История за чудене
Приятелю, чуй какво ще ти разкажа, много е интересно, за един асансьор.
Слушаш ли? Слушай внимателно.
Нали знаеш, че като пътуваш с асансьор, не можеш да разбереш как се движи той, и Айнщайн говори за това... Но аз установих и нещо друго...
И така, аз бях на третия етаж, на вратата и изпращах Тео и баща му, а те чакаха асансьора. След като се качиха в него, аз бързо прекосих коридора и хола и застанах на прозореца на хола, гледах надолу. Исках да ги видя как тръгват от външната врата. Чаках, чаках, но те не се появиха. А беше абсурдно толкова бързо да са излезли от къщата. Доста се учудих и след като установих, че няма смисъл да чакам повече, спрях да гледам натам.
Малко по-късно и дъщеря ми се запъти към асансьора. Викна го, качи се в него и аз бързо се преместих до прозореца, за няколко секунди. Исках да видя тя как излиза и тръгва за работа.
Чаках, чаках пак, но и тя не се появи.
Започнах да се чудя. За чудене си е. Нали?
- Но госпожо, къде все пак са отишли те?
- Където са очаквали.