Жената на 65
Не всички хора, от тези, навършили 60, са еднакви. И няма как да е така, нали?
Защото и не всички на 19 мислят по един и същ начин.
Също и тези на 25, на 35, на 40 и на 50 също.
Всеки с характера си, всеки със съдбата си. Също и всеки с кармата си.
Също и … всеки, със заслугите си.
Красива българска пословица -
Каквото си пожънал, това и ще посееш.
Е, малко перефразирано на това - Каквото си посял, такова ще пожънеш.
Също и - Каквото се обадило, такова повикало.
Да - и това е обратното на - Каквото повикало, такова се обадило.
Но - Когато човек реши да направи нещо - някаква постъпка, не чак толкова уникална, разбира се, - със свой приятел, или свой роднина - добра постъпка или лоша постъпка, красива… или подла и мръсна, нечиста - После?! - От опит съм се убедила, че получава именно същото.
Защо ли? - някои хора постъпват именно така - змийски и подло? Двулично и лицемерно.
Ти му се радваш, а той - просто те съсипва…
Отдавам това на кармата им. На наследствената им от миналите им животи престъпност и злоба. Мисля, че няма друг начин, няма защо.
Мисля, че всички би трябвало да се раждаме добри, но очевидно не е така.
И друго.
Често съм се питала - как ли изглежда Силният човек.
Напоследък доста чета за това. Повечето хора са на мнение, че силните хора са Самотни, мъдри, добронамерени и щастливи.
Но вероятно и вие четете много мнения за това.
Според мен - Силният човек не демонстрира това с думи - не казва - Е, аз съм силен. Аз съм мъдър, добър, честен. Не говори за себе си.
Пък и за подлият това е вярно. Той си е тайничко подъл, за себе си. Има си някакви мръсни цели, вероятно без да съзнава, че са нечисти. Решил е да отмъсти, решил е да нарани, решил е да накаже, да стъпче. Но защо?!
Ами защото е слаб. Именно - Слаб. Защото е нещастен, наранен, себелюбив, беден духом, няма за какво друго да мисли, няма цел, нищо не обича, обича само да има, и главно обича парите. Може би, дори не съзнава всичко това.
За да постигне целите си, които дори не съзнава че са цели, той - Лъже.
Но не знае, не знае бедният човек - че Който лъже, лъже - Себе си.
Има и нещо друго. Подлият човек не само че не знае това, и се самозаблуждава като лъже, заблуждава се, че му вярват - естествено.
Той в очите и лицето ти - надарява другите хора със своите качества. Прошепва ти - този е лош, този е мошеник, този краде, този лъже, този ти завижда, този е болен, този е луд, този е мързелив и не работи нищо, този има много пари… и какво ли не още.
Всъщност - Човек като присъжда качества на околните, го прави, защото гледа предимно навътре в себе си!
И друго.
Човеците на 65, така да ги наречем - би трябвало да дадат Свобода, да надарят със Свобода - своите деца. А не да се впиват мислено в техният живот, постоянно да ги преследват с мисълта си, чрез своята собствена самота. И липса на интереси.
Когато се впиеш в някой, - в съпруга си, в детето си, във внукът си, в приятеля си - не само че лишаваш от творческа свобода и щастие себе си, а отнемаш на насрещния човек - неговото собствено мислене, като натрапваш образът си в Мисълта му.
Той усеща че мислиш за него, не може да се отърве от мисълта за тебе.
Затова съзнателно някои хора си забраняват да мислят за близките си, които са далече, и да ги преследват с мисълта си.
За Мъжът - баща, съпруг, син или приятел - най-важно е това - Свободата. Да не го преследваш, да не го преследваш дори с мисълта си.
Както и за всеки човек, мисля, че е вярно това.
Човек може и съзнателно да преследва някой мислено.
Не бих желала да го правя.
Из “Размисли на една 65-годишна”.