Снежинка - балеринка

Живееше някога, може би не толкова отдавна, един мъдър баща със семейството си. Той много се радваше на своето момиченце, защото това беше сбъднатата му мечта – да си има умна, хубава и добра дъщеричка.

И какво ли не правеше за нея. Когато беше пролет, той показваше на детето цветята, тревичките, дърветата – но не просто ги показваше, а разказваше за тях разни чудни истории. 

Когато станеше лято, дъщеря му се радваше на синьото море, на съществата в него, на мидичките и пясъка..., а баща ѝ я караше да чува тътена на морето, и песента на морските вълни.

Есента радваше детето с чудните си багри и то събираше шарените листа и ги подреждаше в огромни хербарии.

Но най-чудновата беше за момичето Зимата. 

Веднъж те стояха навън, облечени с палта, шалове и ръкавици. Валеше сняг и беше много тихо. И сякаш се чуваше как всяка снежинка, въртейки се каца върху снежната покривка. Една звънлива тишина!

- Чуваш ли музиката на тишината? – попита бащата. – Снежинките не просто падат и се въртят, а танцуват. На това те са научени от Снежната кралица. Те идват от нейния дом. Всяка снежинка се стреми да надиграе другите и изминава дългия път от Снежния дом до тук танцувайки най-красивия си танц. Избира си къде да кацне и ето – виж, тази ще кацне на твоята ръкавичка!

Сняг вали,

    вали,

        вали!

Колко хубаво,

           нали!

И снежинките танцуват,

                      и танцуват,

                             и лудуват...

Засмяно момиченцето каза на един дъх това стихче и после се обърна към баща си – Искам и аз да танцувам  - леко и весело, като тези Снежинки!

И тогава то направи първите си балетни стъпки, с ботушките, в снега.

Художник и автор на стихчето: Алиса Василева