Embedded Files
Глава 1
ПРЕДВАРИТЕЛНО ПЛАНИРАНЕ
„Хилядолетието се очертава като най-зрелищния юбилей на цивилизацията...
То е натоварено със значим исторически символизъм и психологическа
сила... Притежава гравитационен заряд, който привлича най-значимия
смисъл... Хилядолетната драма не е нищо по-малко от ритуална смърт и
прераждане на историята“ („Краят“, статия от Питър Карлсън, публикувана
на 1 януари 1995 г. в „Уошингтън поуст мегъзин“).
Хилядолетието е навсякъде: на Бродуей, в книжната индустрия, в
нарастващия брой организации на хилядолетието, в списанията и по
таблоидите. Дори в християнските публикации се развихрят дискусии за
хилядолетието и двехилядната година. „Крисчиенити тудей“ на 6 март 1995
г. прави преглед на книгата „Звездата на 2000-та година“ от Джей Гери.
Авторът твърди, че повече от 2000 организации - от Обединените нации и
правителствата до бизнес, образователните и религиозните кръгове - имат
специални планове за двехилядната година. Повече от 40 християнски
организации (включително и римокатолическата „Евангелизъм’2000")
планират да разнесат евангелието по целия свят до 2000-та година.
Християнската коалиция и хилядолетието
Риджент Юнивърсити във Вирджиния Бийч, щата Вирджиния, е интелектуалният
и теологичният център на Християнската коалиция. Основната статия на сп.
„Атлантик мантли“ за ноември 1995 г. представя доклада на либералния
протестантски теолог и професор в Харвард - Харви Кокс за посещението му
в Риджент. Кокс казва, че Риджент е наречен „Харвард на религиозните
права“. Отбелязва, че обявената цел на Риджент юнивърсити е да изпълни
обществото с християни професионалисти в своите области и че това прилича
на целта на йезуитския орден през XVI век. Кокс заявява: „Точно това
плаши много хора. Пат Робъртсън е и основател, и канцлер на Риджент и в
същото време - основател и президент и на Християнската коалиция,
наброяваща 1 700 000 члена. Ето защо разбираемо е, че идеята на
университета да разпраща пламенните млади абсолвенти във всички
професионални сфери може да звучи зловещо за онези, които са резервирани
по отношение на мощната смесица от ста-ровременна религия със съвременния
консерватизъм на коалицията.
Концепцията на Риджент съвсем не е нова. Идеята за подготовката на един
елит от религиозно образовани професионалисти, които да упражняват
духовно въздействие върху светската сфера на обществото, има дълга
история. Скоро след основаването на Католическото общество на Исус
(йезуитския орден) през 1540 г. неговите членове започнали да изучават
теология в комбинация с право, литература, история и естествени науки.
Йезуитите скоро станали съветници на кралете, частни учители на
принцовете и основали университети по целия свят“ („Атлантик мантли“,
„Противоречиви виждания за религиозното право“ от Харви Кокс, ноември
1995 г.).
Възгледите на Пат Робъртсън за хилядолетието правят целите на Риджънт още
по-значими. Кокс пише: „Предмилсниал-ните и слсдмилениалните есхатологии
генерират противоположни разбирания за онова, което вярващите би трябвало
да правят за падналия в грях свят. Ако условията неизбежно ще се израждат
до завръщането на Христос (според разбирането на Хал Линдси), няма
почти никакъв смисъл от политическа активност. Но ако упоритите усилия на
верните могат да спомогнат за ускоряване идването на Божието царство, има
известен смисъл от лобиране в Конгреса или кандидатиране за дадена
длъжност.
Очевидно Пат Робъртсън е възприел в по-младите си години предмилениалния
възглед за неизбежното настъпване на последните дни, доминиращ сред
повечето фундаменталисти. Но изглежда че оттогава е променил възгледите
си. Сега се придържа към постмилениалната есхатология, при която
християните - или поне тези, които споделят виждането му - са призовани
да заемат позиции на власт, откъдето биха могли да изградят по-религиозно
и съобразяващо се с Бога общество“ (пак там).
Папа Йоан-Павел II очаква настъпващото хилядолетие
Явно папата споделя същите основни разбирания. От известно време Йоан-
Павел II работи за обединението на света към 2000-та година и лично
участва във „Великия юбилей“. На корицата на неделния брой на
вашингтонското списание „Поуст парейд“ от 3 април 1994 г. е отпечатана
негова снимка. В интервюто си за „Парейд“ той казва: „Вярваме, че с
наближаването на 2000-та година Ерусалим ще стане град на мира за целия
свят и че всички хора ще могат да се срещнат тук, в частност с вярващите
в религиите, родили се от вярата на Авраам.“
На 10 ноември 1994 г. папа Йоан-Павел II изпрати апосто-личсско писмо от
Ватикана, адресирано по следния начин: „До епископите, духовниците и
верните миряни за подготовка за юбилея през 2000-та година.“ Този
документ от 62 страници очертава неговия план за подготовка за третото
хилядолетие. Той го нарича „Третият милениум от раждането на Христос“.
Нека разгледаме само няколко извадки от това апостолическо писмо. „2000-
та година ще бъде отпразнувана като „Великия юбилей“... Сред най-
ревностните прошения, които църквата отправя към Господа през това важно
време, докато наближава навечерието
на новия милениум, е единството сред всички християни от различните
вероизповедания да нараства, докато достигне пълно обединение. Моля се
юбилеят да бъде обещаваща възможност за пло-дотворно сътрудничество в
многото области, които ни обединяват. Безспорно те са повече от онези,
които ни разделят. В такъв случай полезно би било, ако с дължимото
уважение към програмите на отделните църкви и деноминации се достигне до
скуме-нически споразумения по подготовката и отпразнуването на юбилея“
(стр. 23).
Папата казва, че той като епископ на Рим има да се подготвя със специални
отговорности за великия юбилей на 2000-та година. Споделя, че зачестилите
му пътувания през последните няколко години са били предназначени да
съдействат за това единство. В допълнение светите години, отбелязвани от
Римока-толическата църква, също са помогнали за подготовката за юбилея.
Например „Мариината година (1986/87) беше като предв-кусване на юбилея и
съдържаше много от онова, което ще намери по-пълен израз в 2000-та
година“ (стр. 33).
Папата разделя времето между сега и 2000-та година на два периода:
Първата фаза е предподготвителният период-до 1996 г., а втората -
подготвителният - за годините 1997, 1998, 1999-та. Той заявява: „Сега от
2000-та година ни делят само няколко години... През тези последни години
на милениума църквата трябва да призовава Светия Дух с по-голяма
настойчивост от всякога, умолявайки Го за благодатта на християнското
единство“ (стр. 35, 39).
Втората фаза е разделена на третини между Триединството, като към всяко
лице на Божеството е прибавена и Мария.
„Първата година - 1997 - е посветена на размишления за Христос, Божието
слово, Който стана човек чрез силата на Светия Дух... От екуменическа
гледна точка това определено ще е много важна година за християните,
които заедно ще погледнат към Христос като единствен Господ,
задълбочавайки своето посвещение, за да станат едно в Него в съгласие с
молитвата Му към Отца.“ Папата предлага и „задълбочено изучаване на
Кате-хизиса на Католическата църква, което ще се окаже от голяма полза“.
Той завършва мислите си за 1997 г., заявявайки: „Благословената Дева,
която като че „индиректно“ ще присъства в
цялата подготвителна фаза, през тази първа година ще бъде в центъра на
размишленията ни за нейното Божествено майчинство“ (стр. 47-49).
Втората година, 1998-ма, ще бъде посветена по особен начин на Светия Дух
и „на Неговото освещаващо присъствие в общността на Христовите ученици“.
„В тази есхатологична перспектива вярващите би трябвало да бъдат
призовани наново да оценят теологичната добродетел на надеждата...
Християните са призовани да се подготвят за Великия юбилей - началото на
третото хилядолетие чрез подновяване на надеждата им в окончателното
идване на Божието царство,... в самата история на света.“ Той продължава
беседата си за втората година, подчертавайки единството на Духа и
Неговите дарби, и след това отново споменава ролята на Мария. „Мария,
която зачена въплътеното Слово чрез силата на Светия Дух, и след това
през целия си живот позволи да бъде ръководена от вътрешната Му дейност -
за нея ще размишляваме и на нея ще подражаваме през тази година над
всичко друго, на жената, която бе покорна на гласа на Светия Дух“ (стр.
51-53).
Според броенето на папата 1999-та ще бъде третата и последна година от
подготовката и ще бъде посветена на Бог Отец. „Целият християнски живот е
като странстване, като поклон-ническо пътуване към.дома на Отца.'1 Папата
подчертава ролята на обръщането към Бога, на самоналожените наказания и
благотворителността в подготовката за юбилея. След това излиза извън
рамките на единството на християните и включва и другите световни
религии. „Що се касае до религиозното чувство, навечерието на 2000-та
година ще предложи благодатна възможност - особено с оглед на събитията
от последните десетилетия - за междурелигиозен диалог в съгласие със
специфичните насоки, определени от Втория ватикански събор... В този
диалог евреите и мюсюлманите трябва да заемат най-същественото място...
Отделя се внимание на начините за уреждане на исторически срещи на места
с изключителна символична важност като Витлеем, Ерусалим и планината
Синай.
„В тази широка перспектива от ангажименти пресвятата Мария, високо
почитаната дъщеря на Отца, ще се появи пред очите на вярващите като
съвършен модел на любов към Бога и
ближния.“ Той завършва с думите: „Екуменическият и универсален характер
на свещения юбилей може да бъде отразен по подходящ начин от среща на
всички християни. Това би било събитие от изключителна важност...
Поверявам тази отговорност за целостта на църквата на майчинското
посредничество на Мария, майката на Изкупителя. Тя, майката на най-
чистата Любов, ще бъде Звездата, Която направлява в безопасност стъпките
на християните към Господа по пътя им към великия юбилей на третия
милениум“ (стр. 53-62).
Папата има предвид именно това велико събитие, когато подготвя света.
Page updated
Google Sites
Report abuse