Глава 7 - СВРЪХТЕГЛО

Глава 7 СВРЪХТЕГЛО

Тайната на грижите за даден пациент се със­тои в това, да се грижим за него.

Сър Уйлям Ослер

Въпрос: Защо 30% от американците страдат от свръхтегло?

Отговор: Заради едно основно заблуждение:

Те не знаят, кога са жадни; не могат да направят разликата между „течност" и „вода".

Нека поговорим за писмата на г-н Пек, г-н Патирус, за Присцила Престън и Дона Гутковски. Всички те са от­слабнали с 15 до 23 килограма, когато започнали пре­димно да пият вода. Друга жена свали за no-малко от година 29 килограма тегло, което получила през пре­дишните шест години. Като четете по-нататък ще забеле­жите колко просто е да отслабнете. Но ако не Ви дам ни­какви доказателства за това, ще ме упрекнете, че прека­лено опростявам нещата.

Централната контролна система в мозъка веднага раз­бира кога енергийното ниво в организма е твърде ниско. Чувствата на жажда или глад също възникват, когато за­пасът от енергия, който трябва да бъде лесно достъпен, е твърде малък. За да бъде мобилизирана енергията от нат­рупаната мазнина е необходимо да се задействат хормо­налните механизми. Това трае доста дълго (необходима е и известна физическа активност, за да се освободи енер­гията), за спешните нужди на мозъка. Затова предният мозък получава енергията си или от хидроелектрически-те процеси в клетъчната мембрана, или от захарта в кръ­вообращението. Функционалните му нужди от вода са особено спешни — защото не само доставянето на енер­гия, но и транспортната система в микротеченията се нуждаят от повече вода.

Следователно, да обърнем внимание на нуждите на мозъка — едновременно възникват чувствата за жажда и глад. Ние не разпознаваме чувството за жажда и считаме двата индикатора за желание за ядене. Ядем, когато организмът ни се нуждае от вода. Хората, които са намалили теглото си, са успели да разделят двете чувства на жажда и глад, като преди ядене са пили вода. Затова те не са яли прекалено много, в стремежа си да задоволят жаждата за вода.

Проблемът с прекаленото ядене

Съотношението между човешкия мозък и телесното тегло е около 1/50. Мозъкът притежава около девет били­она нервни клетки („компютърни чипа"), които съдържат 85% вода. Двадесет процента от кръвта в кръвообраще­нието е предназначена за мозъка и се транспортира до него. Това означава, че мозъкът трябва да извлече от циркулиращата кръв това, от което се нуждае, за да фун­кционира нормално. Мозъкът е частта от тялото, която е постоянно активна. Той преработва всички информации от различните части на тялото, а също и тези, които се стичат ежедневно към него от физическата, социалната и електромагнитната околна среда.

За да преработи всички впечатления и да активира всички части на тялото за координиран отговор, мозъкът се нуждае от огромни количества енергия. Същевремен­но той изразходва енергия за създаването на градивни вещества и за различните химически „доставчици" (невротрансмитери), които се произвеждат в мозъчните клет­ки и трябва да бъдат транспортирани до съответните нервни окончания. Транспортната система също се нуждае от енергия. Това голямо изразходване на енергия от мо­зъка е главната причина той да получава 20% от цирку­лиращата кръв.

Мозъчните клетки натрупват енергия в две основни форми: като АТФ и като ГТФ —депа — подобно на отк­ритите складове за въглища и кокс в електроцентралите. Някои дейности получават енергия от АТФ-депата, нами­ращи се в различни части на клетките, главно в мембра­ните. Информацията постъпва в клетъчните мембрани и се преобразува в реакция. Във всяка клетка съществува система за подобряване на енергията. Не всяко дразне­ние изисква отдаване на енергия от АТФ-депото, за да бъде регистрирана и да се даде отговор.

При някои дразнения не се достига прага на отдаване­то на енергия. Мозъкът определя кои дразнения заслужа­ват изразходване на енергия и кои не. Ако АТФ-резервът е малък, много дразнения не предизвикват ответна реак­ция. Тези ограничени АТФ-резерви се тълкуват от някои свръхактивни мозъчни клетки като състояние на умора при функционирането, което се контролира от тези клет­ки. Абсолютно същото се отнася за ГТФ-депата. В някои случаи на крайна необходимост може част от енергията от ГТФ-депата да бъде отклонена, за да се задвижат АТФ-депата и да запазят изпълнението на някои от най-важните функции, които иначе биха страдали от недостиг на енергия.

Натрупването на енергия в мозъка изглежда силно за­виси от наличието на захарта. Мозъкът постоянно изтег­ля глюкоза от кръвта, за да пълни с енергия АТФ- и ГТФ-депата. Наскоро беше направено откритието, че човеш­кият организъм сам произвежда „хидроелектрическа енергия", когато водата се просмуче в клетъчната мемб­рана и задвижи няколко твърде специални помпи за про­изводство на енергия, подобно на произвеждането на хидроелектрическа енергия при язовира на някоя река. По този начин мозъкът използва два механизма за задо­воляване на нуждата си от енергия: първо — енергията се придобива от хранителната обмяна на веществата и образуването на захари и второ — от снабдяването на организма с вода и преобразуването й в хидроелектри­ческа енергия. Новите знания потвърждават мнението, че мозъкът зависи преди всичко от енергията, придобивана по „хидроелектрически път", особено за нуждите на транспортната система, снабдяваща нервите в различни­те части на тялото.

За да задоволи изискванията на мозъка, човешкото тя­ло е развило много фина система за уравновесяване, за поддържане на относително постоянна концентрация на кръвната захар. Това става по два различни начина: от една страна се стимулира приемането на протеини и ни­шестени храни, които се преобразуват в захари освен за­харите, съдържащи се в самата храна. От друга страна се преработват скорбялата и протеините от резервите на организма. Последният механизъм се нарича глюконеогенеза. Става дума за ново образуване на захар от други вещества. Този процес на изхранване на мозъка се извър­шва в черния дроб.

Зависимостта на повечето мозъчни функции от енер­гията, добивана от захарта, стига дотам, че асоциациите за ситост или наслада се свързват с вкуса на Сладкото. Развила се е специална кодова система, която има за цел координирането на функциите на останалите органи, при която езикът като усети сладък вкус, веднага се възбуж­да черния дроб. Ако в кръвообращението няма достатъч­но захар, черният дроб започва нейното производство и постоянно повишава нивото на захарта в кръвта. Първо се превръща в захар скорбялата, след това протеините и накрая малки количества мазнини, като процесът на пре­образуване на мазнините е много бавен.

Тялото трябва да бъде известно време без храна, пре­ди да започне процесът на преобразуване на мазнините. Протеините могат да се разграждат много по-лесно от мазнините. Натрупванията на мазнини се състоят от мно­го отделни единици от свързани помежду си мастни ки­селини, които трябва да бъдат разградени заради висока­та си енергийна стойност. Всеки грам мазнина дава де­вет килокалории енергия, всеки грам протеин или захар — само четири килокалории. Това е причината, поради която човек изпитва по-малък глад, когато бъдат преобразувани мазнините.

При децата мастните депа са кафеви и в тях има сил­на циркулация на кръв. В кафевите мастни депа преобра­зуването на мазнината става директно и така се създава топлина. С възрастта циркулацията на кръвта в мастните депа става по-бавна и затова те не са така добре достъп­ни за разграждащите ензими. Ако мускулите не са актив­ни, разграждащите ензими много по-лесно попадат в тях и използват белтъчините им, за да ги превърнат в захари. Ако обаче мускулите са в действие, те започват да изпол­зват и да преработват част от натрупаните в тях мазнини като източник на енергия, за да могат да действат, да за­пазят обема си или дори да го увеличат. За тази цел мус­кулите активизират един разграждащ мазнините ензим — „зависимата от хормоните липаза". При опити в Швеция неколкократно повторени кръвни тестове са показали, че активността на този ензим настъпва след едночасо­ва разходка и след това продължава още дванадесет часа. Когато мускулите използват мазнините, за мозъка остава повече захар.

При повтарящи се разходки активността на из­гарящите мазнините ензими е no-силно изразена. Натоварването на мускулите трябва да бъде част от вся­ка диетична програма, защото то има дълготрайно и не­посредствено физиологическо въздействие върху разграждането на мазнините. И точно този ензим прочиства стените на кръвоносните съдове от натрупаните по тях мастни плаки. Тази физиологична реакция на организма на разходките е отстранила здравословните проблеми и при г-н Джон Фокс. Чрез увеличаване приема на вода той получава повече енергия и издьржливост, раз­ходките са стимулирали действието на ензимите, които са прочистили неговите артерии.

Работата в офиса и на бюрото е само една от култур­ните промени, станали съставна част от модерния ни на­чин на живот. Физиологията на организма още не се е променила достатъчно, за да може да се пригоди в доста­тъчна степен към това ненормално във функционално от­ношение използване на човешкото тяло. Организмът все още се нуждае от работа на мускулите, за да функциони­ра нормално. Когато тялото работи нормално, то знае ко­га и колко трябва да яде, без да се натрупват мазнини. Всяка част от тялото използва своя дял от енергията за достатъчно и добре координирано функциониране. Поне така е замислено.

Но ако повече се натоварва мозъкът — както е в стре­сови ситуации — а тялото не се движи достатъчно, може да се случи някой по-малко дисциплиниран човек да яде по-често и по-големи количества захар, за да снабдява мозъка си със захар. Положението става още по-дра­матично, ако не се обърне внимание на сигналите на организма за жажда, в случаите когато то се нуждае от вода за запасите си от енергия, а също и ако вмес­то да се пие вода, се поема повече храна. При стрес тялото се обезводнява. Защо увеличаваме теглото си е съвсем просто: ядем, за да подсигуряваме мозъка за де­нонощната му дейност. Но като ядем, само 20% от хра­ната достига до мозъка. Остатъкът непрекъснато се натрупва като запас, особено ако не бъде изразходвана j предназначената за мускулната активност част. Ако източник на енергията е водата, това не може да се случи. Излишната вода се изхвърля под формата на урина.

Напълняване чрез пиене на диетични напитки

Според моите наблюдения диетичните напитки (всички възможни лимонади и заместители на захар­та промишлено производство) водят до увеличаване на теглото, макар че не съдържат значимо количество калории — при това те се предпочитат главно от хора, които искат да контролират теглото си. Един пример пра­ви нещата още по-ясни: млад мъж, в средата на двадесет­те години, висок 1,65 м. Както е обичайно при повечето студенти, които страдат от стрес преди изпитите, често пиел лимонада. Още след завършване на гимназията вече имал свръхтегло.

После, за да отслабне, започнал да пие още диетични напитки, по осем кутийки на ден. След около две години наддал още 15 кг. Не минало много време и той бил тол­кова дебел, колкото висок. Затруднявал се при бягане и изглеждало така, като че ли трябвало да се засили, за да направи следваща крачка. Пиел диетични напитки по вре­ме на ядене и ядял повече, отколкото било необходимо за организма му.

Човек използва някакъв подсладител, за да не внася в организма си излишни калории и въпреки това надебеля­ва. Това противоречие изисква обяснение. В следващите редове Ви предлагам резултатите от моите изследвания като решение на тази загадка. Има много хора, които по­сягат към диетичните напитки и вместо да отслабнат, на­дебеляват. Като доказателство цитирам писмото на Дона Гутковски, която в продължение на години пиела лимонада и постоянно надебелявала, независими какво друго предприемала, за да отслабне.

През 1850 г. в Америка годишно се изпивали само по 1,6 четвъртлитрови шишета с лимонада на човек от насе­лението (общо 0,4 литра). В края на 80-те години на този век (XX век — б.пр.) вече се изпивали 500 кутийки по 0,330 литра на човек годишно (165 литра).

Годишната статистика на промишлеността за безалко­холни напитки за 1944 г. показва консумация от 186 лит­ра лимонада на човек. 28,2% от тях се падат на различни­те диетични лимонади. Тази консумация бавно започва да намалява. 84% от цялата консумация на безалкохолни на­питки се пада на две марки — кока-кола с 48,2% и пепси-кола с 35,9%. От тези 84% само 5,5% се пада на безкофеинови диетични напитки. Тези цифри показват, че много хора пият напитки, съдържащи кофеин, като само 22% избират диетичните безалкохолни напитки.

Една анкета в Пенсилванския държавен университет показа, че някои студенти пият до 14 кутийки безалко­холни напитки на ден. Едно момиче стигнало до 37 ку­тийки кока-кола за два дни. Някои признават, че не могат да живеят без газирани напитки. Ако трябва да се отка­жат от тях, при тях се изразяват признаци, както при пристрастените към други дроги.

Boys Life Magazine (анг.: Списание „Юношески жи­вот" — б.пр.) прави анкета сред читателите си и устано­вява, че 8% от тях пият по 8 и повече кутийки лимонада на ден. Организаторите на една среща на бой-скаути съб­рали 200,000 празни кутийки за вторични суровини. Съ­юзът за безалкохолни напитки извършил анкета в болниците за използването на безалкохолните напитки и се оказало, че 85% от болниците сервират такива напитки на пациентите си заедно с храната. Изследванията по­казват, че кофеинът момее да предизвика пристрас­тяване. Медиите, които не искат да развалят отношенията си с индустрията за безалкохолни напитки като техен рекламодател, са намерили един по-малко опасен израз за това явление. Те говорят за зависимост от кофеина.

Употребата на безалкохолни напитки се стимулира от обществото, защото се предполага, че тези промишлено произвеждани напитки удовлетворяват потребностите на организма също така, както водата. Счита се, че организ­мът се задоволява подобаващо, тъй като напитките съ­държат вода. Това е погрешно. Тази нарастваща на широ­ка основа консумация главно на съдържащи кофеин на­питки става неподозирана причина за много от здравос­ловните проблеми в нашето общество. Погрешното предположение, че всички течности изпълняват ед­наква функция за задоволяване нуждите на организ­ма, става причина за възникването на редица болес­ти, които често са свързани и с повишаване на теглото. За да осмислим казаното, трябва да разберем някои прости принципи на анатомията и физиологията на мозъка, чрез които се регулират както яденето, така и пи­енето.

Недоразумението, че всички готови напитки снабдяват организма с ежедневната му необходима доза вода, е виновно за появата на някои болести много повече от всяка друга причина. Обезобразяването на тялото чрез натрупването на мазнини е първата крачка към упадъка на човешкия организъм и това, по мое мнение, се предизвиква от фалшивия избор на бе­залкохолните напитки. Някои от тези напитки са по-вредни от други.

Кофеинът, една от основните съставки на повечето безалкохолни напитки, е дрога. Той има свойството да води до пристрастряване, тъй като въздейства директно на мозъка. Освен това той възбужда бъбреците и води до повишено отделяне на урина, действа обезводняващо. Погледнато физиологически кофеинът е дехидратиращо вещество. Това е главната причина, поради която чо­век трябва да пие толкова много кутийки лимонада днев­но и въпреки това да не насища жаждата си: водата не се задържа достатъчно дълго в организма. Едновременно с това много хора тълкуват погрешно жаждата си за вода. Тъй като предполагат, че с лимонадите поемат достатъч­но вода, те мислят, че са гладни и ядат повече, отколкото е необходимо за тялото им. Така съдържащите кофеин напитки, довели до обезводняване, след известно време водят и до напълняване; хората са яли твърде много, за­щото са объркали чувствата си на жажда и глад.

Кофеинът зове консуматора си: „Вземи ме!" Той сти­мулира мозъкът/тялото, дори когато те са изтощени! Ко­феинът намалява контролния праг на АТФ-депото. Нат­рупаната АТФ се използва за функции, за които обикно­вено не се е използвала.

Безалкохолните напитки със захар задоволяват нуж­дите на мозъка от захар. Ако кофеинът освободи АТФ-енергия за определени дейности, освободената захар по­пълва част от загубената енергия в АТФ, но крайният ефект все пак е твърде голямото разграждане на АТФ-де­пото от мозъка.

В началото на 90-те години на XX век безалкохолна­та индустрия започва да използва нов подсладител — вместо захарин започва да се използва аспартам. Послед­ният е 180 пъти по-сладък от захарта, а няма никакви ка­лории. Той се използва навсякъде, тъй като ФДА (Food and Drug Administration — администрацията за храни и лекарства — американските власти за наблюдение върху хранителните стоки) няма никакви опасения, поради кои­то да не го препоръчва като заместител на захарта. За съвсем кратко време той намира място в повече от 5000 рецепти.

В стомашно-чревния тракт аспартамът се превръща в две аминокиселини — аспартат (сол на аспарагиновата киселина) и фенилаланин (жизненоважна аминокиселина в белтъчините), а освен това и в метанол — дървесен спирт. Твърди се, че черният дроб премахва отровите от метиловия алкохол. Аз лично мисля, че това се твърди само за да се успокоят възразяващите срещу продаване­то на тази индустриално изготвена „храна", съдържаща токсични добавки.

Тъй както кофеинът променя АТФ в АМФ, така аспартатът променя енергийното ГТФ-депо в ГМФ такова. Двете, АМФ и ГМФ са използвани горива, те предизвик­ват жажда респ. глад, за да се попълнят отново изразход­ваните енергийни запаси в мозъчните клетки. Така че е ясно: диетичните напитки водят до безразборното из­ползване и пренатоварване на енергийните резерви на мозъчните клетки.

Научно е доказано, че.изгорелите АМФ вещества пре­дизвикват глад. Кофеинът създава зависимост и хората, които редовно го консумират, трябва да бъдат наричани „колахолици". Ясно е, че хора със заседнала работа наде­беляват при консумация на съдържащи кофеин напитки; по-честото приемане на храна се предизвиква индирект­но, тъй като мозъкът увеличава освобождаването на енергийните си резерви. Само една част от енергийните стойности на приетата храна се използва от мозъка. Ос­татъкът от енергията се натрупва под формата на мазни­ни, ако не бъде използвана от активната дейност на мус­кулите. Това увеличаване на теглото е един от многото аспекти, свързани с консумацията на диетични напитки.

Все пак важен е фактът, че в мозъка възниква реф­лекс, който реагира на сладкия вкус. Обикновено това се нарича „Фазова реакция на мозъка". Дългогодишния опит, който има организмът, че при сладък вкус се полу­чава енергия, се превръща в условен рефлекс. Щом ези­кът бива стимулиран от сладък вкус, черният дроб полу­чава послание от мозъка да се подготви за поемане на нова енергия отвън— захарта. Черният дроб прекратява произвеждането на захар от протеиновите и нишестени­те резерви на организма и вместо това започва да натруп­ва веществата, изгарящи при обмяната им, които цирку­лират в кръвта. Както посочват Майкъл Г. Тардоф, Марк И.Фридман и други учени, фазовите реакции не променят дейностите при обмяната на веществата в полза на нат­рупването на хранителни вещества; нужното за превръ­щането гориво намалява и това води до чувството за глад.

Ако тази реакция действително е предизвикана от за­харта, тогава черният дроб ще преработи приетата захар. Ако със сладкия вкус, обаче, не е свързано поемане на захар, в тялото възниква желание за хранене. Черният ^дроб подава тези сигнали и обуславя чувството за глад. Колкото по-силно се стимулират вкусовите луковици в устата, без да се приемат съответните калории, толкова по-силно е желанието за хранене — за преяждане.

Влиянието на тази фазова реакция на мозъка върху вкусът за сладост е доказано чрез опити с животни при използването на захарин. Много изследователи са про­вели тези опити с използването на аспартам и се оказало, че при хората също възниква подобно желание да се яде повече. Блундел и Хил доказват, че нискокалоричният подсладител —разтвореният аспартам —увелича­ва апетита и води до приемане на храна през по кратки отрязъци от време. Те съобщават, че „доброволците след поемане на аспартам очевидно изпитват по-голям глад, отколкото след поемане на глюкоза." Това чувство за глад оказва своето влияние, то води до поемане на по-го­лямо количество храна.

Тардоф и Фридман доказаха, че този глад, предизви­кан от подсладители, може да трае до 90 минути, дори и когато всички кръвни тестове показват нормални стой­ности. Учените показват, че дори след постигането на нормално ниво на инсулин в кръвта — инсулинът се счита за причинител на чувството за гдад — опитните животни поемат повече храна,, отколкото тези от конт­ролната група. Това означава, че мозъкът запазва жела­нието за ядене дълго време след като вкусовите рецепто­ри са стимулирани от вещества със сладък вкус, без в действителност в организмът да е постъпила действител­но захар. Сладкият вкус подбужда мозъка да програмира черния дроб така, че той да натрупва нови резерви, вмес­то да отдава вече натрупаните такива.

По принцип чрез тази физиологическа реакция на сладките вещества (при които липсват обявените чрез вкуса калории), човек е принуден да търси замяна за обя­вената енергия. Тази физиологична реакция е причина­та хората, които пият диетични напитки, за да от­слабнат, вместо това да напълняват.

Когато кофеинът и аспартамът постъпят в организма, те въздействат стимулиращо върху клетъчната физиология на мозъка, черния дроб, бъбреците, панкреаса, ендок­ринните жлези и т.н. Аспартамът се превръща във фени-лаланин и аспартат. Последните действат стимулиращо на мозъка. Обединеното въздействие на кофеина и ас-партама води много бързо до активизиране на мозъка, за­щото те са в много по-големи количества, отколкото обикновено са веществата, които осигуряват хармонич­ната физиология.

Повечето нервотрансмитери възникват вторично от една или друга аминокиселина. Аспартагьт е една от две­те особени аминокиселини, за които не е необходимо първо да бъдат преобразувани, преди да могат да оказват влияние върху мозъка. Определени нервни клетки прите­жават рецептори за две стимулиращи аминокиселини (ас­партат и гаутамат-сол на глутаминовата киселина), които оказват силно влияние върху телесната физиология.

Използването на тези изкуствени подсладители с тяхната „фалшива" стимулация върху нервните центрове, при която погрешно се показва поемане на енергия, има много по-сериозни въздействия освен увеличаването на теглото. Физиологията на тялото се направлява предимно от нервите, които биват стимулирани от тези вещества. Употребата на подсладители, само защото те така прият­но възбуждат вкусовите рецептори, без да знаем какъв дългосрочен ефект оказват върху организма ни, е най-малкото късогледство. Когато мисля за микрофизиологи-ята на клетките, навикът за използване на тези аминоки­селини буди у мен големи безпокойства. Загрижен съм, какви дълготрайни влияния ще окажат тези химически подсладители при директното стимулиране на нервната и жлезните системи в мозъка. Природата е предвидила те да бъдат използвани за други важни компенсационни функции в организма.

Изследванията показаха, че някои нервни центрове, чиито продукти стимулират органите на размножаването и гърдите, притежават твърде много рецептори за аспартат. Продължителното стимулиране на млечните жлези на гърдите, без жената да е бременна, може да доведе до нарастваща опасност от заболяване от рак на гърдата при жените. В тази връзка решаваща роля може би играе хормонът- пролактин. Слабо е изследвано още участието на аспартамът при възникването на тумори в мозъка. При опити с мишки той е довеждал до образуване на ту­мори.

Представете си по аналогия малка платноходка, с коя­то лодкарят иска да стигне в тъмнината до следващото пристанище. Във всеки случай посоката на вятъра не е идеална за него. Ако той се остави на чувството си на удоволствие и възбуда и бързо пътува по посока на вятъ­ра, може да загуби целта пред очите си и в тъмнината да стигне да съвсем друга и непозната цел. Може би при то­ва той поставя на карта лодката и живота си.

Подобно на платноходката човешкият организъм пъ­тува в живота. Когато умът сочи своята цел, но забравя предназначението на тялото, когато позволява прекале­ното стимулиране на небцето с изкуствени и неподходя­щи продукти (например подправки), тогава, погледнато в дългосрочен план, химията на тялото не е повече в със­тояние постоянно да се справя с фалшивите информации и човек получава увреждания.

Примитивна и опростена е представата, че вода­та може да бъде обогатявана със всякакви подобря­ващи вкуса химически вещества и че тези течности могат да заместят естествената и чиста вода, от която се нуждае организмът. Някои от тези химичес­ки вещества, като кофеин, аспартам, захарин и алко­хол, действат едностранчиво върху мозъка и програми­рат телесната химия в противна на естествените процеси посока. Така както лодкарят стига до непознат бряг, когато се отдава на удоволствието, а не мисли за своята сигурност, така и всеки човек ще почувства пос­ледствията, ако непрекъснато консумира изкуствени напитки.

Както вече обясних, човешкото тяло притежава раз­лични индикатори, за да покаже липсата на вода. Но то­гава тялото се нуждае от вода, само от вода. Поло­жението се усложнява, когато вместо вода, тялото получава напитки с изкуствен вкус.

Трябва също да помним, че кофеинът води до пристрастряване, въпреки че употребата му е легализирана. Децата са особено податливи към пристрастяване спрямо съдържащите кофеин напитки. При някои деца ранното стимулиране на организма чрез повишаващи настроени­ето напитки може да доведе до програмиране на сетивата им още в училищна възраст към по-твърдите дроги.

По този начин дългогодишното и станало навик кон­сумиране на безалкохолни напитки и по-специално на диетични напитки трябва да се счита отговорно за някои от здравословните проблеми на нашето общество. Външ­ното обезформяне на тялото чрез прекаленото затлъстявание е само първата крачка в тази посока. Мла­дите хора трябва да получават готови напитки само отвреме-навреме, ако искаме да се хранят здравослов­но.

Д-р Мария Гутковски работи като диетоложка. След прочитането на книгата ми е успяла да накара дъщеря си Дона да промени приемането на течности. Майката и дъ­щерята били изненадани от резултата. Следва писмото й:

Писмо от: Дона Гутковски, 5.4.1994 г. Многоуважаеми д-р Батманжелидж,

Майка ми ме помоли да Ви пиша и съобщя за успеш­ното ми отслабване. Сигурна съм, че бих могла да от­слабна още повече, ако следвам предписанията Ви да променя хранителните си навици и да се погрижа да се движа повече. Но въпреки това е цяло чудо, че можах да се откажа от моята дневна доза от шест до осем кутийки Mountain Dew (англ: Планинска роса — вид бе­залкохолна напитка в САЩ— б.пр.)

През последните девет до дванадесет месеца успях да намаля теглото си с около 17 кг. Обличам рокли, за които никога не бих повярвала, че отново ще ми ста­ват. Преди сватбата си почти постигнах фигурата, за която съм мечтала. Годеникът ми трябваше да признае, че днес изглеждам много по-добре, отколко­то преди пет години, когато се запознахме.

Успехът ми се дължи на това, че започнах да пия предписаното ми дневно количество вода (30 милилитра на килограм тегло, което правеше при 60 кг. по 1,8 литра вода дневно). Където и да ходя, винаги нося със себе си водата си. На работа, при покупки и при многочасовите си пътувания с колата. (Това означава, че чес­то трябва да спирам на местата за почивка, но това си заслужава ). Когато излизам, понякога си разреша­вам по някоя минерална вода или бира, но след като съм изпила дневната си дажба вода.

Направих и едно интересно наблюдение: когато съм изпила ежедневната си дажба вода, не чувствам повече никакво желание да пия повече. Освен това установих, че не съм жадна повече и че обикновено ми­нава известно време, преди отново да посегна към дру­га напитка, било то сок, кафе, бира, минерална вода и др.п.

Радвам се вече за 1 октомври — деня на моята сватба; когато вървя по средната пътечка в църквата, ще изглеждам много по-добре, отколкото през послед­ните петнадесет години след завършване на гимназия­та. Ще бъде прекрасно преживяване и когато за първи път в живота си посочвам теглото си за шофьорска­та си книжка, без да се притеснявам.

Много Ви благодаря за моето стройно Аз!

Дона М. Гутковски

Сега сме февруари 1995 г. Дона е щастливо омъжена. До сватбата си през октомври 1994 г. тя отслабна над 20 кг.

Намаляването на теглото при този научно-обоснован метод е трайно, докато при ограничаването на храната наистина се постига отслабване, но след кратко време отново се достига старото тегло. И което е още по-лошо, постоянно ни преследва старата широко разпространена заблуда, че не трябва да се яде това или онова, че трябва особено да се внимава за стой­ностите на холестерола, една измислица, която и до днес „важи". Не се плашете, въпреки днешното очерняне на яйцата, аз ям толкова яйца, колкото ми се иска — без ни­какво ограничение; яйцата имат добро съдържание на протеини. Знам също, че прекаленото произвеждане на холестерол в организма е свързано с продължителното му обезводняване.

Следващото писмо от Присцила Престън обяснява връзката не само между изпълняването и обезводняване­то, но и тежкия проблем астма, за който ще стане дума в следващата глава. След като взема мерки срещу астмата, тя отслабва 16 килограма. Важно е също казаното от нея за значението на солта за предпазване от болести. Орга­низмът се нуждае от сол. Когато рецепторите за сол в езика се стимулират силно, те действат успокояващо на тялото, което не иска повече панически вода. Когато в организма има достатъчно сол, поне е сигурно, че систе­мата за филтриране на вода за запас в крайни случаи мо­же да функционира за най-важните клетки. Повече за солта прочетете в съответната глава.

Спомнете си, че тези писма описват случки от дейст­вителния живот. Не става дума за „анекдоти". Не се нуждаем от статистики, за да убедим хората във въздействието на водата, когато самото тяло по­казва крещяща нужда от нея. Чия грешка е тогава, че викът на отделните клетки на тялото за вода и тях­ната програма за нагаждане при обезводняване се оп­ределя като болест? Има ли основателна причина да преценяваме природосъобразните методи за лечение с мащабите на фармацевтичната промишленост и трябва ли да се насочваме към нейните користни ме­тоди? Подобни неточни изказвания са предизвикали вече много болка и агония при хора, чието тяло изис­ква вода.

Писмо от: Присила Престън, Амарильо, Тексас, 31.10.1994 г.

Многоуважаеми дами и господа,

Представете си, че е трябвало в продължение на го­дина да спите в седнало положение, докато се борите за всяка глътка въздух и имате всяка нощ няколко аст­матични атаки и панически страх! Така бях аз до пре­ди пет месеца! На 27март трябваше да постъпя в бол­ница поради тежък астматичен пристъп и развилата се след това бронхопневмония. Измерването на газове­те в кръвта ми показа стойност от 40 и аз бях в опас­но за живота положение.

След изписване от болницата ми предписаха високи дози теофилин и преднизон. Теглото ми скокообразно нарастна, от лекарствата станах агресивна и дезори­ентирана. Не исках да живея повече! Тогава получих от един приятел реклама за книгата на д-р Батманжелидж „ Тялото жадува за вода," Веднага изпратих на доктора чек и писмо с молба за бърза доставка на кни­гата. За мое голямо учудване той лично ми се обади по телефона и ми даде съвети, как постепено да спра при­емането на лекарства. При моето състояние тогава те вече не били необходими, а по негов съвет започнах да пия най-малко три литра вода дневно и редовно из­ползвах малко сол. Освен това всеки ден трябваше по 15 минути да обикалям около търговския център. Сега вече мога да хода по половин час дневно и дишането ми се подобри на 100%!

От този 31 октомври 1994 г. вече не се нуждая от лекарства за моята астма! Повече от пет месеца не съм използвала инхалатора си и не съм вземала никак­ви таблетки! Когато понякога леко се закашлям, прос­то изпивам чаша вода и малко сол и отново съм наред!

И - познайте! Чудодейната вода и ходенето доп­ринесоха да отслабна 17 килограма. Отново прите­жавам мечтаното си тегло и пак изглеждам млада, жизнена и здрава! (.)

Всеки американец може да спечели от книгата на д-р Батманжелидж!

Със сърдечни поздрави:

Присцила Престън