НЯКОИ ОТ ТАЙНИТЕ НА СМЪРТТА
Първо. По действителен случай.
Казваше се Димитър. Беше лекар и служеше от цялото си сърце. Имаше щастливо семейство с осиновено дете. Което порасна здраво, умно, добре възпитано и щастливо момче. Вече беше на 23. Съпругата му също беше лекар. Това, че и двамата служеха на хората, им помогна от болното бебенце - което бяха осиновили, да израсте здрав и прав юнак.
Димитър се раздаваше - на тях, хората.
И сега, малко отклонение.
Предполагам, че на нас, хората, все още не ни е известно що за системи представляваме. Ние, а също и останалият жив свят около нас. Аз предполагам, че на всеки човешки организъм има паралелна Звездна система. По-точно, човек се състои от центрове - малки звезди. Ние сме звездни системи, тъй като всеки атом е такъв - система, звездна.
Да не забравяме, че всички се състоим от системи енергия - наречени кванти - и ние, и дърветата, и цветята, и така наречените от нас - Животни, Живот - Ни, Звездите също, Слънцето също, и т.н. Вселената също.
И да не забравяме Законът на Нютон, който изучаваме в училище, и който никак не е обикновен и прост, за да не му обръщаме вниманието, което заслужава.
Че - Енергията не се губи, само преминава от една форма в друга.
Та така.
Нещо или някой, или Те - Пожелаха да погубят звездната система на Димитър. Той се разболя и както се установи - от Канцер, рак. Беше му индуцирана ракова система, с която трябваше да се пребори.
Димитър успя. Въпреки че му правиха ненужна химиотерапия. И въпреки, че както накрая се установи - с погрешните вещества, т.е. Бяха му навредили още повече. Кои и защо - Ами Те.
Лекарят беше жив и щеше да живее. Щеше да бъде щастлив с жена си и синът си. Още повече, че беше добър и безпогрешен човек.
Нощ. Димитър се събужда. Сам е в стаята в къщи.
Тъмно е. Но изведнъж синя светлина озарява стаята и започва да се мени. Започват да пропълзяват странни светлини. Появява се нечовек. Със страшен вид. Чува се, че той отначало съска, а след това говори. На ясен български език. Той казва на Димитър, че ако сега не му предаде живота си, синът му ще загине утре сутринта, от катастрофа.
Това са факти. Фактите са ясни. Случва се нещо страшно и необичайно, извънредно, вдъхващо ужас! На Димитър са подадени лист от бюрото и химикалът му, и той започва да пише - Пише, че е отчаян от погрешното лечение и не желае да кара повече съпругата си и синът му да страдат. Пише - Прощавайте, скъпи мои! Моят живот приключи! Простете!
На Димитър е подаден флакон със силно действащи отровни лекарства и флакон с по-невинни - неговите, и му е наредено да го изпие, под заплахата за живота на семейството му.
Той прави това.
На сутринта, жена му, лекар - установява че Димитър се е самоубил.
Е?!
Втори факт.
Към 2 часа през нощта, когато всички прозорци са тъмни, едно момиче с любопитство наблюдава отсрещният, отдалечен блок. Защото в една от стаите му става нещо невероятно. Сменят се белезникави, зелени, сини - ярки светлини. Като огньове. Припламват хаотично. Някои се задържат дълго. Прилича на оксижен, но няма никакъв шум, а блокът не е чак толкова далече. Това продължава час.
След което става абсолютно тъмно.
Момичето бях аз, направих си извода, че отново е отнет нечий живот.
Трети факт.
Тя има двама сина. Страшно много ги обича.
По-малкият ѝ син служи вярно на Държавата - нашата България, на хората, на себе си, и на майка си.
Той е безпределно добър човек.
Тогава тя - Черната система - решава да причини нова болка в тези добри души.
Решава да отнеме живота на синът ѝ, и да накара майката вечно да страда и да не може да му прости, че я е напуснал - Доброволно!
Това става лесно. Както винаги.
Синът притежава оръжие и просто … е застрелян със собственото си оръжие.
Всички, най-вече майката - решават че той се самоубил. Безпричинно.
Майката, тази горда жена и българка - цял живот се измъчва - главно от това, че синът ѝ я е забравил, когато е мислил - Да напусне светът!
Това е целта на Черната система.
Колкото повече мъка - Толкова повече енергия се прелива от сърцето на жената към органите на Черната система.
И сега - Четвърти факт. С мен.
Мъчителни нощи прекарам понякога. Но рядко. Слава Богу!
Ето че веднъж за пореден път сънувах, как ме душат, за врата. Бяхме се хванали - с кой ли - ами сънувах че е баща ми, който безпределно обичам, но - неговият образ ми бе даден - аз го стисках за врата и той мене. Обаче аз леко, защото нямах сили, а той силно ме натискаше по вратната вена и изпитвах непреодолима болка. Накрая някак си се събудих. Бях жива!! Но вратът ми ужасно ме болеше. Сякаш въже ме беше душило.
Цял ден изпитвах тази силна болка - на въже около врата ми.
Та така. Аз съм жива.
Но някои хора умират в съня си. Уж безпричинно, т.е. Без да са болни. От нищо!
Известни ми са 2 - точно Два такива случая. На близки хора.
Е?!
Смъртта има още много, много тайни, но пожелах да споделя с вас само тези. От къде ги знам - ли? От животът, който живея и наблюдавам.
Понеделник, 19-ти август, 2024, Ася