Приказка за Мечтите

Самолетът летеше над Океана. Над него имаше безкрайно синьо небе, а под него - бели, къдрави и едри като мечоци - облаци. Много, много.

Под облаците се синееха безкрайните води на Атлантическият Океан.

Самолетът трябваше да кацне в Маями. След като прекоси половината небе над Земята.

В кабината цареше мълчание и се чуваше равномерният звук на двигателя.

Но - вратата на кабината се открехна и след това решително се отвори.

Ко-пилотът се обърна и погледна нагоре - Не беше тя.

Показа се най-напред едно любопитно носле и след това изгря усмихнато детско лице.

А, здравей! Ти кой си?!

Ади съм, Адриан.

Андреас! - представи се Пилотът, а след него - Ищван! - каза Ко-пилотът. - Харесва ли ти при нас?

Да, страшно хубаво е! - усмихнато промълви Ади.

Каква Техника, А?! - продължи разговорът Андреас. - Но не е трудно!

За който може, не е! - отговори Ади.

Ти си много мил и съобразителен, Адриан. Ще ти дам  моята пилотска значка! Давам ти я на драго сърце. Пази я, докато получиш своя собствена. Брат имаш ли?

Ади кимна положително и тогава Ищван свали своята пилотска значка и му я даде : - За брат ти!

Ади засия. Стисна двете значки в ръката си, каза Довиждане и излезе.

За пръв път в Пилотска Кабина!