Бяла Симфония

Не искам да съм куче повече! Не ща повече Куче, Господи!

Тази сутрин отидох на строежа. Надявах се да има вода. Нямаше!!

Слънцето изгряваше, а улицата беше безлюдна. Всъщност минаха вече две - три

лъскави, водени на каишка. Нахранени!! И напоени!!

Гледат ме със презрение, не - със превъзходство, Не - със съжаление!!

Сега минава някаква жена. Насочва се към мен. Тя често ме гледа със симпатия май,

защо ли. Понякога ми подхвърля кокали или ми ги оставя някъде, знам.

Жаден съм! Ще разбудя всички! Ще лая - да! Ще крещя!

Но тя идва към мен, пред оградата застава. Вади нещо от торбата си, съдче ли.

Вади голяма бутилка, и сипва. Вода ли?? Боже.

И ми казва нещо - Казва ми - Ето, момчето ми!

Аз - Нейното момче? - поглеждам я учудено. Като си тръгва, гледам че се обръща.

Да, в съдчето има нещо без миризма.

Вода е. Дано не е гадна и топла. Не е. Съдчето е чисто, водата е ледена! О, цяло

удоволствие.

Боже, някой мисли и за мен!

Приятелят ми - Кафявото - го блъсна кола, от него течеше кръв, не стана.

Та така. Аз съм жив. Но не - нека не съм повече куче, Господи.

02.09.2023