Приказка за Мечтите
Самолетът летеше над Океана. Над него имаше безкрайно синьо небе, а под него - бели, къдрави и едри като мечоци - облаци. Много, много.
Под облаците се синееха безкрайните води на Атлантическият Океан.
Самолетът трябваше да кацне в Маями. След като прекоси половината небе над Земята.
В кабината цареше мълчание и се чуваше равномерният звук на двигателя.
Но - вратата на кабината се открехна и след това решително се отвори.
Ко-пилотът се обърна и погледна нагоре - Не беше тя.
Показа се най-напред едно любопитно носле и след това изгря усмихнато детско лице.
А, здравей! Ти кой си?!
Ади съм, Адриан.
Андреас! - представи се Пилотът, а след него - Ищван! - каза Ко-пилотът. - Харесва ли ти при нас?
Да, страшно хубаво е! - усмихнато промълви Ади.
Каква Техника, А?! - продължи разговорът Андреас. - Но не е трудно!
За който може, не е! - отговори Ади.
Ти си много мил и съобразителен, Адриан. Ще ти дам моята пилотска значка! Давам ти я на драго сърце. Пази я, докато получиш своя собствена. Брат имаш ли?
Ади кимна положително и тогава Ищван свали своята пилотска значка и му я даде : - За брат ти!
Ади засия. Стисна двете значки в ръката си, каза Довиждане и излезе.
За пръв път в Пилотска Кабина!