12.КОЙ ПРОМЕНИ СЪБОТНИЯ ДЕН?

1.Учредяване на съботния ден:

Кога? (Битие 2 : 1 -3 ) – след сътворението на света;

От кого? (Марко 2:28) - от ИСУС ХРИСТОС;

За кого (Марко 2 : 27; Исая 58 : 13,14) – за човеците.

2.Промяна на съботата

• 1. Постепенно след грехопадението съботата се забравя

  2. от народите. БОГ призовава еврейския народ за СВОЙ представител.

  3. ТОЙ им поверява СВОИТЕ закони, включително и съботния ден (Неемия 9 : 12-14).

3.ИСУС – пазител на съботния ден (Лука 4:16).

ТОЙ заявява: „Да не мислите, че СЪМ дошъл да разруша

Закона или пророците? Не СЪМ дошъл да разруша, но да

изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето

и земята, ни една йота, ни една чертица от закона няма

да премине, докато всичко се сбъдне. И така, който

наруши една от тези най - малки заповеди, и научи така

човеците, най малък ще се нарече в небесното царство;

а който ги изпълни и научи човеците, той ще се нарече

велик в небесното царство.” (Матей 5: 17 - 19 ).

4.Апостолите са пазили съботния ден. Ако е имало

• 1. промяна, ап. Павел е щял да покани езичниците да

  2. дойдат в неделя. Но той ги събира в събота:

  3. „На следващата събота се събра почти целият град да

  4. чуят БОЖИЕТО СЛОВО .” (Деяния 13:44); виж и Деяния 16 : 13.

  5. Ап.Павел и придружаващите го се събират в събота

  6. на богослужение (Деяния 17 : 1 – 3 ).

  7. Година и половина, прекарани в Коринт, ап. Павел

  8. шиеше палатки, а в събота проповядваше (Деяния 18 : 3,4 ).

5.Първият ден е споменат в Новия завет на осем

места : Матей 28 :1 ; Марко 16 : 2,9 ; Лука 24 :1;

Йоан 20 :1,19; Деяния 20 : 7; 1 Коринтяни 16 : 2.

но няма нито дума, която да загатва , за празнуването на

неделята вместо съботата като ден за богослужение.

6.Промяната е историческа.

Почитането на неделята се е промъкнало бавно и

незабележимо през II – III в. сл. ХР. За това са съдействали много фактори:

а) Подчертан антисемитизъм, особено след еврейското

въстание през 135 г. Император Адриан изселва всички

евреи от Ерусалим, преименува го Елия Капитолия и

забранява празнуването на съботния ден. Някои християни,

особено от Александрия и Рим, решават, че е по – добре да се

разграничават от евреите, като престанат да пазят съботата.

б)Влиянието на митраизма. Поклонението на слънцето

е най - разпространеният в древността религиозен култ,

особено през II - III век. Първият ден на седмицата, посветен

на бога Слънце, се е празнувал много тържествено;

в)Влиянието на църковните „отци”. Много църковни водачи

поставят въпроса защо денят на слънцето да не се посвети

на ХРИСТОС , СЛЪНЦЕТО на ПРАВДАТА, и да се празнува от

християните. ХРИСТОС възкръсва в неделя и това е голямо

основание за нейното празнуване.

Юстин мъченик от Александрия в съчинението си

„Разговор с Трифон Юдея „ пише „ Вече не е нужно да се

празнува съботата. Християните имат нов закон и нов

законодател, който е над Декалога. Новият почивен ден е

по - голям от еврейската събота.”

Тертулиан в своето съчинение против гностика Маркон

пише: „Съботата е благословена от БОГА за доброто на

човеците и за тяхното благословение…”

По късно пише на евреите : „Съботата има временен характер .

Християните трябва да пазят неделята като ГОСПОДЕН ден.”

В съчинението си „ Де корона” той признава :

„Ако за всички тези правила потърсите потвърждение в Библията,

няма да намерите. Традицията е източник на тези правила,

обичаите ги потвърждават, вярата ги държи.”

7.Узаконяване на неделята.

Първият неделен закон - декрет на император Константин от 07. 03. 321 г.

„Всички съдии, граждани и занаятчии трябва да почиват

в „Достойния за почит ден”. На селянете може да се

позволява да работят, тъй като може да се окаже,

че това е най – подходящият ден за сеене на жито или за садене на лозя.”

Константин е поклонник на слънцето. Той прави неделята

държавен празник в чест на бога Слънце.

Как е дръзнало християнството

да направи промяната от събота в неделя ?

Сега християнството извършва голямо престъпление.

То превръща неделния ден в християнски празник –

„в чест на ХРИСТОВОТО възкресение”.

- Папа Силвестър – в 325 г., променя името на деня на

слънцето, като го нарича ГОСПОДЕН ден - вместо Диес Солис, Диес Доминика.

- Лаодикийският събор през 364 г. в 29 канон:

„Християните не трябва да юдействат и да почиват в събота,

а трябва да работят в този ден . Ако се намери, че

юдействат, ще бъдат отлъчени от ХРИСТОС.”

- През 590 г. папа Григорий, в едно от послание до римския

народ, обявява за пророци на антихриста всички, които

настояват да пазят съботния ден.

Един от главните въпроси за разделянето на църквата на

източно - ортодоксална и на западно - римска в 1054 г., беше

спора за освещаването на съботата и борбата за първенство

Ап. Павел пише: „Аз зная, че подир моето заминаване ще

навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят

стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които

ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след с ебе си”. (Деяния 20:29,30).

„Защото ще дойде време, когато няма да търпят

здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си

натрупат учители по своите страсти, и като отвърнат

ушите си от истината, ще се обърнат към басните.” (1 Тимотей 4: 3,4).

Църквите учат ,че трябва да се пази неделята, а Библията

ни учи, че съботата е БОЖИЯТ ден – какво да правим”

„Следователно за БОЖИИТЕ люде остава

една съботна почивка.” (Евреи 4: 9).