Днес се събудих рано и си казах, че ще се изпълни желанието ми да отида да гласувам рано, към 8. Направих си душ, облякох се. При това Дарко непрекъснато ме преследваше. Искаше нещо. Дадох му да закуси, да пие вода …
Искаше да си играем и ми носеше една след друга няколко играчки. Дадох му магаренцето, да се занимава с него и да ме остави на мира, но той не разбра.
Обясних му, че ще изляза за малко, бързо ще се върна и ще излезем с него. Такива бяха намеренията ми наистина.
Така и стана. Върнах се бързо, защото преди мен към 8 бяха гласували към 7 души, толкова хартиени бюлетини ми се стори че има пуснати в прозрачната кутия, а и нямаше чакащи преди мен.
Преоблякох се, подготвих Дарко, грабнах го - и хайде долу.
Беше прохладна, ведра, слънчева утрин. Много приятно.
Не бях забравила да взема закуска за кученцето и ледена водица. Взех си и 10 лева.
Знаех защо, както се оказа.
До далечния хипермаркет бяха отворили две сергии за зеленчуци.
Спряхме се с Дарко пред едната. Той кротко чакаше.
Я, вишни! Зарадвах се аз и купих 1 килограм, на сносна цена. Купих и свежа връзка моркови с листа и си казах по-късно, че листата на морковите също се ядат и може да се слагат в салати и супи - което бях научила от Интернет. Също като репичките.
На другата сергия продаваше както винаги Добринка - пълничка, симпатична дама.
Добринке, и от тебе ще купя, имаш ли кайсии? - попитах я високо, защото дойде наблизо, тъй като двете сергии бяха една до друга.
Тя разтоварваше стоката си. Беше към 9. Ако не сега, рано сутрин, на изборите, кога друг път ще има толкова хора в неделя, нали?
Имам мила, всичко имам. - и като видя че отминавам каза: - Чакай де, ей сега ще ги извадя, ще ти дам!
А, отиваме наблизо, на връщане ще купя кайсии. - отговорих ѝ. А нейните кайсии бяха превъзходни, сладки и ароматни, приличаха на домашни по вкус, знаех отпреди 3 дни това, защото и тогава купих. На сносна цена.
И така, Дарко си поигра, полая по хората. И кучетата, въобще по всички, които срещна. Защо ли бебетата кучета се заиграват със всички, които срещат, чудя се. И си мисля, че явно някак си считат, че това, което виждат, съвсем не е случайно. Което пък си е точно така. Както и да е!
На връщане спрях пред сергията на Добринка, и чаках. Хората буквално грабеха черешите - сочни, лъскави, изпотени, червени череши.
Ще има ли дълго време? - попита един клиент.
А, ще имам, ще имам, много дълго време, дори от Кюстендилските ще докарам.
Аз се наредих след двамата клиенти до кантара и нетърпеливо зачаках. И Дарко чакаше и не лаеше.
Дойде моят ред.
Един килограм кайсии! - казах на Добринка.
Тя взе празна торбичка, подаде ми я и каза:
Ето, слагай си. Да обслужа другия клиент че няма да чака я!...Ама много не ги обарвайте де, че са много нежни.
Забравих за кученцето, наведох се над касетата и си слагах кайсии в торбичката.
Зад Добринка обаче винаги седяха по няколко души на дървените пейки, хора с доста чудноват вид.
И сега имаше двама. Възрастни мъж и жена.
Жената се изправи и попита: - Аз може ли да си взема една кайсия, че съм жадна?!
Изгледах я. Имаше смущаваща външност. Беше облечена със впита сатенена бледо розова къса рокля с презрамки, силно разголена. Виждаше се сутиен в убито синьо.
Стил на 18-годишна Ученичка!! Явно ѝ допадаше да се облича така.
Може! - отговори Добринка и допълни - Тебе има ли кой да те Наебе? - като наблегна ясно на последната дума, така че да се чуе от всички. - Ебът ли те?
Да, ебът ме!
Ама кой, кой?!
А, преди 12 години работех в Кипър. Като се върнах така задлъжнях, с кредити за Синът ми!... Сега всички роднини ме ебът.
Добринка се зае да дава черешите на чакащия след мен клиент.
Странно облечената жена хапвайки кайсия, ме попита :
Купихте ли кученцето?
Да, купих го.
Каква порода е?
Пудел - отговарях аз.
И моят племенник имаше пудел, умря от миома. Този мъжки ли е?
А, Не Дай Боже! - отговорих аз - Мъжки е.
През това време Добринка дойде и ми претегли кайсиите.
След това забелязах, че Дарко чака без нагръдник. Беше се изнизал. Уплаших се, но спокойно му го нахлузих на врата и през лапичките и си тръгнахме с покупките.
След като се отдалечих, чух силният глас на Добринка да казва зад далечният ми гръб:
На тази май ѝ има нещо!
Защо ли?!
9-ти май, 2024