от дискусии и характеризирани от смирение, пост и молитва от страна на църквата.” (Елън Г. Уайт – том 2 – Прогресивните години: 1862-1876, автор: Артът Л. Уайт, стр. 134)

Здравословното състояние на Джеймс Уайт също е повод за усърдна молитва от страна на търсещите Бог миряни.

„Тези приятели дойдоха в отговор на неговото повикване и в продължение на десет дни имахме специални и сериозни периоди на молитва” (Ривю & Хералд, 17.02.1866)

Важно е да разберем, че при всички изброени случаи причината е индивидуална за групата вярващи. При отсъствието на проблем или споделеността на инициатива сред множество християнски общности има основание за съмнение в точното следване на Божия план.

Ден молитва ще бъде ли достатъчен?

Плодовете на Духа са качества на характера, които оприличават човека на Христос. Те не могат да бъдат постигнати за един ден. Според плана трябва да се молим за отделен плод всеки ден. Елън Уайт казва обаче:

„Молбите трябва да бъдат представяни с ревностна вяра. Тогава те ще достигнат трона на милостта. Неуморно постоянствайте в молитва. Бог не казва „Помоли се веднъж и ще ти отговоря”. Думите Му са: моли се, бъди усърден в молитва, вярвайки, че имаш нещата, за които си помолил, и ще ги получиш; тогава ще ти отговоря.” (Госпъл хералд - 28.05.1902)

Самата инициатива:

„Десет дни на молитва”, напречени преди това „Операция Глобален дъжд” (Operation Global Rain), водят началото си от 2010 г.

В ръководството на тази инициатива всичко изглежда наред, има призиви за молитва за пасторите, духовното развитие на църквата, мисионската дейност, обръщане внимание на Духа на пророчеството и т.н. Прекрасно е, изглежда точно това, което ни липсва.

Нека направим обаче малък преглед на няколко инициативи, наподобяващи тази, в други християнски църкви и организации:

Световният съвет на църквите (ССЦ) подема инициатива, наречена „Седмица на молитва за християнско единство”. Съветът представлява междуцърковна организация (възприемана като братска общност), обединяваща некатолически църкви – протестантски, Православна и независими, с крайна цел постигане на единение в призив и свидетелстване на християнския свят. Той е основен представител на икуменическото движение.

Римокатолическата църква не е член на ССЦ, макар и някои католически теолози да са пълноправни членове. Темата на ССЦ за седмицата на молитва обхваща самарянката на кладенеца и основният текст са думите на Исус от Йоан 4:7 „Исус й каза: Дай Ми да пия”. Понтификалният съвет за насърчаване на християнското единство публикува материали за Седмица на молитва за християнско единство като обявява, че те са подготвени заедно с Комисията по вярата и реда към ССЦ. Темата на тази инициатива са същите думи на Христос. Отделни енории и епархии обявяват на интернет страниците си тази инициатива, включително и български.

Тъй като ССЦ обхваща предимно протестантски деноминации, много от тях са подели инициативата – като седмица на молитва за християнско единство или молитва с друга продължителност, както и във вариации с пост. Сред тях са Лутеранска, Методистка, Петдесятна, Евангелска, Баптистка, Конгрешанска, Божия и др. Седмици на молитва предприемат и множество независими църкви.

Църквата на адвентистите от седмия ден не е член на ССЦ, макар и да провежда 10 дни на молитва. Това, което желая да бъде разбрано от изложените данни е единствено, че участието на църквата в подобни мероприятия не е независимо, поради което е възможно да не е подбудено от Духа, тъй като Божията църква трябва да бъде отделена от света, а за няколкодневна инициатива трябва да съществува неотложна нужда, уникална за нашата деноминация.

Божията вестителка пише:

„Вярващите трябва да светят като светила в света. Град, поставен на хълм, не може да бъде укрит. Църква, отделена и разграничена от света в оценката на небето е най-великият обект в целия свят. Членовете са обвързани с обещание да бъдат отделени от света, посвещавайки службата си на единствения Господар, Исус Христос. Те трябва да разкрият, че са избрали Христос като свой Водач... Църквата трябва да бъде такава, каквато Бог е възнамерил да бъде – представител на Божието семейство в един друг свят” (Свидетелства към църквата, том 3, стр. 17 в оригинал).

„Той ни притежава като Негови синове и дъщери при условие, че излезем от света и бъдем отделени и не се докосваме до нечистото [2 Коринтяни 6:17]. Към Неговите институции, както и към отделните християни, са отправени думите: „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда” [Матей 6:33] и обещанието Му е сигурно, че всичко, нужно за живота, ще бъде прибавено” (Свидетелства към църквата 7:163,164 – добавени скоби].

„Божиите хора не трябва да застават на обща почва, а върху святата земя на евангелската истина. Те трябва да вървят в крачка със своя Водач, гледайки постоянно към Исус, Авторът и Завършителят на тяхната вяра, придвижвайки се напред и нагоре и нямащи никакво общение с безплодните дела на тъмнината [Ефесяни 5:11].” (Ривю & Хералд, 01.08.1893 – добавени скоби)

Осъждане на икуменическото движение в Духа на пророчеството:

Икуменическото движение по времето на Елън Уайт, на което сега съответства Световният съвет на църквите, носи названието „Национална реформаторска асоциация” (National Reform Association). През 1908 г. то се преобразува във Федерален съвет на църквите, а през 1948 г. - в Световен съвет на църквите. За Националните реформатори Уайт изрично заявява:

„Господ ни заповядва да внимаваме, защото четем, че докато хората са спели, врагът е посял плевели на полето. Работата на тези Национални реформатори е правена по измамен, задкулисен начин, да се прекоси целият християнски свят, ако е възможно, и ако те доведат този ход до резултата от него и ние бъдем доведени до теснини, какво ще правим? Умолявам ви, в името на Исус Христос от Назарет, събудете се от сън. Бог винаги сътрудничи с човека в извършване на божествените планове... Но е невъзможно да различим човешкото от Божественото без просветлението на Божия Дух.” (Ревю & Хералд, 18.12.1888)

„Кризата е надвиснала над нас. Ще бъде поведена битката между християнството на Библията и християнството на човешката традиция. Няма ли престъпно пренебрежение в настоящото ни сънливо състояние? Трябва да има решително движение за напредък сред нас. Трябва да покажем на света, че осъзнаваме в събитията, които настъпват сега във връзка с движението на Националните реформатори изпълнението на пророчеството. Това, което сме провъзгласявали през последните тридесет или четиридесет години, сега е тук и тръбата на всеки страж на стените на Сион трябва да вдигне тревога.” (Ривю & Хералд, 01.01.1889)

По-долу е публикувана таблица с инициативи за молитва на различни деноминации, съвпадащи с или наподобяващи тази на Световния съвет на църквите (повечето линкове са от английски сайтове):

Има ли общение светлината с тъмнината?

Генералната конференция

Дали призивът за десетдневна молитва от страна на Генералната конференция, подобен на множество други от всяка деноминация, включително и майката на блудниците, е подбуден от Святия Дух?

Още по времето на Елън Уайт (около 25 години след написването на по-горния цитат за неговата молитвена инициатива) в края на 19-ти век на ръководния орган на църквата не може да се има доверие:

„Колкото до гласа на Генералната конференция, няма глас от Бог чрез това тяло, който да е надежден.” (Ръкопис 57 от 12.10.1895)

„Това, че тези мъже трябва да стоят в свято място, за да бъдат гласа на Бог към народа, какъвто някога вярвахме, че Генералната конференция е – това е минало” (Събития на последните дни 50:4)

Докато ГК призовава в материала „Молете се за единство в световната ни общност във всяка църква и църковна единица, така че всички да зачитат приетата църковна политика и цялостно отдаване на мисията на църквата”, става дума не за доктрините, стълбовете на вярата, които са дълбоко вкоренени в Духа на пророчеството и Библията, а за „църковна политика” – план за действие, приет от хора, на чийто глас е казано преди повече от век, че не може да се има пълно доверие.

Съвпадение

Допълнителна светлина за икуменическата същност на инициативата носи съвпадението на графичните изображения, представящи молитвени инициативи в Адвентната и Баптистката църква:

Десет дни преди Петдесятница?

В официалния сайт на десетдневката ни е посочена аргументацията за събитието: „Бог изля Своя Свят Дух в силата на Петдесятница след като църквата Му прекара десет дни заедно, молеща за обещаното Му благословение”.

Призовани сме да се молим по подобие на молитвеното общение на учениците, последвано от изливането на Святия Дух на Петдесятница. При условие, че имаме пролетна и есенна молитвена седмица, съгласувани с еврейския ранен и късен дъжд, къде е мястото на допълнителна инициатива?

Множество деноминации участват съвместно в десетдневната молитва по примера на 120-те ученика преди деня на Петдесятница, назначен за Глобален ден на молитвата. През 2014 год. периодът на съвместна инициатива е бил 29.06-07.07, като Петдесятница се пада на 08.07. Предоставено е и молитвено ръководство. През 2015 год. периодът ще е 14-23.05.

Независимо, че дните не са последвани точно от нас, идеята е споделена. Това е постановена от хора формула за изливане на Духа, неоповестена изрично в Библията като пример за следване (както е със символите на Господната вечеря, например). Дали Адвентната църква може да участва заедно с всички останали в това?

Молитви-изречения

В ръководството за лидери към инициативата е отправена следната инструкция:

„Изречени молитви

Молитвите трябва да бъдат кратки и по същество. Това дава възможност на другите също да се молят. Опитайте се да ограничите вашите молитви до няколко изречения. Всеки човек може да се моли на няколко пъти. Кратки изречения в молитвите правят времето за молитва интересно и позволяват на Светия Дух да научи групата как да се моли. Вие не трябва да започвате и завършвате всяко изречение от кратката молитва с фрази като " Мили Боже " и " Амин . " Това е един непрекъснат разговор с Бога.”

На английски словосъчетанието “Sentence prayers”, преведено тук като „изречени молитви” носи значението на молитви, състоящи се от едно до три изречения, в някои случаи мантри, но в протестантските деноминации се използва като спонтанни кратки молитви (без фраза за повторение). Това, което е интересно в случая не е толкова наименованието им, колкото процесът, в който те въвеждат миряните.

В статия от сайт за малки групи, озаглавена „Преживейте груповата молитва-разговор” (Conversation prayer), се казва: „Кратки молитви, състоящи се от едно или две изречения, оттам произлиза името. Разговорът е между групата и Святия Дух. Понякога използваме времето за молитва, за да достигнем другите или да споделим мъдростта или житейския си опит. Молитвата-разговор не се отнася до нас, а до пълната зависимост от слушането и отговарянето на Святия Дух. Ако сте емоционално нетърпеливи да се молите следващ по ред или се молите твърде дълго, вероятно слушате себе си повече, отколкото Святия Дух.”

Елън Уайт насърчава кратките публични молитви, но никъде не споменава липсата на заключението „Амин”, означаващо желание да бъде изпълнена Божията воля, с евтиното извинение, че това е разговор с Бог. Напротив, тя дава съвети, които да улеснят разбирането на молитвата от миряните, така че те да могат да я потвърдят с общо „Амин”:

„Публичните молитви трябва да бъдат изговаряни бавно, членоразделно и достатъчно силно, така че всички да могат да чуят и да се обединят в изричането на „Амин””. (Свидетелства към църквата, том 6, стр. 383)

Дължината на молитвите, определена като достатъчна от сестра Уайт, не е няколко секунди, колкото биха отнели три изречения, а „няколко минути”: „

„Дългите молитви, отправяни от някои служители, са били огромен провал... Няколко минути са достатъчно дълго, за да представите случая си пред Бог, казвайки Му това, което желаете, и можете да вземете хората със себе си и да не ги уморите или да намалите интереса им за посвещение и молитва.” (Ривю & Хералд, 30.05.1871)

Пълната зависимост от слушането на глава на Божия Дух не трябва ли да произлезе от изпитване на сърцето? Това трудно би могло да стане публично в емоционална възбуда и ограничение от няколко изречения.

При полученият „разговор” с Бог, ако не присъства Святият Дух поради беззаконията ни, на кой бог се молим... и кой бог чуваме? Необходимо ли е да експериментираме с нови начини за молитва, когато Христовият образец е съвършен?

Снимка: libertytothecaptives.net

Кръгът

В ръководството за лидери към инициативата, както и в последната част от основния материал със заглавие „Нощ на молитва” има инструкция хората да се съберат в кръг. В материала (английската версия) тя е формулирана така: "Направете кръг, поставете стол в центъра, и поканете тези, които имат специална молитвена нужда, да дойдат един по един и да споделят нуждата. Тогава застанете около тези лица и двама или трима да се помолят за техните особени нужди и да изискват Божиите обещания за тях. "

Такава практика в Библията няма, но за сметка на това тя е застъпена в християнския мистицизъм. Проучване на значението на тези символи прави Ед Тарковски, като друг източник представя резюме:

„Кръгът: свято място, където магията трябва да бъде направена и всички ритуали задържани. Той както задържа ритуална енергия докато вещицата е готова да я освободи, така и осигурява защита за вещицата..."

Според ръководството за лидери кръгът "помага за осъществяването на дух на единство".

Интернет източникът продължава: "В много случаи самите хора формират кръг и са кръгът и „призовават бога/богинята”, когато застават, за да го оформят. Но кръгът е мястото, където духът, представящ се за Свят Дух, се проявява в пораждането на съзнанието за духовно единство.”

„"Духовете стимулират „пробуждане” чрез усещане за любов, радост, мир, състрадание и нуждата от отговорност" чрез малки групи.” Кои са плодовете на Духа? Същите любов, радост, мир..., които Христос желае да даде на църквата си чрез Святия Дух, ще бъдат фалшифицирани от измамника. Спомнете си цитата от Елън Уайт за другия дух.

1 Тимотей 4:1 „А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения”

Бих желала да повторя, че в самия материал виждам много положителни неща, споделям единствено наблюденията си за случващото се в християнския свят.

Призивът, който желая да отправя с тази публикация, е ревностно да изпитаме сърцата си и да се покаем, за да може Божият Дух да работи чрез нас и да завърши доброто дело в нас до деня на нашия Господ.

Смирено моля Бог да установи царството Си и Неговото име да бъде въздигнато в църквата Му. Вярвам, че молбата ни като Божии люде ще бъде изпълнена.

Поздрав с Псалми 38:15:

Понеже на Тебе, Господи, се надявам,

Ти ще отговориш, Господи Боже мой.

Ваша сестра в Господа,

Мария Георгиева.

http://www.poslednitedni.info/105710901072109010801080/23#.VLgZElIcTs0