Това съм аз. Ида от незнайно къде и когато си искам.
Наричат ме – Звезден, Топъл, Уханен, Милващ, Силен, Слаб, Морски, Северо-западен, Юго-източен... Слънчев, и как ли не още.
Но както и да ме нарекат, няма да познаят – Защото винаги правя каквото си искам.
Мога да се гоня с най-бързите коне, а морските вълни могат да се съревновават с мен.
Знаете, че съм непобедим, нали?
Ето, сега ще прекося тази улица от север на юг и от запад на изток, после ще се завъртя, ще се сниша и за много по-малко от миг ще се изкача над всички дървета и прозорци и ще ги накарам да се разтреперят. Дърветата ще ми се поклонят, а водата в шадравана ще се разплиска уплашено. Вестниците от павилиона ще се разлетят като бели птици и ще накацат по клоните на дърветата.
Ха-ха – и най-смешното – във въздуха ще летят шапки! А дамите едва ще удържат чадърите си!
Няма да извикам дъждовните облаци, защото искам само да се пошегувам!
И така ще изпратим слънцето всички – във весел танц!
Ще заблестят вечерните фенери и техните светлини и сенки ще танцуват с моя ритъм!
Когато настъпи розовата вечер, ще излетя нагоре, много високо, над хората, дърветата и етажите, високо-високо – към звездите, и ще отлетя!
Но пак ще се върна скоро!
Хе-хе!
Художник: Алиса Василева