Глава 09 - ЛУТЕР В РИМ

ЛУТЕР В РИМ

Лутер си оставдше верен син на папската църк- ва И дори в мислите си не допускаше, че може да не

бъДе такъв. По Божия промисъл той реши да посети ЕИМ. Вървейки пешком, се отбиваше по пътя си в

манастирите. В един от италианските манастири ви

дя разкош, богатство и великолепие, които го поразиха. Монасите имаха княжески доходи, живееха

във великолепни покои, носеха най-богати и скъпи одежди и сядаха пред отрупана маса. С дълбока

скръб Лутер сравняваше тази картина със самоотричането и лишенията на своя живот.

Най-сетне видя в далечината града на седемте хълма. Трогнат до самите дълбини на душата, се

хвърли на земята и възкликна: „Приветствам те, свещени Рим! (D’Aubigne, т.2, гл.6). Влезе в

града, посети църквите, вслушваше се в удивителни разкази, повтаряни от свещеници и монаси и взе

участие във всички установени церемонии. Навсякъде виждаше картини, които пълнеха душата му с ужас

и учудване. Разбираше, че беззаконието владее в средата на духовенството. Чуваше непристойни

шеги от прелатите и се ужасяваше, осъзнавайки страшното им богохулство даже по време на

богослужение. Сред монаси или сред жители на града, навсякъде наблюдаваше разточителство и

разврат. Накъдето и да погледнеше, търсейки святост, се сблъскваше с осквернението. „Никой не ще

повярва - пишеше той - какви грехове, какви позорни дела се вършат в Рим. За да повярваш, трябва

да видиш всичко това. Вече дори и поговорка има: „Ако има ад, Рим е построен в него. Той е

пропаст, от която възлизат греховете“ (D’Aubigne, т.2, гл.6).

СТЪЛБАТА НА ПИЛАТ

В свой декрет папата бе обещал да опрости греховете на всички, които изкачат на колене тъй

наречената „Стълба на Пилат“, за която разказват, че е чудодейно пренесената от Ерусалим в Рим

стълба, по която нашият Спасител слязъл на излизане от римския върховен съд. Веднъж, докато

благоговейно я изкачвал на колене, Лутер внезапно чул подобен на гръм глас, който сякаш му казал:

„Праведният чрез вяра ще живее“ (Римл. 1:17). Той се изправил ужасен и засрамен и побързал да се

отдалечи. Чутите думи никога не изгубили своята власт над душата му. От този миг, както никога

дотогава, прозрял цялата измама, събрана в надеждата с човешки дела да се зас-

нужи »11 tn «-11 in-то. и разбрал необходимостта от пос- ■ •oiiiii.i imp.I П I.u лугите на

Христос. Очите му се отморили и нищо вече не било в състояние да го разу- ()сди, че папството е

заблуда. Отвръщайки лице от Рим, отвърнал от него и сърцето си н от този миг започнало неговото

отделяне, докато накрая окончателно скъсал всяка връзка с папската църква.