Старо и ново Забърдо.
Основано в стари времена, от няколко рода. Повечето древни къщи и досега са оцелели, здрави все още.
Нощем къщите шепнат приказки, под звездите и луната, или под призрачното покривало на близки мъгли и облаци.
Разказват за влюбени момичета с пъстри премени, разказват за хора и песни, за седенки, за шарени китеници, козяци, за пъстри плетива… за сръчните ръце на майсторките им, за силни и горди мъже, съградили домове за децата и внуците си.
Още по турско тук са се носели в дълбоките шарени торби ухаещи опиянително питки, бъклици с ледена изворна вода, и какво ли, какво ли друго е имало вътре?
Момичетата с песен са отивали по нивите, там, високо над селото, а мъжете с обич и почит са се грижили за многобройни стада.
Минавало времето. Турското си отишло. Но останало името на нашия квартал - Конака.
Останали обичаи, странен местен език, почит към миналото.
Много млади напуснали Забърдо. Защо ли?
Сега децата им с трепет пристигат тук.
Идват, за да вдъхнат въздуха - чист, студен винаги, трептящ и носещ стари предания.
Децата знаят и виждат истинската красота на това китно и уютно планинско селце.
Сега мека и топла Зима е прегърнала селото.
Нощем мъгли изпълзяват и се мъчат да го покрият, но не могат. Бягат те високо по върховете, а селото долу спи, спокойно и дълбоко.
Някои хора са будни и прозорците им светят. Вероятно защото е неделя, и вероятно защото имат гости.
Наближават Новогодишните празници.
Наблизо с Коледни светлини грее къщата на Елка.
Всички се готвим за една Весела Коледа! Дано е такава.
Забърдо с радост ще посрещне Новата година, за да прекрачи още една от своята вечност.