Дъждът спря

Спря да вали.

И притихна селото.

В нощния полумрак

Се промъкваха само

Гладни или любопитни

Котки, някое куче

И вечно търсещата нещо

Сребриста лисица.

Всички птички отдавна заспаха.

Заспаха и кокичетата,

Брулени цял ден

От дъжда и от вятъра.

Заспа и близката гора.

За пореден път разделила се

Със пухената си бяла завивка от сняг.

Само реката не заспива.

Тя приглася на тишината

И на песента

На далечните звезди,

Отново загадъчно блещукащи

Над дълбокото и черно небе

Тук.

Над Забърдо.

6-ти февруари, петък, 2026, село Забърдо