ПРИЛОЖЕНИЕ II - ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ НА „МАЛКИЯ РОГ"

ПРИЛОЖЕНИЕ II - ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ НА „МАЛКИЯ РОГ"

Втората глава на книгата Даниил ни дава основната структура на световната история чак до Второто пришествие на Исус Христос. Всъщност по време на първото Му идване историята вече беше достигнала четвъртата и последна „световна империя“. Какво да кажем за времето оттогава досега? Посочва ли ни библейското пророчество какво би трябвало да очакваме през наближаващите години? Разбира се: Бог иска да знаем какво става и какво да очакваме в бъдеще. А в Даниил 7 гл. твърде детайлно сме информирани за дейността на основните „персонажи“ в драмата на вековете. Чудесно е да знаем за валидността на истината, че „сред безпокойствата и тревогите на народите Този, Който седи над херувимите, все още управлява делата на земята.

Историята на народите, които един след друг са заемали определеното си място и време, несъзнателно свидетелстват за истината, чието значение самите те не са знаели. Този факт говори красноречиво. В Своя велик план Бог е определил място за всеки народ и за всеки отделен човек. Днес хората и народите се отмерват с „отвеса“ на Онзи, Който не допуска грешки. Всички по собствен избор решават съдбата си, а Бог царува над всичко за постигането на Своята велика и добра цел.

Историята, която Великият АЗ СЪМ е маркирал в Словото Си, свързвайки брънка след брънка пророческата верига от миналата вечност към бъдещата вечност, ни казва къде се намира-

229

ме днес в шествието на вековете и какво да очакваме в бъдещето. Всичко, което пророчеството е предсказало като предстоящи събития до днешното време, е проследено в страниците на историята и ние можем да бъдем сигурни, че и това, което предстои, ще се изпълни по реда си.

В словото на истината е ясно предсказана окончателната победа над земните владения... Това време е близо. Днес знаменията на времето заявяват, че сме на прага на велики и тържествени събития. Всичко в нашия свят е възбудено... Нашето съвремие е от поразителен интерес за всяка твар. Владетели и държавници, хора, които заемат постове на доверие и власт, мислещи мъже и жени от всички класи са насочили вниманието си към предстоящите събития. Те наблюдават напрегнатите, неспокойни отношения между народите. Наблюдават напрежението, което обхваща всичко земно и осъзнават, че скоро ще се случи нещо велико и решително - че светът е на границата на изумителна криза.

Сега ангелите задържат „ветровете“ на конфликта, „за да не духат“, докато светът не бъде предупреден за надвисналата над него участ. Но буреносните облаци се струпват и бурята скоро ще се разрази над земята. А когато Бог заповяда на ангелите Си да „пуснат ветровете“, ще се развилнее такъв конфликт, какъвто човек не може да си представи.

Библията и само Библията дава правилна представа за всичко това“ („Възпитание“, стр. 178-180). Сега нека отново се върнем на Словото; разкрило тези вълнуващи истини.

Даниил 7 гл. започва е посочването на дата („първата година на вавилонския цар Валтасар“). Това ни помага да датираме времето на видението. Историците казват, че след Навуходоно-сор вавилонският трон бил наследен от Набонид, а по-късно - от Валтасар през 553 г. пр. Хр. - времето, когато било дадено видението. Навуходоносор бил починал преди 9 години и нещата във Вавилон не вървели добре.

Даниил бил вече около 70-годишен. Падането на Вавилон, описано в глава 5 и хвърлянето му в рова на лъвовете, описано в глава 6 все още предстояли. Главите на книгата Данаил - както и тези на книгата Откровение - не са в хронологичен порядък. От видението във 2 глава били изминали 50 години. Но без съм-

230

нение това преживяване все още е било твърде ярко в паметта на пророка.

След това четем: Даниил видя сън и видения на главата

си върху леглото си“ (стих 1). Той записал съня, като скицирал главните факти. Онова, което видял, било „четирите небесни вет-рища, които избухнаха върху голямото море.

И четири големи зверове възлязоха из морето, различни един от друг.

Първият бе като лъв и имаше орлови крила; а като го гледах, крилата му се изскубнаха и той се дигна от земята и биде заставен да се изправи на две нозе като човек; и даде му се човешко сърце.

След това ето, друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се повдигна от едната страна и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му думаха така: Стани, изяж много месо.

Подир това, като погледнах, ето, друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила; тоя звяр имаше и четири глави; и даде му се власт.

Подир това, като погледнах в нощните видения, ето, четвъртият звяр, страшен и ужасен, и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога“ (стихове 2-7).

След това Даниил наблюдавал нещо уникално в съня си -един малък рог. Всъщност това е централната точка в тази глава, защото той - малкият рог - представя нещо, което не е споменавано в последователността на империите от Даниил 2 гл. Пророкът го описва по следния начин:

„Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно“ (стих 8).

Даниил продължил да наблюдава небесния портрет, докато му била показана благоговейната гледка към небесния съдебен

231

престол, където „Старият по дни седна... съдилището се откри и книгите се отвориха“.

„Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше', гледах, догдето звярът беше убит и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън.

А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им обаче се продължи до време и година“ (стихове 11, 12).

В своя доклад Даниил казва, че след това му било дадено видението за Второто пришествие на Човешкия Син и за установяването на Неговото царство, „което няма да премине“. Но видението го безпокояло и той искал по-добре да разбере значението му. Бил особено притеснен за четвъртия звяр с неговите десет рога и твърде любопитен за малкия му рог. Даниил заявява, че се приближил до „един от стоящите пред Бога“. Можем да допуснем, че е бил ангел - небесен вестител. Пророкът го попитал: „Що е истинското значение на всичко това?“.

Тълкуването

Бог определено желае от нас да разберем пророчествата. Не иска да бъдем в тъмнина. Посредством ангела Той веднага осигурява тълкуванието за Даниил: „Той ми разправи и ми даде да разбера значението на тия неща“. Ангелът първо предава на Даниил кратко обобщение:

„Тия четири големи звяра... са четирима царе, които ще се издигнат от земята. Но светиите на Всевишния ще приемат царството и ще владеят царството довека и до вечни векове“ (стихове 17, 18).

Само две изречения. Това му било предадено, преди да поиска повече. Но сигурно ангелът е искал Даниил да види сходството с видението от глава 2 - за металния образ. Ще има четири царства и тогава ще дойде вечното Божие царство. Но Даниил не бил удовлетворен с толкова просто обяснение. Искал да научи повече за четвъртия звяр и за неговите рогове, както и за странния „малък рог“. Затова библейският доклад продължава:

232

„Той каза така:

Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всичките царства и ще погълне целия свят и ще го стъпче и разруши“ (стих 23).

Знаейки, че четвъртият звяр е четвъртото царство, веднага разбираме, че тук отново се срещаме със същата последователност от световни сили, която дискутирахме в предишната глава: Вавилонската, Мидо-Персийската, Гръцката и Римската империи, последвани след време от Божието царство. Но тук се дават повече подробности. Ангелът продължил своето тълкувание:

„А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство.

И след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите, и ще покори трима царе.

Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закони;

и те (светиите) ще бъдат предадени в ръката му до време, времена и половин време“ (стихове 24, 25).

Тълкуванието за тайнствения малък рог, дадено от ангела, ни помага ясно да го разпознаем като папския Рим - по-късно познат като Римокатолическата църква. Нека разгледаме белезите, съобщени от ангела за сигурно разпознаване.

1. Местоположението. Появява се от „четвъртия звяр“. Излиза изсред „десетте рога“ (народи) на Западна Европа, на които е разделена езическата Римска империя (стихове 8, 24).

Дали папският Рим произлиза от старата Римска империя? Да. Време на появяването. Появява се след десетте други „рога“, т.е. след разпадането на Римската империя през VI в. сл. Хр. Нещо повече, трябва да се появи след „изкореняването“ на три от тези „рога“ (стихове 8, 20, 24).

233

Християнската църква, основана от Христос и апостолите, съществува от I век сл. Хр., но папското доминиране започна чак след упадъка на Римската империя. Появи ли се папският Рим след V век? Да.

(Три от варварските царства, произлезли от Римската империя, прегърнали възгледите на Арий, който отричал Божествеността на Христос. Всички останали варварски царства по-късно приели християнската вяра.)

От 476 г. нататък трите арийски сили доминирали над части от територията на Рим, но всяка от тях била разгромена, когато владетелите на Западната Римска империя се сплотили, за да помогнат на Римската църква на Запад. През 533 г. императорът на Източната империя Юстиниан официално признал епископа на Рим (който по-късно щял да бъде наречен папа) за глава на всички християнски църкви. Но поради арийското доминиране над Рим, папата нямал възможност на практика да упражнява официално признатата му сила. Пет години по-късно, през 538 г., Велизарий, един от генералите на Юстиниан, разгромил остготите, последната от арийс-ките сили, и ги изгонил от Рим. Така че с помощта на военната намеса на Източната империя папата бил освободен от доминиращото влияние на държавите, които ограничавали неговите действия в гражданската сфера. Тази дата, 538 г., играе важна роля в друга улика, която ни помага да разпознаем папетвото в лицето на „малкия рог“.

3. Естеството на „малкия рог“. Той се различаваше от другите рогове и въпреки че е малък в началото, става по-голям от останалите (стихове 7, 8, 20, 24). „Малкият рог“ е различен - „говори против Всевишния“ и преследва светиите... Разликата се състои в това, че е и политически, и религиозен по естеството си.

Папският Рим различаваше ли се от останалите „царства“, появили се от римската империя? Действително.

4. Поява в сила. Той щеше да покори „трима царе“ или да ги „изкорени“ (стихове 8, 24). Както споменахме във втора точка, три от десетте царства, появили се от пепелищата на езическия Рим, били „арийски“ по религиозното си мислене. Това са били херулите, вандалите и остготите. С помощта на

234

Източната империя те били победени от Рим, което допринесло за нарастване на доминиращото му управление и контрол. Тези три царства нямат аналог в нашето съвремие.

С появата си в сила папският Рим изкорени ли три царства? Да.

5. Отношение към Бога. Малкият рог щеше да говори „надменно“ против Всевишния (стихове 8, 20, 25). Какво означава „да се говорят думи против Всевишния“? Библейските учени като цяло са съгласни помежду си, че говоренето против Всевишния е равностойно на присвояване на прерогативите на Бога и/или богохулстване с името Му. Много може да се напише по този въпрос. Но следното би трябвало да с достатъч-но за разпознаването.

„Силата на папата и неговите религиозни и политически претенции сс увеличавали през вековете. През 1076 г. папа Григорий VII информирал поданиците на Хенри IV, императора на Германия, че ако Хенри не се покас за бунта си, те не са длъжни да му се подчиняват. По това време той е бил най-могъщият монарх в Европа. Въпреки това тръгнал на пок-лонническо пътуване към Каноса в Алпите, където бил отседнал папата, и три мъчителни дни чакал бос на снега, докато папа Григорий благоволил да му опрости греховете.

След Григорий VII папа Пий V в папската си була от 1570 г. „Regnans in Excelsis“ („Онзи, който царува в небето“) обявил, че кралицата протестантка на Англия, Елизабет I (1558-1603) е прокълната срсг1'ичка и следователно няма право да управлява страната си. На гражданите по папска заповед било забранено да й се покоряват. „Г-н професорът Маккензи (йезуитският професор Джон Л. Маккензи от университета в Нотрдам потвърждава по благородния си начин, че „авторитетът на ученията на Римокатолическата църква във всеки един момент се представя от хора, които не винаги имат еднакви добродетели и компетентност.“ Той продължава: „(Папа) Пий V беше и е уважаван като свят и учен човек, но отношението му към Елизабет I е признато за една от най-грубите грешки в историята на папетвото.

Признанието, че „авторитетът на ученията на Римокатолическата църква“ се представя от хора с „неравностойни доб-

235

родетели и компетентност“ контрастира на претенциите, изказани през 1890-те от папа Лъв XIII. В енцикликата „За главните задължения на християните като граждани“ от 10.01.1890 г., Лъв XIII твърди, че върховният учител в църквата е Римският понтифекс. Ето защо обединението на умовете изисква... пълно подчинение и покорност спрямо волята на църквата и на римския понтифекс като към самия Бог.“ На 20.06.1894 г. в „Обединението на християнството“ Лъв претендира, че „ние (тоест, папите) заемаме на тази земя мястото на Всемогъщия Бог?“ (Максуел, „Бог се грижи“, том 1, стр. 125).

Папският Рим претендира ли за прерогативите на Бога? Да.

6. Отношение към Божия народ. „Малкият рог“ щеше да преследва и да „изтощава светиите на Всевишния“ (стихове 21, 25). Според тълкуването на ангела, дадено на Даниил, тази сила щеше да преследва Божия народ. Онези, които папският Рим е считал за еретици, са били подлагани на граждански наказания. Историята свидетелства, че милиони са били избити от тази религиозно-политическа система. (За повече документирани доказателства вж. книгата „Близо при вратата“, глава 4 и приложението към глава 4). Ако искате да получите лични впечатления, посетете и крепостта на архиепископа в Залцбург, Австрия. През мрачното средновековие в продължение на 400 години Залцбург е бил град-държава, а архиепископът е бил и цар. Помолете за екскурзовод из крепостта и разгледайте камерите за мъчения, където враговете на архиепископа и „еретиците“ са били подлагани на мъчения, докато „изповядат“ греховете си и след това бивали екзекутирани. И това е било едно от стотиците подобни места по света.

Папският Рим преследвал ли е светиите? Да.

7. Отношение към Божия закон. „Малкият рог“ щеше да „замисли да промени времена и закони“ стих 25). Щеше да гледа на Божия закон като на нуждаещ се от промени и да се постарае да наложи тези промени по силата на собствената си власт. Ще илюстрираме това с няколко примера, но могат да бъдат приведени много повече. Забележително е, че Римо-католическата църква не се придържа към основната протестантска идея, че Библията и само Библията трябва да бъде

стандарт за вярата и практиката. За римокатолиците има три основни „източници на истината“: Библията, „магистери-умът“ (авторитетът на ученията на Църквата) и, разбира се, изречените от папата думи.

Ето някои от претенциите на Римската църква за промените в Божия закон:

„Към 1400 г. Петрус де Анкарано отправил претенцията, че „папата може да променя Божия закон“, тъй като неговата сила не е човешка, а е от Бога и той действа от Негово име на земята с пълната власт да „връзва и да развързва“ Божието стадо.

Това поразително твърдение даде своите плодове през Реформацията. Лутер твърдеше, че съзнанието и съвестта трябва да се подчиняват само на Свещеното писание. Неговото мото бе „Sola Scriptura“ („Библията и само Библията“). Той не позволяваше на църковната традиция да ръководи живота му.

Но един ден Йохан Ек и други духовници решили да му задават въпроси за съблюдаването на неделята вместо съботата. Ек казал: „Писанието учи: „Помни съботния ден, за да го освещаваш, шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а... седмият ден... е събота на Господа, твоя Бог“ и пр. И все пак - настоявал Ек, - църквата е променила съботата в неделя по собствената си власт, за което ти (Лутер) нямаш библейски стих“. ч

На великия Трентски събор (1545-1563), свикан от папата за възпиране на протестантизма, Гаспа де Посо, архиепископът на Реджио, в обръщението си на 18.01.1562 г. отново повдигнал въпроса. „Авторитетът на църквата - казал той - е илюстриран най-ярко чрез Писанията; защото, докато тя (църквата) от една страна ги препоръчва, обявява ги за Божествени и ни ги предлага за четене,... от друга страна, законовите наставления на Писанието, проповядвани от Господа, са прекратени по силата на същия този авторитет (на църквата). Съботата, най-славният ден в закона, е бил променен в Господния ден... Тези и други подобни въпроси не са били отменени по силата на Христовото учение (защото Той казва, че е дошъл да изпълни закона, а не да го разруши). Били са променени по силата на авторитета на църквата“ (Максуел, „Бог се грижи“, том 1, стр. 128).

237

Стотици години по-късно Римската църква все още твърди, че може да променя Божия закон. Наскоро купих две книги от една католическа организация, Книжарницата на Дева Мария, управлявана от организацията „Служителят, Исус и Мария“ в Констъбъл, щата Ню Йорк. И на двете е отбелязано, че излизат от печат с благословението на църквата. В едната от книгите, писана от известния кардинал Джеймс Ги-бон, архиепископ на Балтимор, е отбелязано: „Само Писанието не съдържа цялата истина, която християнинът е длъжен да практикува. И за да не споменавам други примери, не е ли задължен всеки християнин да освещава неделята и да се въздържа от работа, която не му е належаща в този ден? Спазването на този закон не е ли сред най-забележителните наши задължения? Но вие може да прочетете Библията от Битие до Откровение и нялга да намерите нито ред, с който да се заповядва освещаването на неделята. Свещеното писание налага религиозното съблюдаване на съботата - ден, който ние никога не освещавалге“ (Гибон, „Вярата на наште отци“, стр. 72, 73, 1876 г., препубликувана от Книги и издатели „ТАН“ 1980).

Другата книга е катехизисът на Питър Гиерман. Под формата на въпроси и отговори той коментира съботата и заповедта за спазването й по следния начин:

Въпрос: Коя е третата заповед? (Забележка: Католиците поставят съботната заповед на трето място.)

Отговор: Третата заповед е: „Помни съботния ден, за да го освещаваш...“

Въпрос: Защо ние спазваме неделята вместо събота?

Отговор: Спазваме неделята вместо съботата, защото Католическата църква е прехвърлила значимостта и съблюдаването на съботата върху неделята“ (Преп. Питър Гиерман, „Ка-техизис на католическите учения за новоповярвалите“, стр. 50).

В допълнение към това в католическото изброяване на Десетте заповеди втората изцяло е премахната. Много от останалите са съкратени, с което е ограбено истинското им значение. А десетата заповед е разделена на две, за да може в края все пак да има десет заповеди. В коментара на четвъртата заповед в Новия катехизис (наречена трета заповед от РКЦ) в

238

параграф 2190 е записано: „Съботата, която представляваше завършването на първото творение, беше заменена е неделята, която ни напомня за второто, новото творение, чрез възкресението на Христос“ (Катехизис на Католическата църква, изд. 1994, стр. 529).

Папският Рим постара ли се да промени Божия закон? Да.

8. Продължителност на времето, през което ще му е позволено да управлява. „Малкият рог“ щеше да управлява „време, времена и половин време“ (стих 25). Това не е толкова сложно. „Време“ означава „една година“ или 360 пророчески дни. Времена = две години или 720 дни, и половин време = половин година или 180 дни. Съберете числата и ще получите 1260 дни. Това отговаря на Откровение 13:5, където за този период се говори като за 42 месеца (42 месеца х 30 дни на месец = 1260 дни) и на Откровение 12:6, където времето също е записано като 1260 дни.

Максуел ни дава добро обяснение в тази насока. „Тук имаме работа със символи. Библията казва, че четирите звяра са символ на четирима царе или царства, че по същия начин и роговете символизират царства и че водите са символ на множество хора (Откр. 17:15). Посочва също, че в символичните пророчества дните представляват години.

Сигурно ще си спомните, че когато Даниил е живеел във Вавилон, пророк Езекиил е живеел в Нипур, недалеч от Вавилон. В символичното пророчество на Езекиил, глави 4-6, Бог изрично каза на Езекиил: „По един ден ти определих за всяка година“ (Езекиил 4:6)“ (Максуел, „Бог се грижи, том 1, стр. 124).

Спомняте ли си, както отбелязахме в т. 2 („Време на появяването“), че папската Римокатолическа църква дойде на власт през 538 г. сл. Хр. Ако прибавим към това 1260-те години, които й бяха определени да управлява, стигаме до 1798 г. През 1798 г. (1260 години след 538-ма г.) френският генерал Бертие под ръководството на военното правителство на Франция арестува папа Пий VI в Сикстинската капела и го отведе като военнопленник. Папата умря в заточение.

Папският Рим управляваше ли Европа по време на периода от 1260 години - от 538 до 1798 г.? Да.

239

Тези осем идентифициращи характеристики на „малкия рог“ ясно ни посочват папската Римска църква. Коя друга сила, различаваща се от останалите, се е появила след разпадането ня Римската империя от разделените царства, коя е богохулствала, преследвала е Божиите светии, опитала се е да промени Божия закон и е владяла в Европа в продължение на 1260 г.? Никоя друга, освен Римокатолическата църква. Нито една друга сила дори не се доближава до тези характеристики. Силата, представена в пророчеството с „малкия рог“, съвсем очевидно е Римокатолическата църква.

Но това ни довежда само до 1798 г. Бог не ни е оставил в недоумение какво ще се случи след това. В никакъв случай. Спомняте ли си, че пророчеството е прогресивно и се изгражда върху онова, което се е случило или ни е било представено по-рано? За да запълним пророческата картина чак до 1990-те, отиваме на пророческата апокалиптична книга Откровение. Както на Дани-ил, Бог представи и пред Йоан същата картина на бъдещето. Все пак обаче по времето на апостола първите три империи вече са били история, а самият той живеел в четвъртата и последната империя. Обобщавайки представеното по-рано, Бог бързо разкрива пред Йоан впечатляващо видение.

„И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена. И звярът, който видях, приличаше на ле-опард; и краката му бяха като крака на лгечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт“ (Откровение 13:1, 2).

Звярът се появява от морето, което представлява гъсто населена област (Откр. .17:15). След това Йоан вижда един уникален символ - звяр с тяло на леопард, мечка и лъв. Това са същите символични животни от Даниил 7 гл. В своето видение Дани-ил видя лъв (символизиращ Вавилон), мечка (символизираща Мидо-Персия), леопард (символизиращ Гърция) и най-накрая „страшния и ужасен“ звяр (Рим). Според това видение, четвъртата империя, Рим, във финалната си фаза щеше да бъде доминирана от един „малък рог“ -ужасна сила, която щеше да преследва Божия народ в продължение на „време, времена и половин време“.

Видението и пророчеството на Йоан са много сходни е описанието на „малкия рог“ в Даниил 7 гл., като безспорно ни насочват към времето, когато отпадналата папска църковна система на Средновековието започва да доминира над държавата. Апостол Павел споменава тази сила като „човека на греха“ и като „тайната на беззаконието“ (вж. 2Солунци 2:3, 4).

Един от аспектите на Откровение 13 гл. е особено важен. След властването в продължение на 1260 години през Средновековието до 1798 г., папството изглежда получава „смъртоносна рана“. Но тази глава на Откровението разкрива един допълнителен факт. „Смъртоносната рана“ оздравява и целият свят, учуден, отива след звяра (Откровение 13:3). Очевидно папството ще играе съществена роля в събитията в края на историята.

При идентифицирането на ролята на папството и римока-толицизма искам да подчертая, че нямам никакво намерение да засягам католиците. Без съмнение в Римокатолическата църква има много прекрасни, богобоязливи християни. Библията съвсем ясно говори и за това (виж Откровение 14:7 и 18:4). Бог не осъжда тези скъпи души. Той се противопоставя на системата -на смесването на църквата с държавата или както е казано в Откровение 17:1 на проституирането на църквата с държавата.

Изводът тук е съвсем прост и ясен. В схемата на пророчествата, представена в книгите Даниил и Откровение, папският Рим като система е един от главните герои. Не е възможно човек да си направи друго логично заключение.

241