Днес моят Късмет
Кацна до мен.
Ето го там -
На отсрещното клонче.
Птиче напето.
Не си гладно, нали?
Си помислих веднага.
Че от глад в този студ,
Късметът ми ще избяга.
Да го нахраня побързах.
Със семенца и трохички.
Моят Късмет обича
Да си кълве -
Като всички птички!
Сега стои на отсрещното клонче
И благодарно наднича!
Обичам те, птиче!
Обичам, обичам.
12-ти януари, 2026, с. Забърдо