Глава 11 - Тема 02 - Претеризъм и футуризъм

Глава 11 - Тема 02 - Претеризъм и футуризъм

Йезуитите са призовани да се противопоставят на ученията на реформаторите и за да се разреши проблемът с разобличаването на папството като антихрист и папата като „синът на погибелта“. В това отношение особено много изпъкват двама йезуитски учени. Това са Алказар и Рибера и те разработват претеристичните и футуристичните системи за тълкуване на пророчествата. Претеристичното тълкуване поставя всички пророчества, отнасящи се до антихриста, в миналото (гонители извън еврейската или християнската религия), а футуристичните тълкувания ги поставят в бъдещето - след християнската диспенсация и тайното грабване. Рибера публикува своите футуристични гледища през 1585 г.

Според футуристичното гледище антихристът трябва да произлиза от племето на Дан и ще се появи след тайното грабване. Той трябва да възстанови храма, да премахне християнската вяра, да претендира, че е Бог, а след това да покори света в рамките на три и половина години. Освен това футу- ризмът учи, че вместо да идва с облаците и голяма слава, нашият Спасител ще дойде тайно и тихо, за да отведе Своята църква - учение, което няма нищо общо с ученията на апостолите.

„Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа“ (1 Солунци 4:16, 17; Издание 1940).

Апостолите говорят за духа на антихриста, който вече действа по тяхно време, но ще се изяви напълно в края на времето. Изобщо не става въпрос за антихристка сила в миналото. В Матей 24 гл. Исус говори за това огромно отстъпление като за бъдещо събитие, а не като случка от миналото.

В 19-ти век протестантският свят, начело с англиканския свещеник Са- мюъл Р. Мийтланд, приема футуристичните учения и вижда в това възможност да се прекратят враждебните отношения с Рим.

Пророческото тълкуване на футуризма се прецизира още повече, когато, според С. И. Трегелс, диспенсационализмът произлиза от „вест“, предадена на език чрез езиците в църквата на Едуард Ървинг в Англия. Методът на футуристичния диспенсационализъм за тълкуването на пророчествата е възприет от повечето протестантски църкви днес и е начинът на тълкуване, използван в Библията с препратки на СкофийлдгДиспенсационализмът е продукт на футуризма и учи, че историята е разделена на седем диспенса

Царството

на

невинността

Съвест

та

Управление

то

Обещание

то

Законът

Благодат

та

Хиляда

годишното

царство

Грехът

преди

вечността

(Едем)

Пред-

потопната

цивили

зация

След-

потопния

период

Авраам до Изхода

Левит-

ската

ера

Църков

ният

период

Ерата на мира

По време на диспенсацията на Хилядагодишното царство евреите ще проповядват евангелието след грабването на християните. Те ще бъдат потискани от антихриста и видимото явление на Христос ще ги спаси в края на седемте години. Според футуристите Църквата се занимава с благодатта, а евреите - с Царството. Следователно Господната молитва „Да дойде Твоето царство“ не може да има никакво значение за християните. Освен това Скофийлд не допуска никаква приемственост между старозаветния вярващ и новозаветната църква. Дори Христос не говори на нас (защото Той поучава при старата диспенсация); само посланията са отправени към нас.

Повечето хора, които подкрепят диспенсационализма, са от Калвинист- ката вяра с дълбоко вкоренени убеждения за предопределението. Според тази доктрина човек е толкова дълбоко изпаднал в грях^ че не може да избира сам за себе си. Следователно спасението не е условно, но безусловно, и човек или е предопределен за вечно спасение, или за вечно осъждане. Всички обещания в Писанията също са безусловни, а евреите са Божият избран народ, независимо дали го искат, или не.

Това не е библейско учение - то унищожава човешката свобода на избора, свежда го до положение на безгласна буква и обезсмисля ученията на Евангелието. Това учение явно нарушава библейското гледище за условността (Изход 19:5, 6; Второзаконие 28:1,15; Еремия 18:7-10 и много други стихове както в Стария, така и в Новия завет). Именно доктрината за предопределението прокарва пътя за приемането на диспенсационализма от Калвинистките църкви. Без вестта, предадена чрез езиците в църквата на Брвинг, тази система на тълкувание никога не би се появила, защото никой, който приема само Библията (принципа sola scriptura), не би я възприел. Писанието предупреждава срещу заблуждаващи учения от духове. Апостол Павел пише:

„А Духът изрично казва, че в по-късните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения“ (1 Тимотей 4:1).

Павел съветва всички да направят Божието слово свой стандарт и да се ръководят от ученията на Христос, за да могат да бъдат защитени от фалшиви доктрини.

,,И Той даде едни да бъдат апостоли, други — пророци, други — благо- вестители, а други - пастири и учители с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло, докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота, за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на някое учение, по човешка измама, в лукавство, по хитро измислени заблуди“ (Ефесяни 4:11-14).

Висшата критика и рационализмът

Още една атака срещу протестантските учения е предприета чрез римо- католическите учени Ричард Саймън и д-р Александър Гедес през 1678 г., чрез която повечето от библейските истории, отнасящи се до потопа, непорочното зачатие и възкресението са осъдени като митове. Висшата критика и немският рационализъм унищожават фундаменталните вярвания в библейските истини и за съжаление учените от реформираните църкви възприемат тези доктрини. Почти няма протестантска църква, която да не е потвърдила официално гледищата на дарвинизма за произхода на живота.